РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. Варна, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110204572 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Й. СТ. Т., представител на „Агротексим“ ЕООД, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Дякон Игнатий” № 4, ет.1, офис 7 против Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № 5316026, издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя
Т., на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за
движение по пътищата, е наложена глоба в размер на 100 лева (сто лева) за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателката изразява несъгласието си с наложената й глоба, като в жалбата
посочва, че ел. фиш е неправилен и незаконосъобразен и моли за цялостната му отмяна, като
посочва, че оспорва изцяло възприетата в него фактическа обстановка. Твърди се, че
отсъства представен видеоклип, нямало данни автоматизираната система да е вписана в
регистъра за одобрените средства за измерване, не се установявало кое точно лице е
управлявало автомобила, който бил собственост на дружество, никъде във фиша не било
отбелязано в какъв режим е работела автоматизираната система, нито че на мястото на
заснемането е имало поставен съответен пътен знак въвеждащ съответното ограничение на
скоростта. Наред с това, отсъствали реквизити на електронния фиш, което обстоятелство
налагало безусловна отмяна на същия.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява, в представено
писмено становище се пледира за уважаване на жалбата и присъждане на сторените
разноски.
1
Въззиваемата страна не се представлява от законен или процесуален представител по
време на откритото съдебно заседание по делото, като в писмени бележки настоява за
потвърждаване на издадения електронен фиш и присъждане на сторени разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 01.10.2021г. в 09:20 часа в обл. Варна по път първи клас N: 9 (извън населено
място) с посока на движение към гр. Бургас до кръстовището за с. Рудник, след ресторант
„Джексън“, с автоматизирано техническо средство АТСС (TFR1-M 524) била засечена
скорост на движение на моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ Х 5 Х Драйв 30Д
” с ДК № СВ 3113 АХ от 86 км/час, при разрешена скорост на движение в този пътен
участък от 60 км/ час.
Превозното средство – лек автомобил „БМВ Х 5 Х Драйв 30Д ” с ДК № СВ 3113 АХ
бил регистриран на името на „Агротексим“ ЕООД, чийто представляващ бил
жалбоподателят Й. СТ. Т..
Самото автоматизирано техническо средство отчело скоростта представлява
стационарно преносим уред за контрол на скоростта.
Въз основа на тези данни от ОД на МВР – гр. Варна бил издаден електронен фиш
серия К № 5316026, с който на представляващия собственика на автомобила – Й. СТ. Т. била
наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗДвП.
Самият електронен фиш бил връчен на жалбоподателя на 13.10.2021г., който на
26.10.2021г. подал по пощата жалбата, предмет на разглеждане в производството.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава от
приобщените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
При така възприетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
При издаване на ел.фиш са били спазени относимите законови разпоредби, като в
него са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката за извършване на плащане, респ. мястото на
доброволното й заплащане.
Като неоснователни съдът преценява и възраженията, свързани с липсата на датата
на издаване на фиша и ясно обозначаване на мястото на заснемане на нарушението.
Неоснователни са и възраженията, свързани с мястото на извършване на нарушението.
Същото е описано с необходимата конкретика, посочен е пътния участък, на който е
установено - обл. Варна по път първи клас N: 9 (извън населено място) с посока на
2
движение към гр. Бургас до кръстовището за с. Рудник, след ресторант „Джексън“, като на
снимката (разпечатка от видеоклип) дори са описани точните GPS координати на
разположение на камерата, респ.на регистрирането на извършеното нарушение. В този
смисъл възраженията относно съдържанието на ел.фиш са неоснователни.
Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че е
извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДП. Тази норма сочи, че когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДП, то
това се сигнализира с пътен знак. В случая от доказателствата по преписката се установява,
че на посочения в ел.фиш пътен участък е имало въведено ограничение на скоростта от 60
км/ч със съответния пътен знак.
В този смисъл за въззивника Т. (която не е депозирала възражение, че не е
управлявала автомобила в процесния ден) е било налице задължение да не превишава тази
скорост, което тя не е изпълнила, тъй като видно от приобщената по делото снимка е, че
измерената с техническо средство скорост е била в размер на 86 км/ч. Поради това съдът
намира, че нарушението на чл.21 ал.2 от ЗДП безспорно е допуснато.
Посоченото нарушение е било установено с автоматизирано техническо средство
TFR1-M 524, което е одобрен тип за измерване и е преминало съответните проверки. То е
било и документирано, като са били изготвени поредица от съответни снимки, които са
изискани и приложени по преписката.
По съществото си автоматизираното техническо средство TFR1-M 524 представлява
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации.
Тя измерва скоростта и разстоянието на преминаващите превозни средства, като се
поставя на статив /тринога/ или в патрулен автомобил. Съобразно Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш
е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на автоматичен режим
без нужда от обслужване от съответен контролен орган.
В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за
съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП сочи, че при нарушение, установено и заснето
с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
3
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съобразно т.65 от ДР на
ЗДП „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, с която се уреждат условията и редът за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата.
В чл.2 от Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни
АТСС, като чл.3 предвижда, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
От анализа на посочените правни норми и съобразно константната практика на
Административен съд - Варна, може да се направи извод, че нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен
фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и
оповестени по законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол.
В Наредбата изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на работа, който не
изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното
АТСС /чл.9 ал.2 от Наредбата/. С оглед на това и съобразно константната практика на
Административен съд-Варна, следва да се приеме, че електронен фиш за санкциониране на
допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено
и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че контролните
органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по
административната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Приложен е и протокол за използване на АТСС, от който е видно, че същата се е намирала
на път първи клас N: 9 (извън населено място) с посока на движение към гр. Бургас до
кръстовището за с. Рудник, след ресторант „Джексън“, че режимът на измерване е бил
4
стационарен, а посоката на задействане-приближаващи автомобили.
С оглед на това, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства,
съдът намира, че АТСС, заснела процесното нарушение на 01.10.2021 год. в 09.20 часа е
правилно експлоатирана, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на електронен
фиш, се е развило при спазване на установените процесуални правила.
Според разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Законната процедура предвижда възможности за възражения във връзка с фиша,
респективно анулирането му от издалия го орган при определени обстоятелства,
включително и посочването на друг извършител на нарушението, поради което и
възраженията за нарушение на чл.44 от ЗАНН са неоснователни.
Правилно е била приложена и санкционната норма. Именно в чл.182, ал.2, т.3 от
ЗДП е предвидено наказание за управление на МПС със скорост извън населено място,
превишаваща разрешената, каквото в случая е налице.
Съдът установи, че в случая действително в ел.фиш е посочено, че от измерената с
АТСС скорост на движение е бил приспаднат допустимия толеранс от +/- 3 %. В
приложената по преписката снимка е отразена установена скорост на движение от 89 км/ч.
От съдържанието на протокола за проверка на системата и от инструкцията й за употреба се
установява, че действително е налице максимално допустима грешка от +/- 3 км/ч при
измервания на скорост. Отново от инструкцията за употреба на системата става ясно, че
устройството, след направените измервания създава и предоставя на изхода си 100
стойности за разстояние и 100 потвърдени стойности за скорост за секунда. От генерираните
стойности на скоростта, устройството избира една стойност за всяко събитие. Изборът се
базира на специален алгоритъм, който е в състояние да групира стойностите на скоростта,
които принадлежат на едно превозно средство и да определи валидна стойност. След
изчисляването, определената скорост се закръглява към цяло по-малко число. Поради това,
като съобрази установената скорост за движение на въззивника, която и след приспадане на
толеранса от +/- 3 км/ч надвишава разрешената с над 25 км/ч, съдът намира, че липсата на
изрично отбелязване дали е приспаднат или не този толеранс, не съставяла нарушение на
процесуалните правила, доколкото не ограничава правото на защита на санкционираното
лице. В този смисъл възраженията в тази насока са неоснователни.
Правилно е бил определен и размерът на глобата от 100.00 /сто/ лв., който е
императивно предвиден в закона и няма правна и процесуална възможност за неговото
изменение.
Предвид изхода на производството и с оглед заявената претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да присъди такова в минимален
5
размер, а именно 80 лева, предвид обстоятелството, че по делото не е осъществено
фактическо процесуално представителство, а са били депозирани единствено бланкетни
писмени бележки.
Мотивиран от изложеното, съдът приема, че издаденият електронен фиш следва да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен, поради което, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5316026, издаден
от ОД на МВР – гр. Варна, с който на жалбоподателя Й. СТ. Т., на основание разпоредбите
на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата, е наложена
глоба в размер на 100 лева (сто лева) за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.
2, вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Й. СТ. Т., да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 лева,
представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в
14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6