Р
Е Ш Е
Н И Е № 563
гр.Сливен, 23.06.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в
съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6171 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
При условията на обективно кумулативно съединяване са
предявени искове за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд с правно основание чл. 178, ал. 1
,т. 3, чл. 187 и чл.179 от ЗМВР и обезщетение за забава с правно основание чл.
86 от ЗЗД.
В исковата молба
на ищеца С.А.Е. се твърди, че през периода от 01.10.2016 година до
30.09.2019 година е назначен по служебно правоотношение и работи като държавен
служител в ответната ГД "ПБЗН" с местоизпълнение на служебните
задължения РД "ПБЗН" гр. Сливен. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на твърденията за основателност на иска, като се твърди как е
изпълнявал ищеца служебните си задължения, какви дежурства е давал. Направено е
подробно позоваване на нормативната уредба. Сочи се, че ответната страна не е
изпълнила задължението си по отношение на ищеца, поради което от съда се иска
да постанови съдебно решение, с което да осъди ответната страна да заплати на
ищеца сумата 1 200 лева, представляваща
сбор от допълнителните възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд, положен
от ищеца за периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019 година, ведно със сумата
120 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за
допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период от възникването
му /от 1-во число на последващия месец след тримесечието на полагане на труда/,
до 01.11.2019 година, както и законна
лихва върху цялата главница от
предявяване на исковата молба в съда на 04.11.2019 година до
окончателното плащане на сумите. Претендират се и разноските по делото. От страна на ответника е постъпил
отговор на исковата молба, с който предявената искова претенция се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на твърденията за неоснователността й.
От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен, като се претендират разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява. Представлява се от
пълномощник като исковете се поддържат по основание, а по отношение на размера
се прави изменение, като искът за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд се счита предявен в размер на брутната
сума 1714,77 лева за 248 часа извънреден труд, а претенцията за заплащане на
мораторна лихва върху него да се счита предявена в размер на 227,09 лева.
Ответната страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се представлява от пълномощник, но в писмен
вид е заявено, че поддържа становището
за неоснователност на исковете. и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено
от ищеца. Претендират се разноските по делото, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Ищецът С.А.Е. работи по
служебно правоотношение като държавен служител в ответната Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с място на работа
Затвора гр.Сливен.
За периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019 година от ищеца е положен
извънреден труд в размер на 385часа. Некомпенсираните часове
извънреден труд за посочения период са 248 часа и
полагащото се брутно възнаграждение е в размер на 1714,77 лева, което не е
изплатено от ответната страна.
Размерът на мораторната
лихва за забава върху неплатената сума за периода от падежа на всяко едно
вземане до завеждането на исковата молба е в размер на 227,09 лева.
Исковата молба е заведена
на 04.11.2019 година.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в
съвкупност на всички събрани по делото доказателства - писмени документи и заключението на вещото лице.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова
претенция за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд е
допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна и като такава следва
да се уважи по следните съображения.
В ЗМВР от 1997г. /отм./ и в ЗМВР от 2006г. /отм./ липсва
изрична регламентация на продължителността на нощното работно време. По
отношение на нощния труд, с оглед неговата тежест и специфика, следва по
аналогия да се приложат разпоредбите на трудовото законодателство и в частност
чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
гласяща, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност
на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. Обратното би
означавало държавният служител в МВР да бъде поставен в неравностойно положение
спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират
от КТ. Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от
една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена се касае
за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран.
Безспорно по
делото се установи, че ищецът е работил в ответното юридическо лице по служебно
правоотношение като държавен служител и за отношенията между страните са
приложими разпоредбите на ЗМВР и съответните подзаконови нормативни актове.
Несъмнено е установено, че ищецът е полагал извънреден труд за процесния период
и ответната страна не му е заплатила полагащото се възнаграждение за 248
часа в общ размер на за
сумата от 1 714,77 лева без удържан данък ДДФЛ от 10%. До този размер, който е съответен на търсения искът следва да се уважи,
като се присъди и законната лихва, считано от завеждането на исковата молба на 04.11.2019
година до окончателното изплащане.
Акцесорната претенция с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск за
извънреден труд е допустима, а разгледана по същество е основателна до пълния претендиран
след изменението размер 227,09 лева. Поради това иска следва
да се уважи изцяло.
С оглед изхода на процеса
следва на ищцовата страна да се присъдят разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, като възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което е заплатено от ищцовата страна е
основателно. Заплатена е сумата 500 лева, която е прекомерна съобразно
фактическата и правна сложност на делото и следва да се намали на 300 лева.
По правилата на процеса
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт
държавна такса върху уважените искове в общ размер на 118,59 лева, както и
разноски за вещо лице в размер на 150 лева.
Ръководен от
гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Пиротска” №171 А ДА ЗАПЛАТИ на С.А.Е. с ЕГН ********** и
адрес: *** , както следва:
- сумата 1 714,77 лева /хиляда седемстотин и
четиринадесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение
за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за извънреден труд , положен за
периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
завеждане на исковата молба на 04.11.2019
година до окончателното
изплащане,
-сумата 227,09 лева /двеста двадесет и седем
лева и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху
обезщетението, начислена до завеждане на исковата молба,
-сумата 300
лева / триста лева/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Пиротска” №171 А ДА
ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен
държавна такса в размер на 118,59 лева
/сто и осемнадесет лева и петдесет и девет стотинки/ и разноски за вещо лице в
размер на 150 лева /сто и петдесет /.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: