Р Е Ш Е Н И Е № 260083
гр. Варна, 14.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов
в.гр.д. № 77 по описа за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, подадени
от всяка от насрещните страни в първоинстанционното производство, насочени
против различни части на решение № 260702/14.12.20г., постановено по гр.д. №
482/20г. на ОС-Варна, както следва:
1.Въззивна
жалба, подадена от И.Т.В. *** чрез адв. Д. Б. ***, насочена срещу решението в
частта му, с която e прието за установено, че договорът от 13.12.2019 г.,
оформен с нотариален акт № 147, т. II, peг. № 9059, дело № 274/2019 г. на
нотариус Т. М., peг. № 237 на НК, е недействителен, тъй като е сключен без
представителна власт и не е потвърден, по иска, предявен от Д.М.И. срещу И.Т.В.,
на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Счита се, че решението в обжалваната му част е
неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано.
Изтъкнато е, че приемайки за допустимо да разгледа довод на ищеца, релевиран в
хода на устните състезания, за нищожност на пълномощното поради липсата на
форма, изразяващо се в липсата на отбелязване от нотариуса, че нотариалната
заверка е извършена извън кантората му, първоинстанционният съд е допуснал
нарушение, което е лишило ответницата от възможността да даде отговор и да
ангажира доказателства по това възражение. Отделно от това се поддържа, че
съдът не е длъжен да следи служебно за наличието на основание за нищожност на
сделката, когато същото не е релевирано от страна по делото в съответните
процесуални срокове. Произнасяйки се по късно заявеното обстоятелство от ищеца,
съдът е въвел недопустима промяна в предмета на иска. Отделно от това се
поддържа, че ако твърдението за нищожност на процесното пълномощно поради
липсата на отбелязване, че нотариалното действие е извършено извън нотариалната
кантора, е било направено своевременно, то ответницата е могла да представи
един от намиращите се в нея екземпляри на документа, инкорпориращ процесната
сделка, върху който е налице такова отбелязване, че „Подписите са положени и
приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“. Екземпляр от пълномощното
е бил представен от ответницата при изповядване на договора, но същият е бил
върнат от нотариуса, предвид планираната друга сделка за имот в гр. Казанлък. Освен
това в една от фактурите е отразено заплащането на такса и за нотариална
заверка извън кантората на нотариуса. Въззивницата твърди, че идентичен на
нейния оригинал се намира в архива на нотариус Т. М. – подвързан в Книга за
нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписите от
документи с удостоверено съдържание, водена съгласно Наредба № 32/29.01.97г.
Липсвало е указание на съда, че ответницата носи тежестта да установи, че
пълномощното е съдържало и посочения реквизит – място на полагане на подписа,
както и указание, че не сочи доказателства в тази насока. Поради това и на осн.
чл. 266, ал. 3 от ГПК е отправено искане да се приеме като доказателство
представеното заверено от страната копие на пълномощно с рег. № 9039/13.12.19г.
с отбелязване, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“,
ап. 76. Варна“, както и на осн. чл. 192, ал. 1 от ГПК да се изиска от нотариус
Т. М. заверено за вярност копие от посоченото пълномощно, съдържащо посоченото
отбелязване. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и
отхвърляне на иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
Насрещната
страна Д.М.И. *** е изготвил отговор на въззивната жалба, с който последната е
оспорена като неоснователна. Счита се, че решението в обжалваната му част е
правилно и обосновано. Не се споделя тезата на въззивницата, че съдът се
произнася само по наведените възражения, тъй като съдът е длъжен да се
произнесе и когато е нарушена императивна правна норма, каквато е и тази
относно предвидената в закона форма за действителност. Поддържа се, че в
документа, в който е инкорпорирано пълномощното, е извършена добавка след
постановяване на първоинстанционното решение с отбелязване на посоченото от
въззивницата съдържание. Освен това се счита, че след като по делото е бил
предявен иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, ответницата е следвало да представи
всички доказателства, които са били в нейно държане. Поддържа се, че
посочването на датата, мястото и часа са били необходими, за да се избегнат
злоупотреби и измами, както и да се оправдае нормативното задължение на
нотариуса по чл. 27 от Наредба № 32/29.01.97г. за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори и да не извършва подлежащи на вписване
сделки два часа преди края на приемното време на съответната СВ, или в
настоящия случай преди 15.00 ч. Договорът е бил вписан на 16.12.19г., когато е
бил платен и местния данък, тъй като поради „форсирането“ на сделката, същата
не е могла да бъде вписана преди края на работното време в деня на
изповядването ѝ. Поддържа се и второ нарушение на формата на
пълномощното, тъй като не са били налице предпоставките за поставянето на
отпечатък от палеца на упълномощителя, вместо приетото от закона правило на
саморъчното подписване. В пълномощното не е била и отбелязана причината за
поставянето на пръстов отпечатък вместо подпис. Това нарушение също води до
нищожност на сделката по см. на чл. 576 вр. чл. 570, ал. 2 от ГПК. Счита се, че
в случая е налице преклузия, препятстваща събирането на представеното от
въззивницата доказателство. В случай, че се приеме представеното с въззивната
жалба пълномощно, направено е изявление, че се оспорва съдържанието на
пълномощното, вкл. направената добавка, както и авторството на същото по
отношение на упълномощителя. В случай, че въззивницата заяви, че желае да се
ползва от документа и представи оригинал на същия, отправено е искане да се
открие производство по оспорването му по реда на чл. 193 от ГПК. В случай, че
се уважи и искането за изискване на заверено копие на документа от нотариус Т.
М., то отново се иска документът да бъде представен в оригинал при спазване на
изискванията на чл. 3 от Наредба № 32/29.01.97г. за служебните архиви на
нотариусите и нотариалните кантори, тъй като се изразява съмнение относно
съпричастност на нотариуса към интересите на въззивницата. Претендира се
отхвърляне на въззивната жалба.
2.
Насрещна въззивна жалба, подадена от Д.М.И. ***, насочена срещу решението в
частта му, с която са отхвърлени предявените в евентуалност искове против И.Т.В.,
както следва: за прогласяване нищожността на пълномощно peг. № 9039/13.12.2019
г., с което М. Д. И. е упълномощил И.В. да прехвърли сама на себе си жилище и
на договора, сключен на 13.12.2019 г. с нотариален акт № 147, т. II, peг. №
9059, дело № 274/2019 г. на нотариус Т. М., peг. № 237 на НК, чрез който М. Д. И.,
представляван от ответницата, прехвърля самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.3515.768.3.74 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64 от
16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: град Варна, район „Младост“, кв. „Св. И.
Рилски“, блок № 53, вход „Б“, на етаж 10-ти, представляващ жилище - апартамент
№ 76, с площ 38.00 кв. м, ведно с избено помещение № 76 с площ 4 кв. м, както и
0.7589 % идеални части от общите части на сграда с идентификатор
10135.3515.768.3 и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор
10135.3515.768 на ответницата срещу задължение за издръжка и гледане, основани
на твърдение, че упълномощителят е бил очевидно неспособен, на основание чл.
26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, евентуално за прогласяване нищожността на договора,
основани на твърдение, че престациите не са равностойни, за което ответницата
се е възползвала от безпомощното състояние на прехвърлителя, на основание чл.
26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, евентуално, че ответницата е знаела за предстоящата
смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на 14.12.2019 г., на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, евентуално за унищожаване на
пълномощното, основан на твърдение, че упълномощителят не е разбирал значението
на сделката в състояние след инсулт, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Счита се,
че в тази част решението е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Направен е подробен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, въз основа на което са
изведени аргументи за наличието на предпоставките от съответните правни норми
за прогласяване нищожността на процесните сделки, респ. за унищожаемостта на
осн. чл. 31 от ЗЗД на пълномощното и поради това за недействителност на
сключения въз основа на същото договор, на осн. 42, ал. 2 от ЗЗД. Обоснован е
извода, че липсва воля не само, когато лицето е в ментално състояние, лишаващо
го от възможността да действа разумно, но и когато са налице многобройни
доказателства, че същото действа под натиск и в състояние, което го лишава от
възможността да разбере действията си, какъвто е бил и настоящият случай. Освен
това се поддържа, че при преценка на събраните доказателства следва да се
приеме, че с оглед състоянието на вуйчо ѝ и предприетите незабавни
действия от ответницата, последната е знаела, че нещата са необратими и поради
това договорът е лишен от основание. Не се споделят изводите на съда, че неравностойността
на престациите е също липса на съгласие и поради това съдът не се е произнесъл
по основанието за нищожност на договора – накърняване на добрите нрави. Поради
това решението в тази част също е неправилно, тъй като в процесния случай е
била налице очевидна нееквивалентност на престациите – един дава всичко, а друг
не изпълнява нищо и то при съобразяване на условията на сключване на договора,
които сочат на необичайност. Обосновава се наличието и на хипотезата на чл. 31
от ЗЗД с това, че е установено такова физическо, психическо и емоционално
състояние на упълномощителя, което му е попречило да се противопостави на
въздействието на трети лица, подтикващи го да извърши сделката, която в
нормално състояние не би извършил /аргументът е, че ако е бил в добра физическа
и ментална кондиция упълномощителят би се явил в нотариалната кантора/.
Обусловено от нищожността, евентуално унищожаването на упълномощаването, се
явява уважаването и на иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД относно договора, сключен
въз основа на тази едностранна сделка. Изложени са съображения и по предявения
в евентуалност иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за наличието на предпоставки и за
разваляне на договора, ако същият се приеме за действителен. Претендира се
отмяна на решението в обжалваните с насрещната въззивна жалба части, но
последната да бъде разгледана само ако бъде уважена подадената от ответника
въззивна жалба. Но ако все пак това е невъзможно, то насрещната жалба се
претендира да бъде разгледана самостоятелно, ведно с присъждане на разноските.
В
предвидения срок е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от И. Т. В.
чрез адв. Д. Б., с който същата е оспорена като неоснователна поради
законосъобразност на решението в обжалваните му с нея части. Счита се, че по
делото са били събрани множество доказателства, от които се установява, че М. И.
е бил в състояние самостоятелно да взема решения и да ръководи действията си и
сключените сделки не страдат от твърдените от ищеца пороци. Претендира се
потвърждаване на решението, обжалвано с насрещната въззивна жалба.
За да се произнесе настоящият състав на
съда съобрази следното от фактическа и правна страна:
Наведените твърдения по фактите в подадената искова молба от Д.М.И. са, че
същият е син на М. Д. И., който е починал на 14.12.19г. в гр. Варна. Няколко
часа преди това, на 13.12.19г. баща му, действайки чрез пълномощника си И.Т.В.
/племенница на М. и дъщеря на сестра му К. Д. И./, е прехвърлил на последната с
договор за издръжка и гледане, обективиран в НА № 147, т. ІІ, рег. № 9059, дело
№ 274/19г. на нотариус Т. М., гр. Варна, собствения си апартамент № 76 в гр.
Варна, р-н „Младост“, кв. „Св. И. Рилски“, бл. 53, вх. Б, ет. 10, с
идентификатор по КККР № 10135.3515.768.3.74. Ищецът научил случайно за смъртта
на баща си след проведен телефонен разговор с братовчедка си И.В., което
събудило опасения у него, предвид проявяван преди това интерес от леля му и
братовчедка му към имотите на баща му. Опасенията се потвърдили след извършена
справка в СВ-Варна, където установил факта на сключения договор. Твърди, че
представителната власт в полза на ответницата И.В. е била учредена чрез
пълномощно с peг. № 9039/13.12.2019г. на нотариус Т. М., което е било въведено
в информационната система на Нотариалната камара в 16:43 ч., а договорът е бил
изповядан след този час, което е нарушение на изискването на чл. 27 от Наредба
№ 32/29.01.1997г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори. Твърди,
че при разговори с нотариус Т. М. на ищеца и процесуалния му представител са
били давани противоречиви обяснения относно деня на подписване на пълномощното
и обстоятелствата, при които това е станало. Посочено е, че М. Д. е бил изписан
от болница на 13.11.19г. след прекаран тежък мозъчен инсулт и е бил неспособен
да разбира свойството и значението на сделката и да ръководи действията си,
както и е имал дискоординационен синдром и не е бил в състояние да изпише
имената си и да изрази валидна воля и съгласие за сделката. Доказателство за
користните цели на ответницата при сключването на процесния алеаторен договор са
и предоставено друго пълномощно от бащата на ищеца в полза на И.В., с което
същата е овластена да се разпорежда с неговия дял в имот в гр. Казанлък, както
и с негово МПС. Последното ответницата е продала на 13.12.19г. Освен това
ответницата се е снабдявала и с необходимите документи за сключване на
алеаторния договор въз основа на пълномощно от 06.11.19г., което е било нотариално
заверено отново от нотариус Т. М. в болничното заведение, където се е намирал
по това време М. Д. Счита се, че при това положение са налице няколко основания
за нищожност на договора за издръжка и гледане, които ищецът предявява в евентуалност,
както и такива за нищожност и унищожаемост на упълномощителната сделка от
13.12.19г. с рег. № 9039. Поддържа се, че алеаторният договор е нищожен
поради липсата на основание, тъй
като ответницата-приобретател е знаела за непосредствено предстоящата смърт на
прехвърлителя и е сключила договора със съзнанието, че няма да престира нищо в
изпълнение на договорните си задължения. Счита се, че договорът е нищожен и
поради накърняване на добрите нрави,
тъй като не е морално най-близките хора да се възползват от здравословното му
състояние и да прехвърлят на себе си имотите няколко часа преди смъртта му.
Отделно се поддържа, че е нищожна и упълномощителната сделка с рег. №
9039/13.12.19г. поради липсата на воля
у упълномощителя да учреди представителната власт с посоченото съдържание, тъй
като същият не е могъл да формира такава по причини извън слабоумието и
душевната болест /обхванати от чл. 31 от ЗЗД/, а поради здравословното си
състояние, в което се е намирал. Последното пък би наложило извода за недействителност
на алеаторния договор от 13.12.19г. поради сключването му без представителна
власт. Поддържа се и наличието на основание за унищожаемост на
упълномощителната сделка поради това, че упълномощителят не е могъл да ръководи действията си при извършването
ѝ, тъй като здравословното и емоционалното му състояние му е попречило да
се противопостави на въздействието на трети лица, подтикващи го да извърши
разпоредителни действия и актове, които в нормално състояние не би извършил.
Последното отново би наложило извода за недействителност на алеаторния
договор от 13.12.19г. поради сключването му без представителна власт. И
накрая се поддържа, че алеаторният договор може да бъде развален поради пълното
неизпълнение на задълженията на приобретателя по него, предвид настъпилата само
няколко часа след изповядването ѝ смърт на прехвърлителя. Отправените в
условията на евентуалности искове са за: прогласяване нищожността на алеаторния
договор поради липсата на основание; прогласяване нищожността на алеаторния договор
поради накърняване на добрите нрави; прогласяване на нищожността на
упълномощителната сделка от 13.12.19г. поради липсата на съгласие и вследствие
на това – прогласяване недействителността на алеаторния договор като сключен
без представителна власт; унищожаване на упълномощителната сделка от 13.12.19г.
поради неспособността упълномощителят да ръководи действията си и вследствие на
това – прогласяване недействителността на алеаторния договор като сключен без
представителна власт; разваляне на алеаторния договор.
С молба от 02.03.20г. ищецът е уточнил твърденията си, че в процесния
момент баща му не е съзнавал ситуацията около себе си и не е имал каквото и да
е намерение да се разпорежда с имуществото си, както и възможността да формира
правновалидна воля, а ответницата е знаела за порока на овластяването и е
целяла да се възползва от безпомощното му състояние и да прехвърли имотите на
себе си.
В предвидения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който
предявените искове са били оспорени като неоснователни. Наведени са твърдения,
че ищецът се е бил дезинтересирал спрямо баща си много години преди неговата
смърт – посещавал го е изключително рядко и това не е било с цел полагане на
грижи за възрастния човек или свързано с прояви на синовна обич. Никога ищецът
не се е интересувал от здравословното състояние на баща си. М. Д. е получавал
грижи, обич и внимание от своята сестра и от ответницата – тримата са били като
едно семейство и между тях са съществували взаимоотношения на близост,
привързаност, взаимопомощ и подкрепа във всяко отношение. На двете М. е
разчитал за лична помощ и грижи. Напротив, ищецът е демонстрирал, че няма
синовен дълг към баща си - дистанцирането започнало след развода между
родителите му през 2011г. Оспорва се ответницата да се е възползвала от
здравословното състояние на вуйчо си, за да придобие неговите имоти. Твърди, че
тя не само не е знаела, но и не е предполагала смъртта на прехвърлителя.
Неговото здравословно състояние преди смъртта не може да се определи като терминално.
М. не е страдал от неизлечима болест, не е имал видими признаци за тежко
увреждане, предполагащо близък и неизбежен фатален край. Прехвърлителят не е
имал съзнание за близък край, което се доказвало от клаузата в процесния
договор, с която същият си е запазил пожизненото право на ползване върху
апартамента. Мотивацията на прехвърлителя при сключването на алеаторния договор
е свързана с желанието му да получава предвид възрастта си грижи от
ответницата, която заедно с майка си в продължение на години преди това е
споделяла неговия живот и ежедневие. Тази сделка не противоречи на добрите
нрави, тъй като не съществува правно или морално ограничение пред наследодателя
да се разпорежда с имуществото си, за да получи срещу това грижи. Поддържа се,
че с процесното пълномощно рег. № 9039/13.12.19г. е била надлежно учредена
представителна власт, като е налице доброволно формирано и изразено
волеизявление за това. Полагането на пръстов отпечатък върху пълномощното не
опорочава едностранната сделка, тъй като това е нормативно предвидената
алтернатива на ръкописното подписване, което е било удостоверено от нотариуса и
се приравнява на писмената форма. Ответницата оспорва върху вуйчо ѝ да е
била упражнена принуда чрез насилие преди или в момента на упълномощаването,
оспорва се М. да е бил недееспособен или неадекватен поради липсата на
осъзнатост с оглед на болестното му състояние. Изразява се становище, че
непосредствено след сключването на алеаторния договор ответницата е започнала
да изпълнява договорните си задължения– вечерта на 13.12.19г. тя е останала в
дома на прехвърлителя, приготвила е вечеря, обсъждали са с вуйчо си как и къде
ще отпразнуват предстоящия ѝ рожден ден на 15.12. Дала му е лекарствата и
заедно с майка си почистили съдовете. М. останал да спи в хола, а ответницата и
майка ѝ отишли да нощуват в спалнята. Към 4:55 ч. ответницата чула
тежкото дишане на вуйчо си, отишла, за да го попита има ли нужда от помощ, но
след още две вдишвания М. починал. Ответницата уведомила личния лекар за
настъпилата смърт, а след това организирала и погребението на вуйчо си. Поради
всичко гореизложено се претендира, че всички предявени искове са неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Предвид наведените твърдения по фактите и формулираните петитуми следва да
се приеме, че са били предявени в условията на евентуалност следните искове за
недействителност на едностранната сделка и на алеаторния договор от 13.12.19г.,
които съдът следва да разгледа съобразно тежестта на порока им /така Решение №
198/10.08.15г. по гр.д. № 5252/14г., ІV г.о. на ВКС/ и при съобразяване на
механизма на сключването на договора – чрез представител на прехвърлителя,
овластен чрез упълномощителната сделка (защото евентуалното уважаване на някой
от исковете за недействителност на упълномощителната сделка, наред с
настъпилата смърт на представлявания и предявените от единствения му наследник
искове, консеквентно водят до хипотезата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, на която се е
позовал ищецът и правят безпредметно разглеждането на самостоятелните искове за
недействителност на самия договор): прогласяване на нищожността на
упълномощителната сделка от 13.12.19г. поради липсата на съгласие /чл. 26, ал.
2, пр. 2 от ЗЗД/ и вследствие на това – прогласяване недействителността на
алеаторния договор като сключен без представителна власт /чл. 42, ал. 2 от ЗЗД/; унищожаване на упълномощителната сделка от 13.12.19г. поради
неспособността упълномощителят да ръководи действията си /чл. 31 от ЗЗД/ и
вследствие на това – прогласяване недействителността на алеаторния договор като
сключен без представителна власт /чл. 42, ал. 2 от ЗЗД/; прогласяване
нищожността на алеаторния договор поради липса на съгласие (съобразно
наведените твърдения за възползване от страна на приобретателя от уязвимото и
зависимо от него състояние на прехвърлителя с оглед здравословното му
състояние, което го лишава от възможността да формира свободно воля за
постигане на съгласието) /чл. 26, ал. 2, ал. 2 от ЗЗД/; прогласяване
нищожността на алеаторния договор поради липсата на основание /чл. 26, ал. 2,
пр. 4 от ЗЗД/; разваляне на договора на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
След като първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по така
предявените искове /без конститутивния по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предвид
уважаването на иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за процесния договор и несбъдването
на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането и на последния иск/,
обжалваното решение се явява допустимо.
От представеното удостоверение за наследници, от препис-извлечение от акта
за смърт и от съобщението за смърт е видно, че ищецът е единствен законен
наследник на Михаил Дончев И., починал на 14.12.19г. в 5:00 часа поради остра
дихателна и сърдечна недостатъчност/л. 16, л. 17 и л. 371/.
Видно от договор, сключен на 13.12.2019 г. /петък/ с нотариален акт № 147,
т. II, peг. № 9059, дело № 274/2019г. на нотариус Тодор Милков, peг. № 237 на
НК, че М. Д. И., представляван от племенницата си И.Т.В., упълномощена с
пълномощно рег. № 9039 – за заверка на подпис и рег. № 9040 – за заверка на
съдържание от 13.12.19г. на същия нотариус № 237 на НК, прехвърля на И.Т.В. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 10135.3515.768.3.74 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: град Варна, район
„Младост“, кв. „Св. И. Рилски“, блок № 53, вход „Б“, на етаж 10-ти,
представляващ жилище - апартамент № 76, с площ 38.00 кв. м, ведно с избено
помещение № 76 с площ 4 кв. м, както и 0.7589 % идеални части от общите части
на сграда с идентификатор 10135.3515.768.3 и от правото на строеж върху
поземлен имот с идентификатор 10135.3515.768, срещу задължението на
приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя лично или
чрез трето лице, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил
досега. Прехвърлителят е запазил за себе си правото да живее, обитава и ползва
прехвърляния имот, пожизнено и безвъзмездно /л. 12-14/. Нотариалният акт е
вписан в СВ-Варна на 16.12.19г. /понеделник/.
От представените от нотариус Т. М. пред ВОС копия на документите,
съставляващи досието по нотариалното дело, по което е изповядан процесния
алеаторен договор, се установява, че представената схема от СГКК-Варна за
апартамента е издадена на 12.12.19г. /л. 206/ въз основа на подадено от И.В.
като представител на М. Д. И. заявление от 09.12.19г. /л. 20, 21/; при
представено удостоверение за административния адрес на апартамента, издадено на
27.11.19г. /л. 209/, удостоверение за данъчна оценка от 13.12.19г. /л. 214/,
както и попълнени декларации от М. Д. И. по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП, чл.
264, ал. 1 от ДОПК и по чл. 25, ал. 8 от ЗННД /л. 215, 216 и 225/. Декларациите
са с поставен пръстов отпечатък от десен палец за декларатора и с ръкописни
подписи на свидетелите К. Д. И. и Н. Д. Р., които са били нотариално заверени
от нотариус Т. М. на 13.12.19г. с рег. № № съответно 9043, 9041 и 9042. В
печата за удостоверяване на заверките съществуват забележки, че
„Удостоверяването е извършено извън кантората“.
Към нотариалното дело е приложено описаното в нотариалния акт пълномощно
рег. № 9039 – за заверка на подпис и рег. № 9040 – за заверка на съдържание от
13.12.19г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК /л. 221-222/. Със същото М. И. е
упълномощил племенницата си И.В. да го представлява пред нотариус като
прехвърли сама на себе си срещу гледане и издръжка (или чрез дарение) изцяло
неговата идеална част от описани недвижими имоти, като му запази правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване на описаните имоти – поземлен имот, ведно с
построените в имота сгради в гр. Казанлък, както и процесния апартамент в гр.
Варна, както и да ползва и да продаде при цена и условия, на когото намери за
добре и да получи продажната цена за притежаваното и описано МПС.
Упълномощителят е положил пръстов отпечатък от десния палец, вместо ръкописен
подпис. Пълномощното е подписано от сестрата на М. И. – К. Д. И. и от Н. Д. Р.
като свидетели. К. И. е положила подпис и на мястото на упълномощен. В щемпела,
в който е оформено изявлението на нотариуса не е отбелязано удостоверяването да
е извършено извън канцеларията му.
Извършването на упълномощителната
сделка и сключването на алеаторния договор на 13.12.19г. са били предшествани
от упълномощаването на И.В. от страна на М. И. с пълномощно с нотариална
заверка на подписите с рег. № 8026/06.11.19г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на
НК, чието нотариално удостоверяване е извършено в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, ет.
14. С последното ответницата е била упълномощена от вуйчо си с изключително
широки по обем правомощия: снабдяване с документи от общинските власти и
централни и местни органи на държавната администрация /министерства, социални
грижи, пенсионен отдел/, вкл. и да получава неговата пенсия, помощи,
обезщетения, помощни средства (вкл., но не само и за декубитален дюшек, слухов
апарат и санитарен стол), пред нотариуси, пред медицински органи (вкл. и да
получава от негово име медицинската му документация и да дава съгласие за
необходимите манипулации и медицински интервенции), да подписва, попълва,
представя и получава документи във връзка с неговите движими и недвижими
собствености, вкл. и да получава данъчни оценки, удостоверения за тежести,
скици, схеми и др., за които и да са движими и недвижими вещи, вкл. и за ап. №
76 в гр. Варна, ж.к. „Св. И. Рилски“, бл. 53, вх. Б, ет. 10; ПИ с посочен
идентификатор в гр. Казанлък, ведно с построените в него сгради; пред банки,
съдилища, оператори на телекомуникационни услуги, куриерски служби и др. /л.
18-19, л. 223-224/.
По делото са приети множество
медицински документи, касаещи здравословното състояние и проведените лечения на
М. И., представени от личния му лекар и от лечебни заведения. Съдът ще
коментира само тези, които представляват обобщение на поставените диагнози и
имат отношение към настоящия казус. Така видно от Експертно решение /ЕР/ №
2/08.01.07г. на ТЕЛК – Общи болести при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна, че работоспособността
на М. И. е оценена на 100% без чужда помощ (тъй като лицето е в състояние да се
обслужва), но с призната инвалидизация за срок от 3 години, до 01.10.10г., с
посочена водеща дигноза Сърдечна недостатъчност, ИБС, ХБ ІІІ ст., хипертонична
ретинопатия, двустранна коксартроза и гонартроза, спондилартроза, пиелонефрит
/л. 245/.
С ЕР № 2501/30.06.08г. на ТЕЛК – Общи болести при МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД,
гр. Варна работоспособността на И. е била оценена отново на 100% без чужда
помощ и със срок на инвалидността до 01.06.11г., при посочена водеща диагноза:
Други болести на ретината и повторени диагнози на общите заболявания /л. 321/.
За периода от 07.08.12г. до 10.08.12г. И. е лекуван стационарно в МБАЛ
„Еврохоспитал“ ООД, Гастроентерологично отделение поради оплаквания от нарушен
ритъм на дефекация и с посочена окончателна диагноза: Холелитиаза, калкулозен
холецистит, стеатоза на черен дроб, дивертикулоза на дебелото черво и посочени
придружаващи заболявания – ХБС ІІ ст. умерена ст. сърдечно-мозъчна форма /СМФ/,
Захарен диабет, тип 2 – задоволителен контрол. Проведеното лечение е
медикаментозно /л. 246/.
От епикриза, издадена от МБАЛ „д-р
Хр. Стамболски“, гр. Казанлък /л. 247/ се установява, че И. е постъпил на
02.01.16г. и изписан на 05.01.16г. с диагноза: Контузио капитис. Комоцио
церебри, които са последица от претърпяно ПТП. Лечението е било само
медикаментозно и изписан с подобрение. През периода 2016г. – 2018г. Михаил И. е
провел множество медицински прегледи при съответните специалисти, за които са
съставени амбулаторни листи и документи за проведените медицински изследвания
/л. 248-264/ и посочени диагнози: други увреждания на ретината,
неинсулинозависим захарен диабет, хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност, други видове пруритус, начална старческа катаракта, диабетна
полиневропатия, алергичен контактен дерматит, хроничен повърхностен гастрит,
гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит; синдром на раздразненото черво
без диария.
За периода от 05.11.18г. до 08.11.18г. е налице болнично лечение във
ВМА-Варна с анамнеза при постъпването – с оплаквания за обща отпадналост,
безапетитие, горчив вкус, гадене от около 3 месеца, редукция на теглото с около
20 кг. за около 1 година и половина. При прегледите е намерен за контактен и
адекватен, кожата е била със зачервявания, сърбящи обриви по цялото тяло, черен
дроб увеличен. Проведена е била медикаментозна терапия, при която е овладяна
симптоматиката и корекция на серумното желязо. Окончателната диагноза при изписването
е: гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит /л. 265-266/.
Такава диагноза е записана и в амбулаторен лист от 16.01.19г., в който е
описана и анамнезата – отпадналост, лека уморяемост. Продължено е
медикаментозното лечение. Регулярно са продължили медицинските прегледи и
изследавния през 2019г. относно диабетната болест.
На 08.03.19г. И. е постъпил в СБАЛ „Кардиология“ Варна и изписан на
09.03.19г. с окончателната диагноза: Пристъпно предсърдно мъждене.
Медикаментозно възстановен синусов ритъм, ХБ ІІІ стадий, висока степен,
сърдечна форма. Описани са и другите установени до момента придружаващи
заболявания на И.. Осъществено е медикаментозно лечение и назначено такова в
домашни условия /л. 277/.
През 2019г. са продълижили регулярно
медицинските прегледи, изследвания и предписания за лечение на М. И. – на
16.04.19г. (относно обривите по тялото), на 23.07.19г. (относно захарния
диабет) – л. 278-282.
Видно от приетите като доказателства епикризи, издадени от МБАЛ „Д-р Христо
Стамболски“, гр. Казанлък, че М. И. е лекуван стационарно в лечебното заведение
за периодите от 01.10.19г. до 08.10.19г. и от 08.10.19г. до 15.10.19г. /л.
150-151/. В документите е отразена основната диагноза“ Парализа на Bell и придружаващи заболявания – артериална хипертония /АХ/, неинсулинозависим
захарен диабет /НИЗЗД/ с диабетна полиневропатия /ДПНП/, хиперплазия на
простатата, предсърдно мъждене. Проведено е било медикаментозно лечение и
физиотерапия поради установената увреда на лицевия нерв /фациалис/, което е
довело до изкривяване на лявата лицева половина и невъзможност да се затваря
добре лявото око. Във втората епикриза е описано обективното състояние –
палпаторна болезненост в областта на ляв седалищен нерв, снижен коленен и
ахилесов рефлекс вляво, хипестезия по Л5-ЕС1, ограничени по обем активни
движения в лумбален отдел на ГС; походката е с две помощни средства. С първата
епикриза е изписан с увеличен обем на движенията в лявата лицева половина и с
подобрение, а с втората – с частично подобрение, начални активни движения в
лява лицева половина, не затваря ляво око. Към момента на дехоспитализацията
липсват клинични данни за медицински риск от приключване на болничното лечение.
На 05.11.19г. е бил съставен амбулаторен лист № 9926 от личния лекар на И.,
в който е отразена основната диагноза: Инсулт, неуточнен като кръвоизлив или
инфаркт. Документът е представен с две различни съдържания /л. 285 и л. 351/
относно записаното при анамнезата. Намереното обективно състояние и в двата
листа е идентично – без особени отклонения в дишането и сърдечната дейност,
намален усет за сетивност на крайниците; изпускане по голяма нужда; кожа,
видими лигавици – бледи със студена пот.
На същата дата 05.11.19г. М. И. е бил приет в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, гр.
Варна /епикриза на л. 286/ с описани оплаквания: около седмица със световъртеж,
залитане, нестабилност, обща слабост. Проведена е медикаментозна терапия, а
като ход на заболяването е посочено: по време на стационарния престой се отчете
подобрение по отношение на субективните оплаквания. Въз основа на направените
изследвания и клиничния ход на заболяването и проследените соматичен и
неврологичен статуси, не се е потвърдило клиничното съмнение за ПЗВЧП (процеси,
заемащи вътречерепното пространство), мета цер. или възпалително заболяване на
ЦВС (менингит/енцефалит). Поради това пациентът е изписан с диагнозата:
Исхемичен мозъчен инсулт във вертебробазиларната система. Мозъчен инфаркт,
причинен от неуточнена оклузия или стеноза на прецеребрални артерии, степен –
лека. Изписан е на 13.11.19г. с подобрение и със стабилни жизнени показатели.
Епикризите 2 бр. са получени лично от М. И. /л. 301/.
За периода от 05.12.19г. до 12.12.19г. Михаил И. е лекуван в Клиниката по
физикална и рехабилитационна медицина, Отделение по физиотерапия при УМБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД, гр. Варна, с оглед преодоляване последиците от мозъчния инфаркт.
Постъпил е с оплаквания за нестабилна походка, световъртеж и трудности при
извършване на дейности в ежедневието /ДЕЖ/. Описаното в епикризата /л. 326/
обективно състояние е за мъж в добро общо състояние, авто и ало-ориентиран,
нестабилна походка със залитане в неопределена посока, придвижва се с бастун по
гладък терен и къси разстояния, трудно ползва стандартни стълби. На базата на
функционалната оценка и невро-кинезиологичен анализ, рехабилитационния
потенциал е определен като добър. В история на заболяването /л. 327-332/ са
отразени ежедневно проведените рехабилитационни процедури и при посочване, че
същите са с добра поносимост от болния. Декларацията за информираното съгласие
относно диагностично-терапевтичните процедури, относно информираното съгласие
за служебно определен лекуващ лекар, относно характера, начина и евентуалните
рискове при извършване на рехабилитацията и относно реда на заплащане на
медицинската услуга в случай на прекратяване на диагностично-лечебния процес по
желание на пациента, за включване в лист за планов прием, са подписани лично от
М. И. на 04.12.19г. /л. 333 - 340/.
От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, изслушано пред ВОС, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено се установява, че въз основа на представените пред съда
медицински документи експертите са посочили заболяванията, от които е боледувал
М. И. към 05.11.19г. и изброени и по-горе – Исхемичен мозъчен инсулт; състояние
пост Контузио капитис. Комоцио церебри след ПТП; Неинсулинозависим захарен
диабет; Исхемична болест на сърцето; Хронична сърдечна недостатъчност;
Стенокардия; Пристъпно-предсърдно мъждене; Хипертонична болест ІІІ стадий,
висока степен, сърдечна форма; Хронична каротидна и вертебро-базиларна съдова
недостатъчност; Хиперплазия на простатата; Старческа катаракта; Диабетна
полиневропатия; Хроничен повърхностен гастрит; Гастроезофагеална рефлуксна
болест с езофагит; Желязонедоимъчна анемия; Местна дегенерация на черния дроб;
Коксартроза; Двустранна гонартроза; Спондилартроза; Гноен отит. Експертите са
посочили, че в предоставената медицинска документация няма данни за нарушена
ориентация за място, време и собствена личност. Липсват обективни данни относно
психични нарушения, обуславящи краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието. Следва да се отбележи, че сделките са били сключени от М.И. в
период на влошено общо здравословно състояние и нарушено ежедневно
функциониране, затруднения да се справя с ежедневните дейности, да се придвижва
и да се самообслужва до степен да не може пълноценно да се грижи за себе си.
Това го е поставило в зависима роля, която би могла да повлияе върху неговата
критичност, преценка и вземане на решения. Наличието на симптоматика като
тремор, нарушена походка, дизартричен говор, изкривяване на лицето, по всяка
вероятност са последици от преживения мозъчно-съдов инцидент. В с.з. вещото
лице-психиатър допълва, че при И. е имало увреждане на мозъка поради
мозъчно-съдовия инцидент, но това не е задължително да доведе до нарушение на
психичните сфери – това е строго индивидуално и зависи коя област на мозъка и в
каква степен е засегната. Изкривяването на лицето е от възпалението на лицевия
нерв или от засягане на тази зона от мозъка, но това няма връзка с
ориентацията. В случая няма данни в документацията за дезориентация или
психотична симптоматика при И.. По-голямата част от заболяванията при М. И. са
били предразполагащ фактор за възникването на самия инсулт, но такъв може да
настъпи и при абсолютно здрав човек без никакви заболявания. Обобщава, че
заболяванията по-скоро влияят върху вероятността да се получи инсулт, отколкото
за състоянието след него. Никой лекар не може да каже колко време ще продължи
да живее пациентът, но това е бил един много тежко болен човек. Вещото
лице-психиатър счита, че след внезапно настъпилото влошаване на здравословното
състояние, хоспитализацията и сериозните затруднения и притеснения, биха могли
да направят човека по-податлив към определени решения, когато е в зависима
позиция.
Експертът-психолог допълва, че в случая не са описани нарушения на висшата
психична дейност или нарушение на чисто практическите действия с крайниците,
нужни за ежедневното самообслужване, както и на способността му да разбира или
да има нарушения на речта. Имайки предвид обаче затруднението му в походката и
придвижването, описани в епикризата при приема с оглед осъществяването на
рехабилитацията, това е поставяло И. в някаква зависимост от останалите и това
би могло да провокира и решенията му с цел да бъде обгрижен, да има кой да
застане до него, да му помага в ежедневието във всяко едно отношение.
От показанията на св. А. /приятел на ищеца/ се установява, че последно е
видял М. И. в началото на м. 12.19г. в работен ден от седмицата, преди обяд,
когато Д. го е помолил заедно да посетят баща му, който по негови думи бил
много зле. Свидетелят е зърнал И. за кратък момент, понеже му е било неудобно
да стои в стаята, след като го е видял как изглежда – бил много отслабнал,
лицето му било изкривено. Свидетелят само кимнал, но домакинът не реагирал.
Бащата и синът се опитали да си кажат нещо, но свидетелят не чул нищо от
коридора, където чакал да приключи срещата. Същата продължила около 15 минути и
в апартамента присъствала и сестрата на М. Свидетелят подробно описва начина на
достъп до апартамента в сградата, както и разположението на помещенията в същия
и мебелировката в стаята, където е лежал М. И.
При направената очна ставка на свидетеля с майката на ответницата,
последната отрича да го е виждала или Д. да е посещавал баща си. Въпреки това
свидетелят поддържа показанията си.
Разпитаната като свидетел лична лекарка на М. И. – д-р К. М. сочи, че той
ѝ е бил пациент от 2006г. Последно го е видяла на 05.11.19г., когато М. е
пристигнал в кабинета ѝ със сестра си Краси на преглед. Свидетелката
сочи, че М. бил много отслабнал и изглеждал много зле - увиснал ъгъл на клепач
и на устна, трудно се движел. Поводът за посещението са били оплакванията му,
че от няколко дни не се чувствал добре, имал световъртеж, залитане, изпотяване.
По време на прегледа М. много трудно говорел и колабирал. След краткотрайна
загуба на съзнанието е било измерено кръвното му, което се е оказало много
ниско. Оказана е била необходимата медицинска помощ и е била повикана линейка,
която да откара пациента в болницата. Преди това на М. била направена
кардиограма, която не показала да има проблем. М. е имал затруднение при
говора, но свидетелката сочи, че той е осмислял това, което говори. Когато
пациентът изпаднал в това състояние сестра му е обяснила, че той се е
притеснил, тъй като имат уговорка с нотариус и трябва да отидат. Свидетелката
сочи, че е казала, че това е абсурдно и се обадила на Бърза помощ. Свидетелката
не е обсъждала каква е прогнозата след получения инсулт със сестрата на М.,
когато тя е отишла да занесе епикризата от клиниката в гр. Казанлък и е
съобщила, че имат намерение да правят рехабилитация след инсулта. Двете не са
обсъждали точно последиците от инсулта, а само вида медикаменти и начина на
приема им.
От показанията на св. Рачева се установява, че тя познава М. от 2007г.,
когато той е придружил И. в Центъра за работа с доброволци към „Отворено
общество“, където тя е работила. В началото свидетелката дори се заблудила, че
М. е баща на И., тъй като срещите били организирани с родителите на учениците,
а освен това М. и И. били близки и силно емоционално свързани – връзка като
между родител и дете. Свидетелката и М. постепенно се сприятелили, тъй като
имали много общи теми – за култура, музика, политика, икономика. М. бил
доволен, че И. взема участие в организираните инициативи, защото придобивала
социален опит. Свидетелката сочи, че есента на 2018г. М. лично ѝ е
споделил, че има намерение да прехвърли имота на И., но без да влиза в някакви
подробности по тази тема. Повод за разговора е било обстоятелството, че някакви
документи не могли да бъдат финализирани. Той е искал това да го направи като
подарък, но И. не го е искала по този начин и по-късно стигнали до извода да
бъде срещу гледане. Св. Р. знаела, че М. има син – Д.. Това обстоятелство тя е
научила при една случайна среща между двамата. Тя не знае защо М. не е дарил
имота на сина си, нито защо е направил избора да го прехвърли на И..
Свидетелката излага, че знае за лечението на М. в началото на м. 11.19г. със
съмнение за инсулт. Преди това през м.10.19г. основните им разговори били
свързани с предстоящите избори и единственото притеснение на М. било за това
как ще излезе на обществено място, тъй като му е било изкривено лицето, а той
много е държал на външния си вид. За всичките години на тяхното познанство
свидетелката не го е виждала в неугледен вид или да е с домашни дрехи навън –
винаги е бил елегантен и държал на външния си вид. Свидетелката често е
посещавала дома на М., тъй като му носела продукти от село. Последно е видяла М.
на 13.12.19г. в ранния следобед, когато го е намерила в обичайното му състояние
като отпреди 2 седмици – ведър, спокоен. Говорили си обичайните неща, но този
ден М. бил в приповдигнато и весело настроение, защото е имал уговорена среща с
нотариус, за да подпише пълномощно за прехвърлянето на имота на И..
Свидетелката е поискала да си тръгне, но М. уточнил, че чака нотариуса в дома
си. През цялото време на срещата им на 13.12.19г., продължила около 1 час и
половина, свидетелката не е забелязала някаква невъзможност или немощ у М. или
той да не може да се изрази. Отрича той да е бил объркан и свидетелката не е
имала притеснения дали ще го чуе или нещо такова. Преди това дори свидетелката
се обадила по телефона и разговаряла лично с М., защото достъпа до входа и
асансьора е с чипове и трябва да ти окажат съдействие за влизането.
Свидетелката сочи дори, че М. на 13.12.19г. лично ѝ е приготвил кафе на
кафе-машината и двамата го изпили на терасата, където имало маса и столове.
Тогава пристигнал нотариуса и М. влязъл в стаята, запознал се за около 10-15
минути с предложените му от нотариуса документи и когато трябвало да ги подпише
(а подписът му бил сложен, специфичен, „като на генерален директор“), не
харесал начина, по който се подписал – все едно, че не го е положил той. Опитал
да се разпише и на друг лист, но не успял. Тогава М. или нотариусът предложили
да се сложи пръстов отпечатък. Понеже това трябвало да стане на твърда
повърхност, наложило се И. да му държи папките отдолу, за да стане
отпечатването на палеца. Нотариусът обяснил, че е добре и свидетелката Р.,
която е присъствала, също да се подпише и макар и малко изненедана, тя се
съгласила. Свидетелката е научила за настъпилата на следващата сутрин смърт на
М. от племенницата му И.. Била изненадана, тъй като по никакъв начин не личало,
че човекът си отива – дори правили с него планове за изненадата на И. за
предстоящия ѝ рожден ден, както и за ремонти в къщата в гр. Казанлък през
пролетта на 2020г.
Разпитан като свидетел е и съсед на М. И. – И. П., който живее на 9 етаж в
същия вход. Същият подробно описва начина за достъп до входа и асансорите в сградата, тяхното разположение и ползване, което съвпада с казаното от
предходните свидетели. Освен това П.подробно описва и разположението на
помещенията в апартамента на М. и обзавеждането. Свидетелят сочи, че от 15
години е извършвал необходимите ремонти в апартамента на М., който му се
обаждал при нужда, а освен това всяка седмица двамата пиели кафе, а понякога и
по-често. На 13.12.19г. М. му се обадил по телефона, за да залепи тоалетната му
чиния в банята, която се била разлепила. Свидетелят знае за две заболявания на
М. – едното било изкривяването на лицето му, а другото било някакъв сърдечен
инсулт. Изкривяването на лицето е притеснявало М., защото завалвал думите, а
разговорите между двамата били продължителни и на много обширни теми –
икономика, възпитание на деца, психология, правителство и управление. Освен
това М. се притеснявал да излиза навън с това изкривяване. Категорично обаче не
е грешил имена на лица и не е обърквал думи. Имал е обаче проблем с
подвижността – срещал проблем със стъпалата, но наравно се е движил нормално.
Това е намалило ходенето му до магазина, но продължил да си гледа телевизия и
следял електронните ежедневници на лаптопа си. На 13.12.19г. телевизорът е бил
включен и в дома се е обсъждало предстоящо лично събитие за 15.12 – рожденият
ден на И.. На 13.12.19г. М. приготвил кафе на свидетеля с кафе-машината на
терасата и двамата си говорили докъм 21:30 или 22:30 часа вечерта. На сутринта И.
му се обадила по телефона и му казала за смъртта на М.. Свидетелят сочи, че по
нищо не е личало, че предстои неговата смърт. Добавя, че неговата майка е с
инсулт и е много по-зле физически и психически, отколкото бил М. преди смъртта
си. Впечатленията на свидетеля са, че на 13.12.19г. М. бил в приповдигнато
настроение, тъй като бил решил някакъв документален проблем във връзка със
скицата на апартамента и някакви нотариални актове.
От посочения и представен пред въззивната инстанция от въззивницата И.В.
оригинал на пълномощно с рег. № 9039 – за заверка на подпис и рег. № 9040 – за
заверка на съдържание от 13.12.19г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК /л.
127-128 от настоящото дело/ се установява, че същото е с текст относно
предоставените на пълномощника права, идентичен като този на пълномощното,
използвано при изповядване на алеаторния договор /л. 221-222 от делото на ВОС/.
Налице е разлика относно начина на изписването и разположението на текста
„упълномощен“, поставените след тази дума подписи и изписаните за упълномощен
на имената на И.Т.В.. И двете пълномощни са подписани от свидетелите К. Д. И.и
Н. Д. Р.. В щемпела на нотариалното удостоверяване е налице саморъчното
отбелязване в забележка, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св.
Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“.
По въззивното дело са приобщени като доказателства и изисканите и изпратени
от нотариус Т. М. заверени копия от документи, представляващи пълномощно рег. №
9039 – за заверка на подпис и рег. № 9040 – за заверка на съдържание от
13.12.19г. на същия нотариус /л. 78-79 от настоящото дело/ - едното е приложеното
в неговото нотариално дело № 274/13.12.19г. /идентично на завереното копие,
изпратено и на ВОС като част от нотариалното дело – л. 221-222/, а другото е
заверено копие на пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. №
9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г. на нотариус Т. М.,
рег. № 237 на НК, със саморъчното отбелязване в забележка, че „Подписите са
положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“, за което е
посочено, че е скопчано в Книга за нотариалните покани, протестите,
констативните протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание на
нотариус Т. М. /л. 80-82 от настоящото дело/. Последният документ също е с
идентично съдържание на другите два екземпляра относно правата, с които е
овластен пълномощника, но се различава от другите два екземпляра отново по
разположението на текста „упълномощен“, поставените след тази дума подписи и
изписаните за упълномощен на имената на И.Т.В.. И този документ е подписан от
свидетелите К. Д. И. и Н. Д. Р.
В писмото си до настоящия съд /л. 75-76/ нотариус Т. М. е допълнил, че
забележката „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап.
76. Варна“ в пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. №
9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г. е била нанесена на 2
оригинала на документа, от които единият е предаден на пълномощника, а вторият
е поставен в Нотариална книга за нотариалните покани, протестите, констативните
протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. М.. С
ново писмо /л. 85/ последният е посочил, че в пълномощното, което е скопчано в Нотариална
книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от
документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК, е била
добавена забележка, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив.
Рилски“, ап. 76. Варна“. Добавката е била направена собственоръчно от
деловодителя в кантората Б. Д., поради пропуск от нейна страна и голямата
натовареност на нотариалната кантора в края на годината. При предоставянето на
пълномощното за подпис от страна нотариуса, последният е видял, че в щемпела не
е поставена забележка за мястото на заверка на подписите, след което
пълномощното е било върнато на служителя, за да коригира пропуска си.
Забележката е била нанесена на два оригинала, от които единият е бил предаден
на пълномощника, а вторият поставен в Нотариалната книга за нотариалните
покани, протестите, констативните протоколи и преписи от документи с
удостоверено съдържание.
С писмото от 19.03.21г. е представена и фактура № **********/13.12.19г. по
чл. 89 от ЗННД, издадена от нотариус Т. М. и задължено лице И.Т.В. /л. 83/. От
същата се установява, че е на стойност 304.50 лв. и са включени нотариални
такси за заверки с рег. № 9038, 9039, 9040, 9041, 9042, 9043 и 9044, вкл. и
такива по т. 23 и т. 23а /най-вероятно б. „а“/ от Тарифата за нотариалните
такси по ЗННД - за действие, извършено по искане на молителя извън нотариалната
кантора в работно време.
Предвид предприетото от въззиваемия И. оспорване на истинността на
документа, представен от въззивницата В. пред настоящата инстанция, съдът с
определение и по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК е открил производство по
оспорването му, досежно верността на документа относно идентичността му с
приложения в нотариално дело № 274/13.12.19г. на нотариус рег. № 237 при
РС-Варна Т. М. и относно идентичността му с приложения („скопчан“) в нотариална
книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от
документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК; и
относно автентичността на документа – дали пръстовите отпечатъци в трите
оригинала на документа /в приложения към въззивното производство, в приложения
в нотариално дело № 274/13.12.19г. на нотариус рег. № 237 при РС-Варна Т. М. и
в приложения („скопчан“) в Нотариална книга за нотариалните покани, протестите,
констативните протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание на
нотариус Т. М., рег. № 237 на НК/ на мястото на упълномощител, са изпълнени от
М. Д. И..
От заключението на съдебно-дактилоскопната експертиза, изслушано пред
настоящата инстанция и изцяло кредитирано от съда се установява, че
отпечатъците от десен палец, положени в трите документа, представляващи
пълномощни с рег. № 9039 – за заверка на подпис и рег. № 9040 – за заверка на
съдържание от 13.12.19г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК – едното
съхранявано в нотариално дело № 274/13.12.19г, другото съхранявано в Нотариална
книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от
документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. М. и третото, представено от
И.В. и приложено към настоящото дело, принадлежат на едно и също лице и са
поставени от М. Д. И.. В с.з. вещото лице сочи, че трите оригинални документа
са с еднакво съдържание като се различават по отношение на разположението на
подписите на лицата, които са ги положили. Потвърждава още, че в пълномощното,
приложено към нотариалното дело на мястото на упълномощен е изпълнен подпис,
който прилича на подписа на свидетелката К. Д. И. и не е на И.Т.В..
Подробното обсъждане на доказателствения материал не е самоцелно, а следва
да разкрие детайлно цялата картина относно правнорелевантните факти за предмета
на настоящото дело. От медицинските документи, експертното заключение на СМЕ и
свидетелските показания следва да се приеме, че М. И. е страдал от множество и
тежки заболявания, които обаче е контролирал чрез редовно провеждани прегледи,
изследвания и лечения, вкл. и множество стационарни такива. Същите са били
благоприятна основа и за получения по-късно инсулт или инфаркт. Няма данни М. И.
да е страдал от заболявания, които да са повлияли на нормалната му психична
дейност или социалната му адаптация. През м. 10.19г. М. И. е получил възпаление
на лицев нерв, което е довело до изкривяване на лицето и невъзможността да
контролира клепача на окото, както и увисването на ъгъла на устата. Безспорно
това е дало отражение, както на неговото самочувствие /св. Р. и П./, така и при
словесното му изразяване /завалвал е думите – св. П./.
Последвало е претърпяването от М. И. на 05.11.19г. на исхемичния мозъчен
инсулт и мозъчен инфаркт от неуточнена оклузия или стеноза на артериите – лека
степен. Следва да се приеме въз основа на показанията на св. Р.и на св. д-р М.,
че към този момент М. И. е имал вече формираното желание да се разпореди с
апартамента си в гр. Варна в полза на своята племенница И. – първата сочи, че М.
е споделил за това си намерение още през 2018г., а втората сочи, че при
прегледа на 05.11.19г. сестрата на М. е обяснявала състоянието му и с
насрочената при нотариус среща. Това обстоятелство се подкрепя и от факта на
извършената от М. И. упълномощителна сделка на 06.11.19г. с нотариална заверка на
подписа, която е осъществена в болничното заведение. Няма събрани по делото
доказателства преди или непосредствено след претърпяването на инсулта
здравословното състояние на М. И. да не му е позволявало да формира собствена
воля, да разбира характера на предприетите действия или върху възможността
същият да ги ръководи. Напротив, подписването на пълномощното на 06.11.19г. е
саморъчно и ръкописно извършено, а освен това при изписването му е отразено
състояние на подобрение. Самият М. И. е получил 2 бр. епикризи, което саморъчно
е отразено в историята на заболяването му – л. 301.
Налице е доказване чрез медицинските документи, че за периода от 05.12.19г.
до 12.12.19г. М. И. е лекуван в Клиниката по физикална и рехабилитационна
медицина, Отделение по физиотерапия при УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна, с
оглед преодоляване последиците от мозъчния инфаркт. Налице са били
констатирани оплаквания при приема за
нестабилна походка, световъртеж и трудности при извършване на дейности в
ежедневието, но същевременно е описано, че същият е изцяло ориентиран, но с
нестабилна походка със залитане в неопределена посока, придвижва се с бастун по
гладък терен и къси разстояния, трудно ползва стандартни стълби. Освен това на
04.12.19г. отново М. И. саморъчно е подписал необходимите декларации във връзка
с рехабилитацията му. Горното, наред с показанията на свидетелите Р. и П.
относно състоянието на М. И. на 13.12.19г., дава основание на съда да приеме,
че изложеното от св. А. за пълната невъзможност да бъде проведен разговор между
ищеца и неговият баща в началото на м. 12.19г. поради здравословното състояние
на прехвърлителя, остава изолирано и неподкрепено от останалия доказателствен
материал. И още нещо, самият свидетел само е кимнал на М. И. и е излязъл от
стаята, чакайки в коридора на жилището, а не е присъствал в продължение на
цялата среща, за да се приеме, че неговите впечатления са били непосредствени.
При това положение съдът достига до извода, че на 13.12.19г. М. И. е могъл
самостоятелно да формира собствена воля, да разбира свойството и значението на
предприетото действие и да ръководи волево своето поведение. В тази връзка
следва да се посочи, че действително М. И. е бил трудноподвижен за ходене на
дълги разстояния и неравни повърхности. Това е обусловило и неговата
несамостоятелност относно обслужването му в ежедневието, досежно снабдяването
със стоки, вероятно и за готвене и поддържане на хигиената в дома. Такава помощ
очевидно М. И. е получавал от своята сестра и своята племенница – така от
показанията на св. Р. и П., както и от показанията на св. А., който поддържа,
че в дома на М. е била и неговата сестра при посещението му. Отделно от това и
при посещението на 05.11.19г. при личния лекар М. е бил придружаван от своята
сестра, която по-късно е носила епикризи и се е консултирала относно приема на
предписаното му медикаментозно лечение. Неопровергано остана и твърдението на
ответницата, че тя или майка ѝ са придружавали М. И. до центъра за
рехабилитация, тъй като не е имало свободни места, за да бъде същият
стационарно настанен. Косвено това се подкрепя и от факта, че в началота на м.
12.19г. ищецът и неговият приятел са посетили М. И. в дома му.
Няма данни обаче по делото М. И. да е изпаднал в степен на зависимост от
своята сестра и племенница, която да е била и същевременно използвана от
близките му, за да бъде същият мотивиран да извърши упълномощителната сделка с
широкия обем на представителната власт за извършване на разпоредителни действия
с цялото му имущество. Както се посочи и по-горе, решението за прехвърляне на
апартамента в полза на племенницата му И. е било формирано в един много
по-ранен етап /св. Р./. Освен това между двамата е била налице и силна
емоционална връзка поради стеклите се в живота им обстоятелства – единственият
син на М. е заживял отделно от баща си след развода с майка му през 2011г., а
наред с това И. е живяла с майка си, която също е била разведена. М. активно е
участвал в социалните ангажираности на племенницата си и връзката им била като
на родител и дете /св. Р./.
Следва да се отбележи, че е налице противоречива практика на ВКС дали при
твърдения за сключване на договора или извършване на едностранната сделка от дееспособно
лице, ако то при сключването им е било в състояние на трайна неспособност да
разбира или да ръководи действията си, сделките са нищожни поради липса на
съгласие на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД или унищожаеми на осн. чл. 31 от ЗЗД, поради което е било образувано и е висящо тълкувателно дело № 5/20г. на
ОСГТК на ВКС. В случая обаче ищецът се е позовал на нищожност на едностранната
сделка поради липсата на воля при упълномощаването, което да се дължи на
здравословното състояние на упълномощителя, а отделно от това и на липсата на
възможност към момента на извършване на едностранната сделка баща му да е могъл
да ръководи свободно своите действия. От изложеното по-горе следва да се
приеме, че в случая изразената от упълномощителя воля при извършването на
упълномощителната сделка на 13.12.19г. е била свободно формирана и не са налице
пороци, които да водят до нейната нищожност или унищожаемост и то поради
кратковременна или трайна невъзможност да бъде формирана такава или поради
невъзможност тази воля да бъде разумно разбирана или ръководена с оглед на
установеното здравословно и психично състояние на М. И.. Не е налице нито
хипотезата на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, нито тази на чл. 31 от ЗЗД, на които
се е позовал ищецът.
Отделно от горното следва да се посочи, че волята на упълномощителя е била
и надлежно закрепена по предвидения в закона ред. Това се установява от
новопредставените и приети пред настоящата инстанция други два екземпляра на
пълномощното с нотариална заверка на отпечатъка от палеца на упълномощителя и
на съдържанието на документа, в които е отразено, че „Подписите са положени и
приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“. Съгласно нормата на чл.
590, ал. 4 от ГПК при едновременното удостоверяване на подписите и съдържанието
на документ, молителят трябва да представи два или повече еднообразни
екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл. 589, ал. 2 и ал. 3
от ГПК. След това единият екземпляр се подрежда в специалната книга на
нотариуса, а другите се предават на молителя. Поради това съдът приема, че е
без значение, че в нотариалното дело е бил закрепен екземпляр от пълномощното,
който не съдържа указанието относно мястото на нотариалната заверка – че е
извършена извън канцеларията на нотариуса и в дома на упълномощителя. Важното
е, че в правния мир съществуват екземпляри от документи, които надлежно
установяват не само наличието на идентична по съдържание воля на упълномощителя
за начина на разпореждане с имотите му, но и че същите отговарят на изискването
на чл. 580, ал. 1, т. 1 от ГПК, приложимо и при това нотариално удостоверяване
съгласно чл. 590, ал. 1 от ГПК – за
отразяване на мястото на извършване на нотариалното удостоверяване (което е
въведно като изискване от законодателя с оглед възможността да се провери
местната компетентност на нотариуса, когато удостоверяването е в хипотезата на
чл. 573, ал. 3 от ГПК). Именно поради това е въведено законодателното изискване
в чл. 579, ал. 4 от ГПК за наличието на специална книга на нотариуса с този вид
удостоверени документи – за да се извърши при необходимост съответната справка
с действително удостоверения документ. Наред с това не се установи твърдението
на ищеца забележките върху двата екземпляра от пълномощните /върху представения
от въззивницата пред настоящата инстанция и върху приложения от нотариуса в
съответната специална книга/ да са били извършени не на 13.12.19г., а по-късно
– обяснението на нотариуса в тази насока не е опровергано.
Наред с това следва да се отбележи, че преценката относно наличието на уважителни
причини, които пречат на лицето за личното му явяване пред нотариуса или на
такива, които налагат незабавното извършване на нотариалното действие,
принадлежи изцяло на нотариуса. В случая се установи, че М. И. е имал
затруднения в придвижването. И най-важното - нарушението на нормата на чл. 573,
ал. 3 от ГПК не е измежду предвидените в нормата на чл. 576 от ГПК основания за
нищожност на нотариалното удостоверяване.
Установи се чрез свидетелските показания /св. Р./, че при опита да подпише
саморъчно и ръкописно пълномощното на 13.12.19г. М. И. не е успял, което
най-вероятно е било ефект от претърпения инсулт и дискоординационният синдром.
Поради това и е бил поставен отпечатък от десния палец на упълномощителя върху
всички екземпляри от документите – от пълномощното и от необходимите във връзка
с изповядване на планирания договор декларации от прехвърлителя. Съдът споделя
приетото в решение № 316/23.01.14г. по гр.д. № 2371/13г., ІІІ г.о. на ВКС, че
както полагането на ръкописен подпис, така и полагането на пръстов отпечатък от
палец в договора е съзнателно действие на страната, което извършено пред
нотариус, засвидетелства безпорочно волеизявление за договорна обвързаност -
доколкото не се установи факт за противното. Двата случая законът третира като
писмена форма, поставя ги под общ правен режим при установяване на пороците на
волеизявлението, или авторството му. Щом прехвърлителят сам, пред нотариуса, е
положил отпечатък от своя десен палец в документа, този документ свидетелства
за изразеното волеизявление във форма, която законът приравнява на писмена.
Поради това предявените искове за установяване нищожността на
упълномощителната сделка или за унищожаването ѝ на посочените основания
се явяват неоснователни, а поради това и обусловените и предявени във връзка с
тях искове по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване недействителността на
алеаторния договор поради сключването му без представителна власт, също са
неоснователни.
Установи се по делото, че здравословното състояние на прехвърлителя е било
тежко, но същото не е било такова, че да е било определено като „терминално“,
нито има изказани лекарски мнения за неизбежната и непосредствено предстояща
/до дни или месеци/ смърт на М. И.. Не се събраха и доказателства такива
експертни мнения да са били търсени или получавани от ответницата или майка
ѝ или да са им били известни други данни, които да им дават достатъчно
обосновано очакване за такава близка смърт на техния родственик. Напротив, по
делото са налице безпротиворечивите в тази си част показания на свидетелите Р.
и П., които кореспондират и с факта на провежданата от М. И. рехабилитация,
завършила на 12.12.19г. с едно умерено експертно заключение относно
двигателните способности на лицето и предписани контролни прегледи през м.
01.2020г., които доказателства обосновават извода, че настъпилата на 14.12.19г.
смърт е била неочаквана. Не е имало никакви признаци, че М. И. е на смъртно
легло или че съвсем скоро ще почине. Свидетелят П. освен това излага, че
впечатленията му са базирани и на сравнението със състоянието на майка му,
която е с прекаран инсулт и състоянието ѝ е значително по-тежко от това
на М. И.. Поради всичко това следва да се приеме, че процесният алеаторен
договор не е бил лишен от правно основание с оглед знание на приобретателката
за непросредствено предстояща смърт на прехвърлителя. Освен това този договор
не е нищожен и поради липсата на съгласие с оглед недоказаното по делото
твърдение, че приобретателката се е възползвала от зависимото и уязвимо
състояние на вуйчо си, който поради това не е могъл да формира и изяви свободно
и надлежно воля за разпореждане с имота си.
Само за пълнота на изложението следва да се добави, че дори и да е налице
нарушение на нормата на чл. 573, ал. 2 от ГПК – нотариалният акт да е бил
издаден след нормативно определеното за това работно време на канцеларията на
нотариуса за изповядване на нотариални актове /след 15:00 ч., предвид работното
време на СВ-Варна до 17:00ч. – на осн. чл. 27, ал. 2 от Наредба № 32 от 29.01.1997
г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори/, то това не е
предвидено като основание за нищожност на нотариалното удостоверяване съгласно
чл. 576 от ГПК. Нормата е предвидена за защита на страните по сделката с оглед
нейното своевременно вписване и осигуряване на оповестително-защитното му
действие.
Предвид неоснователността на исковете за прогласяване недействителността на
едностранната сделка и сключения въз основа на същата алеаторен договор на
предявените от ищеца основания, налице е условието за разглеждане и на
конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Приобретателката е започнала
изпълнението на своите задължения по договора още на 13.12.19г. – лично и чрез
трето лице (своята майка). Установи се по делото, че смъртта на прехвърлителя
М. И. е настъпила внезапно и само часове след сключването на договора за
издръжката и гледането му, което е проявило в най-пълна степен една от
характеристиките на този договор – неопределеността във времето на дължимата от
приобретателя престация. При това положение и този иск се явява неоснователен.
Поради всичко гореизложено и въз основа на въззивната жалба на И.В.,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта му, с която е прието
за установено по иска на Д.М.И. против И.Т.В., че договорът, сключен на
13.12.19г. с описания нотариален акт е недействителен на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Този иск следва да се отхвърли като неоснователен. Същевременно по
насрещната въззивна жалба на Д.И. – първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част следва да се потвърди. Настоящият съд следва да
отхвърли и иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответницата се дължат направените
пред първата инстанция разноски в размер на общо 3 260 лв. /възражението
на ищеца, основано на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е намерено за
неоснователно от ВОС и решението му в частта за разноските не е било изменено
по реда на чл. 248 от ГПК/. С първоинстанционното решение е била присъдена
сумата от 640 лв., поради което с настоящото решение следва да се присъди сума
в размер на още 2 620 лв.
За въззивната инстанция в полза на И.В. следва да се присъдят всички
направени разноски – за заплатена ДТ в размер на 626.19 лв., както и за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 470 лв. за защита по
въззивната жалба и срещу насрещната въззивна жалба на ищеца.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260702/14.12.20г.,
постановено по гр.д. № 482/20г. на ОС-Варна в частта му, с която e прието за
установено, че договор от 13.12.2019г., оформен с нотариален акт № 147, т. II,
peг. № 9059, дело № 274/2019 г. на нотариус Т. М., peг. № 237 на НК, с който М.
Д. И., чрез ответницата И.Т.В. прехвърля на същата самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 10135.3515.768.3.74 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, три
хиляди и петстотин и петнадесет, седемстотин и шестдесет и осем, три,
седемдесет и четири) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г.
на ИД на АГКК, с адрес: град Варна, район Младост, кв. „Св. И. Рилски“, блок №
53, вход „Б“, на етаж 10-ти, представляващ жилище - апартамент № 76 (седемдесет
и шест), с площ 38.00 (тридесет и осем) кв. м, ведно с избено помещение № 76 с
площ 4 (четири) кв. м, както и 0.7589 % (нула цяло и седем хиляди и петстотин и
осемдесет и девет десетохилядни процента) идеални части от общите части на
сграда с идентификатор 10135.3515.768.3 и от правото на строеж върху поземлен
имот с идентификатор 10135.3515.768, срещу задължение за издръжка и гледане, е
недействителен, тъй като е сключен без представителна власт и не е потвърден,
по иска, предявен от Д.М.И. срещу И.Т.В., на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, както и в частта му, с която И.Т.В.,
ЕГН ********** *** е осъдена да заплати на Д.М.И., ЕГН ********** *** сумата от
520.60 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.М.И., ЕГН ********** *** срещу И.Т.В., ЕГН **********
*** за прогласяване недействителността на договор от
13.12.2019г., оформен с нотариален акт № 147, т. II, peг. № 9059, дело №
274/2019 г. на нотариус Т. М., peг. № 237 на НК, с който М. Д. И., чрез
ответницата И.Т.В. прехвърля на същата самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.3515.768.3.74 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, три
хиляди и петстотин и петнадесет, седемстотин и шестдесет и осем, три,
седемдесет и четири) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г.
на ИД на АГКК, с адрес: град Варна, район Младост, кв. „Св. И. Рилски“, блок №
53, вход „Б“, на етаж 10-ти, представляващ жилище - апартамент № 76 (седемдесет
и шест), с площ 38.00 (тридесет и осем) кв. м, ведно с избено помещение № 76 с
площ 4 (четири) кв. м, както и 0.7589 % (нула цяло и седем хиляди и петстотин и
осемдесет и девет десетохилядни процента) идеални части от общите части на
сграда с идентификатор 10135.3515.768.3 и от правото на строеж върху поземлен
имот с идентификатор 10135.3515.768, срещу задължение за издръжка и гледане, е
недействителен, тъй като е сключен без представителна власт и не е потвърден,
на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260702/14.12.20г., постановено по гр.д. № 482/20г. на
ОС-Варна в частта му, с която са
отхвърлени исковете, предявени от Д.М.И., ЕГН ********** *** срещу И.Т.В., ЕГН **********
*** за прогласяване нищожността на пълномощно peг. № 9039/13.12.2019 г., с
което М. Д. И. е упълномощил И.Т.В. да прехвърли сама на себе си жилище и на
договора, сключен на 13.12.2019 г. с нотариален акт № 147, т. II, peг. № 9059,
дело № 274/2019 г. на нотариус Т. М., peг. № 237 на НК, с който М. Д. И., чрез
ответницата ѝ прехвърля самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.3515.768.3.74 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, три хиляди и
петстотин и петнадесет, седемстотин и шестдесет и осем, три, седемдесет и
четири) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64 от 16.05.2008 г. на ИД на
АГКК, с адрес: град Варна, район Младост, кв. „Св. И. Рилски“, блок № 53, вход „Б“,
на етаж 10-ти, представляващ жилище - апартамент № 76 (седемдесет и шест), с
площ 38.00 (тридесет и осем) кв. м, ведно с избено помещение № 76 с площ 4
(четири) кв. м, както и 0.7589 % (нула цяло и седем хиляди и петстотин и
осемдесет и девет десетохилядни процента) идеални части от общите части на сграда
с идентификатор 10135.3515.768.3 и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор 10135.3515.768, срещу задължение за издръжка и гледане, основани
на твърдение, че упълномощителят е бил очевидно неспособен, на основание чл.
26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД, евентуално за прогласяване нищожността на
договора, основани на твърдение, че престациите не са равностойни, за което
ответницата се е възползвала от безпомощното състояние на прехвърлителя, на
основание чл. 26, ал. 2, предложение второ от ЗЗД, евентуално, че ответницата е
знаела за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на
14.12.2019г., на основание чл. 26, ал. 2, предложение четвърто от ЗЗД,
евентуално за унищожаване на пълномощното, основан на твърдение, че упълномощителят
не е разбирал значението на сделката в състояние след инсулт, на основание чл.
31, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.М.И., ЕГН ********** ***
срещу И.Т.В., ЕГН ********** *** за разваляне на описания по-горе договор,
сключен на 13.12.2019г. и оформен с нотариален акт № 147, т. II, peг. № 9059,
дело № 274/2019 г. на нотариус Т. М., peг. № 237 на НК, на осн. чл. 87, ал. 3
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.М.И., ЕГН ********** *** да заплати на И.Т.В., ЕГН ********** *** сума в
размер на още 2 620 /две хиляди шестотин и двадесет лева/ лв.,
представляващи разноски за първата инстанция, както и сумата от 2 096.19
/две хиляди деветдесет и шест лева и деветнадесет ст./ лв., представляващи
разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките
за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: