№ 2979
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110120664 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрк. К.,
срещу Л. С. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3762,41
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.5.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 05.05.2021 г. до изплащане на
вземането; 303,02 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.9.2019 г. до 13.04.2021 г.; 70,22 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
05.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и 12,48 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 13.04.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.05.2021
г. по ч.гр.д. № 25430/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с Л. С. С. договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този
договор е доставил за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, която потребителят не заплатил в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител - адв. К.,
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. Оспорва ответникът да е бил уведомен с покана за доброволно изпълнение за
процесното парично задължение. Поддържа, че по делото не били ангажирани
доказателства, от които да се установи как е образувана стойността на конкретно
1
начислените суми за топлоенергия по партидата на процесния имот. Оспорва редовността
на водене на счетоводството на дружеството-ищец, както и че през исковия период на
процесния адрес е ползвана от ответника топлинна енергия. Оспорва, че през исковия
период дружеството-ищец е доставяло стоки или услуги на процесната стойност. Оспорва
претенциите за мораторна лихва и дялово разпределение. Ето защо моли съда да отхвърли
предявените искове.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД искове,
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
От представения Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и
селищно устройство № ***, том II, дело № 1***/*** г., се установява, че на 25.07.*** г.
ответникът Л. С. С. придобил собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в
АДРЕС. По делото не са налице доказателства, а и не се твърди, за извършени
разпоредителни сделки с имота до исковия период. Ето защо, въз основа на доказателствата
по делото следва да се приеме, че ответникът Л. С. С., в качеството си на собственик на
процесния имот, е бил потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с
ищеца за исковия период от 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. В този смисъл доказано е
основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
2
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответникът Л. С.
С. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Техем сървисис“ ЕООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот е имало 5 броя
отоплителни тела с монтирани ИРРО в помещения: хол, кухня, 2 стаи и баня; за периода
2018/2019 г. е бил осигурен достъп за отчет на уредите, като отчета от 01.05.2019 г. е
представен на вещото лице; за периода 2019/2020 г. не е бил осигурен достъп за отчет на
уредите, за което са съставени констативни протоколи от 30.05.2020 г. и 05.06.2020 г.,
поради което за този период има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност за 5
броя отоплителни тела; за процесния период ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е
изчислена по фурмула, приложена в съответната наредба на база пълната отопляема
кубатура от 187 куб.м.; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части,
тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 01.11.1996 г.; в процесния имот е
имало 2 броя водомери за топла вода, които са отчетени на 01.05.2019 г., като отчетния
формуляр с подпис на потребител е представен на вещото лице; за периода 2019/2020 г. не е
бил осигурен достъп, за което са представени протоколи за неосигурен достъп на двете дати
за отчет 30.05.2020 г. и 05.06.2020 г., поради което за периода 2019/2020 г. има служебно
3
изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода, при служебно определен
разход 140 л. на денонощие; технологичните разходи били извадени от общото количество
ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното дружество; топломерът
е преминал на метрологична проверка през 50 месеца, вместо през 24 месеца, но не е бил
сменен през исковия период и при проверките не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че от ответника не са постъпвали плащания за
погасяване на суми по претендираната от ищеца главница.
По отношение на размера на потребеното количество топлинна енергия за процесния
период следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, тъй
като същото е взело предвид реално потребеното количество ТЕ. От заключението на
вещото лице по СТЕ се установява, че дължимата от ответника сума за потребена топлинна
енергия за процесния период възлиза в размер на 3734,91 лв. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че дължимата от ответника главница за ТЕ за процесния период (01.05.2018
г. – 30.04.2020 г.) възлиза в размер на 3734,91 лв. Ответникът дължи на ищеца и сумата от
70,22 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на заявлението
по чл. 410 ГПК – 05.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумите. За разликата над
сумата от 3734,91 лв., представляваща главница за топлинна енергия, до пълния предявен
размер от 3762,41 лв. предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.33, ал.2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Лихвата за забава върху изчислената главница за топлинна енергия в общ размер на
3734,91 лв. за периода 15.09.2019 г. - 13.04.2021 г., определена от съда по реда на чл. 162
ГПК, възлиза в размер на 295,23 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 303,02 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част за сумата от 12,48 лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 132,96 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 217,53 лв. – държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за
СТЕ, 350 лв. – депозит за ССчЕ, 530 лв. – депозит за особен представител, като претендира и
възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, което съдът определя в размер на
4
100 лв., т.е. общо 1680,49 лв. за заповедното и исковото производство. Намалени съразмерно
с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 1661,13 лв.
Ответникът е бил представляван от особен представител, поради което разноски не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. С. С., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
следните суми: 3734,91 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.5.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в
АДРЕС, ведно със законната лихва от 05.05.2021 г. до изплащане на вземането; 295,23 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
13.04.2021 г.; 70,22 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 05.05.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.05.2021 г. по ч.гр.д. № 25430/2021 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за главница за топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 3734,91 лв. до пълния предявен размер от 3762,41 лв.; за
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
295,23 лв. до пълния предявен размер от 303,02 лв., както и за мораторна лихва върху
главницата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2018 г.
до 13.04.2021 г. за сумата от 12,48 лв.
ОСЪЖДА Л. С. С., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1661,13 лв. – разноски в исковото и заповедното
производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5