Р Е Ш Е Н И Е
№
369
17.12.2019 г.
град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен
състав,
на
единадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в публично
съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар:
Михаела Стойчева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
ЧНД № 1398 по
описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 24а,
ал. 1 - 4 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗБППМН.
Образувано е по Решение от 04.12.2019
г. по Възпитателно дело № 45/2019 г., на Местна Комисия за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, Община Хасково с
предложение до РС – Хасково на малолетния Д.Й.К., роден на *** г., с ЕГН:
**********,***, с постоянен адрес:*** да бъде наложена възпитателна мярка
“Настаняване във възпитателно училище–интернат” по чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН
за срок от 3 години и място на настаняване: ВУИ „Ангел Узунов“, град Ракитово,
община Ракитово, обл. Пазарджик. В предложението се сочат подробни съображения
в подкрепа на искането за прилагане на конкретната възпитателна мярка. Твърди
се, че от събраните и проверени по възпитателното дело доказателствени
материали се установявало, че малолетното дете било извършило деяние, което по
своите признаци съставлявало престъпление по чл. 116, ал. 1, вр. чл. 115, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс
и за него било образувано и водено срещу неизвестен извършител Досъдебно
производство № 131 по описа на ОСлО при ОП – Хасково за 2019 г. Деянието от
обективна и субективна страна било недвусмислено и категорично установено,
както и участието на Д.Й.К. в извършването му в съучастие с В.С.Г., на 14
години и при съзнаване от негова страна на нередността на постъпката му. Сочи
се на занижен родителски контрол и неблагоприятна семейна и приятелска среда, които
се явявали сред факторите, формирали
мисленето на извършителя, наред с неговото наперено поведение, и
демонстрирани прояви на агресия, включително и при установените непрекъснати
конфликти със сестра си Д. На малолетния не били налагани мерки по ЗБППМН, но същият не проявявал
заинтерисованост към случващото се в производството по възпитателното дело,
деянието било тежко и бил направил опити да го заличи, поради което Местната
комисия предлага на Районен съд – Хасково прилагане на възпитателна мярка по
чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН по отношение на детето Д.Й.К..
В съдебно заседание представителите
на МКБППМН при Община Хасково – А.С.Д. - председател, на длъжност гл.
юрисконсулт в Община Хасково и Ю. Д. - секретар заявяват, че поддържат предложението.
Считат, че са налице предпоставките предвидени в ЗБППМН за настаняване на
детето във ВУИ и в хода по същество развиват подробни съображения за неговата
основателност, включително и в аспекта, че именно предложената възпитателна
мярка се явявала годна да постигне целите, а социалната институция разполагала
с необходимата материална база и експертен капацитет за това. Молят съда, по
тези доводи, предложението да бъде уважено.
Представителят на Районна прокуратура
– Хасково, заявява становище по делото във връзка с депозираното предложение, в
което намира същото за основателно и в хода по същество пледира за наличие на
предпоставките за налагане именно на предложената от МКБППМН при Община Хасково
възпитателна мярка.
Упълномощените по делото да защитават
неговите права и законни интереси процесуални представители на малолетния –
адв. С.Д. и адв. С.Х. от АК – Пловдив заявяват, че била извършена постъпка, за
която се водело досъдебно производство, но именно в хода на наказателното производство
следвало да бъде оценено и поведението на пострадалото лице, за което обаче
следвало да се държи сметка и в хода на производството пред РС – Хасково,
образувано по предложението на МКБППМН при Община Хасково за налагане на
възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗБППМН. В хода по същество
подробно се аргументира тезата, че обществената опасност на деянието била
висока, но следвало да се оцени обществената опасност на малолетния извършител,
която не била висока, а извод за обратното не би могло да се прави единствено
на база обществения и медиен отзвук за случилото се и провокираните от
средствата за масова информация нагласи сред обществеността в населеното място.
Предложената възпитателна мярка не била подходяща, тъй като налагането ѝ нямало
да доведе до поправянето на малолетния, а тъкмо обратното, като се излагат
подробни аргументи от адв. С.Д.в подкрепа наведените доводи.
Малолетният Д.Й.К., чрез своята майка
и законен представител – Й.А.Д. оспорва предложението и моли да не бъда налагана
визираната от МКБППМН при Община Хасково.
Й.А.Д. - родител на малолетния Д.Й.К.
в съдебно заседание заявява, че се придържа към заявеното от адв. С.Д.и адв. С.
Х.
Съдът след като взе предвид събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със
становищата и доводите на страните, намира за установена следната фактическа и
правна обстановка:
Детето Д.Й.К. понастоящем е на 13
години и 2 месеца, роден е на *** година, същият е български гражданин, с
биологичен баща С. К. Д. и майка – Й.А.Д., с които, заедно със сестрите си,
живее в къща в с. А., обл. Хасково, но малолетният и семейството му са
регистрирани по постоянен и настоящ адрес ***, според посоченото в Справка,
рег. № 197000-13742 от 02.12.2019 г. на Началник на РУ на МВР - Хасково.
Установено от представения социален
доклад за оценка на постъпил сигнал от Агенция за социално подпомагане, ДСП –
Хасково, през учебната 2019/2020 г. Д. е записан като ученик в ***********. Има
неизвинени отсъствия, за което бил наказан със „забележка“. По първоначална
информация, подадена от училището за последните два месеца, в които е ученик в
гимназията, не е наблюдавано проблемно или агресивно поведение от негова
страна. Не е имало оплаквания от други деца. Проблемът, идентифициран от
училището по отношение на ученика в Гимназията е свързан с нередовното
посещаване на учебни занятия, като Д.К. е регистриран като застрашен от
отпадане в Информационната система на МОН. Провеждани били множество разговори
с родителите му по този проблем. Впоследствие, на 04.12.2019 г., Директорът на
ПГАТСС „*****“, град Хасково подал спешна информация до МКБППМН при Община
Хасково, че Д.К. посетил училището на 02.12.2019 г. и 03.12.2019 г., като е
проявявал агресивно поведение и е създавал конфликти със съучениците си.
Установено в хода на производството
пред МКБППМН при Община Хасково по възпитателното дело и в това пред Районен
съд – Хасково, че малолетното дете Д.К. е завършил основното си образование в
*****, където е учил от втори до седми клас, а видно от представената и приета
като писмено доказателство Характеристика на ученика с изх. № 105 от 02.12.2019
г. от ****, общ. Хасково за детето Д. Й. К., малолетният е постъпил в учебното
заведение в с. У. във втори клас, с удостоверение за преместване издадено от ОУ
„***“ гр. Д.. В характеристиката са описани непосредствените впечатления на
негови учители от начален етап, прогимназиален етап и учител в група за ЦДО в
прогимназиален етап, според която Д. не бил глупаво и лошо дете, но не бил
мотивиран за учебна дейност. Като вид темперамент е описан, като гневен,
избухлив, лесно обидчив, с желание за доминиране над другите, трудна
приспособимост в комуникацията си с връстници, поради липса на отстъпчивост,
търпение и умения за разрешаване на проблемни ситуации; с ясно изразено
арогантно поведение и демонстрация на безнаказаност. Толериран и
покровителстван от родителите в тази посока. Същите е вписано, че разполагали
със средства и децата били материално осигурени – с джобни пари, смартфон и
таблет. Детето Д.К., според класния ръководител в начален етап, имал трудно, но
успешно приспособяване след преместването му, като във втори и в трети клас е
нямало лоши прояви по отношение на дисциплината. В четвърти клас обаче,
започнал да закъснява за училище, като не идвал с училищния автобус, а бил
довеждан от майка си със семейния автомобил, защото се успивал, започнала честа
промяна в настроенията, имало дни, в които бил лесно избухлив и влизал в
конфликти със съучениците си. Според класния ръководител в прогимназиален курс
е било прекалено обгрижвано от своите родители, липсвало му отстъпчивост,
приспособимост, търпение и умение за решаване на проблемни ситуации, често бил
гневен и груб, защото му липсвали умения за самоконтрол и рационално мислене
относно последиците от собствените му действия. Според учителя за ЦДО в
прогимазиален етап, водещото у ученика Д.К. било, че често си купувал енергийни
напитки, заедно със сестра си и са споделяли, че родители им носели да ги пият
вкъщи, споделяли за материални възможности на родителите си и „купени от тях
шофьорски книжки“. При подготовка на уроците и домашните работи на учениците
имало нарушения на дисциплината с дразнене, подвикване и създаване на
конфликтни ситуации, с които ако не се справял сам се обаждал на баща си, а
последният всякога за кратко време се отзовавал, за да „защити“ детето си.
Опитите на учителите да представят някои конфликтни ситуации с участие на
децата им пред родителите на Д.К. и неговата сестра, не намирали нужното
разбиране и отзивчивост, а тъкмо напротив.
Посочено в приобщения Доклад по чл. 16, ал. 4, т. 2 от ЗБППМН по
случая на детето Д.Й.К. е разширен роднински кръг на семейството, като майката
и биологичният баща са от многодетни семейства с по 10, 11 братя и сестри. Един
от роднините е В. К.Г. - брат на биологичния баща на малолетния Д., и който
стана публично известен през миналата 2018 г. с побой над полицейски служител
на РУ-Хасково, по време на изпълнение на служебните му задължения.
Саморазправата, арогантното поведение и незачитането на авторитети и институции
е посочено, че били присъщи на фамилията. Малолетният Д.К. е описван в селото,
в което живее като „наперен“ и със самочувствие. Сам споделял, че има приятели
в селото, с които се събира в центъра, купуват си от магазина енергийни
напитки, бира и др.
Според отразеното в характеристичната
справка, изготвена от инспектор ДПС при РУ на МВР - Хасково, малолетният Д.К.
произхожда от ромско семейство калайджии, обитаваната къща в с. А, обл. Хасково
е двуетажнка с добри битови условия. Там живее с майка си – Й.А.Д., биологичния
си баща – С. К. Д., баба си Д. Г. Г. и малката си сестра – Д. Й. К., с която
бил в непрекъснат конфликт. Наблюдава се бърза раздразнителност у малолетния
Д.К.. В неговите действия се забелязва склонност към особена жестокост и
агресия, но въпреки това, малолетният не е известен на органите на полицията и
не се води на отчет в ДПС. Спрямо него няма налагани възпитателни мерки по
ЗБППМН от МКБППМН при Община Хасково.
Установено от материалите по ДП №
1309 по описа на РУ на МВР – Хасково за 2019 г., преобразувано в ДП № 131/2019
г. по описа на ОСлО при ОП – Хасково е, че същото е образувано по реда на чл.
212, ал. 2 НПК - за това че на 25.11.2019г. в с.А., общ. Хасково, умишлено е
умъртвен Д. Н. М. род. на ***г. - престъпление по чл. 115 Наказателния кодекс.
На 26.11.2019 г., след възлагане от
прокурор в ОП – Хасково на разследването следовател от ОСлО при ОП – Хасково,
на основание чл. 194 ал. 1, т. 1а от НПК, с Постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от същата дата В.С.Г., ЕГН:
********** е привлечен в съответното процесуално качество за това, че на
24.11.2019 г. в с. А., общ. Хасково, в съучастие с наказателно-неотговорно
лице, като извършител и непълнолетен, но могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено и с особена
жестокост, и по особено мъчителен начин за убития умъртвил Д. Н. М. роден на ***г.
- престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 и
2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс и е направено предложение
за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, след като е
предложено и задържането на непълнолетния за 72 часа за довеждането му пред
съд.
По досъдебното производство са
събрани доказателства, ценени в настоящото производство по реда на чл. 24а от
ЗБППМН, че на процесната дата – 24.11.2019 г. малолетният Д.К., тъй като искал
да бъде заедно с братовчед си В.С.Г., бил останал в дома си в с. А., обл.
Хасково, след като майка му – Й.А.Д., биологичният му баща – С. К. Д. и по –
малката от двете му сестри – Д. Й. К. отишли със семейния лек автомобил в с. К.
да гостуват на племенник на С. К. на име П.. Събрани са данни в гласните
доказателствени източници, че двамата същата нощ употребили алкохол – закупили
си бира. При едно от излизанията им от къщата срещнали Д. Н. М. - 61г., който
пребивавал в имота на Й.Д. и С. Д., като в предходен период работел при тях
като говедар, но след намаляване на броя на отглежданите животни, бил отпратен.
След известно време обаче, се завърнал и бил допуснат да пребивава отново в
имота, като вършел работа срещу заплащане на семейството и на други хора от
селото. Бил наричан Д. „***“ и сам изтъквал криминалното си минало и фактът, че
бил осъждан за убийство, включително пред малолетния Д.К.. Употребявал алкохол,
при което ставал агресивен, носел и нож в калъф, препасан на кръста си. Същият
ден бил събрал гъби, които носел, но Й.Д. се опасявала да няма отровни сред тях
и отказала на Д. М. да му ги приготви. Същата вечер, С. Д. му дал, преди да
тръгнат за с. К. 4 – 5 лева. При срещата им, вечерта на 24.11.2019 г.,
малолетният Д.К. запитал Д. „**“ къде ходи, а последният заядливо му отвърнал,
при което възникнала свада с размяна на реплики, обиди и псувни, а след като Д.
„**“ се опитал да си послужи с ножа, който носел и насочил острието към
малолетния Д.К., непълнолетният В. Г. го избил от ръцете му и пререканието
прераснало във физическа саморазправа, при която двамата, ненавършили
пълнолетие – Д.К. и В. Г. започнали да нанасят удари с ръце и крака на Д. М. в
областта на главата и торса на пострадалия, който в един момент започнал да се
олюлява. След като прекъснали за малко нанасянето на удари Д. М. успял да вземе
ножа и да го насочи към двамата ненавършили пълнолетие, при което отново му бил
избит и изхвърлен до чешма вътре в двора, като двамата продължили да му насят
удари, въпреки, че Д. „**“ се опитвал да се оттегли към двукрилна метална врата
на двора. Едва след като станал неадекватен и взел да се олюлява, Д.К. и В. Г.
позволили на Д. М. и по техни изявления пред органите на досъдебното
производство го подпомогнали да стигне до леглото, което ползвал да нощува под
навес в имота на С. Д. и Й.Д.. След това, В. Г. и Д.К. се качили в стаята на
малолетния на втория етаж от къщата и отново консумирали от закупените по –
рано бири, като се угрижили от състоянието на Д. М. и от вида на кръвта, която
се стичала по лицето му. Решили да проверят състоянието му, като взели кофа с
вода да го измият и слезли при него на двора. Измили му лицето, при което Д. М.
се съвзел и конфликтът с подрастващите отново се разразил, като Д.К. и В. Г.
отново му нанесли множество удари, след което в даден момент разбрали, че
състоянието му се влошавало. Тогава, опасявайки се, че може да умре, взели
ръчна количка и поставили Д. М. в нея, като го изнесли на улицата и на около 40
– 50 метра го стоварили и оставили да лежи, като подместили тялото му леко
встрани на земната повърхност на северния тротоар, за да не бъде прегазен.
Тялото на Д. М. не било забелязано
при прибирането на родителите на малолетния - Й.Д., С. Д. и сестра му Д.
вечерта от с. К., като с тях да си допият
със С. Д., в дома им в с. А., дошъл и племенникът му П.. На следващата
сутрин именно от С. Д. бил открит и трупът на Д. Н. М., който уведомил за това
Й.Д., а последната подала сигнал на ЕЕН 112, а с оглед видимите белези от
насилие, отишла веднага да разговаря със сина си Д.К., който спял и с братовчед
му В. Г. – по телефона. Двамата първоначално отричали, като Д.К. привидно
поискал да продължи съня си, но след като бил разбуден от майка си, видимо бил
притеснен и си признал за спречкването им с Д. „**“. Така също и за ножа, който
последният им бил извадил, като малолетният дори се изпуснал в панталона,
докато разказва.
След пристигането на органите на МВР,
били извършени съответните процесуално – следствени действия, в това число и
оглед на трупа, бил установен празен калъф за нож, какъвто не бил открит
наоколо, а по тялото имало редица видими белези от наранявания. Обстоятелствата
при огледа били описано в съставения Протокол за оглед на местопроизшествие,
като при първоначалните беседи със семейството на малолетния Д.К., бил направен
опит за изграждане на алиби с твърденията, че и той присъствал в с. К. вечерта
на 24.11.2019 г. при гостуването им на племенника на биологичния му баща.
Впоследствие пред органите на МВР станало ясно, че това не било така, а
малолетният Д.К. признал за участието си в побоя над жертвата Д.М.и за
участието на братовчед му В. Г..
Според заключението на вещото лице по
назначената в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза № 270/19 г.,
смъртта на лицето Д. Н. М. е настъпила в резултат от съчетана травма,
несъвместима с живота, а именно от множество травми – черепно – мозъчна, гръдна
и коремна, всяка от които, подробно описани като обективни находки на отделните
увреждания – охлузвания, кръвонасядания и кръвоизливи, счупвания на кости и
ребра, разкъсвания и колапс на вътрешни органи, взета отделно и самостоятелно е
могла да причини смъртта му. Травмите са причинени от действие на твърди, тъпи
предмети – с юмруци, ритници и др.подръчни средства, възможно и тояжка, според
вида на белезите и са причинили на пострадалия силни болки и страдания. Това
потвърждава, че леталният край е настъпил по особено жесток и мъчителен за
жертвата начин, а състоянието на трупа отговаря на смърт от първото денонощие.
С Постановление на прокурор при ОП –
Хасково от 27.11.2019 г. на съдържащите се в Досъдебно производство №
131/2019г. по описа на ОСлО-Хасково /стар № 1309/2019г. по описа на РУ –
Хасково/, пр.пр. № 2618/2019г. по описа на ОП-Хасково писмени материали - уведомление
за започнато досъдебно производство № 1309/2019г. по описа на РУ - Хасково,
постановление на ОП-Хасково за възлагане разследването на следовател, протоколи
за разпити на свидетелите Й.А.Д., С. К. Д., Д. Й. К., Д.Й.К., В. П.,
постановление за привличане на обвиняем, данни за лице от НБД Население,
съдебномедицинска експертиза на труп, е постановено да бъдат изготвени
заверения копия - като същите бъдат отделени и заведени под пр.преписка с нов
номер. Препис от постановлението ведно с така новообразуваната прокурорска
преписка е постановено да се изпратят на Местната комисия за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните - към Община Хасково
- във връзка с извършената от малолетното дете Д.Й.К. ЕГН: **********
противообществена проява - за образуване на възпитателно дело, което след като
бъде разгледано от местната комисия и се вземат предвид обстоятелствата, които
имат значение в конкретния случай, да се прецени - както налагане на
възпитателна мярка, така и евентуално отправяне на предложение до районния съд
за налагане на възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 11 или т. 13 ЗБППН.
Гореизложената фактическа обстановка,
съдът приема за установена от писмените документи, приложени по възпитателното
дело, ценени като годен доказателствен материал, както и от анализа на
приобщените писмени материали по Досъдебно производство № 131/2019г. по описа
на ОСлО - Хасково, пр.пр. № 2618/2019г. по описа на ОП - Хасково. По отношение
на обстоятелствата, свързани с конкретната противообществена проява на
малолетния Д.Й.К., покриваща обективните признаци от състава на престъпление по
чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс всъщност не се и спори между страните. С
изключение на отделни нюанси, които в рамките на проведеното изслушване по реда
на чл. 24, ал. 4 от ЗБППМН, Д.Й.К., родителят и лицата, защитаващи законните му
интереси изтъкват относно неговото конкретно участие в описаната
противообществена деятелност и поведението на лицето Д.М.Д, съображения за
което ще бъдат изложени при общата правна оценка на неговото поведение, липсва
съществено разминаване и отклонение в доказателствата досежно подлежащите на
доказване факти.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.
1 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните спрямо малолетни и непълнолетни, извършили противообществени
прояви, и непълнолетни, извършили престъпления, освободени от наказателна
отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс, се налагат една или няколко
възпитателни мерки измежду изброените в т. 1 – 13, а именно: предупреждение;
задължаване да се извини на пострадалия; задължаване да участва в консултации,
обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението; поставяне
под възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват, със
задължение за полагане на засилени грижи; поставяне под възпитателен надзор на
обществен възпитател; забрана на непълнолетния да посещава определени места и
заведения; забрана на непълнолетния да се среща и да установява контакти с
определени лица; забрана на непълнолетния да напуска настоящия си адрес;
задължаване на непълнолетния да отстрани със свой труд причинената вреда, ако
това е в неговите възможности; задължаване на непълнолетния да извърши
определена работа в полза на обществото; настаняване в социално-педагогически
интернат; предупреждаване за настаняване във възпитателно училище-интернат с
изпитателен срок до 6 месеца; настаняване във възпитателно училище-интернат.
В случая производството по делото е
инициирано по реда на чл.24а от ЗБППМН въз основа на предложение на Местната
Комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните Община Хасково на непълнолетния към момента на настоящото
произнасяне Д.Й.К. да бъде наложена възпитателна мярка “Настаняване във
възпитателно училище - интернат” по чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН, а според
текста на чл. 28а, ал. 2 от същия закон, във възпитателните училища-интернати
се настаняват малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, извършили
противообществените прояви, към които възпитателните мерки по чл. 13, ал. 1, т.
1 - 10 и 12 не са се оказали достатъчни и за нормалното им възпитание няма
подходяща социална среда. Във възпитателните училища - интернати се настаняват
и непълнолетни, спрямо които съдът или прокурорът са наложили такава мярка по
реда на чл. 61 и 64 от Наказателния кодекс.
