№ 133
гр. Варна, 17.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
и прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20213000500457 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивникът Н. Д. К., редовно призован, явява се лично.
Въззивникът М. Д. К., редовно призован, явява се лично.
Въззиваемата страна АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Добрич, редовно
призована, не изпраща представител.
Контролиращата страна АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Варна,
редовно призова, представлява се от прокурор С.К..
ВЪЗЗ.Н.К.: Да се даде ход на делото.
ВЪЗЗ.М.К.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И
ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Н. Д. К. и
М. Д. К. и двамата от с. Росеново, обл. Добрич против решение №
1
260134/14.06.2021г., постановено по гражданско дело № 197 по описа за
2018г. на Окръжен съд – Добрич, с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от въззивниците против Административен съд-Добрич искове по
чл. 4, § 3 от ДЕС, отговарящи на правната норма на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от
ЗОДОВ /разпоредба, създадена със ЗИДЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 94/29.11.19г./,
за осъждане на ответника да им заплати суми от по 245 000 лв. на всеки от
тях, представляващи обезщетения за имуществени вреди, причинени от
постановяването на решение № 72/10.05.13г. по адм.д. № 626/12г. по описа на
Административен съд-Добрич при неприлагане/нарушаване на правото на ЕС
– чл.чл. 17, 21, 47, 52 и 54 от ХОПЕС и чл. 102 и чл. 106 от ДФЕС,
изразяващо се в неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи
от учредителните актове и актовете на ЕС да осигури справедливо
обезщетяване на собствениците на имоти, които се отчуждават принудително
за задоволяване на държавни нужди; и всеки от ищците е бил осъден да
заплати на ДОС суми от по 295 лв, представляващи разноски по делото, на
осн. чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ. В жалбата е изложено, че обжалваното решение е
порочно, тъй като е налице отказ от съда да приложи Регламент 1025/2012г.
на ЕС, който задължава прилагането на Международните стандарти за
оценяване /МСО/ и Европейските стандарти за оценяване /ЕСО/, както и да се
използва метода на арх. В. Негели за оценяване. Това е довело при
изготвянето на експертизите пред първоинстанционния съд до неприлагането
и на принципите на Световната търговска организация /СТО/, изразяващи се в
съгласуваност, прозрачност, откритост, независимост от специални интереси
и ефективност. Нарушени са и принципите на Съда на Европейския съюз
/СЕС/ - пряка приложимост, принцип на директия ефект и върховенство на
закона. Основната теза е, че експертните заключения са изготвени в
съответствие с действащото българско законодателство – чл. 32 от ЗДС,
който противоречи на посочените норми от правото на ЕС и нормите за
стандартизация, произтичащи от цитирания Регламент. Неприлагането на
МСО и ЕСО /които са продукт съответно на Международната
стандартизационна организация и на Европейската стандартизационна
организация/ е довело до липсата на база за сравнение между оценките, които
се получават относно стойността на отчуждената земя на ищците, от което
пък би могло да се направи и извода за противоречието на действащото
българско законодателство в тази област с нормите от правото на ЕС, на
2
което се основава и предявената претенция по настоящото дело. Така при
прилагането на утвърдения с чл. 32 от ЗДС метод на оценяване на стойността
на дължимото обезщетение се стига и до сформирането на нелоялно по-ниски
цени, което способства за увреждане на продавача и облагодетелстване на
купувача – налице е нарушение по чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС. Поради това се
е стигнало до определянето на несправедливо обезщетение при
отчуждаването. Неприлагането на цитираните норми от правото на ЕС е
проява и на дискриминация на основание гражданство по см. на чл. 18 от
ДФЕС. Направен е обстоен анализ и на мотивите на съда в обжалваното
решение, с което въззивниците не са съгласни, изхождайки от посочените по-
горе изходни положения в поддържаната теза за неприлагане на правото на
ЕС, което има приоритет и пряка приложимост спрямо вътрешното
законодателство на страната, което му противоречи. Към въззивната жалба са
представени копия на документи /които са били вече представени и приети от
първоинстанционния съд/, както и копия от подаваните от страните молби по
първоинстанционното дело, копия от заключенията на експертизите,
приобщени от първоинстанционния съд и копие от обжалваното съдебно
решение, чрез анализа на които се обосновава поддържаната от въззивниците
теза по делото, както и че са настоявали за извършването на оценките на
отчуждаваната земя при приложението на МСО и ЕСО и метода на арх.
Негели. Отправеното до въззивния съд искане е да се „анулират“
заключенията на експертизите, изслушани пред първоинстанционния съд, тъй
като не съответстват на искането на ищците, както и на поставената от съда
задача, и делото да се върне на ДОС за преразглеждане и изготвяне на такива
оценки, които ще са в съответствие с Регл. 1025/12г. Липсват формулирани
доказателствени искания пред настоящи съд.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Административен съд-Добрич чрез административния му
ръководител – председателя на съда, с който се поддържа, че същата е
необоснована и неоснователна. Счита се, че пред първоинстанционния съд са
събрани всички необходими и относими доказателства, вкл. и две експертни
заключения. Сочи се, че изложеното във въззивната жалба е възпроизвеждане
на правната теза на ищците, релевирана и пред първоинстанционния съд, но в
жалбата липсват твърдения за пороци на обжалваното съдебно решение.
Поради това се поддържат съображенията, изложени в отговора на исковата
3
молба. Счита се, че въззивната жалба е нередовна, тъй като не е ясно какво е
искането на въззивниците до въззивния съд. Това лишава въззиваемата страна
от възможността да изготви и подробен отговор на въззивната жалба.
Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
постановено при правилно прилагане на процесуалния закон, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Отговор на въззивната жалба от задължителния участник в
производството в лицето на прокурор от съответната прокуратура, не е
депозиран.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт. Въпреки, че във въззивната жалба
действително липсва изрично формулирано искане за отмяна на обжалваното
решение, то с наведените твърдения за неговата неправилност и
незаконосъобразност, едновременно с искането делото да се върне на ДОС,
следва да се приеме, че е налице отправено искане за отмяна на обжалваното
първоинстанционно решение. Отделно от това, съобразно регламентираните
правомощия на въззивния съд /чл. 269 и чл. 271, ал. 1 от ГПК/, следва да бъде
извършена служебна проверка по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, както и при валидност и допустимост
на първоинстанционното решение – настоящият съд следва да реши спора по
същество. Поради това и не е необходимо въззивната жалба да бъде оставяна
без движение, както настоява въззиваемата страна в подадения отговор.
Във въззивната жалба и в подадения отговора липсват изрично
формулирани доказателствени искания.
Съдът докладва постъпилия на 01.11.2021 г. документ, подаден от
въззивниците по настоящото дело Н. и М.К.и, озаглавен „Писмена защита и
молба“, в който се уточнява, че претендират от настоящия съд да се отмени
обжалваното решение. Освен това е отправено доказателствено искане да се
назначат експертизи по международните стандарти за оценяване и
европейските стандарти за оценяване, както и чрез използване на метода
Негели, в съответствие с регламент 1025/2012 г. на ЕС, за да се извърши
сравнение с оценките, извършени по методиката на чл.32 от ЗДС, към
момента на отчуждаване на тяхната земя. Освен това в молбата е посочено, че
ако настоящият съд реши, че не е компетентен относно валидността на
4
европейското право, по свое усмотрение би могъл да отправи преюдициално
запитване, но това да стане след изслушване на експертизите. Към молбата е
приложен и работен документ на службите на Комисията озаглавен
Ръководство относно европейската стандартизация в подкрепа на
законодателството и политиките на Съюза, част І, Роля на исканията за
стандартизация на Комисията до европейските организации за
стандартизация.
ВЪЗЗ.Н.К.: Поддържам подадената въззивна жалба и всичко, което сме
написали и доказателствените искания.
ВЪЗЗ.М.К.: Поддържам въззивната жалба.
ПРОКУРОР К.: Ще взема становище по съществото на спора.
Предмет на спора и предмет на произнасяне на ВАпС, с това, с което е
сезиран, е налице ли е нарушение на чл.2в от ЗОДОВ. Не е предмет на
разглеждане на настоящия съд по какъв начин и в какъв размер е следвало да
бъде изплатено обезщетението. Така, че ако се допусне такава експертиза,
каквато се иска от жалбоподателите, се измества центъра на спора, поради
което аз считам, че това искане следва да бъде отхвърлено.
ВЪЗЗ.Н.К.: Във връзка с изказването на прокурора искам да кажа, че е
от съществено значение да се направят оценки по международни стандарти,
европейски стандарти, метода Негели, в съответствие с Регламент 1025, за да
се изясни несъответствието на българския закон, противоречието с Регламент
1025. Законът е в противоречие с Регламента.
Съдът по направеното доказателствено искане за назначаване на
експертизи с поставената задача намира, че същото е неоснователно. Както
съдът е посочил в своето определение от 04.10.2021г., събирането на такива
доказателства не е необходимо и се явява неотносимо към предмета на
настоящия спор, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането за назначаване на експертизи,
посочени от въззивниците, с поставените задачи.
ВЪЗЗ.Н.К.: Цитирам Директива 2014/14г. от 26.01.2014 г., § 15 -
Държавите членки трябва да гарантират, че на ищците е предоставено право
да искат предоставянето на доказателства от значение за техните искови
5
претенции. Също така националните съдилища трябва да могат да разпоредят
разкриването на доказателства от трети страни, т.е. не само оценките, но и
количествено-стойностна сметка и генерално количествено-стойностна
сметка от „Булгартрансгаз“, би следвало с Директивата да се изискат тези
неща, което не е правено до този момент. Нямам искания за събиране на
доказателства.
ВЪЗЗ.М.К.: Няма да соча доказателства.
ПРОКУРОР К.: Нямам искания по доказателствата.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ВЪЗЗ.Н.К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да бъде отменено
решението на ДОС и да бъдат уважени нашите искове, но не само
материалните, но и нематериалните, в смисъл нещо като психически тормоз,
като затормозяване в резултат от неприлагане на европейското право,
дискриминацията във връзка с чл. 18 от ДФЕС например. Защото определено
това неприлагане на европейското право и дискриминацията, първо искам да
поясня във връзка с дискриминацията по чл. 18 от ДФЕС, че ако правото на
ЕС се прилага във всички европейски страни, а само тук в България не се
прилага, то това е дискриминация, един вид ние българските граждани сме
лишени от правата, които европейското право ни дава. Определено за
европейската стандартизация, там където се разминаваме с ДОС, защото ние
осъзнаваме, че определено европейската стандартизация трябва да се прилага
в България и тя е с цел за прилагане и подпомагане и осъществяване на
политиката на ЕС и още по-конкретно за политиката на ЕС в областта и на
конкуренцията и на стандартизацията. Фактически българската държавата
като отказва в лицето на ДОС, пък и на Добричкия административен съд,
фактически той провежда политика чужда на ЕС. Защото ЕС си е поставил за
цел, примерно и за правата, не примерно, но определено и за правата -
примерно да няма дискриминация, да се създаде едно морално общество,
докато чл.32 ЗДС създава точно обратното - реализира политика с подменени
ценности, просто вече не е морално, а става неморално обществото, в което се
лъже. Аз съм приложил и познавателния процес на Аристотел за истината,
което се оказа, че в Софийския университет не се изучава от студентите.
Питам преподавател, който е тук във Варна, питам как разбират студентите
6
кое е истина и кое неистина. Защото съдията например в решението си е
записала, че нямало било критерии за справедливост, нямало ясни критерии.
Където има истина има справедливост, където няма истина има
несправедливост, има лъжа. Във връзка с този познавателен процес на
Аристотел, който определено мога да кажа, че съм осъзнал и то много добре,
то излиза, че в чл.32 от ЗДС е заложена лъжа. Просто българският
законодател така е направил, че се правят оценки, ама не към датата на
оценката, която е, а с дата стара дата, отпреди да влезе ПУП в сила. По този
начин се подменя базата на стойността. В оценяването има едни такива бази.
Като е след ПУП, оценката като се прави след като е влязъл ПУП в сила,
тогава трябва да се вземе предназначението съобразно ПУП.
ВЪЗЗ.М.К.: Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОР К.: Уважаеми апелативни съдии, считам че жалбата е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд от една страна е
правилно, от друга страна в това решение в достатъчна степен е
аргументирано защо е прието, че не е налице хипотезата на чл.2в от ЗОДОВ -
не се дължи обезщетение за причинени неимуществени вреди, защото ние не
сме изправени в хода на производството и постановяване на решението на
Административния съд пред хипотезите на този текст от ЗОДОВ, който иска
на първо място да е допуснато нарушение на правото на ЕС, а от друга страна
това нарушение да е достатъчно съществено. При постановяване на своето
решение Административният съд в достатъчна степен е обосновал механизма
в пълнота събрани доказателства и назначени експертизи, в достатъчна
степен е обосновал механизма на изчисляване на това обезщетение и считам,
че със съдебния си акт Административният съд не само не е допуснал
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, а и каквото и да е
нарушение на това право. С оглед на това ДОС правилно е преценил, че не е
налице тази хипотеза и обезщетение не следва да се дължи. Моля в този
смисъл да постановите и Вашия съдебен акт.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.48 часа.
Председател: _______________________
7
Секретар: _______________________
8