Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 11.05.2023 г. гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
ІІІ състав
На тринадесети април 2023 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
секретар Анатолия
Атанасова,
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 82 по описа на
съда за 2018 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното
Предявен е иск с правно осн. чл. 57,
ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (отм.)
Делото е образувано първоначално по два иска, всеки от които за сумата от
по 34 852 лв., предявени условията в условията на евентуалност, на две различни
правни основания, с посочено правно основание съответно – по чл. 57 ал. 1 от ЗПУПС
отм.) и по чл. 55 ал. 1 предл.1-во от ЗЗД, като производството пред ОС - Търговище е образувано на 20.06.2018 г., след
разделянето на процесните исковете от гр.д. № 56/2018 г. по описа на РС – П. и
изпращането им по подсъдност ОС – Търговище.
С протоколно определение от о.с.з.
от 13.04.23 г. производството по иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е прекратено.
Определението не е обжалвано.
В исковата си молба /ИМ/, депозирана
по реда и на осн.чл. 211 от ГПК, и уточнението й (л.13), ищците твърдят,
че в ответното дружество имат разкрита б. сметка ВG 70 FINY 9150 10BGN H0J1, по
която сметка, по предоставен им от ответната банка отчет за 2007г. е видно, че
е натрупано салдо в размер на 41 075.66 лв. – т.е. извършени били платежни
операции над този размер. Твърдят, че по тази сметка има неразрешени платежни
операции – и това са всички операции по
сметката, за които не са давали платежни нареждания или съгласие. Позовават се
на неспазване на посочените в молбата разпоредби на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3 от 29.09.2005г. на БНБ (отм.) и
на чл. 8 ал. 2 от Наредба № 3 от 16.07.2009г. на БНБ (отм.) Твърдят, че: 1.не са разрешавали нито една
платежна операция по б. сметка ВG 70 FINY9150 10BGNH0J1 5К; 2.неоснователна е
всяка една платежна операция по тази б. сметка, 3.размерът на неправомерно
дебитираните средства е 34 852 лв. По отношения на втория иск – сочат, че
предявяват този иск, в случай, че ответникът предостави редовни платежни
нареждания до натрупаните обороти по дебитното салдо по сметката с основание
Договор за кредит 94КР-АА-0249/23.11.2016г. и договорът бъде обявен за нищожен
или унищожен или се установи, че сумата по платежните нареждания надхвърля
дължимото от ищците по договора за кредит.
В изпълнение указанията на съда в разпореждане № 254/26.06.2018 г., ищците са депозирали уточняваща искова молба
вх. № 2803/20.07.2018 г., с която са пояснили, че са титуляри на посочената б.
сметка ВG 70 FINY 9150 10BGN H0J1 5К; по същата сметка им е предоставен отчет
за 2007 г., изготвен на 11.05.2015 г., от който се вижда, че натрупаното дебитно салдо е в размер
41075,66 лв-. – т.е. извършени са платежни операции над този размер.
В отговора по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е оспорил исковете: Заявил е
становище, че уточнителната молба е „недопустима,
неоснователна и недоказана“. Поддържа посочените „в предходен отговор на
исковата молба“ (очевидно по гр.д.№ 56/2018г. на ПРС, л.106 и сл.) възражения.
Взаимоотношенията между страните са възникнали по повод Договор за банков
кредит-овърдрафт № 94 КР-АА-0249 от 23.11.2006г. с краен срок на погасяване 2 026г.
Заявява, че твърденията на ищците са напълно
недоказани и голословни, наведените обстоятелства абсолютно неверни и не кореспондират (курсивът
е на ответника) с действителната фактическа обстановка и с
представените писмени доказателства по делото (платежни нареждания и вносни
бележки). Ищците са усвоили кредита и са
погасявали месечните вноски по кредита само по б. сметка с IBAN ***, (курсивът
е на ответника) на която са титуляри, като по същата сметка са заплащани
месечните вноски по кредита от двамата ищци, т.е. правени са вноски, както
лично на каса в банката, така и чрез парични преводи от други банки, с цел на
вноската - погасяване на задълженията им по Договор за кредит
№94КР-АА-0249/23.11.2006г. Ответникът твърди, че в договора за кредит е
допусната техническа грешка, като е грешно изписана сметка с IBAN ***. Титуляр
на тази сметка е друго лице, различно от ищците. Във връзка с откритата на
тяхно име обслужваща б. сметка и двамата ищци лично са издали и подписали
спесимен на подписите си за разпореждане с паричните средства от б. сметка с
IBAN ***. Видно от направената извадка от процесната сметка, ищците са
превеждали лично и доброволно суми към сметката си с IBAN ***, като всяка
вноска или превод са с основание - „захранване на сметка“ или „вноска по
кредит“, като в периода от отпускането на кредита - 23.11.2006г. до момента на
завеждане на настоящият иск е използвана само и единствено б. сметка с IBAN ***.