Детайлният анализ на
доказателствените източници по делото налага недвусмисления извод, че
непълнолетният Д.Й.К. е извършил преди да навърши 14 г. противообществена
проява, и то конкретно тази, визирана в
решението на МКБППМН при Община Хасково по възпитателното дело, тъй като
е доказано по безспорен начин, че на 24.11.2019 г. вечерта, същият, заедно с
непълнолетния В.С.Г. е участвал в нанасяне на побой на лицето Д. Н. М., на 61
г. с удари с юмруци и ритници по главата и тялото, както и с използване на
други подръчни средства, като в резултат на това по убедителен начин е доказано
настъпването на смъртта на жертвата и причинната връзка с това деяние, въз
основа на заключението на вещото лице по назначената в досъдебна фаза съдебно -
медицинска експертиза, което е компетентно и безпристрастно изготвено. Тоест,
установено е участието на малолетния Д.Й.К. в извършване на деяние,
осъществяващо формално от обективна страна признаците от състава на
престъпление по по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 1, т. 1 и
2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за което е налице
образувано и висящо наказателно производство, водено срещу непълнолетния
В.С.Г., след като е прието, че същият е наказателноотговорно лице и макар и
непълнолетен, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. В случая, действително именно в хода на наказателното
производство ще бъде използван целия доказателствен инструментариум и със
средствата и способите, предвидени в НПК, ще бъде изследвано наличието на
деяние, неговата обществена опасност, противоправността, авторството и вината,
включително и от гледна точка възможната теза на наличие на хипотеза на
неизбежна отбрана по чл. 12 от НК, с оглед поведението на жертвата. В случая
обаче, доколкото съвсем логично с оглед целта и идеята на законодателя, не е
предвидено в специалния закон, спиране на производството по налагане на
възпитателна мярка до решаване на въпросите за отговорността в наказателното производство
за другия участник в инкриминираната деятелност, съдът дължи собствена преценка
в производството по реда на чл. 24а от ЗБППМН при оценка на деянието, с оглед
дадената легална дефиниция по чл. 49а, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
ЗБППМН на понятието „противообществена проява“. Съгласно цитираната норма, тази
проява най – напред съставлява деяние – действие или бездействие, което е
общественоопасно и противоправно или противоречи на морала и добрите нрави. В
случая, без съмнение е налице деяние, осъществено чрез конкретни действия,
описани в изложението на фактическата обстановка, като събитията, преценени в
тяхната хронология и съдържание разкриват изключително висока обществена
опасност най – напред от гледна точка съставомерния резултат, изразяващ се
отнемане на човешки живот и второ - от гледна точка механизма на извършване,
открояващ се с изключителна жестокост. В случая не са налице и обстоятелства,
изключващи обществената опасност, конкретно хипотеза на неизбежна отбрана, след
като от доказателствата, събрани до момента в наказателното производство и пред
съда – в производството по реда на ЗБППМН става ясно, че жертвата действително
е бил в словесен конфликт с двамата подрастващи и действително в даден момент
си е послужил с нож, като спорен се явява факта в който точно момент е понечил
да си послужи – преди или след физическото нападение от двамата ненавършили
пълнолетие, но във всички случаи липсва непосредственост. Защото дори и да се
възприеме евентуално нападение с нож, още в начален момент, а и по – късно
отново, този нож е бил избит от ръцете на Д. М., с което е липсвало каквото и
да е основание да се приеме негово нападение при нанасяне на ударите от
малолетния Д.К. и непълнолетния В. Г., с осъзнаване и от двамата за липсата на
каквато и да е въоръженост на пострадалия и на осъществяване на някакво
нападение спрямо тях. В този момент би могло да се разсъждава на плоскостта на
настъпилата уплаха или силно смущение у подрастващите от случилото се, но
особено показателно е, че след прекратяване на първоначално предприетите
действия по нанасяне на удари на пострадалия, и след известно време за
осмисляне на действията си в къщата, в която живее малолетния Д.К., двамата се
върнали при Д.М.с цел да го измият и заличат белезите от действията си, а при
нова провокация от жертвата, въпреки недоброто му състояние, са започнали да му
нанасят отново многобройни удари по главата и тялото. Това става при липсата на
каквато и да е основа да се разсъждава на плоскостта на института на
неизбежната отбрана или на този за нейното превишаване и факторите, съдействащи
за това, което предопределя и тезата за високата степен на обществена опасност
на деянието, което освен всичко е и противоправно, доколкото е криминализирано
като едно от ней – тежките посегателства срещу личността, с оглед вида и
размера на преденото в Особената част на НК наказание за него по отношение
наказателно-отговорния субект. Следователно, липсва съмнение, че малолетният е
осъществил противообществена проява по смисъла на чл. 49а, ал. 1 от ДР на
ЗБППМН. Това обосновава налагането на възпитателна мярка по смисъла на ал. 2 на
цитираната разпоредба, като алтернативна на наказанието мярка за възпитателно
въздействие спрямо малолетен или непълнолетен, извършил противообществена
проява, и непълнолетен, освободен от наказателна отговорност по чл. 61 от
Наказателния кодекс. Такава се следва с цел преодоляване на отклоненията в
поведението, предотвратяване на бъдещи нарушения и интеграция в обществото. В
конкретната хипотеза, възпитателните мерки, предвидени в чл. 13, ал. 1, т.
6-т.10 от ЗБППМН са неприложими в случая, тъй като се отнасят до непълнолетни
лица, а Д.Й.К. е малолетен. Спрямо него възможните за налагане мерки са тези,
визирани в чл. 13, ал. 1, т. 1-т. 5 и т. 11 - т.13 от ЗБППМН, а именно предупреждение;
задължение да се извини на пострадалия; задължаване да участва в консултации,
обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението; поставяне
под възпитателен надзор на родителите със задължение за полагане на засилени
грижи; поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател; настаняване в
СПИ, предупреждение за настаняване във ВУИ с изпитателен срок до 6 месеца и
настаняване във ВУИ. В случая задължението да се извини на пострадалия е мярка
очевидно обективно неприложима спрямо малолетния с оглед спецификите на случая
и е неуместно обсъждането ѝ въобще, предвид съставомерния резултат на
деянието, за което е образувано възпитателното дело, след отделяне на
материалите от образуваното досъдебно производство по случая и неговото
развитие до момента спрямо непълнолетния В. Г.. След решаването на останалите
въпроси, предшестващи преценката, съдът е необходимо да прецени дали останалите
възпитателни мерки са съответни на обществената опасност на извършеното деяние
и с налагането би се постигнал нужния превъзпитателен ефект .
При дължимата преценка относно
подходящата за посоченото деяние възпитателна мярка на малолетния Д.Й.К., освен
обществената опасност на деянието, съставляващо противообществена проява,
следва да се отбележи, че действително спрямо него до момента не имало
разгледани възпитателни дела и наложени други възпитателни мерки по ЗБППМН,
същият не е известен и на органите полицията и не се води на отчет в Детска
педагогическа стая при РУ на МВР – Хасково, за да се преценя от съда, дали
се е формирал у малолетния и намира
израз процес на противообществени прояви и дали същият евентуално е бил
прекъснат с налагането на предходни възпитателни мерки, каквито не се установиха,
както вече бе отбелязано. В случая следва, освен да се акцентирана на въпроса
за завишената обществена опасност на деянието, така също с особено внимание да
се засегне и въпроса за семейната среда, тъй като родителите на детето очевидно
не са в състояние да осъществяват контрол и възпитание над него било поради
липса на воля и желание за това, било поради липсата на родителски
капацитет. От материалите по делото се
установява, че родителите, въпреки, че са знаели за конфликтността на лицето
Д.М. и за криминалната му проявеност, са позволили същият да обитава имота им,
в който живеят и ненавършилите пълнолетие техни деца и в частност сина им –
Д.К.. Освен това, въпреки проявите на конфликтност в поведението му в училище и
нарушенията на дисциплината, родителите не са обръщали нужното внимание и са
неглижирали проявите на агресивност у сина им в процеса на неговото възпитание,
а специално бащата до голяма степен ги е и насърчавал, след като в случаите, в
които синът им не се справял в конфликтните ситуации, след като сам се е
въвличал, се е отзовавал да решава по недопустим начин тези проблеми. При това накърнявайки
училищната среда, което е пречело и на учителите да проявяват необходимия
професионализъм при контрола над тези ситуации. Родителите на малолетния са
направили и опит да прикрият извършеното
от сина им на процесаната дата с изграждане на алиби, останал безуспешен
единствено поради действията на органите по разследване и въпреки съзнанието
им за проявявата на сина им, не са взели
конкретни мерки, които да доведат до промени в поведението му. Нещо повече,
налице са и данни, че малолетният, след извършеното противообществено деяние е
демонстрирал агресивно поведение, а отделно има нередовно посещение на учебните
занятия и неговите родители очевидно не са реагирали на това и на опасността да
отпадне от учебния процес. Особено показателна за ситуацията обаче, е липсата
на воля от лицата, упражняващи родителски контрол и неспособност за справяне с
основния проблем, свързан с доказана употреба на алкохол от страна на детето,
което го прави не просто извършител на противообществени прояви, но всъщност
жертва от проявеното неразбиране към проблемите на средата, в която расте и
отражението ѝ за неблагоприятното развитие на неговото психо – физическо
съзряване. В обобщение, въпреки данните за това, че детето не е глупаво и лошо
и би могло да се справя добре с учебния процес или поне с материала по отделни
дисциплини, липсва нужното подпомагане в последно време от страна на родителите
му, а очевидно фамилната среда на детето няма капацитет да задоволи
специфичните потребности на детето от постоянен контрол върху поведението за
превенция на противообществените прояви, от подпомагане социалното му развитие
и изграждане на социално-приемливи нагласи на поведение. Извод в тази насока
съдът прави не само от изслушаните в съдебно заседание лица по чл. 24а от
ЗБППМН и останалите участници в процеса, които са работили с малолетния, но и
от приложените по делото писмени доказателства – най вече от социалния доклад и
характеристиките на ученика, както и от приложените материали по досъдебното
производство и възпитателното дело. В този смисъл, производството не е
санкционно за родителите на малолетното дете, тъй като липсва отправено искане
за това, а изложеното по – горе цели да демонстрира, че въпреки материалните
възможности, родителите на малолетния не са създали нужната семейна среда,
която да го предпази от конфликта със закона, в който от въздействие на всички
изброени фактори, то неизбежно е изпаднало. Затова, въпреки проявите в съдебно
заседание на привързаност към явяващия се родител от страна на малолетния,
констатирано при проявява на принципна на непосредственост от съда,
единствената адекватна мярка, която би могла да се наложи на Д.К. е настаняване
във ВУИ. Действително, това е най- сериозната откъм въздействие предвидена в
закона възпитателна мярка, но само чрез нейното прилагане би могъл да се
постигне необходимия корекционно-възпитателен ефект по отношение на малолетния
Д.К., свързан с промяна на поведението му в съответствие с изискванията на моралните
и правни норми на обществото и да се постигне положителен напредък, свързан с
образованието му. Съдът, намира, че това е единствената мярка, съответна на
обществената опасност на деянието и на малолетния извършител на
противообществена проява и която ще доведе до превъзпитание и формиране у него
на съзнание за спазване на правилата за поведение чрез развиване на волеви
качества и постигане на резултати в обучението му. Това е необходим подход,
след като, освен семейството, така също и училищното ръководство, както и
ДСП – Хасково не са направили необходимото и нужното спрямо него, въпреки
наличието на признаци за агресия и противоправно поведение, за да не се стига
до прояви, с нарастваща обществена опасност, осъществяващи признаците на
престъпление. Били са възможни, но са пропуснати определени действия с цел
коригиране на поведенческите прояви на малолетния, което от своя страна е щяло
да доведе до положителна промяна и коригиране на поведението му и недопускане
от негова страна на извършването на такава престъпна проява. Отговорността за
това в никакъв случай не е на детето, а на отделните нива в структурата на
цялото общество, ангажирани с подрастващите и тяхното възпитание. То от своя
страна не бива да става жертва на такова бездействие, но в негов интерес е
постигане на максималното за осигуряване на подходящата среда за компенсиране
на всички дефицити във възпитанието, довели до тежката проява, изправила
малолетния в конфликт със закона.
Ето защо, възприемайки, като
цяло, идеята за възстановителното правосъдие и тезата, че детето е субект на
права, както е предвидено и в международноправни източници, по които Република
България е страна – Конвенцията на ООН за правата на детето, ЕКПЧОС, а не
обект, то все пак следва да се прави необходимото разграничение и да се дири
във всяко производство най- добрия интерес с детето. А в случая той е свързан с
настаняване във възпитателно училище-интернат, каквото се налага с цел
продължаване на образованието и временно извеждане от формираната неблагоприятна
семейна и приятелска среда, както и с цел предотвратяване на бъдещи
противообществени деяния, което очевидно не може да стане на етапа и възрастта,
в което се намира детето с другите
предвидени възпитателни мерки. Настаняването би предотвратило по – нататъшното
извършване на противообществени прояви и осигуряване на необходимия коректив на
конкретните прояви на отклоняващото се от възприетите обществени норми
поведение на детето, намерили проявление още в училищната среда, макар и не в
степен на отклонение значима, както с прцесното деяние. Налице е основанието по
чл.28, ал.2 от ЗБППМН, поради което, съдът приема, че предложението на МКБППМН
е основателно и следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките по
цитирания по – горе текста, във връзка с чл.13, ал.1, т.13 от ЗБППМН. В
решението на МКБППМН се сочи в кое конкретно ВУИ да се настани детето и
искането в тази насока е обосновано мотивирано в съдебно заседание, поради
което съдът счита, че следва това да бъде находящото се в град Ракитово, обл.
Пазарджик ВУИ, за срок от две години, след изтичане на който да бъде преценено
постигнат ли е целеният положителен ефект.
Мотивиран така, и на основание
чл.24а, ал.4, т.1, вр. чл. 13, ал.1, т.13 от ЗБППМН,
съдът
Р Е Ш И:
НАЛАГА на
малолетния Д.Й.К., роден на *** г., с ЕГН: **********,***, с постоянен
адрес:*** възпитателна мярка “Настаняване във възпитателно
училище–интернат” – „Ангел Узунов“, град Ракитово, община Ракитово,
обл. Пазарджик“ за срок от 2 /две/ години.
Решението подлежи на обжалване и
протест пред Окръжен съд - Хасково в 14 - дневен срок от постановяването му.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Г.А.