РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. В., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:П.Т.
при участието на секретаря Х. И. Х.
като разгледа докладваното от П.Т. Гражданско дело № 20213110110082 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. Д. Д. срещу О.В. иск да
бъде постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради настъпилото на
14.01.2021г. събитие – спъване на тротоарна плочка и падане по лице, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: На 14.01.2021г., около 10:00ч., в гр. В., по ул.
„Н.К.“, ищцата при движение по тротоара се спънала в разбита тротоарна плочка, паднала
по лице, като получила травми в областта на лицето с обилно кървене. Разбитата тротоарна
плочка се намирала на тротоара по протежение на уличното платно на ул. „Н.К.“. Пътят и
тротоарът са общинска собственост, като ответникът е задължен да полага грижата на добър
стопанин. Ищцата изпитала силна болка и стрес от необичайния вид на лицето си и от
обилното кръвотечение. Била в невъзможност да се изправи сама след падането.
Транспортирана била до спешен кабинет на МБАЛ „С. А.“ АД, в гр. В.. Установена била
контузия на лицето и счупване на носните кости. На 17.01.2021г. ищцата била
освидетелствана в съдебна медицина. От инцидента ищцата претърпяла множество
неимуществени вреди. Бил посетен и лекар психиатър, който излязъл със заключение –
посттравматично стресово разстройство. Отговорен за вредите е О.В., която не изпълнила
задължението си по реда на чл. 31 Закона за пътищата, както и чл. 11 ЗОС
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който се
излага следното: Искът е неоснователен и недоказан. Оспорва се, че на посочената дата
14.01.2021г. на място е имало разбита плочка. Оспорва се ищцата да е получила описаните в
исковата молба увреждания.
В уточнителна молба от 29.10.2021г. ищцата сочи, че инцидентът се е случил в гр. В.,
ул. „Н.К.“, до входа на номер 32, веднага след подминаване на пресечката с ул. „Р. М.“, при
1
движение в посока центъра. Тротоарните плочки са били видимо неравни и разбити. След
инцидента е извършен ремонт от О.В. и плочките са подменени.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от лист за преглед на пациент в спешното отделение на МБАЛ „С. А. – В.“
АД, на 14.01.2021г. в 10:45 ч. М. Д. Д. е била приета за преглед, поради спъване на улицата.
Получена е травма на главата и носа, с кървене от ноздрите. Извършено е рентгенологично
изследване.
По делото е приложено медицинско удостоверение с номер 9 от 2021г., от което се
установява следното: На 17.01.2021г. д-р Г. прегледал М.Д.. По предварителни данни
същата на 14.01.2021г., към 10:00ч. в района на ул. „Н.К.“, гр. В., се спънала в разбита
тротоарна плочка. Паднала по очи. Получила травма в областта на лицето. Не е губила
съзнание. Получила е обилно кървене от носа. След инцидента е била транспортирана до
Спешен сектор на МБАЛ „С. А. – В.“ АД. Проведен бил клиничен преглед и е установена
контузия на лицето и счупване на носните кости без разместване. Обективно в лявата
половина на челото се наблюдава ожулване с червеникав цвят и диаметър около 2-3 см.
Установява се оток и палпаторна болезненост. Клепачите на двете очи са отекли и мораво
кръвонаседнали. Гърбът на носа е отекъл, силно болезнен. По гърба на носа се установяват
червеникави ожулвания с неправилна форма. Посочено е, че описаните травматични
увреждания могат да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Приложен е медицински доклад относно проведено прихотерапевтично
консултиране.
По делото е допусната СПЕ, като от заключението на вещото лице се установява
следното: В първите часове и дни след събитието ищцата е развила проявите на остра
стресова реакция. Тази реакция е продължила в рамките на няколко дни. Част от
симптомите при ищцата продължили да персистират като разстройство в адаптацията с
тревожно – фобиен синдром. Разстройството в адаптацията е преминало в рамките на
периода на възстановяване – 4 месеца. Към момента на изследването при ищцата липсва
изразен дискомфорт и емоционален стрес, с изключение на симптоми, като предварителна
тревожност, периодично безсъние, страх от излизане сама и ситуационните страхове с
характеристика на фобия, които продължават и към момента на изследването.
В открито съдебно заседание е разпитан св. Д.Д.. Същата заяви следното: Познавам
ищцата от години. Знам за инцидента. Отивайки до магазина по „Н.К.“, аз живея на „Р. М.“,
виждам М. и дъщеря й по улицата. Както си вървяхме и си приказвахме М. се спъна, даже
падна, цялата беше в кръв. Уплаши се жената. Беше светло и не валеше. Плочките на
мястото са така разбити, че постоянно се правят ремонти. При настъпване на инцидента
също бяха разбити плочките. М. се спъна в плочките, носът й се разби, цялата беше подута.
Кървеше обилно. Тръгнахме заедно към Спешното.Причината за падането са плочките.
