№ 63
гр. Габрово , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана А. Петракиева
при участието на секретаря Радинка С. Кулекова Атанасова
като разгледа докладваното от Диана А. Петракиева Административно
наказателно дело № 20214210200221 по описа за 2021 година
Жалбоподателят Ц. П. Д., ЕГН **********, от гр. Габрово, ул. "*******" №8, ет.7 ап.19 е
обжалвала наказателно постановление №**********/03.12.2020 г. на Директора на РЗИ -
Габрово, с което затова че на 23.10.2020 г., в 15,10 часа, в гр. Габрово, на обект
бензиностанция - газ станция №3, находяща се в гр. Габрово, ул. "Стефан Караджа" №101 А,
стопанисван от "Шопов-Транс" ООД, като обслужващ бензиностанция извършвала
непосредствено обслужване на клиенти, без да има поставена защитна маска за лице или
предпазен шлем, за нарушение на т.4 от Заповед №РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, представляваща противоепидемична мярка, въведен на основание чл.63
ал.4 от ЗЗ, и на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на
300,00 лв.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
В жалбата си и в приложеното писмено становище Д. оспорва извършването на
нарушението като твърди, че е използвала шал, който поставяла на лицето си като предпазно
средство. Твърди също, че ЗАНН не допусна налагане на санкция, ако видът на
нарушението не е определен със закон или подзаконов нормативен акт.
Ответникът по жалбата се представлява от адвокат Попова, която счита същата за
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следната фактическа обстановка:
Във връзка с Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г. за
1
удължаване срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г.
извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от
12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на
Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли
2020 г. и Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г. и предложение от
Главния държавен здравен инспектор, е издадена Заповед РД-01-609 от 21.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки, считано от
22.10.2020 г. до 30.11.2020 г.
На 24.10.2020 г. , около 15,10 часа свидетелите Д. Х. И. и П. И. П. - инспектори в РЗИ
Габрово, Дирекция "Обществено здраве" извършил проверка в обект бензиностанция - газ
станция №3, находяща се в гр. Габрово, ул. "Стефан Караджа" №101 А, стопанисван от
"Шопов-Транс" ООД. По същото време на обекта работела жалбоподателят Д., която
извършвала служебните си задължения, включително и в закритата част на обекта, без
предпазно средство, покриващо носа и устата.
За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ №**********/23.10.2020 г. от Д.И. - старши инспектор, в присъствието
на свидетеля П.И. Петко. АУАН е връчен лично на нарушителката който е направила
възражение, че ползва като предпазно средство шал.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните
гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. Х. И. и П. И. П., както и от
приложените писмени такива - писмо вх.№ 955/11.03.2021 г.; жалба; копие на АУАН
**********/23.10.2020 г.; копие на НП **********/03.12.2020 г.; копие за известие за
доставяне; защита от Ц.Д..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:
НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощия по силата на чл.209а
ал.4 от Закона за здравето. При издаването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е издадено НП,
също е в съответствие със законовите изисквания, като е съставен от длъжностно лице с
необходимата компетентност съобразно чл.209а ал.3 от Закона за здравето. Както в АУАН,
така и в НП се съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, а направеното
в тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно, и съответства на посочената
като нарушена законова разпоредба.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Преценявайки събраните по делото доказателства съдът възприе фактическа
обстановка идентична с тази на административния орган като прие, че се доказват изводите,
2
направени в АУАН и НП. Изложените фактически обстоятелства се потвърждават от
показанията на разпитаните свидетели И. и П.. Същите установяват, че жалбоподателят
Дякова действително е имала шал, в каквато насока е нейното твърдение, но той не е
покривал носа и устата. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.)
ЗЗ, при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С
Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на
Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и
във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение
върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19. В съответствие с обявеното
извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с
овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са многократно
изменяни. Така министърът е издал Заповед РД-01-609/21.10.2020 г., в точка 4 от която е
записано: "При непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от
1,5 метра е задължително използването на защитна маска за лице или предпазен шлем. По
изключение се допуска обслужване на клиенти без защитна маска за лице или предпазен
шлем, когато са осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал,
позволяващ влажно почистване или дезинфекция." В конкретния случай е безспорно
установено, че жалбоподателя Д. не е имала защитна маска или предпазен шлем. Дори да се
приеме нейното твърдение, че като предпазно средство е бил използван шал, той не е
покривал носа и устата, видно от показанията на свидетелите по делото.
Цитираната Заповед РД-01-609/21.10.2020 г е издадена на основание чл. 63, ал. 1 (ДВ
бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от ЗЗ и във връзка с усложняващата се епидемична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и
обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Видно
от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен
акт по смисъла на чл.65 от АПК. Съгласно тази разпоредба, общи са административните
актове /ОАА/ с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или
непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица,
както и отказите да се издадат такива актове. Основната разлика между общият
административен акт и нормативният административен акт /НАА/ е в това дали имат
еднократно или многократно действие и дали съдържат административноправни норми,
като ОАА има за цел да уреди един случай /една ситуация/, докато НАА съдържа правна
норма – правило за поведение за повторяеми, трайни обществени отношения, за
неопределено число случаи в бъдещето. НАА се прилага многократно, той е правна норма
3
за абстрактно уреждане на обществени отношения, а ОАА е конкретно волеизявление,
насочено към неопределен кръг лица. Издадените заповеди на Министъра на
здравеопазването имат за цел да уредят възникналата ситуация във връзка с настъпилата
пандемия с COVID-19. Те са издадени като общи административни актове
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени в неотложна ситуация
за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са
оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на
НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването. Същите са обявени в
интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че те са породили правно
действие.
Последващото отпадане на заповедите принципно не се отразява върху
отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към момента, към който те са
предвиждали конкретни задължение до неопределен кръг от лица. Като ОАА заповедта е
имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея
срок действието й е отпаднало, без това да обезсилва със задна дата правата и задълженията,
които е пораждала през периода на действието си. Предвид посоченото не се касае и за
хипотезата на чл.3 ал.2 от ЗАНН.
От значение е обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението
заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на
страната. Отделно от това в случая административнонаказателната отговорност произтича
не от заповедта, а от закона – чл.209а ал.1 от ЗЗ, като разпоредбата не е отменена или
изменена в по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното
постановление или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.
Съгласно чл.209а ал.1 от ЗЗ, на което основание е санкциониран жалбоподателят,
който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а,
ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв.. Действително, разпоредбата на чл.209а ал.1 от ЗЗ не е посочена като нарушена, но
е изписана в НП и доколкото тя съдържа в себе си, както правило за поведение, така и
санкция за неизпълнение на това правило, следва да се приеме, че правата на наказаното
лице не са били нарушени.
Наложеният с НП размер на административното наказание глоба е минималният
предвиден в закона, поради което няма основания за неговото намаляване.
Извършеното от жалбоподателя нарушение не разкрива белези, които да го
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Ето защо деянието не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
4
Поради изложените по-горе съображения съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление на Директора на РЗИ - Габрово, с което на жалбоподателя, е наложена глоба
в размер на 300,00 лв. на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето, следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
При този изход на делото и съобразно направеното искане от процесуалния
представител на РЗИ Габрово, жалбоподателят Д. следва да бъде осъдена да заплати на РЗИ
Габрово направените разноски във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №********** /03.12.2020 г. на
Директора на РЗИ - Габрово, с което на Ц. П. Д., ЕГН **********, от гр. Габрово, ул.
"*******" №8 на чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300,00 лв.
като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА Ц. П. Д., ЕГН ********** да заплати на РЗИ Габрово направените по
делото разноски във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5