№ 8438
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110174929 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. с чл.
45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба с вх. №
409097/16.12.2024 г. на ЗАД „А-Ц Б-Я“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16,
представлявано от изпълнителните директори П.Д. П. и А.Б.А., срещу ЗАД
„ОЗК – З-Е“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1301, р-н „Възраждане“, ул. „Света София, № 7, ет. 5, представлявано от
изпълнителните директори А.П.Л. и Р. К.ов Д..
В исковата молба се твърди, че на 17.02.2023 г. около 13:00 часа в гр.
София на ул. „Софроний Врачански“ е реализирано ПТП, предизвикано по
вина на водача на товарен автомобил, марка „Мерцедес“ модел „410“, с рег. №
СМ***АМ, в резултат на което са причинени щети на МПС „Хавал“, модел
„Джолион“, с рег. № СВ***ТМ. Поддържа, че от съставения Двустранен
констативен протокол за ПТП от 17.02.2023 г. се установява, че товарен
автомобил марка „Мерцедес“ модел „410“, с рег. № СМ***АМ, при
предприета маневра за излизане от паркинг, поради недостатъчен контрол
върху автомобила, удря паркираният на ул. „Софроний Врачански“ лек
автомобил „Хавал“, модел „Джолион“, с рег. № СВ***ТМ, на който са
нанесени щети в предна част. Сочи, че за увредения автомобил е била
сключена имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество –
полица № 22-0300/300/5000322 със срок на действие от 00:00 часа на
28.06.2022 г. до 24:00 часа на 27.06.2023 г., покритие по Клауза „А“ (пълно
Каско), съгласно Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС, при
договорена застрахователна сума в размер на 28 815 евро.
Ищецът излага, че при него и след постъпване на заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение е образувана щета № 0300-23-777-
1
501152. Ремонтът и отстраняването на вредите по лекия автомобил е възложен
с възлагателно писмо на доверен сервиз на застрахователя, а именно „Д-с А-о“
ЕАД. Цената на ремонта е в общ размер на 1 054,04 лв. без ДДС, за която сума
е издадена Фактура № **********/21.03.2023 г.
Ищецът поддържа, че с изплащане на обезщетението се е суброгирал в
правата на увредения срещу застрахователя на виновния водач, а именно
ответното дружество – ЗАД „ОЗК – З-е“ АД. Твърди, че е изпратил регресна
покана до ответника за заплащане на сумата, но такова не е постъпило.
Претендира сумата от 1 068,04 лв., представляваща неизплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.,
ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответното дружество оспорва предявения иск по основание и размер.
Изложени са съображения, че не са налице всички предпоставки от
фактическа и правна страна за суброгиране на ищеца в правата на з-ия срещу
застрахователя на причинителя на вредата. Поддържа, че ПТП е настъпило по
вина на ищцовия водач. Оспорва механизма на ПТП, както и изключителната
вина на з-ия при него водач. Оспорва, че всички посочени в исковата молба
щети са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Счита, че
размерът на обезщетението трябва да репарира действителните вреди към
датата на ПТП и следва да се редуцират претендираните разходи за части и
труд на процесното МПС.
Моли съда да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 17.02.2023 г., около 13:00 часа, МПС „Хавал“, модел „Джолион“, с
рег. № СВ***ТМ е паркиран на ул. „Софроний Врачански“, гр. София. В
същото време водачът на товарен автомобил, марка „Мерцедес“ модел „410“,
с рег. № СМ***АМ предприема маневра за завой наляво, вследствие на което
реализира ПТП с паркирания лек автомобил „Хавал“, модел „Джолион“, с рег.
№ СВ***ТМ.
За настъпилото ПТП е представен двустранен констативен протокол,
съставен от водачите на процесните МПС-та, от който се установява, че за лек
автомобил „Хавал“, модел „Джолион“, с рег. № СВ***ТМ, са реализирани
материални щети по задната лява броня.
Установено е, че към датата на гореописаното ПТП лек автомобил
„Хавал“, модел „Джолион“, с рег. № СВ***ТМ, е з- в ЗАД „А-ц Б-я“ АД на
основание автомобилна застраховка „Каско“, застрахователна полица №
22-0300/300/5000322 със срок на действие от 00:00 часа на 28.06.2022 г. до
24:00 часа на 27.06.2023 г., покритие по Клауза „А“ (пълно Каско), съгласно
Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС, при договорена
застрахователна сума в размер на 28 815 евро., която е била валидна към
момента на застрахователното събитие. Установено е още, че по отношение на
2
товарен автомобил, марка „Мерцедес“ модел „410“, с рег. № СМ***АМ, е
била налице активна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена със ЗАД „ОЗК – З-е“ АД, която също е била
валидна към момента на застрахователното събитие.
В следствие на нанесените материални щети по лек автомобил „Хавал“,
модел „Джолион“, с рег. № СВ***ТМ, на 20.02.2023 г. е подадено
Уведомление за щети по МПС от собственика на автомобила – ХЮ.Г.. При
ищеца ЗАД „А-ц Б-я“ АД е образувана ликвидационна преписка по щета №
0300-23-777-501152, по която след изготвен доклад и опис на причинените
вреди е определено застрахователно обезщетение в размер на 1 053,82 лв.
Процесните щети са отстранени от „Д-с А-о“ ЕАД, на което е заплатена
сумата от 1 054,04 лв. без ДДС, видно от Фактура № **********/21.03.2023 г.
Установено е, че с регресна покана от ищецът е поискал от ответното
застрахователно дружество – ЗАД „ОЗК-З-е“ АД, да му заплати сумата от
1 068,04 лв., представляваща изплатеното застрахователно обезщетение
заедно с ликвидационните разноски. Видно от представения по делото
отговор с вх. № 1-10141014247/28.04.2023 г. ответното дружество отказва да
изплати претендираното обезщетение.
По делото е прието заключението на вещото лице Й. Д. Й. по
допуснатата и назначена на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебна
автотехническа експертиза се установява, че щетите по лек автомобил
„Хавал“, модел „Джолион“, с рег. № СВ***ТМ, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 17.02.2023 г. произшествие в
на ул. „Софроний Врачански“. Механизмът на ПТП, посочен от вещото лице,
съответства на описания в двустранния констативен протокол и
уведомлението за щети по МПС.
Вещото лице е изчислило стойността, необходима за възстановяване на
лек автомобил „Хавал“, модел „Джолион“, с рег. № СВ***ТМ, на база пазарни
цени съгласно приложената по делото Фактура № **********/21.03.2023 г.,
която възлиза на сумата от 969,80 лв. При изчисляване размера на вредите
вещото лице изрично е посочило, че в приложената по делото фактура от
21.03.2023 г. има данни, че е извършен ремонт и боядисване на буфер задна
броня ляв и спойлер задна броня, които липсват в описа на застрахователя и
няма данни същите да са били увредени.
В заключението е посочено, че причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на товарен автомобил, марка
„Мерцедес“ модел „410“, с рег. № СМ***АМ, който при извършване на
маневра наляво не е оставил достатъчно странично разстояние до паркирания
от дясната му страна лек автомобил „Хавал“, модел „Джолион“, с рег. №
СВ***ТМ. Вещото лице посочва, че водачът на товарния автомобил е имал
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако при
извършването на маневрата е оставил достатъчно странично разстояние до
паркирания лек автомобил.
Заключението е прието без възражения от страните, като същото съдът
кредитира като пълно, обективно и изготвено от специалист в областта на
автотехническата експертиза.
Други относими доказателства не са ангажирани.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
За да бъде успешно проведен предявеният иск с правно основание чл.
411 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже: 1) наличието на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца,
като застрахователят по имущественото з-е да е изплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото увреждане на з-ата вещ; 2) за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, т. е.
противоправно деяние, което да извршено виновно, да са налице вреди и
същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието.
Тези факти бяха безспорно установени в хода на делото.
В тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените
факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и да обори
презумпцията за вина на водача.
С оглед презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и неуспешното оборване от
страна на ответника, както и поради факта, че т. 4 от заключението на САТЕ
посочва, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „410“, с рег. №
СМ***АМ, настоящият състав счита, че безспорно е налице виновно
поведение от страна на з-ия при ЗАД „ОЗК – З-е“ АД, поради което
възраженията на последния относно липсата на вина са неоснователни.
Съдът намира за частично основателно възражението на ответника, че
вредите по процесния автомобил не се намират в пряка причинно-следствена
връзка с поведението на з-ия водач. Съдът счита, че вредите, описани в
протокола и в заявката за щета, а именно задна лява броня и калник заден ляв,
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 17.02.2023 г.
ПТП, поради което разходите за ремонт за тяхното възстановяване следва да
бъдат обезщетени. По отношение на извършеното боядисване на буфер задна
броня ляв и спойлер задна броня, съдът кредитира заключението на вещото
лице, което приема, че доколкото същите не са посочени в описа на ищцовото
дружество, тези вреди не се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Действително в хода на ремонтните дейности е възможно да бъдат
установени и други щети, но за да се приеме, че същите са в причинно-
следствена връзка със застрахователното събитие, следва да бъдат ангажирани
съответни доказателства, каквито в случая не са налице. Както посочва
вещото лице в защитата на заключението си в проведеното ОСЗ по делото, ако
са били установени други щети, подлежащи на възстановяване, то е следвало
да бъде извършен повторен оглед. При необходимост от извършване на
допълнителен оглед следва да се спазят същите правила като при
първоначалния, като новоустановените щети по автомобила следва да бъдат
съгласувани от собственика му или негов представител, както и от
представител на застрахователя. Тъй като в случая посочените изисквания не
са спазени, настоящият съдебен състав намира, че съответните вреди не
подлежат на обезщетяване от страна на ответното застрахователно дружество.
Ето защо съдът, кредитирайки заключението на вещото лице, приема, че
4
необходимата стойност за отстраняване на щетите по з-ия при ищеца лек
автомобил, които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, е 969,80 лв.,
като обичайните разноски за ликвидиране на щетата са в размер от 15 лв.
Следователно, настоящият състав счита, че искът с правно основание чл. 411
КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 984,80 лв.,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение
с включени 15 лева ликвидационни разноски, и отхвърлен за горницата до
1 068,04 лв.
Върху главницата от 984,80 лв. следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (16.12.2024 г.) до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
При този изход на спора – частична основателност на предявения иск,
право на разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената част от
исковете, респ. отхвърлената част.
Съдът намира възражението на ответното дружество за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа по дела
с материален интерес от 1 000 до 10 000 лв. минималното възнаграждение
възлиза на 400 лв. + 10 % за горницата над 1 000 лв. При материален интерес
от 1 068,04 лв. минималното адвокатско възнаграждение се равнява на 406,40
лв. В случая уговореното адвокатско възнаграждение е в размер 480 лв. Съдът
счита, че претендираните разноски следва да се присъдят в цялост.
Заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен, въпреки възражението на
ответника, като същият е в размер близък до предвидения минимум в
Наредбата. Заплатеният в близък до минималния размер хонорар отговаря на
фактическата и правна сложност на делото и обема на свършената от адвоката
работа, поради което възражението следва да бъде отхвърлено.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част
от исковете, които съответно възлизат на 627 лв., представляващи: 442,60
адвокатско възнаграждение, 138,30 лв. депозит за САТЕ и 46,10 лв. държавна
такса.
По отношение на претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение, редът за негово определяне е чл. 78, ал. 8 от ГПК,
препращащ към нормата на чл. 37 от Закона за правната помощ, а тя на свой
ред към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ - за защита по дела с
определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 360 лв., а
алинея втора от същия допуска увеличаване на максималния размер с до 50%,
в случаите когато е имало повече от три съдебни заседания или материалният
интерес надхвърля 10 000 лв. Тези обстоятелства не са налице в настоящото
производство, поради което настоящият състав намира за справедливо с оглед
фактическата и правна сложност на делото в полза на ответника да бъдат
присъдени 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят сторените разноски в исковото производство, съразмерно с
5
отхвърлената част от исковете, които възлизат в размер на 31,20 лева,
представляващи: 7,80 лв. юрисконсултско възнаграждение, 11,70 лв. депозит
за САТЕ, 11,70 лв. депозит за свидетел.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53
състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД ЗАД „ОЗК – З-е“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1301, р-н
„Възраждане“, ул. „Света София, № 7, ет. 5, представлявано от
изпълнителните директори А.П.Л. и Р. К.ов Д., да заплати на ЗАД „А-ц Б-я“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, представлявано от изпълнителните директори
П.Д. П. и А.Б.А., сумата от 984,80 лв., представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение, с включени 15 лева ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда (16.12.2024 г.) до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 1 068,04 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ОЗК – З-е“ АД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1301, р-н „Възраждане“,
ул. „Света София, № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори
А.П.Л. и Р. К.ов Д., да заплати на ЗАД „А-ц Б-я“ АД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16,
представлявано от изпълнителните директори П.Д. П. и А.Б.А., сумата от 627
лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „А-ц Б-я“ АД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
„Сребърна“ № 16, представлявано от изпълнителните директори П.Д. П. и
А.Б.А., да заплати на ЗАД „ОЗК – З-е“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1301, р-н „Възраждане“, ул. „Света София, № 7, ет.
5, представлявано от изпълнителните директори А.П.Л. и Р. К.ов Д., сумата от
31,20 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6