ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260029
20.08.2020 г., град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II СЪСТАВ
На двадесети август
2020 година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова ч.гр.д. №1475 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, против Разпореждане
№4791 от 02.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. №1640/2020 г. по описа на РС
Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против И.Н.Я.
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Частният
жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че изводът за неравноправност на клаузата на чл. 3,
ал. 2 от договора за кредит, предвиждаща настъпване на автоматична предсрочна
изискуемост на цялото задължение при просрочие на две или повече погасителни
вноски, не може да бъде споделен, тъй като същата не е произвела действие между
страните. Излага, че в заявлението си изрично е посочил, че е изпратил покана
за доброволно изпълнение на длъжника. Счита, че заповедният съд е допуснал
нарушение на материалния закон, тъй като последиците от обявяване на
недействителност на договор за потребителски кредит са регламентирани в чл. 23
от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане на чистата стойност на
кредита. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът,
като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено
следното.
Производството
по делото е било образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, срещу И.Н.Я. от ***, за вземане в размер на 1959.58 лева – главница,
598.40 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.04.2019 г. до 05.10.2021
г., 181.98 лева – мораторна лихва периода от 05.05.2019 г. до 20.05.2020 г., както
и законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземането произтича от
договор за потребителски кредит от 04.01.2018 г., сключен с длъжника, за сумата
от 2500 лева, които следвало да бъдат върнати на 36 равни месечни вноски от по
127.09 лева. Посочено е още, че съгласно договора, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от датата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава. Длъжникът преустановил плащанията на 05.04.2019 г., поради което на
05.05.2019 г. вземането станало изискуемо в целия си размер. Длъжникът бил
уведомен за предсрочната изискуемост на кредита на 12.08.2019 г. с покана за
доброволно изпълнение.
С
обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като е приел, че клаузата на чл. 5, ал. 2 от договора,
предвиждаща автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по
договора в целия му размер, без да се изисква уведомяване на длъжника, е
неравноправна. Счел е, че клаузата не съдържа достатъчно ясни критерии за
тежестта на договорното неизпълнение, при проявлението на което настъпва
предсрочна изискуемост на кредита. Приел е, че това не позволява да се прецени
дали неизпълнението на длъжника на две месечни вноски по 127.09 лева е
съществено за интереса на кредитора, за да може добросъвестно да лиши длъжника
от преимуществото на срока. Направил е извод, че клаузата създава
неравнопоставеност между страните и поставя длъжника в значително
по-неблагоприятно положение.
Частната
жалба е основателна.
Пред
районния съд е било предявено заявление за издаване на заповед за изпълнение И.Н.Я.
от ***, за вземане в размер на 1959.58 лева – главница, 598.40 лева –
възнаградителна лихва за периода от 05.04.2019 г. до 05.10.2021 г., 181.98 лева
– мораторна лихва периода от 05.05.2019 г. до 20.05.2020 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски
кредит от 04.01.2018 г. в общ размер на 2500 лева, по който длъжникът преустановил
плащане на месечните погасителни вноски на 05.04.2019 г. Поради това вземането
станало изцяло предсрочно изискуемо на 05.05.2019 г., за което длъжникът бил
уведомен на 12.08.2019 г.
Съгласно
възприетото в ТР №4/2013 г., вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва
да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. От цитираното разрешение е видно, че изискуемостта
на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за
настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не
настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита. Обявяването на предсрочната изискуемост
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
изявлението от длъжника, ако към този момент са се осъществили обективните
факти, обуславящи настъпването ѝ. От дадените разяснения произтича извод,
че предсрочната изискуемост не би могла да настъпи като последица единствено от
забавата в плащанията на дължимите суми по кредита, ако не е изпълнено
изискването за уведомяване на кредитополучателя. Отсъствието на изискване за
уведомяване обаче не прави самата клауза неравноправна и нищожна, още повече че
в настоящия случай кредиторът не се позовава на този „автоматизъм“, а твърди да
е уведомил длъжника, т.е. да е осъществил предпоставката за настъпването на
предсрочна изискуемост на цялото вземане за главница (в този смисъл Решение №92/09.09.2019
г. по т.д. №2481/2017 г., II
ТО).
Не
така обаче стоят нещата с претенциите за лихви. На първо място, със заявлението
се претендира 598.40 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.04.2019 г.
до 05.10.2021 г., или за периода след настъпване на предсрочната изискуемост на
вземането. Съгласно възприетото в ТР №3/27.03.2019 г. по т.д. №3/2017 г., ОСГТК
на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието
на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на
вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има
гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа
и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор
от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
На
следващо място, претендира се и 181.98 лева – мораторна лихва за периода от
05.05.2019 г. до 20.05.2020 г. Обезщетението за забава в размер на законната
лихва се начислява при неизпълнение на парично задължение и основанието за това
е чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тя има обезщетителна функция за вредите на кредитора от
забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната (мораторна)
лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не се дължи при нормално развитие на
облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това
задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради
кредитора за извършената от него работа, а само при поискване (Р-111-2009, І ТО
на ВКС). Обезщетението за забава (още обезщетителна лихва, мораторна лихва)
сочи на вида на вземането, докато понятието законна лихва указва начина на
определяне на размера му – законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД представлява
базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на
парично задължение (Р-111-2009, І ТО на ВКС). В заявлението е посочен
претендиран размер и период на мораторната лихва, но не се съдържа информация
как е формиран този размер (например чрез посочване на процента на
обезщетението за забава). Това не позволява да се направи преценка как е начислена
с оглед съответствието ѝ с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Ал. 2 на
същата разпоредба предвижда, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. При това положение не става ясно дали търсеното обезщетение за забава е
в размер на законната лихва, или се касае за обезщетение (лихва) в друг,
различен размер. С оглед защитата на длъжника в заповедното производство и
предвид обхвата на съдебна проверка от страна на заповедния съд е необходимо в
заявленията ясно да се посочва търсеното обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
С
оглед на тези съображения въззивният съд намира, че не е имало пречка по заявлението на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Франция, да се издаде заповед за посочената в него сума за
главница. За останалите суми заявлението правилно е било отхвърлено.
Водим
от горните мотиви, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №4791 от 02.06.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. №1640/2020 г. по описа на РС Стара Загора, в частта, в
която заявлението на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК срещу И.Н.Я. от *** е
отхвърлено за вземане в размер на 1959.58 лева – главница и законната лихва,
считано от датата на заявлението, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по заявлението на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Франция, срещу И.Н.Я. от *** за вземане в размер на 1959.58 лева – главница
и законната лихва, считано от датата на заявлението.
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №4791 от 02.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. №1640/2020 г. по
описа на РС Стара Загора, в останалата му част.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: