Решение по дело №17/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №31

 

гр. Пазарджик, 05.02.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на тридесети януари…..…………...….…………………

през две хиляди и двадесета година............................... в  състав:

 

                                Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                       Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА                                                                              МАРИАНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Г. Младенова........…......…… .и в присъствието на

прокурор……….…................……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова..…..…...в. гр. дело № 17 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415 от ГПК. С решение № 1467/04.11.2019 г., постановено по гр.д. № 11/2019 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на И.А.М., ЕГН ********** ***, срещу Кооперация „РПК Еледжик“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с. Лесичово, обл. Пазарджик, за признаване за установено между страните, че ответникът Кооперация „РПК ЕЛЕДЖИК“ дължи на ищцата сумата от 1 938.12 лв., представляваща 1 000 лв. - невърната сума по договор за целеви заем от 10.09.2008 г., сключен между И.А.М. и РПК „МАРИЦА“ с правоприемник РПК „ЕЛЕДЖИК“; сумата от 938.12 лв. - обезщетение за забавено за периода 10.09.2009 г. /падеж по договора/ до 06.11.2018 г. - дата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК, ведно със законната лихва от депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК в PC Пазарджик - 06.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане по образувано по реда на чл. 410 ГПК, заповедно производство е издадена Заповед № 2548/12.11.2018 г., по ЧГД № 4557/2018 г., по описа на РС Пазарджик за изпълнение на парично задължение, като неоснователен и недоказан поради настъпила погасителна давност.

         Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от И.А.М. чрез нейния процесуален пълномощник, в която са изложени оплаквания за незаконосъобразност. Жалбоподателката твърди, че неправилно РС Пазарджик е преценил събраните по делото доказателства. Счита, че предявеният иск е основателен и доказан.

Мотивът за отхвърляне на иска от РС Пазарджик бил, че вземането е погасено по давност. Този извод бил неправилен: видно от твърденията в ИМ, както и твърденията, направени в първо съдебно заседание на осн. чл. 143, ал. 2 от ГПК, давността се прекъсвала с отразяването на заема от ответната страна в първичните счетоводни документи, декларирането му пред държавни органи както в годишни данъчни декларации, така и в справки-декларации по ЗДДС. Именно и в тази връзка били поставени допълнителните въпроси към в. л. Счита, че така се доказвало твърдяното от ищцата многократно прекъсване на давността. Излага съображения, че осн. чл. 190 от ГПК РС Пазарджик следвало да приеме за доказани фактите, за които ответната страна е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства поради непредоставянето на намиращи се в нея документи, необходими за извършване на ССЕ /видно от протокол от с. з. от 28.06.2019 г./. Съдът трябвало да приеме за доказан факта, че ответникът ежегодно е отразявал заема в първичните счетоводни документи и данъчни декларации и по този начин давността била прекъсната. Цитира практика на ВКС в този смисъл. Оспорва извода на РС,че вземането е погасено по давност.

Искането е да бъде отменено решението на РС, вместо което да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен с присъждане на разноските.

         В законния срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от РПК“ ЕЛЕДЖИК“.

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         В исковата си молба против ответната кооперация ищцата е твърдяла, че с договор за целеви заем от 10.09.2008 г. И.А.М. като заемодател е предоставила в заем на Кооперация „РПК МАРИЦА“ с правоприемник Кооперация „РПК ЕЛЕДЖИК“ - като заемател - сумата от 1 000 лв. Съгласно чл. 1 от договора заемателят се задължил да върне сумата от 1 000 лв. на 10.09.2009 г. Проведените с ответника многократни разговори за връщане на сумата не дали резултат, но при всеки разговор ответникът признавал вземането. При последното  посещение на ищцата на място на 13.09.2016 г. кооперацията отново признала вземането, като била написана на лист общо дължимата сума по процесния договор за целеви заем и по други договори помежду им. Ищцата била отново уверена, че в кратки срокове кооперацията ще й се издължи.

До предявяването на ИМ обаче сумата не била заплатена. Ищцата е твърдяла, че освен главницата от 1 000 лв., се дължало и обезщетение за забавено плащане в размер на 938.12 лв. за периода 10.09.2009 г.- падеж по договора, до 06.11.2018 г.- дата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Твърдяла е, че на 06.11.2018 г. пред Районен съд Пазарджик било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 455/2018 г. и била издадена и заповед за изпълнение.

В законоустановения срок длъжникът подал възражение на основание чл. 414 от ГПК, кето обосновавало правния интерес от воденето на установителен иск за съществуването на вземането.

Искането е да бъде постановено решение, с което на основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК да се приеме за установено, че ответникът Кооперация „РПК ЕЛЕДЖИК“  дължи на ищцата сумата от 1 938.12 лв., представляваща 1 000 лв. - невърната сума по договор за целеви заем от 10.09.2008 г., сключен между И.А.М. и РПК „МАРИЦА“ с правоприемник РПК „ЕЛЕДЖИК“, сумата от 938.12 лв. - обезщетение за забавено за периода 10.09.2009 г. - падеж по договора, до 06.11.2018 г. - дата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва от 06.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което оспорва същия както по основание, така и по размер. Твърдял е, че договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя. В настоящия случай, макар да бил налице подписан договор за заем, заемателят И.М. не е предала на заемополучателя уговорената в договора сума, поради което и договорът не бил породил правно действие.

Направил е възражение за изтекла давност. Твърдял е, че в исковата молба ищцата била посочила, че съгласно договора за заем заемната сума следвало да бъде възстановена в срок до 10.09.2009 г., следователно това била датата на падежа на задължението, а съгласно чл. 114 ЗЗД от тогава започвала да тече давността на вземането на кредитора. В следващите пет години ищцата е бездействала и не е предприела каквито и да било действия за събиране на претендираното от нея вземане, в т.ч. и не е поискала възстановяване на претендираната сума, поради което ответникът се счита, че вземането й било погасено по давност.

Неоснователни били и твърденията за признаване на вземането. Не били налице доказателства за такова признание. Между страните нямало подписано споразумение или друг надлежен документ, с който кооперацията да признава своето задължение и/или да иска неговото разсрочване. Представеният към исковата молба лист по никакъв начин не доказвал наличието на каквото и да било задължение на кооперацията, тъй като нямал нито достоверна дата, нито носел подписа на лицето, съставило текста. В листа не се посочвало каква е тази сума, какво е нейното основание, дали се касае за вземане или задължение на дадено лице, нито кое е това лице. Твърдял е още, че ищцата претендирала заплащане на сума в размер на 1000.00 лева - главница и 938,12 лева - обезщетение за забавено плащане за периода от 10.09.2009 г. до 06.11.2018 г. - датата на депозиране на заявлението, или сума в общ размер на 1938,12 лева, а посочената сума в представения по делото лист бил в размер на 2938 лева. Не ставало ясно как към 13.09.2016 г., когато се твърди, че бил съставен процесният текст, е било възможно да се определи моментът, в който ще бъде депозирано заявлението по чл. 410 ГПК и съответно да се изчисли размерът на претендираното обезщетение за конкретен бъдещ период. Не ставало ясно и как е формиран остатъкът до посочената сума в размер на 1000 лева.

Твърдял е също, че и аксцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава е неоснователна като погасена по давност.

Искането е да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена претенцията на ищцата като неоснователна и недоказана. Претендират се направените в съдебното производство разноски.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че на 10.09.2008 г. между И.А.М. - в качеството й на заемодател и Кооперация РПК „Марица“- гр. Пазарджик – в качеството на заемател бил сключен целеви договор за заем, по силата на който ищцата е предоставила на Кооперация РПК „Марица“- гр. Пазарджик паричен заем в размер на 1 000.00 лв. От своя страна ответникът се задължил да върне предоставената сума в срок до 10.09.2009 г. Съгласно клаузите на сключения договор заемодателят има право да получи и годишна лихва в размер на 8 %. Съгласно чл.2 от договора за целеви заем заемодателят предоставя на заемателя договорената сума от 100 лв. в деня на подписване на договора, за което се издава финансов документ.

Няма спор между страните, че ищцата е депозирала пред ПРС заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично зцадължение за исковите суми.

Като доказателство по делото е представен и договор за целеви заем от 14.11.2018 г. за сумата от 1000.00 лв., както и 4 бр. квитанции към приходен касов ордер, издадени от РПК „Марица“ - гр. Пазарджик, от които се установява, че ищцата е предоставяла на праводателя на ответната кооперация суми в различен размер.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е допусната икономическа експертиза, по която вещото лице не е успяло да изготви и депозира експертно заключение, тъй като въпреки многократните си опити не е успяло да свърже с представител на ответната кооперация. Районният съд е задължил на основание чл.190 от ГПК ответника да представи по делото намиращите се у него приходни касови ордери и дневници по ДДС с оглед целите на експертизата, но същите не са били представени от ответната страна в определените срокове. При това положение съдът приема за безспорно доказано, че ищцата е предоставила на РПК „Марица“ в заем сума в размер на 1000 лв., за получаването на която кооперацията е издала на ищцата финансов документ съгласно чл.2 от договора.

Разпитаната по делото свидетелка И.А.В. /служител на РПК „Еледжик“/ установява, че в периода 2008-2010 г. вкл. е имало случаи, в които служители на кооперацията предоставяли заеми на самата кооперация. Впоследствие Кооперация „РПК Еледжик“ поела всички активи и пасиви на РПК „Марица“- гр. Пазарджик.

Св.А.С.Д. пък установява, че в периода 2008-2013 г. ищцата М. е работила в Кооперация РПК „Марица“ - гр. Пазарджик на длъжността „П.“. Свидетелката заявява, че било обичайна практика служителите на кооперацията да предоставят целеви заеми на кооперацията и М. също била предоставяла такива заеми. РПК „Марица от своя страна издавала квитанции за получените суми, а предаването на сумите ставало в магазина. Сумите се предавали на М.С., която действала от името на кооперацията. Впоследствие предоставените на кооперацията целеви заеми не били върнати в срок, поради което М. често ходела да търси парите си от ръководството на РПК Еледжик“, но без резултат. В това положение се намирали и други бивши служители на РПК „Марица“.

Като свидетел по делото е разпитана и М.А.С., от показанията на която се установява, че въпросните целеви кредити били предоставяни от член-кооператори на РПК „Марица“, за което били сключвани договори за целеви кредит. Такива договори били сключени и между ищцата М. и РПК „Марица“ през периода 2008-2009 г. за сумата от 1000.00 лв. Парите били предадени лично на С., която действала от името на кооперацията. Свидетелката заявява, че не е имало случаи, в които да й бъдат предоставяни заеми в лично качество. Понастоящем заемите не били върнати от кооперацията, въпреки проведените разговори с представляващият Г.Н., който не отричал наличието на тези задължения.

         Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

         Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

         По делото е безспорно установено, че на 10.09.2008 г. между РПК „Марица“ и ищцата е бил сключен договор за заем на сума в размер на 1000 лв., като съдът приема за безспорно установен и факта на предаване на сумата по изложените по-горе съображения.

         Не може обаче да бъде прието за безспорно установено на основание чл.190, ал.2 във връзка с чл.161 от ГПК, че през периода 10.09.2008 г. – 06.11.2018 г. ежегодно РПК „Марица“, а по-късно и РПК „Еледжик“ са декларирали процесния заем в годишни данъчни декларации и справки-декларации по ЗДДС, защото въпросите, формулирани към допусната по делото икономическа експертиза, са поставени много общо. В исковата молба поставените въпроси са следните: „Отразена ли е счетоводно сумата, дадена в заем? Извършвани ли са плащания по връщане на дадената сума?“

         В първото о.с.з., проведено на 10.05.2019 г., пълномощникът на ищцата е поискал задачата на вещото лице да бъде допълнена със следните въпроси: „Регистрирана ли е РПК по ДДС, ако да – от кога и до кога? Деклариран ли е процесният заем с декларации пред НАП, вкл. годишна данъчна декларация и декларации-справки по ЗДДС, ако да – през кои години? Какъв е размерът на обезщетението за забавено плащане за претендирания перод?“

         Съдът приема, че допълнително поставените на експертизата въпроси не са формулирани по начин, даващи основание на съда да приеме за установени конкретни факти. От формулировката на въпросите не става ясно по отношение на коя кооперация следва да се установи декларирането на процесния заем, тъй като е налице правоприемство между РПК „Марица“ и РПК „Еледжик“, нито през кои години трябва да е станало въпросното деклариране. При тези данни и при липса на други доказателства установяващи прекъсването на давността през периода 10.09.2009 г. – 06.11.2018 г., следва да се приеме, че процесната сума не е дължима поради погасяването на задължението по давност.

         Прекъсването на давността не се установява и от представения лист с изписана сума, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства, установяващи автора на текста, за да може да се прецени дали става въпрос за изявление, представляващо извънсъдебно признание на иска, направено от надлежен представител на кооперацията-длъжник.

         Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание чл.272 от ГПК въззивният съд се присъединява към мотивите на обжалваното решение и препраща към тях по въпросите, по които не е взел отношение в настоящото решение.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 1467/04.11.2019 г., постановено по гр.д. № 11/2019 г. описа на Пазарджишкия районен съд.

         Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: