Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………24.08.2020 година…….……..Град Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД………….…Гражданско отделение
На………тридесет
и първи юли......………….……..………..……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Д...……………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 6601……по описа за……….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за
сумата от общо 228,58 лв., представляваща неплатена главница по задължение
за предоставени далекосъобщителни услуги по три договора за мобилни услуги - №
615690234/31.05.2016 г. /мобилен
телефонен номер **********/, № *********/21.09.2016 г. /мобилен телефонен номер **********/ и договор за мобилни услуги № 617900608/06.06.2017 г. /мобилен телефонен
номер **********/, и 2/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата
от 303,39 лв. представляваща предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски по три договора за
лизинг от 31.05.2016 г., 21.09.2016 г. и 06.06.2017 г. ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение.
Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК,
срещу П.Т.Д. и било образувано ч.гр.дело №3756/2019 г., по описа на
Старозагорски районен съд, като била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 531,97 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Поради връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК бил предявен установителен иск за
сумата 531,97 лева, представляващи цена на потребени и незаплатени мобилни
услуги и лизингови вноски.
Ищецът сочи, че между него и ответницата бил сключен
Договор за мобилни услуги № *********/31.05.2016 г. и Договор за лизинг от
31.05.2016 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени
мобилен телефонен номер **********. (със стандартна месечна абонаментна такса
29.99 лв. с вкл. ДДС или 24.99 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство LENOVO
Vibe SI Lite White. Предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 404,57
лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за
лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 17,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера; Договор за мобилни услуги № *********/21.09.2016 г.
и Договор за лизинг от 21.09.2016 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на
клиента са предоставени мобилен телефонен номер **********. (със стандартна
месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25,82 лв. без вкл. ДДС) и
мобилно устройство LENOVO С2 Black. Предоставянето на устройството е уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 92,00 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от
договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 4,00 лв. с вкл. ДДС всяка, като е
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Договор за мобилни услуги №
********* от 06.06.2017 г. и Договор за лизинг от 06.06.2017 г. Съгласно
Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер
**********. (със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или
20.82 лв. без вкл. ДДС) и мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2016 Black.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 266.57 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 11.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Ответницата не изпълнила свои парични задължения за
периода м. октомври 2017 г. - м. февруари 2018 г. начислени й в шест фактури
както следва:
Фактура № **********/15.10.2017 г. била издадена за
отчетния период 15/09/2017- 14/10/2017 г. и включвала следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна
такса 18.32 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги
0.50 лв. (от които Други услуги с добавена стойност 0.50 лв.), които били в общ
размер на 19.57 лв. без ДДС - 23.48 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно
устройство LENOVO С2 Black - 4.00 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********:
месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса Временно възстановяване на изходящия
трафик 1.24 лв. и такса за спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги
6.21 лв. (от които Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 5.83 лв., Кратки
текстови съобщения (SMS) 0.38 лв.), които били в общ размер на 29.02 лв. без
ДДС - 34.83 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy J5 2016 Black- 11.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, е 73.90 лв., като след приспадане на 0.07 лв. надвнесено плащане за
задължение от предходен отчетен период, претендиралата сума по фактурата била
73.83 лв.
Фактура № **********/05.11.2017 г. била издадена за
отчетния период 05/10/2017- 04/11/2017 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: За мобилен номер **********: месечна абонаментна
такса 14.99 лв., такса Временно възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв. и
такса за спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги 3.35 лв. (от които
Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 3,33 лв., Разговори към „Грижа за
клиента“0.02 лв.), които били в общ размер на 20.33 лв. без ДДС - 24.40 лв. с
вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство LENOVO Vibe SI Lite White —
17.59 лв. c вкл. ДДС; Общата сума, начислена във фактурата, е 41.99 лв., като
след приспадане на 0.40 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен
отчетен период, претендираната сума по фактурата била 41.59 лв.
Фактура № **********/15.11.2017 г. била издадена за
отчетния период 15/10/2017- 14/11/2017 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер ********** : месечна абонаментна
такса 18.32 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги
1.06 лв. (от които Други услуги с добавена стойност 0.50 лв., Други услуги
0.54лв. и Разговори към „Грижа за клиента“ 0.02лв.), които били в общ размер на
20.13 лв. без ДДС - 24.16 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно
устройство LENOVO С2 Black -4.00 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер **********:
месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., както
и ползвани услуги 9.92 лв. (от които Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 9.16
лв. и Кратки текстови съобщения (SMS) 0.76 лв.), които били в общ размер на
31.49 лв. без ДДС — 37.78 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J5 2016 Black — 11.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата била 77.53 лв.
Фактура № **********/05.12.2017 г. била издадена за
отчетния период 05/11/2017- 04/12/2017 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер ********** : месечна абонаментна
такса 14.99 лв., както и ползвани услуги 0.04 лв. (от които Разговори към
„Грижа за клиента“ 0.04 лв.), които били в общ размер на 15.03 лв. без ДДС -
18.04 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство LENOVO Vibe SI
Lite White - 17.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по
фактурата, била 35.63 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите между
„Теленор България“ ЕАД и ответницата нейна вина, поради изпадането й в забава,
на потребителя била издадена и фактура № **********/15.01.2018 г., която
включвала задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на
договори по вина на потребителя в размер на 629,90 лв., както и задължение за
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство LENOVO С2
Black и SAMSUNG Galaxy J5 2016 Black в общ размер на 233,03 лв. с вкл. ДДС.
Обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това
право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч.
по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство LENOVO С2
Black, чието ползване било предоставено с Договор за лизинг от 21.09.2016 г.,
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ размер на 36.00
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на девет неначислени лизингови вноски. За мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J5 2016 Black, чието ползване било предоставено с
Договор за лизинг от 06.06.2017 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови
вноски бил в общ размер на 197,03 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет
неначислени лизингови вноски.
Сумата от 629,90лв., представляваща задължение за неустойки
за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, не била предмет
на заповедното производство и не се претендирала в настоящото производство.
Предвид това общата сума, начислена във фактурата, била 862,93 лв., а претендираната
сума по фактурата – 233,03 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите между
„Теленор България“ ЕАД и ответницата по нейна вина, поради изпадането й в
забава, на потребителя била издадена и фактура № **********/05.02.2018 г.,
която включвала задължение за заплащане на неустойки за предсрочното
прекратяване на договори по вина на потребителя в размер на 147,43 лв., както и
задължение за предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно
устройство LENOVO Vibe SI Lite White в общ размер на 70,36 лв. с вкл. ДДС.
Обявяването на предсрочната изискуемост на
неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на
оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това
право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч.
по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство LENOVO Vibe SI
Lite White чието ползване било предоставено с Договор за лизинг от 31.05.2016
г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ размер на 70,36
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на четири неначислени лизингови вноски.
Сумата от 147,43 лв., представляваща задължение за
неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, не била
предмет на заповедното производство и не се претендирала в настоящото
производство. Предвид това общата сума, начислена във фактурата, била 217,79
лв., а претендираната сума по фактурата – 70,36 лв.
Общата сума, начислена във фактурите била 531,97 лв.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата,
че съществува вземане в полза на ищеца в общ размер на 531,97 лв., по фактура №**********/15.10.2017 г., фактура №
**********/05.11.2017 г., фактура №**********/15.11.2017 г., фактура № **********/05.12.2017 г., фактура
№**********/15.01.2018 г. и фактура № **********/05.02.2018 г. ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който се взема позиция за неоснователност на иска. Особеният
представител на ответницата оспорва твърдението на ищеца, че за същата
възникнали посочените задължения и в посочените срокове. Твърдяло се, че за
договорите били приложими общи условия, каквито не били представени, нито било
установено, че ответницата се запознала с тях.
Не били представени доказателства за това, дали по
силата на сключените договори за мобилни услуги операторът реално предоставил
на клиента такива услуги, дали същите били вярно отчетени от измервателните
средства на доставчика на услугите и дали били правилно тарифирани, а оттук - и
дали коректно фактурирани.
На следващо място, оспорва твърдението, че ответницата
получила посочените в исковата молба мобилни устройства и дължала заплащане на
лизингови вноски за тях. Не били представени приемно-предавателни протоколи,
чието съставяне и подписване било задължително съгласно чл.5, предл. 2 от
Общите условия към договорите за лизинг.
Оспорва и твърдението на ищеца за предсрочна
изискуемост и дължимост на лизингови вноски по договори за лизинг от
31.05.2016г., 21.09.2016г. и 06.06.2017г. Заплащането на всички лизингови
вноски, начислени по фактури № **********/15.01.2018г. и
**********/05.02.2018г., се претендирало на основание предсрочна изискуемост,
настъпила поради едностранно предсрочно прекратяване на договорите от ищеца.
Нещо повече, в чл. 9, ал.2 от Общите условия към всеки един от договорите за
лизинг изрично било посочено, че „страните нямат право да прекратят договора
преди изтичане на уговорения в него срок на действие“, което било в пълно
противоречие с действията, предприети от ищеца. Твърдяното прекратяване не било
съобщено на насрещната страна, нито й бил даден „подходящ срок“ по смисъла на
чл. 87 от ЗЗД за изпълнение на твърдените задължения. Предсрочната изискуемост
била в зависимост и от валидното предсрочно прекратяване /разваляне/ на
договора за мобилни услуги. Счита, че предвид липсата на отправено до
ответницата изявление за разваляне на договора за мобилни услуги с подходящ
срок за изпълнение претенцията за заплащане на основание настъпила предсрочна
изискуемост на пълния размер на лизинговите вноски, се явявала неоснователна.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен.
В о.с.з. проведено на 31.07.2020 г. особеният
представител на ответницата не поддържа възраженията си във връзка с
предоставено реално потребление и фактурирането на услугите, с оглед цената на
иска и разходите за назначаване на експертизи в тази връзка, предвид липсата
си на връзка с ответницата.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Старозагорски районен съд, е бил
сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
По делото не е спорно, а и от доказателствата по
делото се установи, че страните в процесния период са били в договорни
правоотношения по три договора за мобилни услуги - № *********/31.05.2016 г. - мобилен телефонен номер
**********, /л. 11-12 от делото/, № *********/21.09.2016 г. - мобилен телефонен
номер **********, /л. 16-17 от делото/, № *********/06.06.2017 г. /мобилен
телефонен номер **********, /л. 21-22 от делото/ и три договора за лизинг от
31.05.2016 г., 21.09.2016 г. и 06.06.2017 г. 13.09.2016 г. /л. 13, л. 18-19 и л. 23 от
делото/.
Представени са писмени доказателства за общите парични
задължения на ответницата в периода м.
октомври 2017 г. - м. декември 2017 г. начислени й в четири фактури както следва: 1/ фактура
№ **********/15.10.2017 г. за отчетния
период 15.09.2017 – 14.10.2017 г. като общата сума, начислена във фактурата, е 73,83
лв. /л. 26-27 от делото/ 2/ фактура № **********/05.11.2017
г. за отчетния период 05.10.2017 - 04.11.2017 г., като
общата сума начислена и претендирана във фактурата, е 41,59 лв. /л. 28 от
делото/, 3/ фактура № **********/15.11.2017
г. за отчетния период 15.10.2017 г. - 14.11.2017 г. като общата сума, начислена
и претендирана във фактурата е 77,53 лв. /л. 29 от делото/ и 4/ фактура
№**********/05.12.2017 г. за отчетния период 05.11.2017 г. - 04.12.2017 г. като
общата сума, начислена и претендирана във фактурата е 35,63 лв. /л. 30 от
делото/.
След намаляването и поради предсрочно прекратяване на
договорите за лизинг от страна на ищеца били издадени две фактури №
**********/15.01.2018 г. /л. 31 от делото/ и № **********/05.02.2018 г. /л. 33 от делото/ като от тях са претендирани
единствено сумите по незаплатените лизингови вноски в общ размер на 303,39 лв.
От приложеното частно гражданско дело № 3756/2019 г.
по описа на Старозагорски районен съд, се установи, че на основание чл. 410 ГПК
съдът е издал заповед за изпълнение №
1981/24.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение, за сумата общо 531,97
лв. за главница и предсрочно изискуеми лизингови вноски /подробно описани в
заявлението по чл. 410 ГПК/ за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги
и лизингови вноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.07.2019
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 385,00 лева разноски по делото.
При така установената фактическа обстановка Старозагорски районен съд намира от
правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален
положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той
може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за
установено срещу длъжника съществуването на вземането му.
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
/юридически факти/: 1/ наличието на валидно възникнали облигационни връзки
между страните в производството по сключените договори за мобилни услуги въз
основа, на които се претендират процесните сумите; 2/ че ответницата е потребила
съответните услуги и съответно наличие на задължение за заплащане на абонаментна
такса и ползвани далекосъобщителни услуги и 3. стойността на доставените далекосъобщителни
услуги в претендирания в исковата молба размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът
носи доказателствената тежест да установи при пълно и главно доказване
наличието на посочените предпоставки.
1/ По претенцията за заплащане на ползвани
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски по време на действие на посочените договори за мобилни услуги и
лизинг /чиято дължимост е обективирана във фактура № **********/15.10.2017 г., фактура
№ **********/05.11.2017 г., фактура № **********/15.11.2017 г., фактура
№**********/05.12.2017 г./ съдът намира, че с оглед на представените по делото
договори за мобилни услуги и лизинг, сключени между страните по спора се
установява, че между тях са възникнали валидни облигационни връзки по
процесните договори. Тези шест договора сключени между страните в настоящото
производство, по своята правна природа представляват ненаименовани,
консенсуални, двустранни, възмездни и комутативни договори, по силата на които
в момента на сключването им и за двете страни по тях са възникнали субективни
права и правни задължения. Правното действие на сключените ненаименовани
договори попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от тях договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързана с
упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида
на субективните /относителните/ търговски сделки. Договорите са сключени при
предварително установени от ищеца общи условия /чл. 298, ал. 1 ТЗ/, които са
задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел. Поради това съгласно
принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между ищеца и ответницата е възникнало
действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил да
предоставя на ответницата мобилните услуги, посочени в договорите за мобилни
услуги срещу изпълнение на насрещната престация от страна на потребителя –
заплащане на уговореното възнаграждение.
Следва да се посочи, че процесните договори за мобилни
услуги съставляват индивидуален договор при общи условия по смисъла на чл. 228,
ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по него са юридическо лице,
което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор,
поради което има качеството на „Търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/,
както и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството
на „Потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на
отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на
защита на някои от основните права на потребителите, в това число и на правото
на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни условия. В
тази връзка следва да се посочи, че от представените писмени доказателства се
установява, че страните са се намирали в договорни отношения по сключени между
тях договори за мобилни услуги и лизинг, съответно от 31.05.2016 г., от
21.09.2016 г., и от 06.06.2017 г. По силата на валидно възникналото
облигационно правоотношение, операторът е предоставил на абоната телефонни
номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и
вноски. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите
елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част
от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен в
отговора на исковата молба или в о.с.з. и по този начин лицето е декларирало,
че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите /в решение № 18.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 682/2010 г., I т.о. е прието, че оспорване на документа може да се
предприеме само по почин на заинтересованата страна, но не и служебно от съда –
чл. 193, ал. 1 ГПК/. В този смисъл
не са налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на
договорите поради противоречието им с нормата на чл. 228 ЗЕС, като същите са
редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им задължения.
Отделно от това ответницата има задължението да заплаща
цената за предоставените й услуги, като в нейна тежест е да установи, че го е
изпълнила, но по делото въобще не се ангажират писмени доказателства за
погасяване на сумите по фактурите. Дали дадена фактура е достигнала или не до
знанието на потребителя е обстоятелство, което няма никакво отношение към
задължението му за заплащане на предоставяните услуги. Във всяка фактура и
приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, продължителността и
стойността на ползваните услуги по договорите. Действително задълженията като
конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за плащане
представляват не фактурите, а ползваните услуги, които абонатът е потребил и
оттук няма значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. В ОУ
операторът е предоставил срок от издаване на фактурата за доброволното й
плащане, а след това и допълнителен срок за оспорване на дължимите суми, ако те
са били формирали неправилно, като няма данни абонатът да е упражнил това свое право.
След като клиентът има сключен договор, по който получава изпълнение, той
следва да дължи и насрещно такова, като липсата на доказано изпълнение от
негова страна е предпоставка за осъждането му да заплати ползваните услуги.
Досежно въпросът за едностранното прекратяване на договора от страна на
оператора, същото е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от абоната,
като това прекратяване настъпва автоматично по силата на договора, без да е
необходима форма за валидност или за доказването му.
В заключение може да се каже, че по делото не се
оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е предоставил
посочените далекосъобщителни услуги, от което следва, че в тежест на
ответницата възниква задължението за заплащане на цената. Ответницата не е
оспорила нито размера на потребените от нея услуги, нито тяхната цена. Не са
представени доказателства, от които може да се направи извод, че не са ползвани
услугите на ищеца, подробно описани в приложенията към фактурите.
С процесните договори страните са поели насрещни права
и задължения, като основното задължение поето от ответницата е именно
заплащането на месечните абонаментни такси и използвани далекосъобщителни
услуги, което не е изпълнено от нея. Предвид всичко изложено настоящия съдебен
състав приема предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК
за основателен и като такъв следва да се уважи.
По отношение на дължимите лизингови вноски съдът
намира, че същите до претендирания размер на дължими, по делото не е представено
нито едно доказателство за връщането на лизинговата вещ на ищеца. В настоящия
случай се установява, че ищецът е предоставил за ползване на ответника
мобилното устройство във вид, годен за употреба /така чл. 4 от всеки един от
трите договора за лизинг/, поради което за лизингополучателя е възникнало
задължението да заплати цената на лизинговата вещ. В случая е без значение дали
лизингодателя е уведомил ответницата за прекратяване на договора за лизинг, тъй
като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 22.07.2019 г. крайният срок и на трите лизингови договора /2108 г. за първите
два и м. май 2019 г. за третия/, е изтекъл, сумата не е била платена от абоната
и няма данни мобилното устройство да е върнато на оператора /така и решение
№ 165/09.06.2020 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1057/2020 г.
постановено по дело на същия ищец по еднакъв случай/. Поради това съдът
намира, че предявеният установителен иск от ищеца за признаване на установено по отношение на ответницата
съществуване на вземане в размер на 303,39 лв., представляващо лизингови вноски
по договорите за лизинг към него е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото, с оглед задължителното
тълкуване на закона, дадено в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска по чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените в исковото производство разноски за платена държавна такса,
възнаграждение за особен представител, адвокатско възнаграждение в общ размер
на 685,00 лв. и в заповедното производство за адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 385,00 лв.,
които да бъдат възложени в тежест на ответницата /доказателства за заплатено в брой адвокатско възнаграждение изпълняващо
изискването на т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 6/2012 г. ОСГТК се намират на л.10 от исковото и л. 15 от заповедното
дело/.
Доколкото по делото не са претендирани и не са
представяни доказателства за направени такива от назначения особен
представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК по отношение на П.Т.
Александрова, ЕГН: ********** и адрес: *** съществуването на вземането на „Теленор България“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6, за сумата
от общо 531,97 лв. /петстотин
тридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/ по три договора за мобилни услуги с № *********/31.05.2016
г. /мобилен телефонен номер **********/, № *********/21.09.2016 г. /мобилен
телефонен номер **********/ и договор за мобилни услуги № *********/06.06.2017
г. /мобилен телефонен номер **********/, и три договора за лизинг от 31.05.2016
г., 21.09.2016 г. и 06.06.2017 г. за
периода м. октомври
2017 г. - м. февруари 2018 г. съгласно
1/ фактура № **********/15.10.2017 г. за отчетния период 15.09.2017 –
14.10.2017 г., 2/ фактура № **********/05.11.2017 г. за отчетния период
05.10.2017 - 04.11.2017 г., 3/ фактура № **********/15.11.2017 г. за отчетния
период 15.10.2017 г. - 14.11.2017 г., 4/ фактура №**********/05.12.2017 г. за
отчетния период 05.11.2017 г. - 04.12.2017 г., 5/ фактура №
**********/15.01.2018 г. за отчетния период 15.12.2017 г. – 14.01.2018 г. и
фактура № **********/05.02.2018 г. за отчетния период 05.01.2018 г. –
04.02.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1981/24.07.2019 г. по ч.гр.д.
№ 3756/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.Т. Александрова, ЕГН: ********** и адрес: *** да
заплати на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 сумата в
размер на 685,00 лв. /шестстотин осемдесет
и пет лева/ разноски за исковото производство /държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител/ както и сума в размер на
385,00 лв. /триста осемдесет и пет
лева/, разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3756/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: