О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание проведено на 13.08.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
частно гражданско дело № 1503 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 278, вр.
чл. 396, ал. 1 ГПК, образувано по депозирана Частна жалба вх.№ 5991/26.07.2019
г. от Д.Л.Н., ЕГН **********, чрез адв. Веселка Петрова-Сачева,
против Определение № 1922/16.07.2019 г.,
постановено по гр.д. № 799/2019 г. по описа на ДРС, с което
първоинстанционният съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от Д.Л.Н., ЕГН **********,
за допускане на обезпечение по предявения осъдителен иск с правно основание чл.
200, ал. 3 КТ срещу „Спес 21“ ООД, гр. Враца, ЕИК
*********, за плащане на сумите: 120000.00 лв, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука от 25.09.2017 г., причинила смърт на сина на
ищцата; 20404.63 лв, представляваща законна лихва
върху главницата, считано от настъпване на увреждането до предявяване на иска,
чрез обезпечителна мярка възбрана върху следния недвижим имот, собственост на “Промстрой Инвест” ООД гр. Враца:
ПИ с идентификатор 12259.1021.49 по КК на гр. Враца, площ 2256 кв.м., находящ
се в гр. Враца, кв. “Промишлена зона”, ведно с изградена в имота едноетажна
сграда с идентификатор 12259.1021.49.3, застроена площ 715 кв.м., на основание
чл. 389, ал. 1, вр. чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК.
В жалбата се излага, че определението е
неправилно. Моли за отмяната му, допускане на обезпечението и присъждане на
разноски. Жалбоподателката Д.Л.Н. твърди, че първоинстанционният
съд не е извършил преценка дали искът е вероятно основателен. Излага, че
съобразно ТР № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС е налице преюдициалност между
производството по предявен от кредитор иск за вземането му и производството по
предявен иск по чл. 135 ЗЗД и становището на съда, че обезпечение на иска може
да се иска само в производството по Павловия иск, е неправилно. В тази връзка
сочи, че в производството по чл. 135 ЗЗД ищецът все още няма вземане, а то ще
възникне едва след уважаването на предявения иск по чл. 200 КТ и тогава конститутивният иск би бил вероятно основателен. В
заключение счита, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение.
Постъпилата частна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК – подадена е в срок от
надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Държавна такса не се дължи (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК).
След запознаване с писмените доказателства по
делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна,
поради следните съображения:
Производството по гр.д. № 799/2019 г. на ДРС е
образувано по подадена искова молба от Д.Л.Н. срещу „СПЕС 21“ ООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди вследствие от смъртта на сина и́ при настъпила трудова
злополука, както и за заплащане на обезщетение за забава.
С исковата молба ищцата е поискала допускане на
обезщетение на висящите искове чрез налагането на обезпечителна мярка възбрана
върху ПИ с идентификатор 12259.1021.49, находящ се в гр. Враца, кв. „Промишлена
зона“ с площ 2256 кв.м., ведно с построената в имота промишлена сграда с
идентификатор 12259.1021.49.3 със
застроена площ 715 кв.м., собственост на трето за спора лице - „ПРОМСТРОЙ
ИНВЕСТ“ ООД.
Ищцата обосновава обезпечителната си нужда с
това, че смята да предяви иск по чл. 135 ЗЗД срещу ответното дружество и
свързаните с него търговски дружества, за да обяви за относително
недействителни извършените от тях сделки по апортиране на имущества и
прехвърляне на търговско предприятие.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно т. 5 на ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС,
което е задължително за прилагане от съдилищата, принадлежността на
имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е
предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор.
Този
извод на върховната инстанция не следва
да се тълкува в смисъл, че е допустимо да бъде наложена обезпечителна мярка
върху имущество на трето лице и да бъде ограничавана чрез обезпечение неговата
правна сфера. Това становище се
потвърждава от т. 6 от ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС и както е прието и в
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 367 от 23.06.2015 г.
по ч.т.д. № 677/2015 г., I т.о. на ВКС, не е допустимо налагането на обезпечителна
мярка „възбрана“ върху недвижим имот, ако е собственост на трето лице, и
налагането и́ не води до благоприятни за молителя по обезпечението правни
последици.
Принудителното
изпълнение е материално законно, ако е насочено върху имущество на длъжника, но
не и на трето лице. Наложената обезпечителна мярка върху чуждо имущество
недопустимо ограничава правната сфера на третото лице и не е в състояние да
изпълни задачата на изпълнителния процес – да осигури осъществяване на правата
на ищеца, произтичащи от бъдещото положително за него съдебно решение.
При
наличието на данни в обезпечителното производство, че имуществото, върху което
се иска налагането на обезпечителна мярка, не е собственост на длъжника, съдът
следва да остави искането без уважение.
Указанията в т. 5 от ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС са в смисъл, че съдът не
следва да проверява дали длъжникът е собственик, но не и да не взема предвид
доказателствата, които опровергават този извод.
Предвид
гореизложеното поисканата обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот
собственост на трето за спора лице - „ПРОМСТРОЙ ИНВЕСТ“ ООД не е адекватна, защото не може да постигне заложените от законодателя цели на
обезпечителния процес и само на това основание следва молбата за допускане на
обезпечение да се остави без уважение.
Не е необходимо да се изследва въпросът
дали предявеният иск по чл. 200 КТ е вероятно основателен, доколкото положителният
отговор не ще доведе до промяна на изводите на съда. Вероятната основателност
на иска би имала значение ако страната подаде нова молба за обезпечение, в
която поиска друга адекватна обезпечителна мярка.
Настоящият
състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че страната има възможност
да поиска допускане на обезпечение по бъдещ иск по чл. 135 ЗЗД до датата на
вписване на исковата молба, доколкото като насрещни страни в процеса ще
участват длъжникът и приобретателите (включително
настоящият собственик на недвижимия имот), при данни за поредица от увреждащи
сделки.
В тази връзка не може да се сподели становището
на жалбоподателката, че същата все още няма
качеството кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД, не може да заведе иска и да
поиска обезпечение. Този извод е неправилен, защото за да се легитимира като
кредитор по Павловия иск вземането и́ не следва да е изискуемо и ликвидно
(съдебно потвърдено). Производството по чл. 135 ЗЗД може да бъде инициирано и
съответно спряно, поради връзка на преюдициалност между делата и прилагането на
указанията в ТР № 2/2017 г., ОСГТК на ВКС и обезпечение по него може да бъде
допуснато, като висящото производство за вземането по чл. 200 КТ не би довело
до извод за липсата на вероятна основателност на иска. Такъв извод би бил
налице ако е има влязло в сила решение, с което вземането е отречено със сила
на пресъдено нещо.
Предвид горните изводи обжалваното определение е
правилно и частната жалба следва да
се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Частна жалба вх.№ 5991/26.07.2019 г. от Д.Л.Н., ЕГН **********, чрез адв. Веселка
Петрова-Сачева, против Определение № 1922/16.07.2019 г., постановено по гр.д. № 799/2019 г.
по описа на ДРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.