Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1001 29.07.2022г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар:
Десислава Фотева
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 83 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на А.И.А. с адрес: *** против Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх.№
02-020-6500/10337/04.08.2021г. издадено от Заместник - изпълнителния директор
на Държавен фонд „З.“ (л.5-8), В ЧАСТТА,
с която са намалени исканите за оторизация суми по СЕПП, СПП и ЗДП, с оглед
разликите между декларираните от заявителя площи и тези установени от
административния орган, респ. констатациите за недопустима площ по СЕПП и
СЕПП/ЗДП, определения процент на наддеклариране по СЕПП, санкционираната площ
по СЕПП и намалената площ за оторизация по СЕПП и ЗДП (молба вх.№ 3010/29.03.2022г. - л.94).
С
оспореното писмо жалбоподателят е уведомен за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане, във връзка с подадено заявление с УИН 02/210619/38534 за
кампания 2019г. (л.33 и сл.), като с него е оторизирана сума в общ размер от 11 971,96
лева (от които 327,39 лв. възстановяване от ФД) и е отказано финансово
подпомагане, като е наложено намаление на исканите за оторизиране суми в общ
размер на 12 449,26 лева. В жалбата се твърди, че уведомителното писмо е
незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Основните възражения за незаконосъобразността на акта са
липсата на мотиви, като се посочва, че в него не са посочени нито правни, нито фактически
основания за извършените от органа намаления, което възпрепятства преценката
дали правилно е приложен материалния закон. Иска се отмяна на процесния
индивидуален административен акт в оспорената част и връщане на преписката на
административния орган със задължителни указания. Претендират се разноски.
В
открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява,
представлява се само в първото по делото заседание от упълномощен адвокат.
Ответникът
– Заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „З.“, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Излага доводи за
законосъобразност на оспорения акт. Представя административната преписка. Дава
писмено становище по жалбата. С писмена молба (л.88) ангажира
съдебно-техническа експертиза, с поставени в молбата задачи. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд - гр.Бургас, за да
се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ФАКТИ:
По
делото не е спорно, че жалбоподателят е земеделски производител, регистриран в
Интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален
регистрационен номер (УРН) 358871. В качеството си на земеделски производител за
Кампания 2019г. е подал общо заявление до Държавен фонд „З.“ Разплащателна
агенция с УИН 02/210619/38534 с вх.№ 19007003 от 19.04.2019г. (л.33 и сл.), с
което е заявил за подпомагане следните схеми и мерки за директни плащания:
Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане
(СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за
климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано
подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол (ДПЖСК),
Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) и Схема
за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с
производството (ПНДЖ 3). Към заявлението са приложени Таблица на използваните
парцели за 2019г., Таблица за отглежданите животни 2019г., Таблица на заявените
площи по схеми и мерки за 2019г. Към заявлението са приложени също и декларация
за запознаване с определенията за нередност (л.56, стр.2) и декларация относно
приложението на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД, л.57) за целите на заявеното
финансиране. Налични са и карти на блоковете на земеделското стопанство –
директни плащания (2019) (л.58-77).
С
преписката са представени резултати от извършени автоматични проверки на
въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания
2019 (л.44, стр.2) и резултати от автоматични проверки на въведените данни по
ЗДП (л.45, стр.2).
Със
Заповед № РД 09-228/28.02.2020г. на министъра на З.то, храните и горите (л.26)
е одобрен окончателен специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за
кампания 2019г, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели
(СИЗП), актуализиран за 2019г.
С оспореното Уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх.№ 02-020-6500/10337
от 04.08.2021г. (л.28-31) е оторизирана и изплатена сума в общ размер на 11 644,57
лева по СЕПП, СПП и ЗДП, а сумата от 327,39 лева е възстановена от ФД. Заявената
по СЕПП сума за плащане в размер на 12 252,70 лева е намалена с 9 837,20
лева, заявената по СПП сума за плащане в размер на 4 116,6 лева е намалена
с 58,97 лева, а заявена сума по ЗДП в размер на 7 724,53 лева е намалена с
2 553,09 лева.
