Определение по дело №376/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 478
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 16 януари 2020 г.)
Съдия: Ванухи Бедрос Аракелян
Дело: 20193001000376
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 478

 

гр. Варна, …04.07..2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян ч. в. т. д. № 376/2019 година по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по две частни жалби, едната депозирана от И.Н.С., чрез адв. М.Н. и друга от „Арсенал“ ЕООД, чрез адв. А.Г. срещу Определение № 1806 от 14.05.2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 347/2019 г., с което е спряно производството по делото до приключване на производството по т. д. № 1987/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.

В жалбата, депозирана от страна на И.Н.С. се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Сочи, че независимо, че е налице частично съвпадение между петитумите на двете производства същото не води до преюдициалност на производството по т. д. № 1987/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд по повод на спряното производство. По подробно изложени доводи счита, че следва да бъде спряно производството, свързано оспорването на продажбата на дружествените дялове. Моли за отмяна на преграждащото определение.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Арсенал“ ЕООД, в който се навеждат доводи за неправилността на определението, но по изложените доводи в депозираната от страната частна въззивна жалба. Счита, че не е налице преюдициалност между производствата, а е налице недопустимост на второто производство по т. д. № 347/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд. Моли за отмяна на определението.

В депозираната жалба от страна на „Арсенал“ ЕООД се излагат доводи за неправилност на определението, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че са налице основания за прекратяване на производството, доколкото е налице обективен и субективен идентитет между т. д. № 1987/2018 г. и т. д. № 347/2019 г. и двете по описа на Варненския окръжен съд. Намира за неправилен извода на съда за липсата на забрана в едно производство по установителен иск ищецът да изчерпи всички основания. Сочи, че независимо от разрешението по т. д. № 1987/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд ще е налице сила на пресъдено нещо и непререшаемост на спора. Моли за отмяна на определението, евентуално за прекратяване на производството.

В законоустановения срок не е депозиран писмен отговор от насрещната страна.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частните жалби са редовни, подадени са в срок от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са допустими. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения:

Предмет на т. д. № 1987/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд са предявени субективно и обективно съединени искове, както следва:

-         установителен иск от И.Н.С. срещу Венцислав Пламенов Пантов за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на 50 дяла по 100 лева всеки от капитала на „Арсенал“ ЕООД с продавач И.Н.С. и купувач Венцислав Пламенов Пантов за цена от 500 лева, на основание чл. 40 от ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания;

-         установителен иск срещу „Арсенал“ ЕООД за установяване несъществуването на вписани в ТР обстоятелства под № 20131115164214 за прехвърляне на дружествен дял от И.Н.С. на Венцислав Пламенов Пантов, промяна в състава на съдружниците, вписване на последния като едноличен собственик на капитала, промяна в управлението и представителството на дружеството, нов учредителен акт, на основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ;

-         евентуален установителен иск срещу „Арсенал“ ЕООД за установяване недопустимостта на вписани в ТР обстоятелства под № 20131115164214 за прехвърляне на дружествен дял от И.Н.С. на Венцислав Пламенов Пантов, промяна в състава на съдружниците, вписване на последния като едноличен собственик на капитала, промяна в управлението и представителството на дружеството, нов учредителен акт, на основание чл. 29, ал. 1, предл. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Съобразно уточненията на исковата молба, въз основа, на която е образувано т. д. № 347/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд е предявен иск срещу „Арсенал“ ЕООД за ЕООД за установяване несъществуването на вписани в ТР обстоятелства под № 20131115164214 за прехвърляне на дружествен дял от И.Н.С. на Венцислав Пламенов Пантов, промяна в състава на съдружниците, вписване на последния като едноличен собственик на капитала, промяна в управлението и представителството на дружеството, нов учредителен акт, поради вземането на решенията без представителна власт, на основание чл. 29, ал. 2, предл. 3 от ЗТРРЮЛНЦ.

По същество на спора:

Настоящият съдебен състав, намира, че за да е налице основание за прекратяване на последващо образуваното производство следва кумулативно да съществува субективен и обективен идентитет между двете производства. В тази връзка, следва да посочи, че ищецът не е длъжен в рамките на един исков процес не е длъжен да изчерпи всички основания, на които претендира да е възникнало своето право.

В процесния случай е налице субективен идентитет между втория установителен иск по т. д. № 1987/2018 г. по описа на Варненския съд и този, предявен по настоящото производство. Макар и да се претендира установяването несъществуването на вписани обстоятелства в ТР по партидата на „Арсенал“ ЕООД, в настоящото производство са наведени различни твърдения, свързани с липсата на представителна власт за вземане на решенията от страна на дружеството, поради което не е налице пълен обективен идентитет между производствата, който да обуслови недопустимостта на производството по т. д. № 347/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд. С оглед на горното, наведените възражения в тази насока се явяват неоснователни.

Основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице в случаите когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В тази връзка, съдът съобрази вида на предявения иск по т. д. № 1987/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, при разглеждането, на който ще се изследва действително учредената представителна власт на пълномощника, както и наличието на осъществен мандат във вреда на представлявания, поради което същите обстоятелства следва да се изследват преди разглеждане на последващо образуваното производството по т. д. № 347/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд.

В продължение на горното, доколкото при положително решение по т. д. № 1987/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд ще отпадне интересът от водене на настоящото дело, следва да се приеме, че същото се явява преюдициално по повод на т. д. № 347/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд. Предвид горното, производството по т. д. № 347/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд следва да бъде спряно до приключване на т. д. № 1987/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1806 от 14.05.2019 г., постановено по т. д. № 347/2019 г. на Варненския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                       

                                                                                                  2.