№ 8600
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №
20241100101190 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск на М. К. К. срещу „У.Б.“ АД, за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество разрешена сума
90000,00лв., задбалансова експозиция 161466,00лв., представляваща задължение по договор
за кредит, заявено от ответника в ЦКР при БНБ, поради погасяване, а в евентуалност като
погасено по давност, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че между трето лице и ответника е сключен
договор за кредит, по който ищецът заедно с друго трето лице – Т.Т.-К.а има качеството
поръчител. За вземането по кредита срещу длъжникът и поръчителите била издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Последният впоследствие бил обезсилен
поради непредявяване в срок на иск от кредитора за установяване съществуване на
вземането /след подадено възражение срещу заповедта от длъжниците/. Впоследствие бил
уважен с влязъл в сила съдебен акт иск на М. К. К. срещу „У.Б.“ АД, с правно основание чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимост на вземането по същият
договор за кредит, като погасено по давност. Бил отхвърлен с влязъл в сила съдебен акт и
иск на „У.Б.“ АД срещу Т.Т.-К.а, с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване
съществуване на вземане по същият договор за кредит.
Излага, че при справка в ЦКР при БНБ установил, че въпреки влезлите в сила
съдебни актове за установяване несъществуване вземането на „У.Б.“ АД по договора за
кредит, ответника все още заявява, че вземанията в размер на 166466,00лв. по същия са
дължими.
Ответникът в отговора на исковата молба възразява, че искът е недопустим, т.к. към
датата на предявяването му не е налице претенция за дължимост на вземане по договора за
кредит, което е установено с влезлите в сила решения между страните. Касае се за
административно действие – искане на да бъде заличавано невярното вписване в ЦКР към
БНБ.
При така установеното съдът намира следното:
1
Като съобрази становищата на страните и прегледа преписката по делото и
приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства, а именно: Заповед за
изпълнение, издадена ч.гр.д. № 10078/2012г. по описа на Районен сьд – Бургас; Определение
№ 260 076 от 16.06.2023г., постановено по ч.гр.д. № 10078/2012 г. по описа на Районен съд –
Бургас; Съобщение за прекратяване на изп. д. № 3 от 2013 г. по описа на ЧСИ И.М.;
Решение от 21.11.2023г., постановено по в. гр. д. № 714/2022г. на СГС; Решение по т.д. №
217/2014г. на АС Бургас; Определение по гр.д. № 3660/2014г. на ВКС; Справка от ЦКР при
БНБ от 12.12.2023г. 8. Справка за актуално сьстояние на ответника, съдът установи, че с
влезли в сила съдебни решения е прието за установено в отношенията между страните, че М.
К. К., в качеството на съдлъжник, не дължи на „У.Б.“ АД вземане по договор за кредит №
44830,10,2009г. и анекси към него от 2010г. и 2011г., разрешена сума 90000,00лв.,
задбалансова експозиция 161466,00лв. При това положение, доколкото този факт е
установен със сила на пресъдено нещо между страните, за ищеца е недопустимо
предявяване на иск за защита на същото право, на същото основание.
С исковата молба ищецът поддържа, че информацията в ЦКР при БНБ за налични
негови задължения, спрямо ищеца е невярна, тъй като липсват задължения по процесния
договор за кредит. Ако се приеме, че предявената претенция фактически е за осъждане на
ответника да коригира невярно подадената информация към ЦКР при БНБ, то този иск е
недопустим поради липса на правен интерес, поради следното:
При наличието на съдебно установяване на недължимост на сумите, ищецът
разполага с възможност по чл. 24, ал. 1 от Наредба 22 на БНБ да поиска корекция на
информацията от финансовата институция.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от посочената наредба, кредитните институции, следва да
предоставят информация за кредитната задлъжнялост на клиентите, по начина, указан чл.
10, ал. 1 от същата. За верността на предоставената информация финансовите институции
носят отговорност, съгласно чл. 17, ал. 2 от Наредбата, като неизпълнението или неточното
изпълнение на това задължение е скрепено с административна санкция, съгласно чл. 26 от
Наредбата, респ. санкциите и надзорните мерки, предвидени в ЗКИ. Следователно
задължението на съответната кредитна институция за подаване на информация в ЦКР при
БНБ е с административен характер, част от правоотношението с БНБ, поради което
гражданският съд по реда на общия исков процес, няма предвидена в закона възможност да
осъди банкова или небанкова финансова институция да подаде информация с определено
съдържание. Такава принудителна корекция е в правомощията на БНБ.
Поради изложеното, като образувано по недопустим иск производството следва да
бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1190 по описа за 2024г. на
2
СГС,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчване на препис
от същото на страните, с частна жалба пред САС.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3