Уведомителното писмо е съобщено на
жалбоподателя на 04.01.2022г., видно от представеното по делото известие за
доставяне/връчване (л.32) и е обжалвано пред Административен съд Бургас, с
жалба вх.№ 348/14.01.2022г. (л.2 от делото).
В хода
на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, с вещо
лице инж.Д.С., което да отговори на въпроси, подробно формулирани от ответника
в молба на л.88 от делото.
Според
приетото и неоспорено от страните експертно заключение заявените парцели от
жалбоподателя за кампания 2019г. са както следва: по Схема за единно плащане на
площ (СЕПП) - 62,97 ха; по Схема за преходна национална помощ за земеделска
земя на хектар (ПНДП) - 3,58 ха; по Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни
плащания (ЗДП) - 62,97ха. (таблица 1 от СТЕ стр.2, л.106 от делото). Вещото
лице установява, че заявлението на жалбоподателя не е избрано за извършване на
проверки на място, а са извършени административни проверки, в резултат на които
не са установени площи заявени от повече от един земеделски стопанин. Посочва, че са извършени кръстосани проверки с
автоматизирани компютърни средства, които представляват пространствено сравнение
на заявените площи със специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“.
В таблица 2 от заключението (л.107 от делото, стр.3 от СТЕ), вещото лице е
онагледило за кои от заявените от жалбоподателя площи е отказано подпомагане,
както и причините за това, като в колона 5 от същата, са посочени площта на
парцелите, с правно основание от МЗХГ. Според експерта от МЗХГ е приложен коректно
специализирания слой, като изключените части от парцелите са площи, попадащи извън
допустимия слой – таблица 3 на стр.4 от СТЕ (л.108 от делото). В заключението
вещото лице установява, че размерът на отказаните за подпомагане площи по
съответните схеми и процентът на наддеклариране за всяка една от схемите,
заявени за подпомагане е както следва:
Декларирана площ в ха: По СЕПП-
62,97 ха;
По СЕПП/ЗДП - 62,97ха;
Общо установена площ в ха;
По СЕПП - 42,77 ха;
По СЕПП/ЗДП-42,77ха;
Недопустима/наддекларирана площ в
ха;
По СЕПП - 20,20ха;
По СЕПП/ЗДП — 20,20ха;
Посочва, че процентът на
наддеклариране е съотношението между наддекларираната и установената площ и той
е (20,20:42,77)*100=47,23%, който процент е и процентното съотношение на
недопустимата за подпомагане площ към установената като допустима площ.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Съгласно
чл.20а от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП),
изпълнителният директор организира и ръководи дейността и на Разплащателната
агенция и я представлява.
Съгласно
ал.4 от същата разпоредба, изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по
подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда.
Със Заповед
№ 03-РД/2891 от 23.07.2019г. (л.16) изпълнителният директор на Държавен фонд „З.“
е делегирал на зам. изпълнителния директор Петя Славчева да издава и подписва
уведомителни писма от вида на процесното.
Предвид
изложеното съдът, приема, че оспореното уведомително писмо изх.№ 02-020-6500/10337/04.08.2021г. е издадено от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма,
но без да са изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка
относно правилното приложение на материалния закон и неговите цели. Това е така,
поради следното:
Нормата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК
предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му, от което се налага извода, че императивно изискване
на закона е същият да бъде мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния
орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение
и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност, а липсата им
възпрепятства този контрол. В този смисъл, липсата на мотиви представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
В процесният случай, фактическите и
правни основания за издаване на акта, които следва да бъдат „мотиви“ на
административния орган се съдържат САМО в табличен вид в самия акт. Методът,
който трайно е използван от Държавен фонд „З.“ за мотивиране на уведомителните
писма е чрез таблично обобщаване на резултатите. Мотивите към оспореното
уведомително писмо следва да се извеждат от разясненията, посочени от
административния орган за всяка колона от Таблица 1 на стр.1 от същото (л.28),
относно оторизираните суми, както и от Таблица 2 на стр. 4 (л.30), в която са
отразени извършените плащания. Видно от съдържанието на процесното уведомителното
писмо, административният орган не е оторизирал исканата от заявителя сума по СЕПП,
СПП и ЗДП с данните в колоните от таблицата на стр.1 от уведомителното писмо
(л.28). Поясненията към колона 3 „Намаления“, по съществото си и според
утвърдената съдебна практика на ВАС, представляват мотивите за постановяване на
отказа. В конкретният случай, административният орган е посочил намаление в общ
размер на 12 449,26 лева в колона 3, ред
3, 4 и 5 от таблицата, но в обстоятелствената част на оспорения административен
акт не са изложени основанията въз основа на които е възприето процесното
намаление, размера на приетата за недопустима/наддекларирана площ и по кои от
декларираните от лицето парцели, както и други относними към спора факти.
В писмото е посочено, че общата
оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК, след извършване на задължителни
административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от
ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни
са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните
регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. При тези констатации,
съдът намира, че издаденият акт не е мотивиран въобще, като дори не е цитирано
или извършено препращане към конкретен документ, съдържащ се в преписката,
който да обективира извършена проверка по реда на чл.37 от ЗПЗП.
Според съдържанието на оспореното писмо
в Колона 3 „Намаления“ се отчитат: 1.
намаления на субсидията след извършване на административни проверки, при които
са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление –
проверки за площи заявени от повече от един кандидат, проверки на място или
автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи по СИЗП и
предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; 2.
намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване
и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания; 3. наложена ставка на
корекция ("финансова дисциплина"), определена съгласно чл. 26 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8 § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013; 4.
Линейно намаление съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013,
налагано съгласно чл. 6, § 2, б. е), т. i от Регламент за изпълнение (ЕС) №
809/2014 на Комисията; 5. Линейно
намаление съгласно чл. 65, § 2 б. в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано
съгласно чл. 6, § 2, б. е), т. iii от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014
на Комисията.
От така изложеното следва, че нито в поясненията към съответните колони, нито в друг раздел на административния акт, се посочват кои точно от цитираните изисквания не са спазени от жалбоподателя и кое е обосновало извършеното от административния орган намаление. Изследването на съдържанието на таблиците и на обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за намаление на исканите от земеделския производител суми по СЕПП, СПП и ЗДП със сумата от общо 12 449,26 лева. В оспореният акт, административният орган единствено е изброил възможните хипотези за намаляване на субсидията без да е посочил коя от тях е приложил в конкретния случай. Не са налице никакви конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на извършеното от органа намаление на исканите от лицето суми за оторизация. В този смисъл, изводите на административния орган са необосновани.
Действително, направен е опит да
бъде уточнена причината за извършеното намаление, посредством представено по
делото „становище“ на ответния административен орган от 28.01.2022г. по
жалбата срещу уведомителното писмо (л.21-25), в което е посочено, че са
установени заявени от А.А. „Площи, без
правно основание“ съобразно разпоредбите на чл.41, ал.4, ал.5, ал.7 и ал.8
от ЗПЗП. Както става ясно и от уводната част на волеизявлението, същото е
направено именно по повод постъпила жалба срещу издадения административен акт,
в неговата неблагоприятна за жалбоподателя част. В становището за първи път са
посочени декларираните от А. парцели, които се определят от органа за
недопустими площи за оторизиране по СЕПП, СПП и ЗДП, като според таблица на
стр.3 от становището (л.23 от делото)
недопустимите площи са общо 20,2ха. От съдържанието на Уведомителното писмо обаче, не може да се
извлече извод за приложение на текстове от посочените в становището разпоредби
по чл.41 от ЗПЗП, както и кои от заявени за подпомагане от жалбоподателя площи,
са определени за такива без правно основание респ. за наддекларирани, както и
каква е тяхната площ. Освен заявеното в становището основание за извършеното с
уведомителното писмо намаление, липсват доказателства в административната
преписка, административният орган да е извършил проверка по реда на чл.41, ал.7
и ал.8 от ЗПЗП, за да се пристъпи към прилагане разпоредбата на чл.43, ал.3 от
ЗПЗП.
В
настоящият казус единственият документ от преписката, който би обосновал отказ
или редукция на заявеното финансово подпомагане за Кампания 2019г., е
посоченият по-горе в изложението „Резултати
от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по
директни плащания за кампания 2019г.„ за УРН 358871. В документа,
обективиращ резултатите от автоматичните проверки, подписан от жалбоподателя на
15.05.2019 г., действително е посочена откритата грешка: „Декларирали сте площи, за които
нямате правно основание за ползване. Площи без правно основание се
считат за наддекларирана площ.“, като е уточнено, че е надвишена максимално
допустимата правна площ с 14,4989…..1ха. Дори и в този акт обаче, не са посочени
конкретните правни и фактически основания за намаляване на исканата финансова
помощ, съобразно приложимата материална разпоредба на чл.41 от ЗПЗП, а освен
това не са конкретизирани парцели, по отношение на които органа е установил, че
представляват „Площ, без правно
основание“. Съдът установи също, че според становището на органа площта,
определена за недопустима и за която е отказано оторизиране на суми по схемите
е в общ размер от 20,2 ха, а съобразно представения резултат от
проверката по чл.37, ал.2 от ЗПЗП е отразена площ в размер ≈ 14,50ха
/л.44 от делото- гръб/. Липсват доказателства, дали на
лицето е дадена възможност да отстрани установената при автоматичната проверката
грешка, в срока за извършване на промяна по заявлението.
Предвид
гореизложеното, съдът намира за недопустимо едва във фазата на съдебното
производство с писмено изявление на административния орган (в случая писмено
становище с изх.№ от 28.01.2022г.), постъпило по делото на 02.02.2022г., след
молба от 28.01.2022г. от ответната страна за удължаване срока за предоставяне
на административната преписка (л.12), да се прави опит за мотивиране на
оспорения в настоящото производство административен акт. „Становището“ не е
документ, който да е част от административната преписка по издаване на
административния акт в процедурата по финансово подпомагане на земеделския
производител за кампания 2019г. Мотивите за издаване на един административен
акт следва да се извеждат от самия акт или от друг документ, предхождащ
неговото издаване, а не от такъв, който е изготвен в хода на съдебното
производство. Действително, съгласно ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС е
допустимо мотивите да са изложени в друг документ или в съпроводителното писмо
с изпращане на преписката в съда, но видно от съдържанието на това
придружително писмо такива обстоятелства не са изложени. Не е налице и друг
документ, който да ги съдържа.
Приложеното
писмено становище на издателя на акта, не е документ по смисъла на указаното в
задължителната съдебна практика. Наличието на документ означава същият да е
изготвен в хода на административното производство от съответно длъжностно лице
в кръга на правомощията му и който да удостоверява или да свидетелства за
определени факти. Наличното по делото „становище“ не съставлява такъв документ,
а по своята същност представлява писмен отговор на подадената жалба, на какъвто
има право ответната страна, съгласно чл.163, ал.2 от АПК. Наред с това, за да
се приеме, че мотивите се установяват от съдържанието на други документи по
преписката, то актът надлежно следва да препраща към тях, а в случаят
уведомителното писмо не препраща към нито един документ от преписката, нито в придружителното
писмо на упълномощения представител на органа за изпращане на преписката до
съда се съдържат подобни мотиви. Отделен е въпроса дали въобще пълномощник може
да изготви мотивите на издателя на административния акт, което би означавало по
същество актът да е издаден от повече от едно лице, а това в случаят е
недопустимо. Видно и от представеното пълномощно на процесуалният представител
/л.15 от делото/, същият осъществява само процесуално представителство на
съответния административен орган пред съдилищата, но няма правомощието да
„мотивира“ издадени от ответника административни актове. Наред с това, ако се
приеме тезата, че със становището на заместник-изпълнителният директор е
мотивиран адм. акт издаден от същия административен орган, то следва да се
приеме, че с правото на отговор на жалбата, регламентирано в чл.163, ал.2 от АПК се дава възможност на издателите на актовете да ги мотивират, което би било
превратно тълкуване както на действащата нормативна уредба, така и на принципно
приложимите към законодателството указания от посоченото задължително ТР № 16
от 1975г. на ОСГК на ВС на РБ.
Цитирането общо на приложимата
нормативна уредба в уведомителното писмо не обосновава извод за наличието на
която и да е конкретна хипотеза довела до постановяване на акта. Излагането на
релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при
издаване на административния акт, тъй като посочването им едва в съдебно
заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали
преценката на органа, което е недопустимо. Непосочването на фактически
основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана
волята на административния орган относно упражненото правомощие да отказва
финансиране, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за
неговото упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта.
Освен това, от съдържанието на акта не се установява и въз основа на кои правни
основания е издаден същия, тъй като конкретни такива също не са посочени. Дотук
изложеното е достатъчно да обоснове отмяната на процесното писмо в оспорената
му част, неблагоприятна по своя характер за жалбоподателя.
В този смисъл е и утвърдената
съдебна практика, например (Решение №
5897 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2366/2022 г.; Решение № 5443 от
7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1766/2022 г.; Решение № 4455 от 11.05.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 1120/2022 г. Решение
№ 1487 от 16.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10488/2021 г. Решение № 6333 от 27.06.2022 г. на ВАС по адм. д. №
3289/2022 г.,; Решение № 4860 от 19.05.2022 г. на
ВАС по адм. д. № 440/2022 г., V и др.).
Липсата на мотиви води до
незаконосъобразност на уведомителното писмо в обжалваната му част по смисъла на
чл.146, т.3 АПК, като издаден в нарушение на императивната норма на чл.59,
ал.2, т.4 АПК, респективно при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно
основание за неговата отмяна. Ето защо и на основание чл.172, ал.2 и чл.173,
ал.2 от АПК, уведомителното писмо следва да бъде отменено в обжалваната му
част, а преписката да бъде върната за ново произнасяне на административния
орган по заявените от жалбоподателя суми по схеми и мерки за подпомагане СЕПП,
СПП и ЗДП, като бъде определен 30-дневен срок, на основание чл.174 от АПК.
При този изход на спора и на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски в общ размер на 650 лева, включващи платена
държавна такса за образуване на съдебното производство и 600 лева платено
адвокатско възнаграждение, съобразно представен по делото договор за правна
защита и съдействие 08.03.2022г., в който е посочено, че сумата е заплатена в
брой (л.87).
Направеното от ответната по делото страна
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
неоснователни. Съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес
по настоящото административно дело, минималното адвокатско възнаграждение се
определя в размер на 903.48 лева /830
лева + 3% на горницата над 10 000 лева, т.е. от 2 449.26 лева/. В
случая, жалбоподателят е заплатил сумата от 600 лева, който размер е дори под
минималния предвиден в наредбата, поради което не са налице основаният същия да
бъде редуциран.
Мотивиран от горното,
Административен съд–Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ УВЕДОМИТЕЛНО ПИСМО за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх.№ 02-020-6500/10337/04.08.2021г.
издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДЪРЖАВЕН ФОНД „З.“, В ЧАСТТА, в която по подаденото от А.И.А.
заявление с УИН 02/210619/38534 с вх.№ 19007003 от 19.04.2019г. е отказано
финансиране по СЕПП, СПП и ЗДП в общ размер на 12 449,26 лева.
ВРЪЩА преписката на ответния
административен орган за ново произнасяне по подаденото от А.И.А. с УРН 358871
заявление с УИН 02/210619/38534 с вх.№ 19007003 от 19.04.2019г., в отменената част,
съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.174 от АПК
30-дневен срок за издаване на административен акт, по отношение на отменената с
настоящото решение част от първоначалния акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд „З.“ да заплати на А.И.А.,
с адрес: ***, разноски по делото в размер на 650,00 лева (шестстотин и петдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба от страните пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: