Присъда по дело №230/2017 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 15
Дата: 2 ноември 2017 г. (в сила от 18 ноември 2017 г.)
Съдия: Антоанета Маринова Симеонова
Дело: 20174340200230
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                       

      П  Р  И  С  Ъ  Д  А

                                                                   № 15   

 

                                              гр. Троян, 02.11.2017 година

 

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на  втори ноември  две хиляди и седемнадесета година,  в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

съдебен секретар Ценка Банчева

прокурор Чавдар Шолев

разгледа докладваното от съдията СИМЕОНОВА

Наказателно общ характер дело № 230 от 2017 година по описа на Троянски районен съд.

Въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

                                    П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.А.Е. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно  образование,  женен, не работи,  неосъждан, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за ВИНОВЕН в това, че след като е бил осъден с решение  № 259 от 03.10.2016 година по гр.д. № 328 от 2016 година по описа на същия съд , влязло в законна сила на 08.11.2016 година, да издържа свой низходящ – непълнолетната си  дъщеря М.И.Е. ***, родена на *** година, като  й заплаща чрез нейната майка С.М.Ц. ***, по 200 /двеста/ лева месечна издръжка, считано от 05.05.2016 година до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, в гр.Троян, обл.Ловеч, съзнателно  не изпълнил задължението си в размер на  повече  от две месечни вноски - общо 10 /десет/ месечни вноски, като за периода  месец август 2016 година -  месец май 2017 година включително, не издължил парична сума в размер на 2000 /две хиляди/ лева,  поради което и на основание чл. 183, ал.1   от НК и чл.54 от НК го ОСЪЖДА ДА ИЗТЪРПИ НАКАЗАНИЕ  «ПРОБАЦИЯ» със следните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т.2 и т.6  от НК, а именно:

1.ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес ***, за срок от 10 / десет/ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 /два/ пъти седмично;

2.ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от 10 / десет/ МЕСЕЦА.

3.БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД  в полза на обществото – 200 / двеста/ часа годишно за една година.

               

                ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд  в 15-дневен срок от днес.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:         

 

                                   МОТИВИ  към присъда № 15 от 02.11.2017г., постановена по

                                       НОХД № 230  по описа на Троянски районен съд за 2017г.

    

Подсъдимият И.А.Е., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно  образование,  женен, не работи,  неосъждан, ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, е предаден на съд  по обвинение за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това,  че  след като е бил осъден с решение  № 259 от 03.10.2016 година по гр.д. № 328 от 2016 година по описа на същия съд, влязло в законна сила на 08.11.2016 година, да издържа свой низходящ – непълнолетната си дъщеря М.И.Е. ***, родена на *** година, като  й заплаща чрез нейната майка С.М.Ц. ***, по 200 /двеста/ лева месечна издръжка, считано от 05.05.2016 година до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, в гр.Троян, обл.Ловеч, съзнателно  не изпълнил задължението си в размер на  повече  от две месечни вноски - общо 10 /десет/ месечни вноски, като за периода  месец август 2016 година -  месец май 2017 година включително, не издължил парична сума в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

            В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Троян излага, че поддържа обвинението спрямо подсъдимият Е., като счита, че същото е доказано от събраните доказателства в хода на досъдебното производство. Прокурорът счита, че на подсъдимия  следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

 Подсъдимият И.А.Е. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като заявява, че ако е имал възможност, е щял да плаща издръжката. Заявява, че е сключил брак с Д.П.М., с която имат дете, родено на ***г.-Т.И.Е., което той също трябва да издържа.

Защитникът на подсъдимия –адв.Р.Ф. от САК, пледира несъставомерност на деянието, предвид липса на обективна възможност на Е. да изпълнява задължението си за издръжка спрямо своята низходяща, с оглед на което моли същият да бъде оправдан. Алтернативно адв.Ф. прави искане, ако съдът признае подсъдимия за виновен, да му наложи по-лекото от предвидените наказания за престъплението по чл.183, ал.1 от НК, а именно-пробация.

         В съдебното производство от страна на пострадалата М.И.Е., която като непълнолетна, действа лично и със съгласието на своя родител С. М.Ц., не е направено искане за конституиране като граждански ищец и частен обвинител по делото.  

Съдът, като обсъди всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, дадени  в досъдебното производство и в съдебно заседание, свидетелските показания на разпитаните свидетели и прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият  И.А.Е. и свидетелката С. М.Ц. живеели на семейни начала в периода от 2001г. до края на 2002г. По време на съвместното им съжителство – на ***г., се родило детето им М.И.Е.. В края на 2002г. родителите се разделили, като детето останало да живее с майка си - св.Ц.. Тя предявила иск с правно основание чл.143, ал.2  от СК в Троянски районен съд, където по образуваното гр.д. № 444 от 2013г., с протоколно определение  № 403 от 01.07.2013г.   подсъдимият бил осъден да заплаща на малолетната си дъщеря М., чрез нейната майка и законен представител С. Ц., месечна издръжка в размер на 100.00лв. 

Протоколното определение е влязло в законна сила, след което подсъдимият И.А.Е. не изпълнявал задължението си да плаща месечна издръжка на малолетното си дете, като в периода от месец август 2013г. до месец декември 2015г. той не платил дължимите месечни вноски  общо в размер на 3560.00лв. , поради което срещу него било образувано досъдебно производство № 34 / 2016г. по описа на РУ на МВР гр.Троян. Е. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като в хода на производството той платил цялата дължима сума. С постановление от 31.05.2016г. на наблюдаващия прокурор от РП-Троян било прекратено наказателното производство, образувано срещу Е., като била приложена привилегированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК.

През 2016г. свидетелката Ц. предявила иск с правно основание чл.150 във вр.  чл.143, ал.2 от СК и с решение № 259 от 03.10.2016г., постановено по гр.д. № 328 по описа на Троянски районен съд за 2016г., бил увеличен размерът на издръжката, която Е. бил осъден да заплаща на дъщеря си, от 100 лева на 200 лева месечно, считано от 05.05.2016г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Решението на гражданския съд влязло в законна сила на 08.11.2016 година.

Подсъдимият Е. не изпълнил задължението си за 10 вноски от издръжката, която бил осъден да плаща в увеличен размер на вече непълнолетната си дъщеря, като не платил месечните вноски, дължими за периода от месец август 2016г. до месец май 2017г. вкл.

В инкриминирания период подсъдимият не е изпълнявал доброволно задължението си да плаща месечна издръжка на дъщеря си М., като в този период той е бил в трудово-правни отношения с „БОДИНОР“ за периода от 14.10.2016г. до 03.11.2016г. и с „ЕВРОПА ВН“ за периода от 14.12.2016г. и с действащ трудов договор към датата на изготвяне на справката 02.03.2017г. Същият е получавал трудови възнаграждения, отразени справка изх. № 1173-05-1/06.03.2017г., изискана от ТДНАП гр.В.Търново.

По образувано изпълнително дело № 20134340400360 по описа на СИС при РС-Троян с взискател С. М. и длъжник И.Е., е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на подсъдимия в „ЕВРОПА ВН“ ЕООД , като от преведени суми са изплатени на С. Ц. 200лв. на 29.03.2017г. и 200.00лв. на 27.04.2017г.

Видно от справка от Община Троян, отдел „Местни приходи“ , подсъдимият Е.  притежава ид.част от недвижим имот в гр.Троян в съсобственост с Е.И.Е. и Е.А.Е.. В хода на съдебното следствие подсъдимият заяви, че това имущество е получил по наследство от покойния си баща, но е направил отказ от наследство по реда на чл.49 от Закона за наследството. Съдът служебно изиска справка от гражданско деловодство на ТРС, от която се установи, че И.А.Е. е направил отказ от наследството, оставено от А.С.Е., починал на 21.04.2015г., като отказът е вписан в специалния регистър на Районен съд гр.Троян под рег. № 9 от 24.04.2015г.

В хода на съдебното производство е установено, че на 29.04.2015г. подсъдимият И.А.Е. е придобил собствеността върху  лек автомобил марка „БМВ“, модел „750И“ с рег. № СА ******* РТ. На 16.03.2016г. Е. е закупил още един автомобил марка „БМВ“, модел „750 ИЛ“ с рег.№ СА ***** РХ. В инкриминирания период и двата автомобила са били собственост на подсъдимия, видно от справка, изготвена от централна база КАТ-МВР.

           По делото няма противоречия между доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме описаната фактическа обстановка.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание за следните правни изводи:

От събраните доказателства безспорно се установява, че подс. И.А.Е.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, като, след като е бил осъден  с решение  № 259 от 03.10.2016 година по гр.д. № 328 от 2016 година по описа на същия съд, влязло в законна сила на 08.11.2016 година, да издържа свой низходящ – непълнолетната си  дъщеря М.И.Е. ***, родена на *** година, като  й заплаща чрез нейната майка С.М.Ц. ***, по 200 /двеста/ лева месечна издръжка, считано от 05.05.2016 година до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, в гр.Троян, обл.Ловеч, съзнателно  не изпълнил задължението си в размер на  повече  от две месечни вноски - общо 10 /десет/ месечни вноски, като за периода  месец август 2016 година -  месец май 2017 година включително, не издължил парична сума в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Съдебните актове относно заплащане издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда. С чл.183, ал.1 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятните условия за неговото отглеждане , развитие и получаване на образование.

От обективна страна подсъдимият И.А.Е. е осъществил състава на престъплението, като е бил осъден с влязло в сила решение да плаща ежемесечна издръжка на своя низходящ- непълнолетната си дъщеря М.. Именно от влизане в сила на съдебния акт може да бъде ангажирана наказателната отговорност при бездействие за повече от две месечни вноски. С оглед паричния характер на задължението за издръжка, мястото на изпълнението му е местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението /чл. 68, б. „а” ЗЗД/. Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е продължено престъпление, което се осъществява във форма на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Подсъдимият И.А.Е. е осъществил състава на престъплението посредством бездействие в инкриминирания период месец август 2016г. – месец май 2017г. вкл.

От субективна страна подс. И.А.Е. е извършил престъплението умишлено, с пряк умисъл, тъй като той  се е намирал в обективна възможност да изпълнява задълженията си за издръжка, предвид наличието на доходи и имущество за това. По този начин същият съзнателно се е отклонил от задълженията си за плащане на издръжка.

Твърденията на подсъдимия, че не е бил уведомен за съдебното решение, с което е бил увеличен размерът на присъдената издръжка, не се приемат за достоверни от настоящия състав. Видно от решение 259 от 03.10.2016 година, постановено по гр.д. № 328 от 2016 година по описа на Троянски районен съд, ответникът в производството И.Е. е представил писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, като е взел становище по иска. След това, макар и да не се е явил в съдебно заседание, той е получил решението и е имал възможност да го обжалва, но видно от отбелязаното на същото, то не е обжалвано и е влязло в законна сила на 08.11.2013г.

Съдът не споделя доводите на подсъдимия и неговия защитник, че предвид обстоятелството, че Е. сключил граждански брак с друго лице и му се родило още едно дете, нямал възможност да плаща издръжката за дъщеря си М.. По делото се установи, че пострадалата М.Е. страда от заболяване, за което се нуждае ежемесечно от допълнителни средства за лекарства, с оглед на което и отговорността на родителя, при когото детето не живее, е по-голяма.

Относно индивидуализация на наказанието.

За извършеното от подсъдимия И.Е. престъпление по чл.183, ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода до 1 година или пробация" . Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Определяйки вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът се ръководи от правилата на чл. 57, ал. 1  НК, като взе предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, размерът на увредените блага, времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за извършването му, степента на вината и всички останали обстоятелства по делото, както и целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК. В тази връзка съдът отчете, че детето не е получавало издръжка в един относително продължителен период и че подсъдимият има и друго дете, за което следва да се грижи и издържа. Всички тези обстоятелства характеризират конкретния случай като не особено тежък, оправдаващ определянето на наказанието при по-леката алтернатива от първата кумулативно дадена възможност на санкцията по чл. 183, ал. 1 НК – лишаване от свобода или пробация. След като определи вида на наказанието /пробация/, съдът индивидуализира размера му при превес на смекчаващите и отговорността обстоятелства, като приложи правилото на чл. 54 НК. 

При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази липсата на предишни осъждания, както и обстоятелството, че подсъдимият  е семеен и има още едно малолетно дете, за което следва да се грижи, като смекчаващи отговорността обстоятелства. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не  констатира.

 Предвид това съдът счете, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и съобразявайки всички тях, съдът индивидуализира по размер наказанието пробация, чрез определяне на следните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т.2 и т.6  от НК, а именно:

1.ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес ***, за срок от 10 / десет/ МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 /два/ пъти седмично;

2.ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от 10 / десет/ МЕСЕЦА.

3.БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД  в полза на обществото – 200 / двеста/ часа годишно за една година.

 Съдът намери така наложеното наказание на подсъдимия И.Е., че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на личната и генералната превенция.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъда, която е обявена на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 02.11.2017 година.

                       

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: