РЕШЕНИЕ
№ 260010
29.01.2021 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 926 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба на В.Д. срещу Решение от 14.08.2020 г., постановено по гр. дело №
3411/2019 г. от Районен съд Д., в частта с която първоинстанционният съд е осъдил
В.П.Д. ***” АД сумата от 306, 40 лв., представляваща стойността на
застрахователно обезщетение, изплатено от застрахователното дружество на В.С.Щ.по
щета на собствения му лек автомобил „HONDA CR-V 2.0 i”, с рег. № ***,
възникнала вследствие пътно – транспортно произшествие от 27.07.2017 г., в гр. Д.,
по улица „О.П.” срещу офис на „Про Кредит Банк”АД, предизвикано от ответницата
при управление на лек автомобил „KIA KARENS”, с рег. № ****, заедно със
законната лихва от датата на исковата молба - 30.07.2019 г., до окончателното ѝ плащане.
В жалбата се излагат доводи за неправилност
на съдебния акт.
Твърди се, че ответницата е поискала да
бъдат представени оригинали на приложени към исковата молба документи. В тази
връзка се изтъква, че след като ищецът не е изпълнил разпореждането на съда е
следвало да бъдат приложени последиците на чл. 161 от ГПК. Сочи се също, че е
налице противоречие между удостоверителното изявление в протокола от ПТП и
показанията на свидетеля Щерев досежно часа на пътното произшествие.
На тази основа се прави извод, че
претенцията на ищеца не е доказана. Иска се решението да бъде отменено.
Претендират се и разноски.
В съдебно заседание не се явява лично.
Явява се особеният представител адвокат Р.И., която заявява, че поддържа
жалбата, като потвърждава искането си за отмяна на съдебния акт в обжалваната
част.
Въззиваемата страна е подала отговор, в
който се противопоставя на изложеното в жалбата.
Прави искане решението на първата
инстанция да бъде потвърдено. Претендира и заплащане на разноски за въззивното
производство. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание не се явява
представител на дружеството.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
От протокол за ПТП № 1597608, съставен в
15, 10 часа, на 27.07.2017 г., се установява, че на същата дата около 11, 00
часа е настъпило пътно-транспортно произшествие в град Д., по улица „О.П.”
срещу офис на „Про Кредит Банк”АД. Водачът на лек автомобил „KIA KARENS”, с
рег. № ****, не е контролирал постоянно управлението на моторното превозно
средство и е ударил паркирания лек автомобил „HONDA CR-V 2.0
i”, с рег. № ***, в областта на левия заден калник. Първият е напуснал мястото
на пътно-транспортното произшествие след удара. В протокола е отразено, че лек
автомобил „KIA KARENS”, с рег. № ****, е бил управляван от В.Д..
За извършеното нарушение на ЗДВП е
съставен АУАН № 1497 от 27.07.2017 г., след което е издадено наказателно
постановление № 17-0851-001497/ 21.08.2017 г. срещу В.Д..
По делото е приложена справка, от която
става ясно, че за лек автомобил „KIA KARENS”, с рег. № ****, при ищеца е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/117000898256, с покритие от
21.03.2017 г. – 20.03.2018 г.
В.Щ.е депозирал искане за оценка по
застраховка „Гражданска отговорност на МПС № **********/31.07.2017 г. до ЗД
„Бул Инс” АД. Извършен е опис, в който е отразено, че вследствие на удара
лек
автомобил „HONDA CR-V 2.0 i”, с рег. № *** е с лека деформация на задна броня, на
задна врата и на панела на заден ляв калник. В приложената калкулация на щета №
**********/31.07.2017 г. е пресметнато, че общо дължимата сума за
възстановяване на вредите от пътно-транспортното произшествие възлиза на 306,
40 лева. Сумата е била преведена на В.Щ.на 05.09.2017 г., видно от
представеното по делото платежно нареждане.
ЗД „Бул Инс“ АД е изпратило до ответницата
регресна покана № ОК-525741/04.10.2017 г. да възстанови сумата от 331, 40 лева,
платена от застрахователя на увреденото лице по щета № **********. Посочено е,
че плащането трябва да бъде извършено в срок до пет работни дни от съобщението.
В.Д. е удостоверила с подписа си получаването на документа на 09.10.2017 г.
В първоинстанционното производство са
събрани гласни доказателствени средства. За обстоятелствата около настъпилото
пътно-транспортно произшествие е разпитан собственикът на лек автомобил „HONDA
CR-V 2.0 i”, с рег. № *** - В.Щ.. Същият заявява, че е паркирал автомобила са
на синя зона в град Д.. Чул е удар, но не го е възприел визуално, тъй като към
този момент е бил на разстояние и обърнат с гръб към автомобила си. Неустановен
очевидец му е съобщил регистрационния номер на автомобила, причинил
пътно-транспортното произшествие. Така по-късно органите на МВР са установили,
че автомобилът е бил управляван от В.Д.. Пред съда сочи, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило около 15, 00 часа – 16, 00 часа. Свидетелят потвърждава,
че застрахователят му е превел застрахователно обезщетение.
Във въззивната жалба е направено
възражение по отношение часа на осъществяване на пътно-транспортното
произшествие. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в тази част, защото
въпросът предшестващ отговора на свидетеля не е конкретен за часа на
произшествието. Пита се дали има спомен по кое време е станало това, след като
е разказвал за щетите по автомобила и действията на застрахователя. Поради тази
причина изложеното от В.Щ.досежно часа на застрахователното събитие не може да
бъде възприето от въззивната инстанция. В останалата част показанията на
свидетеля са ясни и кореспондират с доказателствата по делото, поради което
съдът ги приема за достоверни.
По делото е изготвена съдебна
автотехническа експертиза. В заключението е посочено, че на 27.07.2017 г., лек
автомобил „HONDA CR-V 2.0 i”, с рег. № ***, е бил паркиран на паркинг зоната в
дясната част на платното за движение по улица „О.П.” срещу офис на „Про Кредит
Банк” АД, в град Д.. Движението в района се е осъществявало
двупосочно. По същата улица към градския парк се е движел лек автомобил „KIA
KARENS”, с рег. № ****. Водачът на последния, В.Д., не е упражнявала постоянен
контрол над управлението му, вследствие на което се отклонила в дясно и е
ударила паркираният автомобил контролирал постоянно управлението на
моторното превозно средство и е ударил паркирания лек автомобил „HONDA CR-V 2.0
i”, с рег. № ***, в задната лява част. Автомобилът, управляван от В.Д., е
продължил движението си. В резултат на удара са увредени облицовката на задната
броня на автомобила на В.Щ., както и задния ляв панел и задната лява врата. Експертът
е определил, че за отстраняване на вредите на автомобила е необходимо да му
бъде извършен ремонт на стойност 306, 40 лева. Посочил е, че е технически
възможно установените повреди на автомобила да настъпят при така описания
механизъм на пътно-транспортно произшествие.
Съдът възприема в цялост заключението,
тъй като същото е обективно и е изготвено от лице с необходимата квалификация.
В жалбата се съдържат оплаквания за
допуснати процесуални нарушения от районния съд. Твърди се, че съдът в
нарушение на чл. 183 от ГПК не е изключил от доказателствените материали
уведомление за щета и ликвидационен акт на ЗД „Бул Инс“ АД; протокол за
извършен оглед на МПС (опис-заключения) от 31.07.2017 г.; калкулация на щета.
Първостепенният съд, в съответствие с искането на ответната страна, е задължил
ищеца да представи оригиналите на посочените документи, чиито преписи са
приложени към исковата молба. Съдът обаче не е указал какви са последиците за
страната при неизпълнение на разпореждането. Поради тази причина въззивният съд
е задължил ищеца да представи оригиналите на исканите документи с определението
си по чл. 267 от ГПК, с указания, че при неизпълнение на разпореждането
представените преписи ще бъдат изключени от доказателствата по делото. Тъй като
е изпълнил указанията в срок, въззивната инстанция не може да приложи
последиците на чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК и писмените доказателства могат да
бъдат ползвани от съда при формиране на фактическите си изводи.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият състав счита, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Пред първоинстанционният съд е предявен
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г) за сумата от 321, 40 лева. Уважен е за сумата до 306, 40 лева.
Над този сума до пълния претендиран размер е отхвърлен. В отхвърлителната част
решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано.
Предмет на въззивна проверка е частта
от
съдебния акт, с която първоинстанционният съд е осъдил В.П.Д. ***” АД сумата от
306, 40 лв., представляваща стойността
на застрахователно обезщетение, изплатено от застрахователното дружество на В.С.Щ.по
щета на собствения му лек автомобил „HONDA CR-V 2.0 i”, с рег. № ***.
Разпоредбата на
чл.
500, ал. 1, т. 3 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г) урежда правото на регрес на застрахователя
срещу виновния водач. Застрахователят има право да получи от виновния водач обезщетението,
което е платил, когато последният е напуснал мястото на настъпване на пътно-транспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. Изключение
за възникване на правото на регрес са случаите, в които е напуснал
местопроизшествието, защото е било наложително да му бъде оказана медицинска
помощ или по друга неотложна причина.
В тежест на застрахователя е да докаже,
че В.Д. е нарушила ЗДвП, в резултат на което е причинила имуществени вреди на В.Щ.,
изразяващи се в лека деформация на задна броня, задна врата и на панела на
заден ляв калник на лек автомобил „HONDA CR-V 2.0 i”, с рег. № ***. Трябва да
докаже и техния размер. Следва да установи, че В.Д. е напуснала
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по
закон. На доказване подлежи и факта, че
при застрахователят е сключена „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „KIA
KARENS”, с рег. № ****, с покритие, което обхваща датата на пътно-транспортното
произшествие. В негова тежест е да установи също, че е платил обезщетението от 306,
40 лева на увреденото лице.
Въззивният съд счита, че всички елементи
от фактическия състав пораждащ правото на регрес на застрахователя по чл. 500
от КЗ се установяват от доказателствата по делото.
По делото не е спорно, а и от
приложената справка се установява, че за управлявания от ответницата лек
автомобил „KIA KARENS”, с рег. № ****, при ищеца е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ № BG/02/117000898256, с покритие от 21.03.2017 г. –
20.03.2018 г.
Механизмът на настъпилото пътно-транспортно
произшествие е описан в протокол за ПТП № 1597608, както и в заключението на
автотехническата експертиза. От същите се установява, че на 27.07.2017 г. В.Д.
не е контролирала управляваното от нея моторно превозно средство „KIA KARENS”,
с рег. № ****, вследствие на което е увредила задната броня, задната врата и
панела на задния ляв калник на лек автомобил „HONDA CR-V 2.0 i”, с рег. № ***,
паркиран на ул. „О.П.” срещу офис на „Про Кредит Банк”
АД, в град Д.. Установи се също, че В.Д. е продължила
движението си след удара и е напуснала местопроизшествието. При това положение
не може да бъде направен извод, че между участниците в пътно-транспортното
произшествие има съгласие относно обстоятелствата свързани с него. В.Д. по своя
воля е напуснала местопроизшествието, с което е предотвратила всяка възможност
за контакт с увреденото лице непосредствено след деянието. От поведението
ѝ може да бъде заключено, че е налице хипотезата на чл. 125, т. 7 от ЗДвП
– „между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него“. Следователно, разглежданият случай е от тези, в които законодателят
е предвидил службите за контрол на Министерството на вътрешните работи задължително
да посещават мястото на пътнотранспортното произшествие.
Документите от преписката по щета №
********** доказват останалите елементи от фактическия състав. Извършен
е опис, в който е отразено, че вследствие на удара автомобилът на В.Щ.е с лека
деформация на задна броня, задна лява врата и на панела на задния ляв калник. Определено
е, че дължимата сума за възстановяване на вредите от пътно-транспортното
произшествие възлиза на 306, 40 лева. Заключението на автотехническата
експертиза потвърждава констатациите на застрахователя за вида на вредите и
размерът на сумата, необходим за поправянето им. Установи се също, че застрахователното
обезщетение е било преведено на В.Щ.на 05.09.2017 г.
Всичко изложено обосновава извод, че
искът на ЗД „Бул Инс“ АД срещу В.Д. по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е основателен
за сумата до 306, 40 лева. Поради идентичността между изводите на двете
инстанции Решение от 14.08.2020 г., постановено по гр. дело № 3411/2019 г. от
Районен съд Добрич, в частта с която първоинстанционният съд е осъдил В.П.Д. ***”
АД сумата от 306, 40 лв., представляваща
стойността на застрахователно обезщетение, изплатено от
застрахователното дружество на В.С.Щ.по щета на собствения му лек автомобил
„HONDA CR-V 2.0 i”, с рег. № ***, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемият своевременно е направил
искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 300,
00 лева и 300, 00 лева – платено възнаграждение за назначения по делото особен
представител на В.Д.. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който
се установява, че сумата от 300, 00 лева действително е заплатена от застрахователното
дружество на адвокат М.Г. за процесуално представителство пред Окръжен съд Добрич.
Въззивната страна дължи и държавна такса
за въззивното производство в размер на 25, 00 лева, която следва да бъде
преведена по сметка на Окръжен съд Д..
Ето защо, окръжният съд възлага в тежест
на въззивника разноски в размер на 625, 00 лева.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
от 14.08.2020 г., постановено по гр. дело № 3411/2019 г. от Районен съд Д., в
частта с която първоинстанционният съд е осъдил В.П.Д. ***” АД сумата от 306,
40 лв., представляваща стойността на
застрахователно обезщетение, изплатено от застрахователното дружество на В.С.Щ.по
щета на собствения му лек автомобил „HONDA CR-V 2.0 i”, с рег. № ***,
възникнала вследствие пътно – транспортно произшествие от 27.07.2017 г., в гр. Д.,
по улица „О.П.” срещу офис на „Про Кредит Банк” АД, предизвикано от В.Д. при
управление на лек автомобил „KIA KARENS”, с рег. № ****, заедно със законната
лихва от датата на исковата молба - 30.07.2019 г., до окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА
В.П.Д.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и с настоящ адрес:*** да
заплати на ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК ***, гр. С., бул. „Д.Б.” №**, по банкова сметка ***,
BIC: ***, IBAN: ***, сумата от 300, 00 лв. – депозит за възнаграждение на назначения
особен представител; сумата от 300, 00 лв. – адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемата страна.
ОСЪЖДА
В.П.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** да заплати по сметка на Окръжен съд Добрич
сумата от 25, 00 лева, представляваща държавна такса за обжалване пред
въззивната инстанция.
Решението
е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.