Р Е Ш Е Н И Е
№.........
гр. Пазарджик, 25.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК,
наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като
разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 2067/2018 г. по описа на
Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.И.Б., с ЕГН- **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 18-1006-003915 от 26.11.2018 г. издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на
чл.150 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 лева и за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 2 000 лева.
В жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
излага съображения незаконосъобразност на НП, като предлага същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален
представител, но с изпращане на АНП депозира писмено становище по съществото на
спора, с което излага съображения за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на НП.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 22.10.2018 г., в 23,30 часа в
гр. Пазарджик, на ул. „Никола Петрини“, е управлявал лек автомобил „М. А-160“ с
рег. № ***собственост на S.В.К.от гр. Б. ***, без да е правоспособен водач, не
притежава СУМПС. При извършената му проверка е отказал да бъде тестван за
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARDM-0194, в
23,50 часа. Издаден му е Талон за изследване с № 0043361, който водачът
подписал и получил.
За констатираното нарушение против жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 0641624/
22.10.2018 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен
екземпляр от същия. Въз основа на този акт на 26.11.2018 г. било издадено
атакуваното НП. Последното било връчено лично на жалбоподателя на 27.11.2018 г.,
а жалбата против него била подадена от
санкционираното лице на 28.11.2018 г. чрез АНО до РС- Пазарджик и входирана в
деловодството на ОД на МВР- Пазарджик под Вх. № 100600-20929, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя св. Б.Г. и
свидетелите И.Г., С.У., Е. А., Л. Д., Л.М. и Д.И..
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията
посочени в жалбата.
В изпълнение на това си правомощие съдът прецени, че
АУАН и Наказателното постановление са съставени от компетентни органи в кръга
на правомощията им по закон и в предвидените от закона срокове. Проведеното
против жалбоподателя административнонаказателно производство е започнало със
съставяне на АУАН в съответствие с разпоредбите на ЗАНН.
В това
производство при съставяне на акта и издаване на процесното НП, съдът счита, че
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав обаче намира, че в хода на АНП, вменените административни
нарушения, т. е. тяхното авторство, не бе доказано до изискваната от закона
степен на несъмненост.
Безспорно се установи, че към процесната дата жалбоподателят е бил неправоспособен
водач на МПС и на същия не е било издавано валидно СУМПС. Установи се също, че
при извършената проверка от контролните органи на посочените в НП дата,
час и място, той е отказал да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабр. № ARDM-0194.
Спорен устава въпросът управлявал ли е на процесните дата, час и място
жалбоподателят л.а. „М. А-160“ с рег. № ***, т.е. дали той е бил водач на това
МПС.
От показанията на актосъставителя св. Б.Г. стана ясно, че той и колегата му
са пристигнали
на мястото, след като били изпратени от ОДЧ по поискано съдействие от АП на РУ-
Пазарджик в състав свидетелите С.У. и И.Г.. Стана ясно, че той не е бил пряк
очевидец на това кой точно е управлявал автомобила. В показанията си св. Г.
посочи, че свидетелите У. и Г. са му заявили, че жалбоподателят е бил водач на
МПС, като е бил спрян от тях, след като са го последвали по повод на това, че
забелязвайки ги тръгнал да бяга през тротоара, по улицата, където бил спрян.
Св. г. беше категоричен, че е разговарял единствено с жалбоподателя, като не е
порвеждал разговор с неговата приятелка св. А.. Такъв бил воден с нея от св. У.,
но той не може да каже какво са говорили. Впоследствие на уточняващи въпроси на
съда и процесуалният представител, св. Г. промени показанията си и заяви, че
докато се водел разговор между У. и св. А., той чул, че тя заявила, че тя не е
карала колата. Веднага следва да се каже обаче, че за разлика от него св. У.
посочи, че е водил разговор със св. А. преди да бъде повикан патрулът на КАТ, в
който тя заявила, че приятелят й бил употребил алкохол и имал съмнения, че ще
му бъде извършена проверка. Св. У. посочи, че след като пристигнал патрулът на
КАТ той настоял А. да обясни на колегите му това, което се случило и тя в
разговор с тях потвърдила заявеното от него. В този смисъл показанията на
свидетелите У. и Г. са противоречиви относно факта, че св. А. била разговаряла
със св. Г. и пред него заявила, че жалбоподателят е управлявал МПС. Св. Г. също
заяви в показанията си, че впоследствие от колегите от КАТ разбрал, че пред тях
св. А. била „признала“, че жалбоподателят бил управлявал МПС.
Така констатираното противоречие дискредитира показанията на полицейските
служители досежно факта, че св. А. пред тях е заявила, че жалбоподателят е
управлява лекия автомобил. Освен това показанията на свидетелите У., Г. и Г.
противоречат и на заявеното от св. А., а именно, че пред полицаите тя е заявила
категорично, че тя е управлявала автомобила, още повече че ключовете за същия
са били в нея.
Освен това съдът не даде вяра на показанията на свидетелите У. и Г. досежно
твърдяното от тях, че след като са последвали автомобила, движейки се срещу
него, са спрели зад същия при спирането му на ул. „Н. Петрини“ и че са
възприели излизането на жалбоподателя от мястото на водача. Това е така, тъй
като от показанията на свидетелите Л.М., Л. Д. и Д.И. се установи безспорно, че
при пристигането им на мястото, л.а. „М.“ е бил паркиран вляво на ул. „Никола Петрини“
в посока към бул. „Руски“ в близост до тротоара, който затваря улицата- според
св. М. на 15-20 метра от тротоара, а според св. И.- на 5 метра от него. В този
смисъл са и показанията на св. А., която твърди, че след като е минала през
тротоара е паркирала автомобила, в ляво пред първата къща, на 5-6 метра от
тротоара, затварящ улицата. Св. Г. също заяви, че при пристигането му е
установил, че лекият автомобил е спрян на ул. „Н. Петрини“ на платното, вляво в
същата посока на движение, посочена от цитираните свидетели. В този смисъл
категорично се опровергава твърдението на свидетелите У. и Г., че автомобилът е
бил спрял по средата на пътното платно и е препречвал пътя, като не имало
възможност техният автомобил да мине, затова са спрели зад „М.а“.
Опроверга се и твърдението им, че са спрели зад л.а. „М.“, тъй като от
показанията на свидетелите А., И., М. и Д. категорично се установи, че
полицейският патрулен автомобил се е намирал спрян пред л.а. „М.“ и то на
отдалечено разстояние от него- около 30 метра, като автомобилът на КАТ е бил
преди него, но паркиран в срещуположната посока на движение. В този смисъл
достоверно звучат показанията на св. А., че след като е паркирала автомобила на
ул. „Н. Петрини“ и са слезли и тръгнали пеш с жалбоподателя, едва тогава до тях
е спрял полицейският автомобил. Тези й показания до известна степен се
подкрепят и от отразеното в докладната записка, изготвена от св. У., след
приключване на дежурството му (на л.54 от делото), където е посочено, че
автомобилът е отбил вляво, след което от мястото на водача слязъл мъж, а от
дясната страна- жена и тръгнали по улицата и тогава те спрели патрулния
автомобил до тях. В този смисъл отразеното в докладната записка опровергава
твърденията на св. У. и тези на св. Г., че те са спрели зад л.а. „М.“ който
препречвал преминаването на други автомобили, непосредствено след спирането му
на пътното платно. Освен това твърдението на св. У., че е възприел водача на
МПС при движението на автомобила на заден ход, в момента в който техният
автомобил движейки се срещу същия го е наближил, тъй като този факт не е
отразен в докладната записка от една страна, от друга в същата изрично е
посочено, че водача е възприет след слизането му от автомобила от дясната
страна. Освен това св. Г., който е управлявал патрулния автомобил, пък изрично
посочи, че не е успял да възприеме водача на „М.а“ докато същият се е движил на
заден ход, тъй като не са успели да го наближат на близко разстояние, за
разлика от заявеното от св. У..
В този смисъл голословни останаха твърденията на полицейските служители, че
те са спрели зад л.а. „М.“ непосредствено след спирането му на улицата и са
възприели жалбоподателя като негов водач, с оглед на констатираните
противоречия на показанията им с тези на коментираните по-горе свидетели, както
и на посоченото писмено доказателство.
Освен това с оглед на обстоятелството, че свидетелите У. и Г. са били извън
патрулния автомобил, когато л.а. „М.“ ги е наближил и е спрял на разстояние
около 100 метра от тях, след което е потеглили на заден ход, времето необходимо
им да се качат в патрулния автомобил, да потеглят па макар и в насрещното
движение срещу движещия се на заден ход автомобил, след което да преминат през
тротоара и да навлязат в ул. „Н. Петрини“, житейски нелогично звучи да са
успели да спрат зад автомобила в момента , в който той е спрял на платното и да
възприемат слизането на водача и пътника от него. Анализът на събраните
доказателства показва, че патрулният автомобил в момента, в който е навлязъл на
ул. „Н. Петрини“ преминавайки през тротоара, св. А. и жалбоподателят вече са
били извън техния автомобил и са се движили по пътя в посока към бул. „Руски“.
С оглед на всичко изложено до тук не се доказа по никакъв начин, че
жалбоподателят е управлявал на процесната дата, час и място л.а. „М. А-160“ с
рег. № ***, а от там и че той е автор на вменените му нарушения. Напротив, събраха
се категорични доказателства, че св. А. е управлявала процесното МПС, като в
този смисъл еднопосочни са показанията на А., М., Д. и И.. Първата категорично
заявява, че тя е управлявала автомобила. Последните двама свидетели са я видели
да се качва на мястото на водача и да потегля, непосредствено преди да бъде
извършена проверката от контролните органи, а св. М. беше категоричен че пред
него както св. А., така и жалбоподателя и техните приятели категорично са
заявили, че шофьор на колата е била св. А..
При това положение АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и издаденото против него НП се явява
незаконосъобразно, което пък влече необходимостта от неговата отмяна.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в
настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-1006-003915 от 26.11.2018 г. издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на
МВР- Пазарджик, с което на Б.И.Б., с ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение
на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 200 лева и за нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 2 000 лева, като
незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: