Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен, 08.10.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение в публично заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при
секретаря …………….. П.П. ...….……. и в присъствието на прокурора ……………………….………… като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. гр. дело № 22 по описа за 2019год.
и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.45 вр. чл.52 ЗЗД.
Постъпила е на 03.10.2018г. искова молба от З.С.С., с адрес ***, ЕГН
********** против Н.С.Е. *** с искане за присъждане на обезщетение в размер на
50 000лв., ведно със законната лихва от датата на ИМ – 03.10.2018г. до
окончателното й изплащане, за причинени неимуществени вреди от Н.С.Е., полагаща
грижи за сина му С.З. С. поради това, че лишава ищеца от правото му на контакт
с детето, малтретира детето и взема отпуснатите му пари от инвалидната пенсия,
от които неправомерни действия л.св. З.С.С. е претърпял душевни болки,
страдания и постоянно безпокойство.
Твърди, че изтърпява присъда в ОЗ гр.Л., а
ответницата Н.С.Е., която полага грижи за сина му С.З. С., ЕГН ********** му
причинява неимуществени вреди като го лишава от правото му на контакт с детето,
малтретира детето С.З. С. и му взема парите от инвалидната пенсия.
От тези неправомерни действия ищецът твърди, че е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания и постоянно безпокойство, които
оценява на 50 000лв.
В
обясненията си по чл.176 ГПК в съдебно заседание на 08.07. 2019г. уточнява, че от
2016г. до 2018 година е лишен от правото да контактува с детето си С. от Н..
Сега С. твърди, че се намира в гр.П.. Имало човек, на който не искал да му казва
името, защото после можело да станат някакви спречквания между тях, защото те
са близки, комшии са в село ****. През 2016г. или 2017 година този човек от ****,
лично бил видял Н. да пребива с пръчка детето С., защото е отишъл да краде
колело. После Н. била накарала детето да хване мишка и да я изяде. От
13.07.2011 година до този момент твърди, че Н. взима парите на детето С. от
инвалидната му пенсия. Според него тя разправяла на отдел „Закрила на детето“,
че ужким купувала лекарства и карала лекарствата в училището, в което учи детето
в гр.Д. Д.. На 04.02.2018 година твърди, че се срещнал със съседа на
ответницата и той му казал „ти знаеш ли, че Н. пребива С. от бой“. Н. се казвал
този човек.
Моли съда да осъди ответницата да му заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания, и постоянно безпокойство в размер на 50 000лв., ведно със
законната лихва от датата на ИМ – 03.10.2018г. до окончателното й изплащане.
Ответницата Н.С.Е. ***, ЕГН ********** твърди, че
искът е неоснователен. Детето го е взела болно, от *** като са й се
обаждали да го вземе, детето също като си дошли било болно, то си било болно
откакто било при него. Твърди, че ищецът я притеснява, пише й писма като на
пликовете пише „***“, а той не й е любовник. Той е пълен изрод. И децата са му
болни откакто са при него. Той ги е пребивал, по *** просели, водели ги две
жени, после взел друга жена. Сестра й ревяла всеки ден от него.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, и по реда на чл.235 вр. чл.12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори между
страните и се установява от приложените съдебни актове, че с влязла в сила на
12.12.2017г. присъда на ВТАС № 17/26.01.2015г. по ВНОХД № 351/2014г., с която е
отменена първоначално постановената от ПОС оправдателна присъда №61/23.10.
2014г. на ПлОС по НОХД №351/2014г., З.С.С. признат за виновен за престъпление
по чл.116 ал.1 т.12 във вр. с чл.29 ал.1, б.“а“ и „б“ вр. с чл.36 и чл.54 НК и
е осъден на доживотен затвор при първоначален специален режим на изтърпяване –
за умишлено убийство при опасен рецидив на съпругата му.
Видно от приложеното дело, не се спори, че с
влязло в сила на 25.09.2013г. Решение №1438 от 06.10.2011г. по гр.д.
№3718/2010г. на ПлРС на основание чл.132, ал.1 от СК е постановено лишаване на
бащата З.С.С. от родителски права по отношение на децата му Е.З. С. и С.З. С..
Безспорно е и се установява от приложеното дело,
че с влязло в сила на 22.03.2017г. Решение № 788/26.05.2016г. Плевенски районен съд по гр. дело № 3958/2015г. е ИЗМЕНИЛ
на основание чл.135 ал.1 СК, по иска, предявен от З.С.С., ЕГН **********,***, ***,
*** килия против С. С.Е., ЕГН **********,***, Е.З. С., ЕГН ********** и С.З. С.,
ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител С. С.Е., ЕГН **********,***
определения с Решение от
Не е спорно и се установява от приложеното дело, че с определение № 5057 от
21.12.2018г. по гр. дело № 7780/2018г. на Плевенски районен съд, влязло в сила
на 21.01.2019г., съдът е прекратил производството по същото и е върнал исковата
молба поради недопустимост на същата досежно настаняването на детето С. в
семейството на леля му и искането детето да бъде настанено в съответен
специализиран дом в град П., където е настанен и брат му Е., поради причина, че
ищецът е лишен от родителски права спрямо двете деца със съдебно решение и не е
легитимиран да предявява иск за изменение на постановената мярка за закрила по
реда на чл.30а, във вр. с чл.26, ал.2 от Закона за закрила на детето спрямо
детето С..
Спорни по делото са въпросите претърпял ли е ищецът неимуществени вреди и какви, в резултат на виновно
поведение на ответницата.
Съгласно чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да обезщети, като по този начин възстанови вредите, които
виновно е причинил другиму.
Ищецът носи
доказателствената тежест за пълно и главно доказване на всички елементи на
сложния фактически състав на непозволеното увреждане: деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, и вина.
Видно от отговорите на въпроси по чл.176 ГПК в
първото съдебно заседание на ответницата Н.С.Е. детето С.
не получава инвалидна пенсия. От 2011г. до 2018г. е получавал инвалидна пенсия,
а от месец септември 2018 година вече не получава. Парите от инвалидната пенсия
били 420 лева с детските и парите ги взимала тя. Купувала е лекарствата
лепонекс, новровекс и норотоп. Не е лишавала З.С. от право да контактува с
детето С.. З. преди й звънял често от различни телефони. Това било откакто взела
С. през 2011 година при нея в ****. През седмицата С. е на училище. През месец
септември 2011 година С. отишъл да учи в гр.Д. Д. Докато е на училище, З. й
звъни по телефона и казва: „Н., дай ми С.“, тя му обяснявала, че С. е на Д. Д.
на училище, а той „Н., престани да биеш детето“, а тя му викала „З., С. го няма
при мен, как да го бия?“. И всеки път й пращал най-различни писма от затвора.
На плика на писмата пишело „***“. Писал е писмо до нейната дъщеря С. А. А., че
той ѝ е баща. Ето писмото, представя го, за да се види по делото. Тя
първоначално късала писмата, имало много писма. Писал е и писмо до мъжа й да й
каже да спре да тормози С.. Писал е и писмо до сина си С., който като се върнал
от училище на 15 юни видял писмото и казал: „Рожденият ми ден е минал“, затворил
го и го оставил писмото. Представя и писмото до С., което детето С. като го
отворило и казало, че рождения му ден е минал, го затворило и го оставило. С.
не може да го бие, защото С. припада, той има Епилепсия. Той с психиката не бил
добре, за щяло и нещяло пищи. С. е болно дете, тя не може да го бие, тя го
гледа. Не е взимала от парите от инвалидната му пенсия за свои нужди. Всяка
седмица на С. му давала пари за седмицата, около 10-15 лева. С. сам не можел да
пътува от **** до Д., тя го води на училище с автобус. В понеделник сутринта
тръгват и го взима в петък вечерта от Д.Д.. В някои случаи госпожата й го води
от Д.Д. до П. и тя вече си го поема от П. В други случаи отива до Д. да си го
вземе. Със С. постоянно ходят при психолог и психиатър. На психолога се плащат
по 30 лева, на психиатър по 40 лева. Те постоянно ходят по такива доктори, на
два-три месеца веднъж. Сменят докторите, като преди го водила при Андреева,
сега сменила с друга лекарка, защото не е добре. Искала детето да се лекува.
За изясняване на обстоятелствата по делото са
събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля К.А.В. се установява,
че същият познава З.С., с него са в една килия. В
една килия са двама души. З. бил настанен през 2017 година при него, а той е от
2013 година в Затвора. Оттогава са заедно. През 2017 година един ден преди
Коледа му поискал импулсната карта, за да се обади по телефона и да говори с
децата си. Той тогава му дал картата да говори, били на каре. З. отишъл до
телефона, след което на телефона станали някакви караници, ядосал се, върнал се
оттам и му казал, че ответницата не му позволявала да разговаря с детето си. Те
били на пейката, а телефона бил на един метър от тях. Той виждал телефона и
чувал З. какво говори, нямало как да чува отсрещната страна. Той говорил по
телефона за детето си, това което е при Н.. След разговора бил ядосан и казал,
че е говорил с детето и то му се оплакало, че Н. го тормозела, не му давала да
говори с него. Детето било казало, че Н. го била накарала да псува другата си
леля, която е била пък сестра на З.. Това му разказал и оттам нататък започнал
да се оплаква на отрядния за този случай. Отрядният го посъветвал да заведе
дело, тъй като изкарали решението, отрядния се запознал с решението, че има
право на контакти с детето. Тъй като имал подаръци, коледна елха, бил попълнил
молба да изпратят подаръци на това дете, което е при ответницата и на другото
дете, което е в дома в П.. След което получил писмо от П., детето му написа, че
е получило подаръци, доволен е. От това дете, което е при Н., не получи писмо.