Ответникът заявява, че няма нито едно платежно нареждане от страна на ищците,
което да е извършено от други сметки на ищците в банката към процесната сметка.
Излагайки подробно факти относно извършените нареждания и плащания, ответникът
счита, че несъмнено е доказано, че ищцата лично е подала платежните документи и
лично се е подписвала върху тях, следователно е налице нареждане от платеца,
съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗПУПС и извършените от банката платежни
операции са разрешени. Твърди, че действията на банката са съответни и при
спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от Наредба 3/16.07.2009 г., на чл. 70,
ал. 1, изр.1 от ЗПУПС, предвид легалното определение на „платежна операция“ в
§1 т.17 от ДР на ЗПУПС и на „платец“-
§1, т.20 от ПЗР на ЗПУПС. Счита,
че стесненото познаване на икономическите термини като „директен дебит“,
„платежно нареждане“ ограничава ищеца в направените изводи и обосновки;
ищцовата страна очевидно не познава детайлно нормативната база на Наредба №
3/29.09.2005 г. на БНБ и Закона за платежните услуги и платежните системи
(ЗПУПС), като цитира голословно текстове от горните, без да сочи доказателства
за твърдяните в молбата факти. До настоящият момент при обслужването на
текущите месечни плащания по процесният кредит ищците са правили основно вноски
на каса чрез вносни бележки. В заключение ответникът счита, че не са налице
основания за ангажиране отговорността на банката, съгласно разпоредбата на чл. 57,
ал.1 от ЗПУПС, според която при неразрешена платежна операция доставчикът на
платежни услуги дължи незабавно възстановяване стойността на тази услуга. Прави
възражение, че е изтекъл преклузивния срок по чл.55, ал.1 от ЗПУПС, в който
ищцата, в качеството й на ползвател на платежни услуги, е могла да уведоми
банката- доставчик за неразрешените платежни операции. С оглед гореизложеното
ищците губят правото да оспорват като неразрешени или неточно изпълнени
извършените операции от посочената сметка.
В обобщение, ответникът моли съда да отхвърли исковата молба като „недопустима,
неоснователна и недоказана“.
В последваща УТОЧНЯВАЩА МОЛБА вх. № 1652/07.05.2019 г. ищците са потвърдили
заявеното, че са титуляри на процесната б. сметка ВG 70 FINY 9150 10BGN H0J1
5К; както и че претендираните като неразрешени от тях и извършени от ответника банкови
операции са 325 бр. за периода 28.11.2006 г. – 16.10.2014 г., в общ размер 34
355.48 лв. (съобразно представените от ответника отчети за движения по сметката),
изброявайки в 325 позиции въпросните операции (л. 103-109).
След спиране на производството на осн.чл. 229, ал. 1 , т. 4 от ГПК, до
приключване с влязъл в сила акт по гр.д. № 56/2018 г. по описа на РС – П.,
неколкократно възобновявано и отново спирано ( в това число и поради спиране на
осн.чл. 292 ГПК образуваното кас.производство по чтд № 2035/19 г. на ВКС до
приемане на ТР по тълк.дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС) делото е насрочено в
о.с.з. за 13.04.2023 г., в което публично заседание страните поддържат заявените
твърдения, становища и оспорвания, като производството по иска по чл. 55, ал. 1
от ЗЗД е ПРЕКРАТЕНО, определението е влязло в сила.
След като обсъди събраните по делото писмени доказателства и приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Между ищцовата банка и ответниците (в качеството им на кредитополучатели),
е сключен Договор за банков кредит № 94 КР-АА-0249 от 23.11.2006 г. (л. 11 и
сл.), по силата на който банката е приела да извършва разплащания при условията
на овърдрафт по разплащателната сметка при максимално допустим размер на
дебитното салдо в размер до 20 000 (двадесет хиляди) лева за рефинансиране
на съществуващи задължения и текущи битови нужди, с изготвен погасителен план
(приложен) и уговорени права и задължения на страните, сключен Анекс от
23.11.2011 г. Съгласно договореното в т.18 от Договора „Всички суми,
включително начислените лихви и комисионни, дължими от Кредитополучателите се
събират служебно от Банката на датата на падежа или на следващия работен ден,
ако падежът е в неработен ден, от средствата по всички сметки на
Кредитополучателя/ите в Банката, за което с подписване на настоящия договор
той/те дава/т своето изрично съгласие“.
На 23.11.2011 г. между ответниците и банката е сключен Анекс №1 към Договор
№ 94КР- АА-0249/23.11.2006г. (л. 23-24 от тд.67/18г. на ОСТ, приложено), като в
т.1 от същия страните се споразумяват, че считано от датата на подписване на
анекса, дължимите суми по Договора ще се погасяват по нов погасителен план,
съгласно Приложение № 2 към Анекса, който изцяло замества Погасителен план,
Приложение №1 към Договора. С т.7 от Анекса са направени промени в р. VІІ от
Договора, т. 18, както следва: „Всички суми, включително начислените лихви и
комисионни, дължими от Кредитополучателите се събират служебно от Банката на
датата на падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден,
от средствата по всички сметки на Кредитополучателя/ите в Банката, за което с
подписване на настоящия договор те дават своето изрично съгласие“.
С нот.покани от 01.08.2017 г., ищецът е уведомил всеки от ответниците, че
поради неизпълнение на задълженията им по договора в определения за това срок,
към 27.07.17 г. дългът им е в общ размер 22 731.89 лв., поканил ги на
основание раздел ХІ, чл. 31.2.б.а в 7 дн.срок доброволно да погасят всички свои
просрочени вземания, в противен случай, след изтичане на този срок, банката ще
счита ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем. Банката се снабдила със
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, възразена в срок от
ответниците, обусловило образуването на гр.д. № 56/2018 г. по описа на РС-П.,
по предявен иск с правно осн.чл. 422 от ГПК, приключило с влязло в сила Решение
от 6.12.2018г., с което е признато за установено по отношение на ответниците,
че СОЛИДАРНО ДЪЛЖАТ на „ПИБ“ ЕАД СУМАТА
от 15 960.16 лв. - просрочена главница по Договор за банков кредит №
94КР-АА-0249 от 23.11.2006 г. и Анекс № 1 от 23.11.2011г. към него, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.09.2017 г., до окончателното
изплащане на задължението, СУМАТА от 2 190.87 лв. - договорна лихва за периода
от 23.10.2014г. до 14.09.2017 г. и СУМАТА от 1 063.50 лв. - лихва за забава
/наказателна лихва/ за периода 23.10.2014 г. до 20.09.2017г., за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
781/25.09.2017г. по ч.гр.д № 790/2017г. на РС – П., като в останалите части до
пълния им размер исковете на банката са отхвърлени като неоснователни.
С горецитираното решение на РС-П. са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените от ответниците
Г.К. и Д.К. насрещни искове срещу „ПИБ“ АД: иск за унищожаване на Договор за
банков кредит № 94КР-АА-0249/23.11.2006г., поради грешка в предмета; искове за
прогласяване нищожността на Договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт
№166, том VII, № 7792, дело № 1370 от 27.11.2006г. по описа на нотариус Юлиян
Йорданов - рег. № 497 с район на действие PC – П., поради невъзможен предмет
/нищожност на договора за кредит/, неконкретизиране на обезпеченото вземане и
непосочване на начина на погасяване на вземането.
С решение от 29.3.2019 г., постановено по В.гр.д. № 54/2019 г. на ОС –
Търговище е потвърдено решението на РС-П. по гр.д. № 56/ 2018 г. в ЧАСТТА, в
която е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на настоящите ответници, че СОЛИДАРНО
ДЪЛЖАТ на „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК: *********, СУМАТА от
15960,16 лв. - просрочена главница по Договор за банков кредит № 94КР-АА-0249
от 23.11. 2006 г. и Анекс № 1/23.11. 2011 г. към него, в едно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.09. 2017г. до окончателното изплащане на
задължението, СУМАТА от 2190,87 лв.- договорна лихва за периода от 23.10. 2014
г. до 14.09. 2017 г., СУМАТА от 1063,50 лв. - лихва за забава /наказателна
лихва/ за периода 23.10. 2014 г. до 20.09. 2017 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение № 781/25.09. 2017г. по ч.гр.д № 790/2017г. на РС
– П.. Решението на РС –П. е ПОТВЪРДЕНО и в ЧАСТТА, в която са ОТХВЪРЛЕНИ
предявените от Г. и Д. К. против „ПИБ"АД
гр.София искове за прогласяване нищожността на Договор за банков кредит
№94КР-АА-0249/23.11. 2006г., поради липса на предмет, невъзможен предмет,
противоречие на закона, липса на съгласие и липса на форма като НЕОСНОВАТЕЛНИ,
както и в частта за отхвърляне на исковете между същите страни за унищожаване
на Договор за банков кредит №94КР-АА-0249/23.11.2006г., поради грешка в
предмета, и за прогласяване нищожността на Договорна ипотека обективирана в
Нотариален акт №166, том VII, № 7792, дело № 1370 от 27.11.2006г. по описа на
нотариус Юлиян Йорданов - рег. № 497 с район на действие PC – П., поради
невъзможен предмет /нищожност на договора за кредит/, неконкретизиране на
обезпеченото вземане и непосочване на начина на погасяване на вземането.
Поради отхвърляне с влязло в сила решение на изброените по-горе насрещни
искове, предявеният в условията на евентуалност иск, предмет на настоящото
производство, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 57, ал. 1
от Закона за платежните услуги и платежните системи (отм. ДВ бр. 20/06.03.2018г.),
чиито разпоредби са относими по отношение на процесния договор и претенцията на
ищците за осъществени от страна на банката неразрешени платежни операции,
следва да бъде разгледан по същество.
След размяната на книжата, и извършените уточнения, няма спор относно
банковата сметка, по която ищците твърдят, че са налице неразрешени банкови
операции, очертани са и самите неразрешени операции.
В заключението си назначената по делото ССЕ, неоспорена от страните и приета
от съда като компетентна и обоснована, в таблица № 1 (стр. 2-12) вещото лице е описало
всички 325 банкови операции, като срещу всяка една е посочено от кого, на кого,
как са преведени и за какво са използвани описаните суми. От приложените по
делото банкови извлечения е установена информацията, описана за всяка отделна
референция.
Вещото лице е установило, че за две от описаните банкови операции, по
делото, са представени платежни нареждания, подписани от ищцата – за преводи
към Банка ДСК и към ОББ с основание „Предсрочно
погасяване на кредит изцяло“, описани в табл. № 1 към въпрос 2 от ССЕ (стр.12
от заключението): под № 2 от описа- Вальор от 28.11.2006г., дебит 3900.00,
референция АА-**********, под № 4 от описа – с Вальор 28.11.2006 г., дебит
9150.00, референция АА-**********.
За четири от останалите операции експертът е установил, че сумите са били
изтеглени касово от Г.К., но не са представени нареждания разписки за изтеглени
суми, като в.л. е посочило, че в молбата си от 16.03.23 г. ищецът е уточнил, че
за посочените плащания няма запазени екземпляри, поради това, че не се
съхраняват повече от 5 години в архив на Банката. Банковите операции са описани
в таблица № 2 към отговора на въпрос 2 от ССЕ. Извършените тегления се виждат
от движението по сметката, по която е усвоен банковия кредит.
За всички останали операции с посочено основание: „служебно“ няма изричен
документ, тъй като банката си е удържала автоматично дължимите суми от
разплащателната сметка на ищцата за дължимите вноски по кредита - такси, лихви,
главници и просрочени суми, предвид т. 18 от Договора и изменението й с т. 7 от
Анекса.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно осн.чл. 57,
ал. 1 от ЗПУПС (отм.)
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
наличието на договорни отношения между страните във връзка със сключения между страните
Договор за банков кредит №94КР-АА-0249/23.11. 2006г. и Анекс от 23.11.2011 г. Договорът
(с анекса) е валидно сключен, в съответната писмена форма, съгласно чл. 430,
ал. 3 от ТЗ, подписан от страните, за което не се спори. Банката е изпълнила
своето задължение за предоставяне на кредита в договорения размер и условия.
Спорно в процеса е дали извършваните от Банката преводи по банков път,
респ. на каса, за въведения спорен период, са били извършени със знанието и
съгласието на ответниците.
Съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че ищците са загубили
правото си да оспорват като неразрешени или неточно изпълнени извършените
операции от посочената сметка, „поради
изтичане на преклузивния срок по чл. 55, ал. 1 от ЗПУПС“. Въпросната
разпоредба е въведена в унисон с разпоредбата на чл. 58 от ДИРЕКТИВА 2007/64/ЕО
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 ноември 2007 г. относно платежните
услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО,
2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО, и има предвид
извършването на корекция от страна на самата б. институция – в настоящия случай
не се навеждат доводи такава корекция да е поискана от страна на ищците пред
банката, а от друга страна – няма данни и ищците да са се възползвали от
правото си да получат информацията по глава ІІІ от Директивата, респ. по глава
ІІІ от ЗПУПС (отм.).
Съгласно действащата към спорния период 28.11.2006 г. – 16.10.2014 г. нормативна
уредба – Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и
платежните системи (в сила от 8.10.2005 г., отм. 01.11.2009 г.), Закона за
платежните услуги и платежните системи (обн. ДВ, бр. 23/27.03.2009г., в сила от
1.11.2009 г. , отм. бр. 20/ 06.03.2018 г., в сила от 06.03.2018 г.) и чл. 51,
ал.1 ЗПУПС (отм.) „платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил
или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция
е неразрешена“, като в ДР на закона – т. 17 и 20 са дадени легалните дефиниции
на понятията „платежна операция“ и „платец“.
Съгласието с платежна операция, която не е наредена от титуляра на
сметката, означава волеизявление, с което се дава предварително съгласие или се
потвърждава разпореждането с паричните средства от банковата му сметка, ако
това е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги /чл. 51,
ал. 2 и ал. 3 ЗПУПС/. Именно такива са били договорките между страните (т. 18
от Договора, както и изменението в р. VІІ от Договора, т. 18 (горецитирания
Анекс от 26.11.2006 г.: „Всички суми,
включително начислените лихви и комисионни, дължими от Кредитополучателите се
събират служебно от Банката на датата на падежа или на следващия работен ден,
ако падежът е в неработен ден, от средствата по всички сметки на
Кредитополучателя/ите в Банката, за което с подписване на настоящия договор те
дават своето изрично съгласие“).
Съгласно установеното от вещото лице в неоспорената ССЕ две от процесните
платежни операции са извършени от банката въз основа на представени платежни
нареждания, подписани от ищцата – за преводи към Банка ДСК и към ОББ с
основание „Предсрочно погасяване на кредит изцяло“ (и двете от 28.11.2006 г. – табл.
№ 1, стр. 12 от заключението), като подписите на наредител не са оспорени. По
четири от процесните банкови операции (от 28.11.2006г., 30.11.2006г.,
20.03.2007г. и 06.04.2007г. - табл.2, стр. 12 от ССЕ) сумите са изтеглени
касово от ищцата Г.К. – от банката не са представени на в.лице нареждания/разписки
за изтеглени суми, в молба от 16.03.23 г. ищецът е уточнил, че за посочените
плащания няма запазени екземпляри, поради това, че не се съхраняват повече от 5
години в архив на Банката (което е в съответствие с разпоредбите на чл. 43 от
ЗАКОНА за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните
системи (обн., ДВ, бр. 31/2005 г., отм.
01.11.2009г. с §5 от ЗПУПС от 27.03.2009г.):
„Участниците в платежната система
и системният оператор съхраняват нарежданията към платежната система за срок
най-малко 5 години считано от датата на тяхното подаване“. За всички
останали операции, с посочено основание „служебно“
(в табл. № 1 –стр. 2-12 от ССЕ) няма изричен документ, тъй като банката си е
удържала автоматично дължимите суми от разплащателната сметка на ищцата за
дължимите вноски по кредита - такси, лихви, главници и просрочени суми, предвид
т. 18 от Договора и изменението й с т. 7 от Анекса, с посочено основание: „такса превод, лихва за овърдрафт, неусвоена
част по овърдрафт, такса ангажимент–неразрешен овърдрафт“ и др., отразени
от в.л. в таблицата срещу всяка операция). В съответствие с тези договорки са и
разписаните от страните права и задължения в р. VІІ, т.20 и р. VІІІ, т. 22, б.“б“ от Договора, съответно
изм. с т. 6 от подписания на 23.11.2011
г. Анекс № 1 към договор № 94КР-АА-0249/23.11.2006 г. за предоставяне на банков
кредит.
Предвид горните констатации и изводи, съдът намира, че всяка една от
процесните банкови операции, за които ищците претендират да са „неразрешени“ от
тях, са извършени от банката-ответник в
съответствие с действащия по време на съответната платежна операция нормативна
уредба и съгласно изричните договорености на страните в сключения между тях
Договор и Анекса към него, обуславящо неоснователност на исковата претенция.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ищците с позоваване
на неспазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2 и чл. 6 от Наредба № 3 от
29.09.2005г. за паричните преводи и платежните системи (отм., в сила от 11.10.2005г.
до 01.11.2009г.), както и на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 3 от 16.07.2009г. на БНБ
за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на
платежни инструменти(отм., в сила от 01.11.2009 г. до 18.05.2018 г.), тъй като ищците са дали своето предварително
писмено съгласие за подобно служебно събиране на суми (т. 18 от Договора и
изменението й с т. 7 от Анекса). С влязлото в сила решение на РС П. по гр.д. № 56/2018
г., потвърдено с въззивното решение по В.гр.д. № 54/2019 г. на
ОС – Търговище са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни предявените от Г.К. и Д.К.
против ответника „ПИБ"АД гр. София искове за прогласяване нищожността на процесния
Договор за банков кредит № 94КР-АА-0249/23.11.2006г., поради липса на предмет,
невъзможен предмет, противоречие на закона, липса на съгласие и липса на форма,
както и исковете им за унищожаване на Договор за банков кредит
№94КР-АА-0249/23.11.2006г., поради грешка в предмета.
Предвид изложените доводи и съображения предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен със законните от това последици-
присъждане на разноски в полза на ответника, на осн.чл. 78, ал. 3 и ал 8 от ГПК.
Макар да са освободени от заплащането на държавни такси, ищците дължат
заплащане на основателно направените разноски от ответната страна разноски, в
случая – в размер 500 лв. (300 лв. юриск.възнаграждение и 200 лв.- за ССЕ), по
равно всеки един от тях.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.К., ЕГН **********,***, с посочен адрес за кореспонденция: гр.
П., ул. „С.В.“ № 27, пълномощник Д.Д.К. (техен син), срещу „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, с ЕИК *********, гр. София, иск
за заплащане на сумата 34 852
лв., представляваща обща стойност на
извършени от „ПИБ“ АД по б. сметка ВG 70 FINY9150 10BGNH0J1 5К, с титуляри
ищците, в периода от 28.11.2006 г. до 16.10.2014 г., неразрешени платежни
операции - 325 бр., описани в молба вх. № 1652/07.05.2019 г., на осн.чл. 57,
ал. 1 от ЗПУПС (отм.), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН ********** и Д.Д.К., ЕГН **********,***, с посочен адрес за
кореспонденция: гр. П., ул. „С.В.“ № 27, чрез пълномощник Д.Д.К. (техен син),
ДА ЗАПЛАТЯТ на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК *********, гр. София, сумата 500 лв. (по 225 лв. всеки един от
тях) – представляваща съдебно-деловодни
разноски в производството, на осн.чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: