Р Е Ш Е Н И Е № 72
гр. Сливен, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на седми юни две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА
ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 53 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 85 от 09.03.2023 г., постановено по АНД №
20232230200050/ 2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 22-0804-004790/ 20.10.2022
г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР гр. Сливен, в
частта в която на Х.А.В. ***, за нарушение на чл. 104б, т.2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца; НП е потвърдено като законосъобразно в
частта, в която на Х.А.В. за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 20 лева; като Х.А.В. е осъден да заплати на ОД на МВР гр.Сливен сумата от 80
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
както и е осъдена ОД на МВР - Сливен да заплати на Х.А.В. сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Недоволен от решението, касаторът
– ОД на МВР – Сливен го обжалва в частта, с която е отменено като
незаконосъобразно НП, в частта, с която
на Х.А.В. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на основание чл. 175а, ал.1
пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. В жалбата касационният жалбоподател твърди, че решението на Районен съд – Сливен,
в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита,
че събраните доказателства пред районния съд аргументират извод за целенасочени
и съзнателни действия от страна на водача Х.А.В., с цел демонстративно
управление на процесния автомобил. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението в
обжалваната част и да реши делото по същество, като потвърди като
законосъобразно наказателното постановление в отменената част.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от пълномощник, който поддържа касационната
жалба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно в
обжалваната част решението и да реши делото по същество, като потвърди в
отменената част НП като правилно. В случай, че насрещната страна претендира
разноски, прави възражение за прекомерност.
Ответникът по касационната жалба - Х.А.В., редовно призован, не се явява. Представлява
се от упълномощен процесуален представител – адв. Т.Т. ***, който оспорва жалбата като неоснователна и излага становище
по съществото на спора. Моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила
като правилно. Претендира разноски, за които представя списък.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на районния съд е аргументирано, като е направен детайлен анализ на
доказателствата, които сочат за липса на субективен елемент при извършване на
деянието. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и
при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да отмени НП, Районният съд е приел, че
не всяка маневра, при която задната част на автомобил поднесе и навлезе в
насрещната лента за движение следва да се приравнява на опит за дрифтиране и оттам да се приема, че водачът използва пътя
за други цели, а не по предназначение за превоз на хора и товари. Приел, че не се установило Х.А.В. умишлено
да е приплъзнал задните гуми на автомобила, като по
този начин е използвал пътищата отворени за обществено ползване не по
предназначение. Стигнал до
извод, че не е установен по несъмнен начин субективният елемент от фактическия
състав на чл.104б, т.2 от ЗДвП. При такива мотиви Районният съд е отменил процесното НП.
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по
делото доказателства и е постановено при правилно приложение на материалния
закон.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, на 28.09.2022 г. свидетелят Б. се движил по бул. „Панайот Хитов“, гр.
Сливен, в посока Новоселски мост. Преди да достигне до кръстовището с ул.
„Владислав Очков“, свидетелят забелязал лек автомобил
„Мерцедес“, който завивал на дясно от тази улица, към бул. „Панайот Хитов“. При
завиването си автомобилът Мерцедес потеглил рязко, а задната му част поднесла и
навлязла в лентата за насрещно движение. Тъй като се разминал на около метър от
движещия се насреща му автомобил, а следващият дори спрял, свидетелят Б.направил
обратен завой и с ръка дал знак на водача на автомобила „Мерцедес“ да спре, като
той спрял до магазин „Мерканто“. При проверката се
установило, че водач на лекия автомобил е Х.А.В.. Свидетелят Б.поискал
съдействие от екип на Сектор „Пътна полиция" - гр.Сливен, които при
пристигането си тествали В. за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна.
Въз основа на сведенията на свидетелят Б.,
актосъставителят приел, че Х.А.В. е извършил нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което му съставил акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/. Въз основа на съставения АУАН било
издадено обжалваното НП.
Настоящият касационен състав споделя
изводите на районния съд, че не е установен по несъмнен начин субективният
елемент от фактическия състав на нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл. 104б, т. 2 ЗДвП на водача
на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Нарушаването на тази забрана
съставлява административно нарушение, за което е предвидена санкция по чл. 175а
от ЗДвП.
За да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, е необходимо водачът съзнателно да е използвал път,
отворен за обществено ползване, за цел, несъответна на предназначението му. В
тежест на наказващия орган е да докаже наличието на съставомерните
елементи на нарушението. Събраните по делото доказателства не сочат Х.А.В.
преднамерено да е извел МПС извън
контрол чрез извършване на десен завой с форсиране на двигателя, превъртане на
задните моторни колела и поднасяне на задната част на МПС.
Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани
и правилни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция,
поради което повторното им излагане
не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК е
предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния
съд. Правилно е приложен и материалният закон, а направените в тази насока
оплаквания на касатора са неоснователни и няма да
бъдат преповтаряни.
Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на
доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и отменителни основания не са
налице.
По изложените съображения, обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски е основателна и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да
заплати на ответника по касационната жалба направените от него по делото
разноски в размер на 500 лева –платено адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на касационния жалбоподател е
неоснователно, тъй като претендираната сума е в
размер, отговарящ на минимално определения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер, определен с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие, същата е изплатена на процесуалния представител в брой.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № № 85 от
09.03.2023 г., постановено по АНД № 20232230200050/ 2023 г. по описа на Районен
съд – Сливен в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Сливен да заплати на Х.А.В. с ЕГН **********
***, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: