№ 3061
гр. Варна, 16.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501374 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 15274/27.06.2022г. от В.Д. Радилова – Г., чрез
адв. В.М., срещу Определение № 6105/07.06.2022г., постановено по гр. дело № 6584/2022г.
на ВРС, с което производството по гр. дело № 6584/2022г. е прекратено.
Жалбоподателката счита обжалваният акт за неправилен.
Счита, че съдът не е отчел факта, че ищцата и детето са български граждани, поради
което неправилно е приел, че не е международно компетентен да разгледа делото.
Излага, че предявените искове са подведомствени на българския съд, доколкото е
българска гражданка. Обичайното местопребиваване не изключва неговата
компетентност.
Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Доколкото производството по гр. д. № 6584/2022г. по описа на ВРС е прекратено
преди конституирането на ответник, препис от частната жалба срещу обжалваното
определение, не е изпращан на насрещната страна.
За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от
ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в
предметния обхват на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Производството по делото е образувано по предявен от В.Д. Радилова – Г., ЕГН
********** против ЕР. М. Г., роден на ********** в гр. Мансанийо, Куба, иск с правно
основание чл. 49 от СК за прекратяване на брака между страните с развод, съединен с искове
по чл. 53 от СК, и по чл. 59, ал. 2 от СК за упражняването на родителски права,
местоживеенето и издръжката на детето Максим ЕР. М. Г. с ЕГН **********.
С обжалваното определение, ВРС е приел, че не е компетентен да разгледа и реши гр.
1
д. № 684/2022 г. по описа на ВРС, на осн. чл. 82, ал. 2 и чл. 85, ал. 1 от КМЧП, и е прекратил
производството по делото.
С оглед установеното по делото обстоятелство, че ответникът е кубински гражданин,
следва изводът, че образуваното гражданско дело има международен елемент. Съдът
служебно следи за своята международна компетентност.
В случая не са приложими правилата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност, както и тези на Регламент № 4/2009 на
Съвета относно задълженията за издръжка, доколкото ответникът не е европейски
гражданин. Не намира приложение и Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата от 1996 г. /Конвенцията/, доколкото Република България е
страна, която е ратифицирала Конвенцията със закон, приет от 40-то НС на 18.01.06 г., обн.
ДВ, бр. 15/16.02.07 г., в сила от 01.02.07 г., но не и Канада, която не е я е ратифицирала, а
обичайното местопребиваване на съпрузите и детето е на територията на Канада.
След като в настоящия казус, ПЕС и Конвенцията, не могат да намерят приложение,
следва да се приложи КМЧП.
Предявените искове попадат в териториалния, времеви и предметен обхват на част II
от КМЧП, която съдържа процесуални норми определящи международната компетентност
на българския съд, за разлика от част III от КМЧП, която сочи приложимото право. Нормите
в последно посочената част не касаят въпроса за подведомствеността на българския съд.
Според нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от КМЧП международната компетентност на
българския съд е налице когато ищецът е български гражданин. Ищцата по иск за развод и
съединените с него небрачни искове е В. Д. Р., която е български гражданин.
Международна компетентност на българския съд по брачни искове е уредена в чл. 7
от КМЧП. Съгласно тази норма, брачните искове са подведомствени на българските
съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно
местопребиваване в Република България. В разглеждания казус, ищцата е българска
гражданка, т. е. налице е една от предвидените в разпоредбата хипотези, които са дадени
като възможности за избор, а не кумулативно.
Съгласно разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КМЧП българските съдилища са
компетентни и по дела за лични и имуществени отношения между родители и деца, освен
въз основа на чл. 4 и когато детето или родителят, който е страна е български гражданин или
има обичайно местопребиваване в Република България. Както вече беше посочено, ищцата е
българска гражданка, но не само, и детето Максим ЕР. М. Г. е български гражданин, което
определя международната компетентност на българския съд. Искът за издръжка също е
подсъден на балгарския съд, доколкото чл. 11 от КМЧП уреждащ тази материя не изключва
приложението на чл. 4, ал. 1 от КМЧП, а дава само още една възможност .
Компетентен е българския съд да се произнесе по спора, с който е сезиран.
Гореизложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на
ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване с дадените в
мотивите на настоящото определение указания.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 6105/07.06.2022 г., постановено по гр. дело
№ 6584/2022 г. по описа на ВРС, с което производството по гр. дело
№ 6584/2022 г. е прекратено и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3