Опитал се да се свърже по телефона, никой не му вдигал, след което той започнал
да страда заради това. Той постоянно искал да разбере какво се случва с детето,
даже 3-4 пъти си посегнал на живота. Един път се натровил и го закарали в
Окръжна болница. Два-три пъти си порязал ръцете, оплаквал се на отрядния и
тогава той го посъветвал да се успокои, да заведе дело и да се реши, тъй като
имало съдебно решение, отрядния бил запознат с него, че З. имал право на
контакти с детето – на писма и телефонни разговори. Той това му обяснил, че Н.
нямала правото да му отказва контакта с детето.
От показанията на свидетеля С.С.А. се установява,
че е брат на ищеца З.. Опитите за самоубийство
и да прави такива глупости, З. си ги правел от неговата глава, не знаел какво
върши, какво прави. Той познава и З., и Н.. Н. не бие С.. Познава С., той му е
племенник. Н. гледа С., много е добре при нея. Не знае къде С. ходи на училище.
С. е от много години при Н., не знае да е болен от нещо. Н. не взима парите на С..
Тя поддържала детето, не е останало на пътя да проси или да е гладно. С. отказал
да се вижда със З., защото З. отрича, че е тормозил С., когато му е сцепил
челото, когато е бил бебе на шест месеца. Възможно е някой да е казал на С., че
З. го е тормозил. Даже С. отказал да отговаря на З. на писмата, защото З. го е
тормозил. С. се е отказал от З.. Те били заедно със З. в затвора, карта му е давал
да говори по телефона.
Видно от представения Социален доклад от 28.06.2019г. на ДСП – ОЗД гр.П. –
л.121 – л.122 от делото, детето С. на 15г. е настанено по реда на ЗЗдет в
семейството на лелята по майчина линия – Н.С.Е. *** от м.октомври 2011г.,
където се отглежда и до момента. То се обучава в помощно училище в гр.Д.Д.,
защото е дете със специални образователни потребности. За учебната
2018г./2019г. е бил редовен ученик в осми клас и за учебното време е ползвал
пансион към училището. През почивните дни и ваканциите е бил при леля си Н. ***.
Тя не получава финансова помощ по чл.8Д от ЗСПД – в ЕРТЕЛК от 08.01.2019г. вида
и степента на увреждане на детето С. е определен под 50 процента. Подкрепена е
от ДСП – ОЗД гр.П. по реда на ППЗЗдет за настаненото в нейното семейство дете С..
Предоставила е на детето сигурна и безопасна жилищно – битова среда. С. се
движи в чист и опрятен външен вид. Няма проблеми във взаимоотношенията си със
съученици и учители. Ответницата се грижи за детето – предоставя пари и
необходимите лекарства за задоволяване на нуждите му. За времето на престоя на
детето в училището няма констатирани ситуации за следи от насилие и оплаквания
на детето за тормоз върху С. в семейството на Н.. Детето с голямо желание се
прибира в семейството на Н.. По жалби на З. поради това, че няма връзка с
детето С., е осъществена среща на детето, Н. ***, както и посещение в дома й.
При анкетата се установило, че тя променила номера си и отказвала да го съобщи,
защото З. й звънял за да я обижда, заплашва и да й прави неприлични
предложения. В разговора с детето С., същото заявило че не желае да вижда баща
си, да поддържа контакти с него дори и по телефона, както и че се страхува от
баща си.
Съвкупната преценка на всички доказателства по делото, заедно и поотделно,
налага извод че неимуществените вреди на ищеца не са установени както се
твърдят по ИМ – Н. не е причинила на детето С. твърдяните от ищеца малтретиране на детето,
лишаването му от парите от инвалидната
пенсия, както и не е лишила от контакти с детето ищеца, а то не желае да
контактува с него поради страх от упражнено в миналото насилие над него от
ищеца.
След като не са доказани да има извършени от Н.
деяния, които да водят до вреди за ищеца, то от доказателствата не може и извод за наличие на пряка причинно-следствена
връзка между отказа на Н. да разговаря с ищеца З. и твърдяното лишаване от
контакти на ищеца с детето. Следователно и тя няма вина за влошаване на
здравето на ищеца от претърпени душевни болки, страдания и постоянно безпокойство, които да са
довели до неимуществени вреди за З.С.С..
При тези данни искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
От страна на ответницата, на която биха се дължали разноски няма такова
искане, нито доказателства за направени такива, ищецът е освободен от такси, а
предвид отхвърлянето на иска на същия не се дължат разноски.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
отхвърля като неоснователен
предявеният
от З.С.С., с адрес ***, ЕГН ********** против Н.С.Е. *** иск с правно основание
чл.45 вр. чл.52 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума от 03.10.2018г. – датата на ИМ до окончателното
й изплащане, изразяващи се в претърпени душевни
болки, страдания и постоянно безпокойство от Н.С.Е., полагаща грижи за сина му С.З.
С. поради това, че същата лишава ищеца от правото му на контакт с детето,
малтретира детето и взема отпуснатите му пари от инвалидната пенсия.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщението до
страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: