Р Е Ш Е Н И Е
№ 724/6.11.2019г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І-ви – административен състав, в открито
съдебно заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА
|
|
|
по адм. дело № 912 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от
ЗОДОВ и е образувано по искова молба И.А.Д. с ЕГН **********
*** чрез адв. Р.А., член на ПАК, против
ОДМВР Пазарджик, представлявана от Директор – ст.комисар Тишев, с цена
на иска от 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Твърди се, че вредите са причинени от незаконосъобразен акт отменен по
съответния ред – НП № 18-0367-002358/29.01.2019г. на Началника на група към ОД
на МВР Пазарджик, РУ-Велинград , отменено със съдебно Решение № 77 от
19.06.2019г. по АНД № 84/19г. по описа
на РС Велинград, не обжалвано, влязло в законна сила на 17.07.2019г., както и
законната лихва от дата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се
явява, за него се явява адв.А.. В съдебно заседание , поддържа предявения иск и моли същият да бъде
уважен изцяло по основание и размер. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – ОДМВР гр. Пазарджик, редовно призован не се
представлява по делото. Постъпило е становище с вх. № 5677/19 г., в което са
изложени подробни съображения за неоснователност на предявения иск. Моли се да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Алтернативно моли съда да
присъди по-нисък размер на имуществените вреди, поради прекомерност на
претенцията за вреди от незаплащане на адвокатски хонорар. Направено е възражение
за прекомерност и на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище, че предявеният иск е основателен. Налице е
причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия на ответника и
причинените имуществени вреди. Моли съда да присъди обезщетение за имуществени
вреди в разумни граници на един адвокатски хонорар, съответстващо на
фактическата и правна сложност на делото.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Административният акт, в резултат на който се твърди, че
са настъпили неимуществени вреди за ищеца е НП № 18-0367-002358/29.01.2019г. на
Началника на група към ОД на МВР Пазарджик, РУ-Велинград , отменено със съдебно
Решение № 77 от 19.06.2019г. по АНД №
84/19г. по описа на РС Велинград, не обжалвано, влязло в законна сила на
17.07.2019г. С обжалваното и отменено наказателно постановление, на ищецът е
била наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца и на основание Наредба №Iз-2639 на МВР са му отнети 10 контролни точки. За
осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал ищецът
пред РС Велинград адвокат А. *** и е заплатил сума от 300 / триста/ лева, пpeдcтaвлявaща адвокатски
хонорар за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие
№002912/19.04.2019г. хонорарът е посочено, че е изплатен в брой и
изцяло.
Въз основа на тези факти, съдът
счита предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл.
203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства
в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред като
незаконосъобразно наказателно постановление. Искът за обезщетение е предявен
срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление, а именно ОДМВР гр. Пазарджик.
Искът е и допустим за разглеждане в производството пред Административен съд -
Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на
ответника.
Разгледан по същество искът е основателен
и доказан по размер, както и акцесорният иск за лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването
на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не
може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа
наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки. Налице е издадено незаконосъобразно
наказателно постановление, което е оспорено и отменено от съда, с влязло в сила
решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на това
наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди от ищеца,
представляващи заплатени от него разноски по обжалване на наказателно
постановление в размер на 300 лева за процесуално представителство. Издаването
на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява
властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда
наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че
ищецът в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено
незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар
и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство,
то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление.
Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие
заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на
наказателното постановление, с което е наложена глоба и лишаване от право да
управлява МПС за определен срок, която той е считал за незаконосъобразно
наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на
наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода,
че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че
ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно
постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не
само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава
условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се
е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на
нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.
Ответникът по иска е направил възражение за прекомерност на претенцията за
вреди от незаплащане на адвокатски хонорар, както и на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Последният препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не
по-малко от 300 лева – чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. В случая наложената
глоба е в размер на 1000 лева, т.е. до 1000 лева, поради което съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е
300 лв. Ищецът е заплатил възнаграждение за един адвокат по НАХД № 84/19 г. по
описа на РС – Велинград в размер на 300 лева, която сума съдът намира, че
предвид на фактическата и правна сложност на делото не е завишена, а е в размер
на минималния, поради което ще следва искът да бъде уважен изцяло.Следва да се
отбележи, че наложеното административно наказание е не само глоба но и лишаване
от правоуправлени е за определен срок.
Ето защо съдът намира, предявеният иск за имуществени веди за основателен и
доказан, поради което ще следва да бъде уважен изцяло. Основателно е и искането
и за присъждане на законна лихва върху сумата от 300 лева – обезщетение за
имуществени вреди. Настоящият съдебен състав счита, че същата следва да се
присъди така както е поискана - от датата на подаване на исковата молба в
Административен съд – Пазарджик – 13.08.2019г.
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 410 лева, от които 400 лева за
адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса. В тази връзка съдът намира за
неоснователно направеното възражение от ответната страна за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски. Съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението по административно
дело за една инстанция, ако делото е с материален интерес се определя по чл. 8,
ал. 1. В конкретния случай делото е с материален интерес в размер на 300 лв.,
колкото е исковата претенция, т.е. до 1000 лв., поради което съгласно чл. 8,
ал. 1, т. 1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е
300 лв. Видно от представеното по настоящото дело пълномощно, ищецът е заплатил
на адв. А., сумата от 400 лв., която съдът намира, че не е прекомерно завишена предвид фактическата и правна сложност на делото, а е в размер близък до
минималния, поради което ще следва да се присъди изцяло.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, І-ви
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик,
представляван от Директора – ст.комисар Тишев да заплати на И.А.Д. с ЕГН **********
***, сумата от 300/триста/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 13.08.2019г. – датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пазарджик, представляван
от Директора – ст.комисар Тишев да заплати на И.А.Д. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.