РЕШЕНИЕ
№ 3531
гр. Варна, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20223110107910 по описа за 2022 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ***, ЕИК:***, със
седалище: гр. ***, ул. „***“ №***, с която претендира да бъде осъден Д. А. С.,
ЕГН:**********, с адрес: обл. *** общ. ***, с. ***, ул. „***" №***, да му заплати сумата от
15784,45 лв. (петнадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири лв. и четиридесет и пет
ст.), представляваща стойността на обезщетение за нанесени имуществени вреди и разноски,
възстановена на Н.б. на б. а. з. /***/ от ищеца по заведени претенциис вх. № ***/***г. -
602.00 лв. /307.80 евро/; вх. № ***г. - 8866.85 лв. /4533.55 евро/, от които 4025.89 евро
обезщетение, 484.66 евро такси обработка и 23 евро банкови такси; вх. № ***г. - 4699.06 лв.
/2402.59 евро/, от които 965.21 евро имуществени вреди, външни разходи 1414.38 евро и
банкови разходи 23.00 евро; вх. № ***г. - 1616.54 лв. /826.52/ евро, oт които 825.96 евро за
изплатени външни разходи и 0.56 евро банкова такса, заявени от НББАЗ относно платеното
от него на Н. б. на а.на Г./***/, действащо чрез „***“ ГмбХ, обезщетение за уврежданията по
МПС марка „***“ с рег. №*** настъпили на 29.10.2016г. в гр. ***, *** вследствие на ПТП
причинено виновно от ответника управлявайки автомобил, по отношение на който не е била
налице сключена задължителна застраховка „ГО“, и разноски по компенсационната
процедура, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 22.06.2022г.
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Ищецът, във връзка с предявени претенции от ***, при спазване на
законоустановения срок и на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 от КЗ и Споразумение между
Компенсационните органи и Г. ф. от 29.04.2002г., възстановил на НББАЗ сумата от 15784,45
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по щета №***г. Към датата на
образуване на щетата в ищцовото дружество, международното регулиране на претенцията е
било извършено от Н. б. на а. на Г. в качеството му на компенсационен орган по
местонастъпване на вредите, чрез изплащане на обезщетение и разходи в общ размер на
8070,46 евро, за възстановяване и остойностяване на щетите по увреден л.а. марка „***“ с
рег. №***. Виновен за настъпилото ПТП и произтичащите от него имуществени вреди е
ответникът Д. С., който на 29.10.2016г. във ФР ***, управлявайки л.а. марка „***“ с ДКН
№*** по ул. „***“ в гр. ***, предприел маневра изпреварване без да осигури необходимата
1
дистанция до движещото се до него МПС л.а. „***“ с рег. №***, вследствие на което го
ударил. В нарушение на чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без
действаща задължителна застраховка „****“ към момента на настъпване на гореописаното
ПТП. В исковата молба се посочва още, че с регресна молба ответникът е поканен да
възстанови платеното от ищеца обезщетение, но до момента лицето не е погасило
задълженията си към ищцовото дружество. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е
подаден отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорват се твърденията, че
ответникът е виновен за настъпилото на 29.10.2016г. ПТП и се посочва, че виновен за
настъпването му е водачът на л.а. „***“ с рег. №***, като това се установява от
представения протокол за ПТП, където е скицирано, че МПС с рег. №*** се е движило след
МПС на ответника и го е блъснало отзад. Посочва се още, че ответникът се е движел в
дясната лента и същият е с предимство при престрояване, като движещият се в лявата лента
автомобил следва да го пропусне, което не е направил, за което компетентните органи в
Германия са преценили и ангажирали отговорността на водача на МПС с рег. №***.
Представения във връзка с горепосоченото ПТП съдебен акт се оспорва поради липсата на
задължителни реквизити и се твърди, че не може да бъде годно доказателство за
обективираните в него обстоятелства. Сочи се още, че съдебното производство, което е
водено в Г., е гражданско и не установява вина, като същото не е задължително за
българския съд. Представената и изготвена в Г. експертиза за щети също се оспорва поради
факта, че е частна и като такава не представлява годно доказателство в настоящия процес,
както и че от представените разплащателни и счетоводни документи не може да се
установи, че плащанията са правени на твърдяното основание. В условията на евентуалност,
искът се оспорва в претендирания размер, като същият ответникът счита за прекомерен и
неотговарящ на реално претърпените от ПТП вреди. Оспорва се съдържанието на всички
писмени доказателства, които не съдържат подпис. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – копия от: протокол за ПТП /превод от немски език/ с
идентификационен номер на стикер ****; преписка *** по молба за отмяна на наложена
глоба, с решение за прекратяване; решение с превод от немски език на Районен съд ***-
Център по дело номер *** оповестено на 28.08.2019г. с определение за разходите по
преписка № *** на РС *** – Център с превод от немски език; справка от база данни на
Информационен център към Г. ф. претенции на Н. б.на Б. а. з. за възстановяване на
изплатени разходи от *** на B.S. по щета, причинена от незастраховано МПС с българска
регистрация с вх.№ ***г., вх.№ ***г., вх.№ ***г. и вх.№ ***г. на „Г.ф.; фактури с № ****г.,
№ ***г., № ***г. № **********/***г.; 3 бр. доклади по щета за имуществени вреди №
***/***г.; нареждания за превод на валута от 30.05.2017г., 29.10.2019г., 12.12.2019г. и
19.02.2020г.; преводни нареждания за кредитен превод от 10.07.2017г., 28.11.2019г. и
14.01.2020г; извлечение от разплащателна сметка в ****; регресна покана № ***/***г.
относно Щета №***г. с известие за доставяне и обратна разписка от 30.11.2021г., се
установява, че: на 29.10.2016г. във ФР Г., ул. „***“, гр. *** ПТП управляван от Д. С. л.а.
марка „***“ с рег. №*** предприел маневра на заобикаляне на спряло в дясно МПС, при
което бил ударен от движещ се зад него л.а. „***“ с рег. №*** управляван от В..В., като бил
увредени заден ляв калник на л.а „***“ и преден десен калник на л.а „***“. За това ПТП бил
съставен протокол от служител към полиция в гр. Б. с посочен виновен водач В. В.. По
молба на адвокат – негов представител, наложената глоба с този протокол била отменена и
производството по него било прекратено. За автомобил „***“ с рег. №*** към 29.10.2016г.
нямало сключена валидна застраховка „ГО“. Н. б. а. на Г. /***/ в качеството му на
компенсационен орган по местонастъпване на вредите, чрез „***“ ГмбХ отказало да изплати
вредите по л.а. „***“ с рег. №***, като по заведено гражданско дело било осъдено да
заплати на собственика му 2955,47 евро за тяхната равностойност ведно с лихвите от
07.02.2017г., 341,53 евро за извънсъдебна експертиза, 413,64 евро разходи за досъдебно
представителство, и 959,28 евро разходи по делото ведно с лихва в размер на 5%. Н. б.на а.
на Г. /***/, чрез „***“ ГмбХ, изплатило на собственика на л.а. марка „***“ с рег. №***
обезщетение в общ размер 4025,89 евро и разходи 965,21 евро, за възстановяване и
остойностяване на щетите. *** по искане на Н. б.на а. на Г., действащо чрез „***“ ГмбХ му
2
възстановило с преводи по банков път сума от 14795,84 лв. във връзка с ПТП и щети по л.а.
марка „***“ с рег. №***, нанесеуни от л.а.„***“ с рег. №*** . *** предявило претенции пред
ГФ за така платените суми, по които му била преведена по банков път общо сумата от
15784,45 лв., включваща и начислени суми за такси по обработка /748,66евро/, разходи за
разследване /56,50 евро/, разходи за съдебни разноски /1722,17евро/ и банкови такси /46,56
евро/.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза
се установява, че според наличните по делото материали, механизмът на настъпване на
описанто в исковота молба застрахователно събитие е пряк контакт на две МПС движещи
се в една посока, при което автомобилът „***“ С рег. № *** управляван от ответника
променя внезапно лентата си на движение от дясна в лява, поради наличие на колона от
паркирали автомобили, като движещото се зад него превозно средство „***“ с рег. № *** не
е в състояние да спре, и го удря с предната си дясна част в задната му лява част. Вследствие
на този удар е увреден преден десен калник на л. автомобил „***“, като сумата необходима
за възстановяването му по средните пазарни цени във ФРГ е 3513,21 евро с ДДС. В съдебния
процес във ФРГ не е прието, че е налице тотална щета относно л.а. „***", като доколкото е
изследван този въпрос, са взети предвид и щети от предно ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че след проверка в счетоводството на Г. ф. и приложените по делото платежни
документи, са налице извършени плащания по банков път от Г. Ф. към Н. б.на българските
автомобилни застрахователи по щета *** на обща стойност 15784,45 лева, а от Н. б.на б.
автомобилни застрахователи към *** на стойност 14795,84 лв., като разликата в стойностите
е равна на начислените банкови такси и ДДС.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 560 вр. чл. 517 ал. 3 вр. чл. 559, ал.1, т.1,
вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Предвид правната квалификация на иска, в доказателствената тежест на ищеца, е да
установи обстоятелствата относно вината на ответника като водач на МПС за настъпило на
посочената дата в исковата молба застрахователно събитие - ПТП на 29.10.2016г. в гр. ***
размера на щетите, причинени от това ПТП; изплащане на претендираното обезщетение на
увреденото лице, което не е могло да бъде удовлетворено от застраховател на причинителя
на вредите поради липсата на задължителна застраховка „Г. о.”. Респ. ответникът носи
доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, от които черпи изгодни
правни последици и на които основава възраженията, изключващи отговорността му – в
случая, че виновен за настъпване на процесното застрахователно събитие - ПТП на
29.10.2016г. в гр. Б. е водача на другия автомобил, както и твърдяния от него размер на
щетите вследствие на това ПТП.
Съобразно нормите на чл. 517 ал. 3 вр. чл. 506 КЗ, Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи, изпълнява функциите на компенсационен орган
като при възникване на вземане към него от компенсационен орган в друга държава членка
възстановява пълния размер на платеното обезщетение и встъпва в правата на увреденото
лице спрямо Г. ф.по чл. 518 в случаите на незастраховано моторно превозно средство.
Съобразно чл. 561 КЗ Г. ф., когато е краен платец, възстановява от Фонда за
незастраховани МПС, на *** суми, когато то в съответствие с международните договори, по
които е страна, е заплатило обезщетения за вреди и присъщите разходи по обработка на
претенциите, в 15-дневен срок от получаване на писмено искане от бюрото.
Съобразно чл. 557 ал.1 т. 2 б. „а“ от КЗ - Г. ф. изплаща на увредените лица от Фонда
за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени: на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
„***“ на автомобилистите.
Съобразно чл. 558 ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2, Г.
ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви,
3
както и разходите за определянето и изплащането му.
Видно от горецитираните норми, увреденото лице или бюрото /респ. ГФ след
съответното плащане към него и суборогиране в правата му/ разполага с възможността да
предяви претенция към деликвента при наличие на извършен деликт - нарушение на
правилата по ЗДВП или др. нормативен акт, основавайки претенцията си на отговорността
регламентирана в чл. 45 ЗЗД /изискваща доказано наличие на виновно деяние на конкретен
субект/ или към собственика на МПС, ако той не съвпада с деликвента или липсва деликтно
поведение, в която хипотеза претенцията му ще се основава на нормата на чл. 50 ЗЗД
/обективна и безвиновна отговорност/. В случая претенцията е насочена към собственика на
автомобила, който е управляван при липса на валидна застраховка „ГО“ от водач приет за
виновен за настъпилото ПТП.
Съгласно чл. 105 ал. 1 КМЧП задълженията, произтичащи от непозволено увреждане,
се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да
настъпят непосредствените вреди. Следователно, Компенсационният орган на държавата,
където е настъпило събитието, е самостоятелно отговорен за компенсирането на
пострадалата страна, прилагайки правните й норми при определяне на отговорността и
оценката на компенсациите.
Съобразно изричните разпоредби на чл. 516 ал.7 вр. чл.517 ал.3 КЗ следва, че
Компенсационният орган няма право да прави преценка по същество и функциите му се
състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, като
дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по
установения ред и в предвидените срокове.
За определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че същият е регламентиран в сключените споразумения между
компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е единствено в
компентентността на страната, където е настъпило процесното ПТП - в случая ФР Г. На
компенсиране подлежат, както изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на
имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги /напр.
възнаграждения на вещи лица и др./, както и сумите на всички разходи, сторени от
участващите в компенсацията страни. Стойността на възстановителния ремонт следва да се
определи по цените в държавата, където е извършен - в случая ФР Г., като същата се
установява от обсъдените от експертизата документи – в т.см. Решение №1/02.02.2011 г. на
ВКС по т. д. № 263/2010г., II т. о.
С Директива 2009/103/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември
2009 година относно застраховката „Г. о." при използването на моторни превозни средства и
за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка са кодифицирани
множеството предходни актове на ЕС и е уредена процедурата за обезщетение на
пострадали при ПТП по време на пътуване в държавите членки на ЕС и органи. Тя
предвижда съществуването и дейността на компенсационния орган, който съгласно КЗ за
територията на Република България се изпълнява от Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи, считано от 01.01.2007г. Съгласно т.50 от Директивата, органът
за изплащане на обезщетения има право на суброгация, в случай че е обезщетил увреденото
лице, а съобразно чл. 48 от Директивата, ГФ дължи заплащане на обезщетението винаги
когато установи, че е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в
предвидените срокове, без да има право на преценка по същество.
В процесния случай е безспорно установен фактическият състав на чл. 561 вр. чл. 517
и чл. 559 ал. 1 КЗ - пътно - транспортното произшествие е настъпило на територията на
държава-членка на ЕС, ФР Г., виновният водач на МПС /български гражданин, управлявал
превозно средство, регистрирано и обичайно намиращо се на територия на Р България/, не е
разполагал с валидно сключена задължителна застраховка "Г. о." и поради това
компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило събитието, е обезщетила
увреденото лице за вредите, което от своя страна е задължило НББАЗ като местен
компенсационен орган да възстанови на чуждия компенсационен орган изплатените суми,
ведно с разходите на пострадалото лице, респ. от това е възникнало задължението на ГФ
към НББАЗ. Налице е причинно - следствена връзка между причинените вреди и
поведението на ответника. Размерът на дължимото обезщетение, както бе отбелязано по-
горе, е регламентиран от сключените споразумения между компенсационните органи на
4
страните - членки, като определянето му е единствено в компетентността на съответния
орган на страната, където е настъпило ПТП. Платените допълнителни разходи и банкови
такси са установени от заключението по назначената ССчЕ.
По изложените доводи искът подлежи на уважаване
Предвид изхода на делото и на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски за държавна такса и депозити за експертизи в
размер на 1381,38 лв., като съдът определя на осн. 78 ал. 8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, което обуславя общ размер на разноските 1481,38 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 560 вр. чл. 517 ал. 3 вр. чл. 559, ал.1, т.1, вр. чл. 558,
ал. 7 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД Д. А. С., ЕГН: **********, с адрес: обл. ***, общ. ***, с. ***, ул.
„***" №***, да заплати на Г. Ф. ЕИК:***, със седалище: гр. ***, ул. „***“ №***, сумата от
15784,45 лв. (петнадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири лв. и четиридесет и пет
ст.), представляваща стойността на обезщетение за нанесени имуществени вреди и разноски,
възстановена от ищеца на Н. б.на б. а. з. /***/ по претенции с вх. № ***/***г. - 602.00 лв.
/307.80 евро/; вх. № ***/***г. - 8866.85 лв. /4533.55 евро/, от които 4025.89 евро
обезщетение, 484.66 евро такси обработка и 23 евро банкови такси; вх. № ***/***г. - 4699.06
лв. /2402.59 евро/, от които 965.21 евро имуществени вреди, външни разходи 1414.38 евро и
банкови разходи 23.00 евро; вх. № ***/***/***г. - 1616.54 лв. /826.52/ евро, oт които 825.96
евро за изплатени външни разходи и 0.56 евро банкова такса, заявени от *** относно
платеното от него на Н. б. на а. на Г. /***/, действащо чрез „***“ ГмбХ, обезщетение за
уврежданията по МПС марка „***“ с рег. №*** настъпили на 29.10.2016г. в гр. Б., ***
вследствие на ПТП причинено виновно от ответника управлявайки автомобил, по
отношение на който не е била налице сключена задължителна застраховка „ГО“, и разноски
по компенсационната процедура, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 22.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание 78 ал. 1 ГПК Д. А. С., ЕГН: **********, с адрес: обл. ***,
общ. ***, с. ***, ул. „***" №***, да заплати на Г. Ф., ЕИК:*** сумата от 1481,38 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5