Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 18. 06. 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на единадесети
юни през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 7186
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***”, рег. № ***, чрез
„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от ***, в която се твърди, че по силата на сключен договор за потребителски заем с
номер *** год. ищецът е отпуснал на ответницата К.Х.Г. *** паричен кредит в размер на
8 000 лв. и закупуването на застраховка в размер на 2 688 лв. Твърди
се, че сумата, предмет на договора, е била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в чл. 1 от договора, като усвояването на сумата от ответницата е било
удостоверено с полагането на подписа й. Твърди се, че за ответницата е
възникнало задължението да погаси заема на 60 месечни вноски- всяка по 238, 92
лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването й съгласно годишния процент на разходите- 18, 27 % и годишния
лихвен процент- 15, 90 %. Твърди се, че ответницата е преустановила плащането
на вноските по кредита на 05. 07. 2017 год., като към тази дата са били
погасени 32 месечни вноски. Твърди се, че на основание чл. 5 от договора
вземането на ищеца е станало изискуемо в пълен размер. Твърди се, че към
настоящия момент задължението на ответницата възлиза на 4 785, 15 лв. главница
и 919, 01 лв. договорна /възнаградителна/ лихва. Твърди се, че отделно от тези
суми ответницата дължи лихва за забава в размер на 942, 17 лв. за периода от 05.
08. 2017 год. до 12. 07. 2019 год. Твърди се, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр.
дело № *** год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че издадената
заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5
от ГПК, което обуславя правния интерес от предявяването на иск. Поради това
ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи горните суми в общ размер на 6 646,
33 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира и присъждане на всички
направени съдебни разноски по делото.
Ответницата К.Х.Г. ***, чрез назначения й от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № ***год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът се явява
основателен.
Вземането на ищеца
произтича от сключен договор за потребителски заем с номер ***от *** год. По силата на този договор ответницата К.Х.Г. като кредитополучател се е задължила да върне получения заем на 60
месечни вноски, всяка от които по 238, 92 лв. Не се спори между страните, че
ответницата е погасила изцяло 32 месечни вноски, като считано от 05. 07. 2017
год. е преустановила плащанията. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от сключения договор при просрочване на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост. При
съобразяване на цитираната по- горе разпоредба се налага изводът, че изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните, като кредиторът може да пристъпи към принудително събиране на
вземането си, като насочи изпълнението върху цялото имущество на
кредитополучателя по установения от закона ред.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че в полза на
ищеца съществува вземане срещу ответницата в размер на сумата от 6 646, 33 лв., от
които 4 785, 15 лв. представляващи главница, 919, 01 лв.
представляващи договорна /възнаградителна/ лихва и 942, 17 лв. представляващи лихва за забава.
Горното позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по
чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство
деловодни разноски в размер на 182, 93 лв., както и направените в настоящото
исково производство деловодни разноски в размер на 920, 48 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата К.Х.Г.
***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***”, рег. № ***, чрез „******“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от ***, сумата от 4 785, 15 лв., представляваща главница по договор за потребителски заем с номер *** год., сумата от 919, 01 лв.,
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05. 07. 2017
год. до 05. 10. 2019 год., и сумата
от 942, 17 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 05. 08. 2017 год.
до 12. 07. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.
07. 2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К.Х.Г.
***, ЕГН **********, да заплати на „***”,
рег. № ***, чрез „******“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от 182, 93 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 920, 48 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: