РЕШЕНИЕ
№ 3611
гр. Варна, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Г. Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110101850 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Г. М. Д. срещу
„В.К.“ АД кумулативно обективно съединени искове, както следва: да бъде прието за
установено, че разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № 5904975 от
23.02.2023 г., предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност на основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, както и иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20,56 лв., представляваща
недължимо заплатена сума за такса, начислена на основание чл. 1, ал. 3 от Договор за
паричен заем № 5904975 от 23.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.02.2024 г. до
окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор за паричен
заем 5904975 от 23.02.2023 г., с който е уговорена заемна сума от 250 лв., а в чл. 1, ал.
2 от договора е предвидено задължение заплащането на такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 20,56 лв. Ищцата
намира клаузата за заплащането на оспорената клауза за противоречаща на чл. 10а, ал.
1 и 2 ЗПК, което води до нейната нищожност, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД. Счита, че клаузата е нищожна и като неравноправна на основание чл. 146
ЗЗП. Според ищцата договарянето, че кредитополучател ще заплати таксата
противоречи на закона и добрите нрави, внася неравноправие в кредитното
правоотношение по см. чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. Навежда довод, че събраната такса
представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита, което не е сторено. При положение, че таксата бе
включена от кредитора в ГПК, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. В условията на евентуалност се
навеждат доводи за нищожност на клаузата, поради противоречие с добрите нрави.
1
Твърди се, че общата сума за погасяване на заема е изцяло платена. В същата е
включена и оспорената такса. С оглед на това кредиторът се е обогатил неоснователно,
събирайки недължимо платената такса, поради което дължи нейното връщане. При
тези съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „В.К.“ АД, с който се изразява становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Излага, че исковете за нищожност са
недопустими, поради липса на правен интерес, доколкото ищецът има право да
претендира направо връщане на сумата, без да предявява отделен установителен иск за
нищожност на клаузата, въз основа на която сумата е платена. Твърди, че
потребителят е имал възможност свободно да реши дали да се възползва от услугата
за експресно разглеждане на заявката или да изчака 10 дни и в този случай е намерил
приложение принципът за свободата на договаряне между страните, прогласен в чл. 9
от ЗЗД. Сочи, че заплащането на таксата за експресно разглеждане е свързано с
осъществяването на насрещна престация от страна на кредитора, както и че
потребителят доброволно се е възползвал от услугата. Оспорва твърденията на ищеца,
че таксата за експресно разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото експресното разглеждане на документи не е действие
по усвояване или управление на кредита. Посочва се, че сключеният между страните
договор не противоречи на разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, както и че изискванията на
чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК са спазени, като в договора са посочени фиксирания годишен
размер на лихвата, ГПР и общия размер на всички плащания по договора, както и
методът, по който ГПР се изчислява. Излага становище, че услугата за експресно
разглеждане на документи, предвидена в процесния договор, не е в противоречие с
добрите нрави. В този смисъл моли за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на сторените съдебни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателствени средства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 5876/22.05.2024 г., в
което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
20.09.2024 г., че между „В.К.“ ООД и ищцата е сключен Договор за паричен заем №
5904975 от 23.02.2023 г., че ответникът е правоприемник на „В.К.“ ООД, както и че
ищцата е заплатила за такса за експресно разглеждане на документите сума в размер
на 20,56 лв.
От представения и приет по делото Договор за за паричен заем № 5904975 от
23.02.2023 г. се установява, че съгласно същия на ищеца е предоставена в заем сумата
от 250 лв., като е договорено, че размерът на погасителната вноска е в размер на
274,44 лв., в която се включват дължимата главница, лихва и такса експресно
разглеждане. Срокът на кредита е 2 седмици, като плащането на единствената
погасителна вноска следва да се извърши на 09.03.2024 г. Налице е фиксиран годишен
лихвен процент по кредита в размер на 40,35 %, а годишния процент на разходите на
заема е 49,41 %. Посочено в чл. 1, ал. 3 от договора е, че заемателят заявява преди
подписване на договора, че избира доброволно да се ползва от допълнителна услуга по
експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от
Кредитора. За извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 20,56 лв.
Отразено е, че страните се уговарят посочената такса да се заплати от Заемателя на
падежната дата заедно с погасителната вноска.
Прието като писмено доказателство по делото е преводно нареждане от
01.03.2023 г. от страна на Г. М. Д. в полза на ответника за сумата от 295 лв., в което
2
като основание е посочено „погасяване на договор № 5904975“.
Установено е по делото, че между ищцата и „В.К.“ ООД е възникнало
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит по см. чл. 9 ЗПК
въз основа на сключения между тях Договор за паричен заем № 5904975 от 23.02.2023
г.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Според договорната клауза на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит
оспорената се дължи за експресно разглеждане на документите на кредитополучателя
за отпускане на кредита. Чрез тази клауза реално се въвежда допълнителна такса за
услуга, свързана с усвояване на кредита, каквато е дейността на небанковата
институция по разглеждане на документите и оценяване на платежоспособността,
която дейност при това е присъща на дейността й и е свързана с кредитния риск. Съдът
намира за неоснователно твърдението на ответника, че бързото разглеждане на
документи е допълнителна, доброволно избрана услуга за кредитополучателя и
таксата по нея не следва да бъде включена в ГПР по кредита. Не се установи по какъв
начин е „избрана“ тази услуга, как е формиран нейният размер. С тази такса
кредиторът цели да си набави допълнителни плащания, извън предвидените в ЗПК, с
което допълнително оскъпява по скрит начин кредита. В насока на извода за
оскъпяване на кредита е и фактът, че тази такса не се внася предварително от
потребителя, за да получи въпросната услуга (бързо разглеждане на искане за кредит),
нито се приспада от получената сума по кредита, а се дължи наред с нея на крайния
падеж по договора.
В заключение съдът приема, че доколкото разглеждането на документите на
кредитополучателя за одобрението на кредита е неразривно свързано с неговото
усвояване, следва да се приеме, че договарянето на подобна такса е недопустимо и
клаузата от договора, в която същата е предвидена, е нищожна поради противоречие
със закона. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
се явява основателен и следва да бъде уважен. Предвид уважаването на главния иск не
се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на евентуалния иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
С оглед гореизложените мотиви и предвид доказването на факта, че ищцата е
заплатила в цялост дължимата такса за бързо разглеждане, следва изводът, че същата
подлежи на връщане, тъй като е заплатена при изначална липса на основание, поради
което и вторият предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, се явява основателен и
подлежи на уважаване.
Недействителността на уговорката за поемане на задължение за заплащане на
такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем изключва
основанието за получаването от ответното дружество на сумата от 20,56 лв. С оглед
гореизложените мотиви и предвид доказването на факта, че ищцата е заплатила в
цялост спорната такса, следва изводът, че претенцията за връщането на престирано по
нищожна клауза плащане е основателно, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
По своевременно релевираното от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК,
което съдът намира следното:
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22
е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са
обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна
3
организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на
СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба,
съгласно която: - от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от
съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, - и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта"
по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Даденото разрешение с решението по
преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища -чл.633 ГПК) означава,
че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за
адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и в
приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в
Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Въведеният
с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в
размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за
ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС.
Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи размера на
разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е
обвързан нито от уговорения от заявителя и процесуалния му представител размер на
адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на адвокатските
възнаграждения, предвиден в Наредбата. Само от този ищец, чрез адв. Д. има
подадени множество искови молби, с идентично съдържание, видно от извършената
служебна справка в ЕИСС. Подаването им не съставлява фактическа и правна
сложност, която да оправдава присъждането на адвокатско възнаграждение в
претендирания от ищеца размер от 480 лв., макар и по двата предявени иска,
надхвърлящ размера на претендираното вземане от 20,56 лв. Касае се за множество
еднотипни дела, които предполагат почти идентична предварителна подготовка.
Образуването на множество отделни производства между едни и същи страни,
произтичащи от един и същ правопораждащ факт неминуемо сочи на стремеж за
генериране на разноски, което не съответства както на целта на съдебната защита, така
и на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права. В този смисъл
са мотивите, обективирани в определение № 3478/16.08.2024 г. по в.ч.гр.д. №
1599/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Във връзка с изложеното, съдът
намира, че възражението за прекомерност се явява основателно и следва да бъде
уважено като се присъдят разноски в размер на 200 лв. С оглед гореизложените
мотиви в полза на ищцата следва да се възложат разноски в общ размер на 285 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. М. Д., ЕГН **********,
с адрес ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, че клаузата на чл. 1, ал.
3 от от Договор за паричен заем № 5904975 от 23.02.2023 г., предвиждаща заплащането
на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, е
нищожна, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪДЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 20,56 лв. (двадесет лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща недължимо заплатена сума за такса,
4
начислена на основание чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № 5904975 от
23.02.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 14.02.2024 г. до окончателното й изплащане, на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪДЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 285 лв. (двеста осемдесет
и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5