Нямаше видима неравност. Плочките не са циментирани, просто са подредени и нямат
никакви фуги между тях.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намират своето правно основание в чл. 49 ЗЗД, който урежда, че
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнение на тази работа. Следователно, за да бъде налице
отговорността на възложителя са необходими следните предпоставки: 1. Вреди, причинени
на пострадалия. 2. Вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил работа. 3. Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника. 4. Причинителят да има вина за вредите. Отговорността на
възложителя е обективна и има гаранционно-обезпечителна функция.
2
От събраните по делото доказателства – свидетелски показания и медицинска
документация – безспорно се установи, че на 14.01.2021г., към 10:00ч. в района на ул.
„Н.К.“, гр. В., ищцата се спънала в разбита тротоарна плочка. Паднала по очи. Получила
травма в областта на лицето. Не е губила съзнание. Получила е обилно кървене от носа.
След инцидента е била транспортирана до Спешен сектор на МБАЛ „С. А. – В.“ АД.
Проведен бил клиничен преглед и била установена контузия на лицето и счупване на
носните кости без разместване.
С оглед на получената травма съдът допусна извършването на СПЕ, чието
заключение кредитира изцяло, като професионално дадено, допълващо останалия
доказателствен материал и отговарящ изцяло на поставените въпроси. Установи се, че в
първите часове и дни след събитието ищцата е развила проявите на остра стресова реакция.
Тази реакция е продължила в рамките на няколко дни. Част от симптомите при ищцата
продължили да персистират като разстройство в адаптацията с тревожно – фобиен синдром.
Разстройството в адаптацията е преминало в рамките на периода на възстановяване – 4
месеца. Към момента на изследването при ищцата липсва изразен дискомфорт и
емоционален стрес, с изключение на симптоми, като предварителна тревожност,
периодично безсъние, страх от излизане сама и ситуационните страхове с характеристика на
фобия, които продължават и към момента на изследването.
Чл. 11 ЗОС урежда, че имоти и вещи общинска собственост, се управляват в интерес
на населението в общината съобразно разпоредите на закона и с грижата на добър
стопанин.
Безвиновната отговорност по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата се ангажира в
случаите, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено
увреждане при и по повод извършването на последната. В случая органът към О.В., който е
бил натоварен с поддръжка на инфраструктурата, собственост на О.В., в случая с
поддържане на тротоарната настилка, не е изпълнил задължението да поддържа общинската
собственост с грижата на добър стопанин. Безспорно от събраните по делото гласни
доказателства се установи, че причина за инцидента е именно плочка от тротоара по ул.
„Н.К.“. Безспорно е между страните, че този тротоар е общинска собственост.
Според българския съд неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение се определя от принципа на справедливостта, очертан в
чл. 52 от ЗЗД. Моралните вреди са индивидуално определими и е в дисхармония със
справедливостта определяне на обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка
и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-
икономически условия на живот. Обезщетението за неимуществени вреди обхваща всички
болки и страдания, които са настъпили и ще настъпят в бъдеще. Да определи съдът
справедливо обезщетение означава да определи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически сътресения.
От установената фактическа обстановка съдът намира, че твърденията за претърпени
неимуществените вреди от ищцата бяха доказани. Размерът на справедливото обезщетение
според настоящия съдебен състав е в размер на 2000,00 лв. За разликата над тази част
искът се явява неоснователен.
Предвид изхода на спора в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените
разноски в производството в размер на 240,00 лв., предвид частичната основателност на
претенцията. В полза на ответника следва да се присъди сумата от 120,00 лв., предвид
частичната неоснователност на претенцията. О.В. следва да бъде осъдена да заплати в полза
на Районен съд – В. сумата от общо 160,00 лв. – сбор от държавна такса и възнаграждение
на вещо лице, с оглед частичната основателност на претенцията.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.В., ЕИК ***, представлявана от кмета И.П., да заплати на М. Д. Д.,
ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „Н.б.“ **, ет. *, ап. **, сумата от 2000,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, поради настъпилото на 14.01.2021г. събитие – спъване на тротоарна плочка и
падане по лице, настъпило в гр. В., ул. „Н.К.“, до входа на номер 32, веднага след
подминаване на пресечката с ул. „Р. М.“, при движение в посока центъра, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 14.01.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от
2000,00 лв. до пълния претендиран размер от 5000,00 лв., поради неоснователност.
ОСЪЖДА О.В., ЕИК ***, представлявана от кмета И.П., да заплати на М. Д. Д.,
ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „Н.б.“ **, ет. *, ап. **, сумата от 240,00 лв.,
представляваща част от сторените разноски в производството, предвид частичната
основателност на претенцията, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. В., ул. „Н.б.“ **, ет. *, ап. **, да
заплати на О.В., ЕИК ***, представлявана от кмета И.П., сумата от 120,00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, предвид частичната
неоснователност на претенцията.
ОСЪЖДА О.В., ЕИК ***, представлявана от кмета И.П., да заплати в полза на
Районен съд – В., по сметка на съда сумата от 160,00 лв., представляваща сбор от дължима
държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4