Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, …..11.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 1477 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 20232396/22.10.2020 г. по гр.
д. № 37731/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 153
състав, е осъдено „З.к.Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Х.А.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
кантора 322, на основание чл. 226, ал. 1, вр. с чл. 257 КЗ /отм./ сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и сумата 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – тотална щета на л.
а. „Хюндай Галопер”, с рег. № *******, от реализирано на 02.03.2016 г. на път
III-105 с посока от гара Елин Пелин към град Елин Пелин и в района на км 12+900
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от П.Т., като водач на т. а. „Скания Р144“
с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована от
ответника, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.07.2019 г.
до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2
507,37 лв. – разноски по делото, като е отхвърлен искът по чл. 226, ал. 1, вр.
чл. 257 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв.
В законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Х.А.И.,
чрез адвокат А.М., срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за
неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер
от 15 000 лв. Излагат се доводи, че размерът на присъденото обезщетение не
кореспондира с принципите за справедливост и с характера и размера на
неимуществените вреди на ищеца, доказани от свидетелските показания, писмените
доказателства, касаещи здравословното състояние на ищеца, подкрепени с
изготвените по делото експертизи. Сочи се, че лечението на ищеца е продължило
повече от четири месеца, през което време той е търпял не само битови несгоди,
но и значителни болки и страдания, а травмите му не му позволяват да работи
пълноценно. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде съобразена и обществено-икономическата конюнктура в страната, поради което
се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на претенцията
за неимуществени вреди в пълен размер.
Въззиваемата страна – „З.к.Л.И.“ АД, чрез
юрисконсулт К.И., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли
същата да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения, че присъдената
сума е завишена с оглед характера на травмата на ищеца, периода и степента на
възстановяването му, твърденията, заявени с исковата молба като обосноваващи
размера на исковата претенция, както и предвид икономическите критерии
съобразно чл. 52 ЗЗД. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната от
ищеца част.
В законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба и от ответника „З.к.Л.И.“
АД, чрез юрисконсулт И.Г., срещу решението в частта, с която е уважен искът за
неимуществени вреди за разликата над 4 000 лв. до присъдените 10 000
лв., като неправилно поради нарушение на материалния закон. Излагат се
съображения, че съдът е омаловажил обстоятелствата, които водят до присъждането
на по-нисък размер на обезщетението, не се е съобразил с обичайно присъжданите
от съдилищата обезщетения при аналогични травми, със съдебната практика,
включително с ППВС № 4/1968 г. и принципа на справедливостта. В случая няма
данни ищецът да е търпял болки след завършване на оздравителния период, няма и
допълнително влошаване на здравето. Възстановил се е в обичайния за подобни
травми срок. Съдът неправилно е приел, че възстановяването на травмата на
коляното е продължило четири месеца, а не за срок от два месеца, като не е
отчел и липсата на медицинска документация в тази връзка. Не е съобразен и
моментът на настъпване на ПТП - март 2016 г., икономическата конюнктура и
стандарта на живот към момента на настъпване на вредите – с минимална работна
заплата в размер на 420 лв. съгласно ПМС № 375/28.12.2015 г. Предвид изложеното
се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска за
неимуществени вреди за разликата над 4 000 лв.
Въззиваемата страна – Х.А.И., чрез адвокат
А.М., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли същата да
бъде оставена без уважение. Излагат се твърдения, че по делото са доказани със
свидетелски показания продължителността на оздравителния период и търпените от
ищеца болки и страдания, а претенцията за неимуществени вреди е съобразена с
практиката на съдилищата при обезщетяване на подобни наранявания. Безспорно е
установено, че ищецът е претърпял не само разкъсно-контузна рана на коляното,
но и тежка травма на коляното с пълно разкъсване на мускула, което е наложило
зашиването му. В медицинското заключение е отразено, че травмата предполага
по-продължителен възстановителен процес от порядъка на четири месеца, поради
което присъденото обезщетение от 10 000 лв. не е завишено. Моли се въззивната
жалба на ответника да бъде оставена без уважение.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е уважен искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
сумата 4 000 лв., както и искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата 4 000 лв. не е обжалвано от страните, поради
което е влязло в сила.
Софийски
градски съд, като обсъди оплакванията във въззивните жалби, както и събраните
по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, въззивните жалби
са неоснователни.
Съгласно чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в
обжалваните части. По правилността на решението в обжалваните части въззивният
съд приема следното:
Производството е образувано по обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1, вр.
с чл. 257 КЗ /отм./, вр. чл. 45
ЗЗД за
осъждане на ответника „З.к.Л.И.“ АД да заплати на ищеца Х.А.И. сумата 15 000 лв.
- обезщетение за неимуществени вреди и сумата
4 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди от настъпило на 02.03.2016
г. ПТП, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 02.03.2016 г. до
окончателното им изплащане.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страните в частта, с която предявеният иск с правно
основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 257 КЗ /отм./,
вр. чл. 45
ЗЗД за
заплащане на обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, е уважен до размера на сумата 4 000
лв., както и за сумата 4 000 лв. – имуществени вреди. Следователно по арг.
от чл. 297, вр. чл. 298,
ал. 1 ГПК, решението следва да бъде зачетено от
настоящия съдебен състав досежно установените със сила на
пресъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а
именно - реализирано застрахователно събитие - ПТП, предизвикано противоправно
и виновно от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка „Гражданска
отговорност“ с валидно застрахователно покритие към датата на произшествието,
претърпени от ищеца имуществени и неимуществени
вреди и причинно-следствената им връзка с
процесното събитие – или, че в причинна връзка с ПТП, реализирано на 02.03.2016
г. на път III-105 с посока от гара Елин Пелин към град Елин Пелин и в района на
км 12+900 от П. М.Т., като водач
на товарен автомобил „Скания Р144 1460“ с рег. № *******, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника „З.к.Л.И.“ АД, ищецът Х.А.И., като водач на лек автомобил „Хюндай
Галопер“ с рег. № *******, е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания
и имуществени вреди от увредения му автомобил. Спорният по делото въпрос,
повдигнат с въззивните жалби, по който съдът дължи произнасяне, е свързан с
размера на следващото се на ищеца обезщетение
за неимуществени
вреди.
Във връзка с претърпените от ищеца
увреждания вследствие на ПТП по делото са приети писмени доказателства:
Епикриза КП № 217 Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем
и сложност от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, видно от която ищецът е постъпил на 02.03.2016
г. и е изписан на 05.03.2016 г., с поставена диагноза: открита рана на
коляното, контузио ет хематома субкутанеи регио фронталис и подкожен хематом в
дясна челна област, без данни за увреда на гръдни и коремни органи, проведена
операция – ексцизия на лезии на друга мека тъкан, отразено е, че по спешност е
извършено първично обработване на раната, сутура и първично отсрочен шев,
оперативната рана спокойна, без сетивни и циркулаторни нарушения в оперирания
крайник, проведена антибиотична терапия с цефазолин, обезболяващи и вливания на
водно солеви разтвори, конците затегнати на 05.03.2016 г. Ищецът е изписан с
подобрение, с препоръки да натоварва частично увредения крайник и за явяване на
контролни прегледи на 10.03.2016 г. – за превръзка, на 17.03.2016 г. – за
сваляне на конци.
Приети са също: болничен лист №
220165098338 от 05.03.2016 г., издаден от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД за периода
02.03.2016 г. – 04.04.2016 г. /34 календарни дни/, с режим на лечение –
болничен – 4 дни и домашен – амбулаторен – 30 дни; болничен лист № Е20154274005
от 05.04.2016 г., издаден от Медицински център 1 Елин Пелин ЕООД за периода
05.04.2016 г. – 04.05.2016 г. /30 календарни дни/, с режим на лечение – домашен
– амбулаторен – 30 дни; болничен лист № Е20165556862 от 05.05.2016 г., издаден
от Медицински център 1 Елин Пелин ЕООД за периода 05.05.2016 г. – 03.06.2016 г.
/30 календарни дни/, с режим на лечение – домашен – амбулаторен – 30 дни;
болничен лист № Е20165556965 от 04.06.2016 г., издаден от Медицински център 1
Елин Пелин ЕООД за периода 04.06.2016 г. – 03.07.2016 г. /30 календарни дни/, с
режим на лечение – домашен – амбулаторен – 30 дни.
От изготвената в хода на първоинстанционното
производство съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, се
установява, че непосредствено след ПТП на 02.03.2016 г., след постъпване в
болница, при прегледи и изследвания на пострадалия водач Х.А.И. са установени
данни за контузия с подкожен хематом на челото вдясно и контузия с
разкъсно-контузна рана на дясно коляно. Описаните травми са с характера да
реализират критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. С оглед на издаваните продължителни болнични
листове във връзка с мекотъканна травма на коляното – вкл. до 03.07.2016 г. /т.
е. за четири месеца след инцидента/ според вещото лице не се касае за по-тежка
травма и/или такава, съпроводена с настъпили усложнения в хода на оздравителния
процес. Теоретично последиците, свързани само с мекотъканни увреждания дори при
обширни наранявания, отшумяват за период 3 - 4 седмици, при благоприятно
протичане на оздравителния процес. Съгласно представените болнични листове при
ищеца е била налице временна нетрудоспособност за повече от 4 месеца след
травмата, като е посочено, че това е във връзка с травмата в коляното. В случая
не са установени данни за черепно-мозъчна травма, включително и данни за
най-леката травма със засягане на главен мозък – мозъчно сътресение. От раната
на коляното и след хирургичната ѝ обработка задължително ще остане белег,
който с времето може да се поизглади, но не и да изчезне напълно. След
представяне по делото на заверени преписи от История на заболяването №
8098/2016 г. на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, оперативни протоколи и други медицински
документи е изготвено допълнително заключение на СМЕ, според което раната на
коляното е била голяма с размери 12-15 см и в дълбочина е засягала освен кожа,
подкожие с фасция над коляното и мускул /квадрицепс феморис/, като увреждането
на мускула е наложило и зашиването му. Четириглавият бедрен мускул е
най-масивният мускул в човешкото тяло, като от наличното по делото описание не
става ясно къде и в какъв обем е засегнат мускулът /коя част от главите на
мускула и в пълен обем ли е била лезията или частично/. С оглед наличното
описание на локализация на раната – над коленната капачка, следва да се приеме,
че се касае за разкъсване на собственото сухожилие на rectus femuris – в зоната на сухожилно-мускулния преход в дисталната
част на квадрицепса. Това е мястото, което свързва ректус феморис с коленната
капачка и е най-повърхностно разположено подкожно в описаната област. Според
вещото лице фактът, че в случая в медицинската документация е отразено, че има
налагане на шев на мускула дава основание да се приеме, че се касае за тежка
травма с пълно или почти пълно разкъсване, със сравнително дълъг период на
възстановяване. Увреждането на мускулното сухожилие в областта на коляното дори
и да е частично води до функционално значими затруднения в движенията на
крайника в основната му функция – ходилна и опорна. След операция се налага
имобилизация на крайника за 3-4 седмици, като при благоприятно развитие на
възстановителния процес функционално възстановяване настъпва за период от около
2 месеца. В заключение е посочено, че травмата на ищеца реализира критериите на
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник. В случая издаваните продължителни болнични листове /за период от 4
месеца след инцидента/ дават основание да се приеме, че при Х.А.И. е бил налице
един по-продължителен от средностатистическия възстановителен процес, което
може да се отдаде на тежестта на увреждането, вида на проведеното лечение и
рехабилитация, и индивидуални особености.
От показанията на свидетелката А.К.Т.,
която живее на семейни начала с ищеца, се установява, че след инцидента ищецът
е лежал в болница 3-4 дни с хематом на челото и рана на дясното коляно, имало
оперативна намеса, бил вкъщи 6 месеца болнични, трудно подвижен, и към момента
на разпита свидетелката заявява, че ищецът не може да спортува активно, да
кляка и да тича, не може да си свива коляното. Движенията му са ограничени, но
не накуцва. Доколкото
за претърпените от ищеца вреди е житейски логично да свидетелстват най -
близките му хора и по делото няма доказателства, които да разколебават
събраните гласни доказателствени средства, то съдът ги възприема изцяло при
обосноваване на фактическите си изводи, включително след преценка по реда на чл.
172 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС № 4/23.12.1968
г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по
смисъла на чл. 52
ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и
реална възможност за неблагоприятни
бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди
има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на
която са и нормативно определените лимити за
отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк
израз на принципа за справедливост по
смисъла на чл. 52
ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 10 000 лв. е
справедливо такова да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди във
връзка с процесното ПТП. При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди въззивният съд съобрази следните
обстоятелства, установени със заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза и събраните писмени и гласни доказателства: 1. характера,
вида и тежестта на претърпяното от ищеца увреждане – контузия
с голяма разкъсно-контузна рана /12-15 см/ на дясно коляно, с пълно или почти
пълно разкъсване на сухожилие на мускул квадрицепс феморис /средна телесна
повреда/ и подкожен хематом на челото вдясно /лека телесна повреда/; 2.
продължителността на възстановителния период от близо четири месеца, която е
повече от средностатистическия период на възстановяване при подобен тип травми
от два месеца, през който период ищецът не е могъл да полага труд; 3.
проведеното лечение на телесните увреждания – наложилата се оперативна
интервенция, включително със зашиване на мускула; 4. физическите болки и
страдания, търпени от ищеца, които продължава да търпи - не може да си свива
коляно; 5. възрастта на ищеца към момента на настъпване на инцидента - 35
години – активна трудоспособна възраст, но предполагаща и по - бързо
възстановяване. За обосноваващи по-висок размер на обезщетението съдът отчита характера
на травмата на коляното, съпроводена с хирургична интервенция, продължителния
период на възстановяване на ищеца, времето, през което не е могъл да полага
труд - четири месеца, обстоятелството, че последиците не са отшумели изцяло –
доколкото от показанията на свидетелката се установява, че ищецът все още не
може да си свива коляното, да кляка и да тича, като в тази връзка следва да се
посочи, че вещото лице е приело, че издаваните болнични листи са в причинна
връзка с травмата, т. е. при ищеца е бил налице по-продължителен период на
възстановяване, дори и да не са представени медицински документи в тази връзка.
В
допълнение следва да се посочи, че обстоятелството, че не е доказано ищецът да
е претърпял мозъчно сътресение, каквото твърдение има в исковата молба, не
обуславя намаляване на претендираното обезщетение,
с оглед разясненията на ТР № 1/01.08.2022 г. по тълк. д. № 1/2021 г. по описа
на ОСГТК на ВКС, в какъвто смисъл са оплакванията на въззивника – ответник, тъй
като основната функция на съда е да осигури прилагането на закона и тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се
осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес, какъвто е чл. 52 ЗЗД. За
обосноваване на по – нисък размер на обезщетението от претендирания, въззивният
съд съобрази, че в резултат на получените травми не са били поставени
здравето или живота на ищеца в опасност, няма доказателства за настъпили
трайни и тежки усложнения при протичане на възстановителния период, липсват данни за настъпили
последици за психиката и трайни негативни изживявания на ищеца, по - големи от
обичайните в подобна ситуация.
При съобразяване и на обществено - икономическата обстановка в страната към
момента на настъпване на ПТП – 02.03.2016 г., разпоредбите на чл. 51,
ал. 1 ЗЗД и чл. 52
ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че
приетият от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 10 000 лв. се
явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца
вреди, поради което въззивните жалби на страните са неоснователни. Относно
началния момент, от който е присъдена лихва за забава върху така определеното
обезщетение, във въззивните жалби на страните не са изложени никакви
оплаквания, поради което и този въпрос е извън обхвата на въззивната проверка –
чл. 269 ГПК, при липса на допуснато от страна на първоинстанционния съд
нарушение на императивни материалноправни норми в тази връзка.
Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение в обжалваната част като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
Предвид, че и двете въззивни жалби са
неоснователни, разноските следва да останат в тежест на страните така, както са
направени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20232396/22.10.2020 г. по гр. д. № 37731/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 153 състав, в обжалваната част, с която е осъдено „З.к.Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Х.А.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, кантора 322, на основание чл. 226, ал.
1, вр. с чл. 257 КЗ /отм./ сумата
над 4000 лв. до 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, от реализирано на 02.03.2016 г. на път III-105 с
посока от гара Елин Пелин към град Елин Пелин и в района на км 12+900
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от П.Т., като водач на т. а. „Скания Р144“
с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована от
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен искът
по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 257 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е уважен искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за
сумата 4 000 лв., както и искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за сумата 4 000 лв. не е обжалвано от страните, поради
което е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.