Р Е Ш Е Н И Е
№ 2475
Гр. Пловдив,
20 декември 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, XXIV
състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря В.П. и с участието на прокурора СЛАВЕНА
КОСТОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАД 2803 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Обжалвано е решение № 1808 от 22.09.2022 год. на Пловдивски районен
съд, постановено по а.н.дело № 3425 по описа на същия съд за 2022 год., с което
е потвърден издаденият електронен фиш серия К № 4016257 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР –
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на С.Г.Х. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2
вр. с ал.1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател С.Г.Х., чрез адв. С.П., намира
решението за неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Претендира отмяна на постановеното решение, както и постановяване на решение по същество, с което
да се отмени процесният електронен фиш. Твърди за неправилни изводите на
районния съд за мястото на заснемане на МПС и по-конкретно, че път II-64, км.
50 от гр. Пловдив – с. Труд, пред магазин „Амек Тойс“ попадал в зоната на
действие на пътен знак В26. Посочва, че според писмото на ОПУ - Пловдив от 04.08.2022
г. – на второкласен път II-64, км. 50 от с. Труд – гр. Пловдив не са въведени
забрани и ограничения за движението с пътни знаци. Такъв пътен знак има на км.
49+860 метра, който преустановява действието си на кръстовището при входа на „Амек
Тойс“ на км. 49+960 метра. Към пътен знак В26 няма табела Т2. В писмото е
посочено, че километричното положение 50+000 е след кръстовището и съответно
ограничението на скоростта не важи за него. Поради това счита за безспорно
установен по делото факт, че зоната на действие на пътен знак В26 е от км
49+800 до км 49+960, което обосновава извод за несъставомерност на деянието,
доколкото в протокола за използване на АТСС е отразено, че контролът е
осъществяван на км. 50. Твърди, че районният съд е стигнал до неправилен извод
за неприложимост на разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г.
за сигнализацията на пътищата с пътни знаци и разпоредбата на чл. 50 ППЗДП,
предписващи, че забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28
и В30 важат до следващото кръстовище. Изводът е неправилен и нелогичен, тъй
като към пътен знак В26, разположен на км 49+800 е прикрепен и друг пътен знак
А27, указващ за наличие на "Кръстовище с път без предимство от
дясно", като освен това „Амек Тойс“ се намира навътре от път II-64, а на
самото кръстовище, пресичащо път II-64, е поставен пътен знак Б2 "Спри.
Пропусни движещите се по пътя с предимство". След като е налице на главен
път II-64 пътен знак А27, указващ за наличие на кръстовище с път без предимство
от дясно, за участниците в движението става ясно, че е налице кръстовище, след
което предвид липсата на табела Т2 към пътен знак В26, ограничението, въведено
с този пътен знак отпада, предвид разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от Наредба №
18/23.07.2001 г. В допълнение е посочено, че обективно не би могло с така
разположената АТСС да се заснеме и установи нарушение за превишение на
скоростта в участък, разположен след зоната на контрол. Посочва, че в този
смисъл са мотивите по идентичен случай в решение № 290 от 21.02.2022 г.
постановено по КАНД № 3317/2021 г. на Административен съд - Пловдив и решение №
1182 от 22.06.2022 г. по канд № 1205/ 2022 г. на Административен съд - Пловдив.
Предвид изложеното се счита, че на път II-64 км. 50 от с. Труд-гр. Пловдив е
важало общото ограничение за скорост, съобразно чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като в този
пътен участък не е действала забраната въведена с пътен знак В26, поради
отпадането й на обозначеното кръстовище на км 49+960. Претендира отмяна на
решението и отмяна на електронния фиш, както и присъждане на направените
разноски съгласно представен списък.
Ответникът – ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за
неоснователна, а решението на районния съд за правилно и законосъобразно.
Съдът, като провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за
основателна.
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел,
че в конкретния случай се установява извършването на описаното в него
административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Констатирал е, че
атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми по закон – чл.
189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът е посочил, че размерът на наложеното наказание е
точно определен в съответствие с нормативно установения и констатираното
превишаване на скоростта. Съдът е обсъдил представено писмо на Агенция
"Пътна инфраструктура" - Областно пътно управление гр. Пловдив с изх.
№ 11-00-687/03.08.2022 г. на директора на ОПУ - Пловдив, като е приел, че е
налице пътен знак В26 на км 49+860, в зоната на 50км. е налице действащо
ограничение от 60 км/ч, поради което е налице наказуемо превишене от 35 км/ч.
Съдът е приел още, че не следва да кредитира изразеното от ОПУ становище в справката
за зоната на действие на пътен знак В26, а именно, че предвид наличието на
вход/изход за търговски обект Амек Тойс на км.49+942 е налице кръстовище, което
отменя зоната на действие на поставения преди това пътен знак В26 на 49+860.
Съдът се е позовал на констатната съдебна практика на стария Върховен съд, възприета
и следвана и понастоящем от Административните съдилища в страната, че входовете
и изходите към търговски обекти не представляват кръстовища по смисъла на
закона, респ. в конкретния случай не е налице кръстовище, което да е отменило
действието на наличния пътен знак В26.
Решението е неправилно, предвид следното.
Правилно въззивният съд е приел, че ЕФ съдържа всички
изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДП реквизити териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото
е регистрирано превозното средство, описание на нарушението /превишение на
разрешената скорост/, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът,
сметката или мястото на доброволното й заплащане, които данни кореспондират с
приложения по преписката снимков материал на заснетото в нарушение МПС.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR 1-M № 529, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
Техническото средство е от одобрен тип, за което са представени доказателства за
измерване, валидно до 24.02.2020 г. и протокол за проверка от 12.06.2020 г.,
съгласно заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в
ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта, е
една година.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за
движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се
доказва от приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
Предвид тези доказателства, безспорно се установява,
че на процесната дата л. а. Сааб 9 5 с
рег. № *** се е движил на републикански път II-64, км. 50-ти, посока на
движение от с. Труд към гр. Пловдив. Установява се и че същият е бил заснет на
км. 50 със скорост от 95 км/ч.
Ппри преценката си районният съд правилно е
квалифицирал за необвързващо съда становището на ОПУ – Пловдив по отношение
наличието на кръстовище при входа/изхода от „Амек Тойс“, находящ се на км
49+960.
В случая от значение за спора е наличието на
законосъобразно поставен знак В 26 и схемата на налично знаково пространство за
процесния участък, според която над пътен знак В26 на км. 49+800 е поставен
знак А27 – „Кръстовище с път без предимство отдясно“.
Изводът на РС – Пловдив по отношение отсъствие на
кръстовище на км. 49+960 е основан на дефинициите за път и кръстовище по см. на
§ 6, т. 1 и т. 8 ДР ЗДВ. П. За да е налице кръстовище по смисъла на законовата
дефиниция е необходимо да има пресичане, разделяне или събиране на пътища или
улици, каквато предпоставка няма в случая. Входът/изходът на крайпътния обект
не представлява самостоятелен път по см. на т. 1 § 6 ДР ЗДв. П и е част от
обслужващата зона на пътя по см. на Закона за пътищата. Магазинът е крайпътен
обект /посочено и в писмените уведомления на ОПУ-Пловдив/ и пътната връзка към
него няма статута на самостоятелен път, предвид и § 1, т. 6, т. 8 ДР ЗП /вкл.
Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища - чл. 4, чл. 110
и сл. /. Във вр. с регламентираното специално ползване на пътищата посредством
изграждане и функциониране на крайпътни търговски обекти възниква необходимост
от ограничение на скоростта.
Както бе посочено, над пътен знак В26 на км. 49+800 е
поставен знак А27, който е от групата Предупредителни пътни знаци /чл. 42, ал.
2 ППЗДв. П/ и указва: ""Кръстовище с път без предимство
отдясно". В отговорите на ОПУ – Пловдив е отразено, че към пътен знак В26
няма табела Т2, оказваща зоната му на действие. Т2 е от групата на Допълнителни
табели /чл. 59, ал. 2 ППЗДв. П/ и при наличието й би била вписана дължината в
метри и посока по отношение обхват на действие на пътния знак, към който е
допълнителната табела.
Предвид поставен пътен знак А27 върху ограничителния
знак за скорост според фактическото състояние, онагледено в схемата на
наличното знаково стопанство, водачите следва да съобразят скоростта на
движение на МПС с действителните в конкретния участък пътни знаци. При наличие
на съществуващ на място знак А27 над знак В26, задължението на водача произтича
именно от наличните пътни знаци, поради което относими норми са нормите на чл. 50, ал. 1 ППЗДВ. П и чл. 61, ал. 1, 2, 3,
4 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци:
Пътен знак за въвеждане на забрана се поставя непосредствено преди участъка от
пътя, за който се отнася забраната.; Пътен знак за отменяне на въведена забрана
се поставя на място, в което отпада необходимостта от въведената забрана.; Въведена
забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото
кръстовище.; Когато забраната по ал. 3 трябва да се отмени преди следващото
кръстовище, краят на зоната на действие на въведената забрана се определя чрез:
1. пътен знак, който отменя въведената забрана; 2. допълнителна табела Т2,
поставена под пътния знак за въвеждане на забрана, когато дължината на зоната
на действие на въведената забрана е по-малка от 100 m. ". Предвид
наличните на място пътни знаци, които представляват действителното фактическо
положение, следва да бъде прието, че действието на ограничителния пътен знак
В26 е по см. на чл. 61, ал. 3 на Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. В случай, че над
пътен знак В26 нямаше предупредителен пътен знак А27, обхватът на действие на
ограничителния пътен знак би бил до км 50+415, където е поставен пътен знак В34
"Край на забраните, въведени с пътни знаци". Следователно от
обективна страна водачите на ППС на км. 50 от Републикански път II-64 в посока
към гр. Пловдив нямат нормативно установено задължение да намаляват скоростта
на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило да се движат с 90 км/ч.
Ето защо съдът намира, че в случая не е налице
нарушение или ако има такова, то е минимално – 5 км/ч, предвид липсата на
ограничителни знаци в зоната на заснемане при допустима максимална скорост от
90 км/ч.
Не се установява от една страна да е извършено
нарушение на правилата за движение при въведено ограничение на скоростта, тъй
като не е имало такова, а от друга се установява и неспазване на правилата за
използване на АТСС, като при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС не е определено така, че АТСС да
извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта, а контролираният участък е включвал и зона за движение с
прилагане на общото правило за скорост на МПС категория В извън населени места.
Всичко това дава основание да се приеме, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен
както поради неспазване на посоченото правило за употреба на АТСС, така и поради
липсата на нарушение от обективна страна по въведеното с ЕФ обвинение - поради
липсата на такова нормативно задължение и поради различното място на действие
на ограничението на скоростта на движение от вмененото за извършено. Като не е
съобразил тези обстоятелства, съдът е постановил неправилен съдебен акт, поради
което същият следва да бъде отменен изцяло в това число и за присъдените та
ответника разноски в първата инстанция, като по същество следва да се отмени и
издаденият електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН
страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само
на жалбоподателя за двете инстанции. Жалбоподателят е направил искане за
присъждане на разноски в размер на 600 лв., сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение за двете инстанция, съобразно представен списък с разноски. По
делото е доказано извършването на тези разноски в пълния претендиран размер,
тъй като са представени договори за правна защита и съдействие, в които изрично
е посочено, че сумата от 300 лв. за всяка от инстанциите е била изплатена
изцяло. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер за двете
инстанции.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIV
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1808 от 22.09.2022 год. на Пловдивски
районен съд, постановено по а.н.дело № 3425 за 2022 год по описа на Районен съд
– Пловдив, като вместо него ПОСТАНОВИ:.
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4016257 за налагане на
глоба, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на на С.Г.Х.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
(триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция при Министерството на
вътрешните работи – Пловдив да заплати на С.Г.Х., ЕГН **********,***, сумата от 600/шестотин/ лева разноски за
производствата пред двете инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.