РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 25 / 14.1.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на шестнадесети декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ЖИВКО ПЕНЕВ, като
разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 1247 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Образувано е по касационна жалба на Жалба на
„Многопрофилна болница за активно лечение – Уни Хоспитал“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, ул. „Георги Бенковски“ №
100, срещу Решение № 260007 от 08.09.2020г.,
постановено по н.а.дело № 122 по описа на Районен съд Панагюрище за
2020г. с което е потвърдено Наказателно постановление №13-680-13 от
14.04.2020г., издадено от Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“, гр. София, с което за нарушение на чл. 81, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето, на основание чл. 221,
ал. 2 от Закона за здравето, на „Многопрофилна болница за активно лечение – Уни
Хоспитал“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500,00лв.
Поддържаните касационни възражения се субсумират
в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен при неправилно прилагане на
материалния закон, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Счита се, че първоинстанционния съд, неправилно
е достигнал до извод, че не е било допуснато съществено процесуално нарушение в
хода на административната процедура, изразяващо се в неспазване на изискването
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като акта за установяване на административно
нарушение е бил съставен в отсъствието на нарушителя. Твърди се, че
представител на дружеството не се е явил на 14.02.2020 г. съобразно отправената
покана, но на тази дата акт не е бил съставян. Акта е бил съставен, на
17.02.2020 г., за която дата дружеството не е получавало покана.
Възразява се, че съдът не е съобразил нормата на чл. 2.
ал. 1 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, в която е предвидено, че
здравноосигурените лица в Република България имат право да получават медицинска
помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на
Националната здравноосигурителна каса, които им гарантират достъпно лечение в
съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното
заболяване. Сочи се, че основният пакет от здравни дейности е регламентиран в
Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на националната здравноосигурителна каса, като е
установено, че се заплаща и Клинична пътека № 175, по която е лекувана
пациентката. Сочи се още, че съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата за
осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, лечебните заведения,
сключили договор с НЗОК за оказване на медицинска помощ, не могат да определят
цени и да изискват и приемат плащания/доплащания от задължително
здравноосигурените лица за предоставяната им медицинска помощ от пакета по чл.
2. ал. 1. за която лицата имат съответното направление, издадено по реда на
тази наредба. При това положение според жалбоподателя, по аргумент от
противното, такива заплащания/доплащания са позволени, когато задължително
здравноосигурените лица получават медицинска помощ извън пакета по ал. 1, доколкото
видно от съдържанието на нормата, последната забранява това само по отношение
на предоставяната медицинска помощ в рамките на този пакет.
В този контекст на съждения се сочи, че работата
с лигашур, представляващ допълнителен медицински уред, който гарантира
по-качествено изпълнение и по-бързо възстановяване, не е включена в алгоритъма
на клиничната пътека № 175, определен в Приложение № 17 към НРД за медицински
дейности за 2020-2022 г. Въз основа на това се заявява, че в случая, въобще не
е осъществен състав на административно нарушение.
Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно
решение и съответна отмяна на наказателното постановление, като се присъдят
сторените разноски по производството.
3. Ответната Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, гр. София, чрез процесуалния представител юрк. Пенев е на становище,
че касационната жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните съображения изложени в процесното наказателно
постановление и в решението на районния съд, с което то е потвърдено.
Иска се обжалваното съдебно решение да бъде
оставено в сила.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Панагюрският районен съд е бил сезиран с
жалба, предявена от „МБАЛ – Уни Хоспитал“ ЕООД, срещу НП № 13-680-13 от
14.04.2020г., издадено от Изп. директор на ИА „Медицински надзор“, с което за
нарушение на чл. 81, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от ЗЗ, на
основание чл. 221, ал. 2 от ЗЗ, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500,00лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 13-680-13 от
17.02.2020г., съставен от Павел Красимиров Кръстев, на длъжност държавен
инспектор в ИА „Медицински надзор“. Обективираните в акта констатации се свеждат
до следното:
Въз основа на заповед № ИАМН-РД 13-
680 от 28.10.2019 г. на Изп. директор на ИА „Медицински надзор“, контролни
органи от агенцията, извършили проверка на място в лечебното заведение МБАЛ
„Уни Хоспитал“ ООД в град Панагюрище. Проверката била във връзка със сигнал,
препратен по компетентност от РЗОК Пазарджик.
Установено било, че пациентката Румяна
Иванова Лазарова е била изпратена с Направление за хоспитализация № 501303 от 28.05.2019г.
за спешен пием в МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, като е била хоспитализирана в
лечебното заведение на 28.05.2019г. Създадено е ИЗ № 7089, в което е отразено,
че пациентката е изпратена по спешност. Спрямо Петрова е била извършена
оперативна интервенция с процедура „Частична гастректомия с анастомоза с
йеюнум“.
Към история на заболяването на
пациентката, била приложена фактура № ********** от 06.06.2019 г. на обща
стойност 650,00 лв., включваща 500,00 лв. за 2 броя пълнители за механичен
ушивател и 150,00 лв. за работа с лигашур.
Според контролните органи, заплащането
на Клинична пътека № 171 „Оперативни процедури на хранопровод, стомах и
дуоденом с голям и много голям обем и сложност, при лица над 18 години“ е с
гарантирано плащане от бюджета на НЗОК. В алгоритъма на КП не са включени
„Скъпоструващи медицински изделия за провеждане на лечение“, каквото в случая
се явява „Пълнител за механичен ушивател 1,8 мм, височина 55 мм дължина за
еднократна употреба с вграден нож - 500.00 лв. При това положение формиран
извода, че „работа с лигашур на стойност 150.00 лв.“ не попадат в обхвата на
чл. 2, ал.3 и чл. 24а - допълнително поискани услуги по смисъла на Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ..
Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл. 86, ал.1, т. 1, във връзка с във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за
здравето.
Акта е връчен на управителя на
дружеството на 27.02.2020г., като в същия не са заявени резерви по отношение на
описаните констатации.
7. Описаните в АУАН факти, обстоятелства и
правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия
административен орган, който след като е обсъдил направените от нарушителя
възражения срещу акта, на основание чл. 221, ал. 2, от Закона за здравето е
наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 500,00лв.
8. В хода на първоинстанционното съдебното
производство, по делото са били приобщени :
- История на заболяването № 7,89 относно
пациента Лазарова;
- Декларация за информирано съгласие за
предстояща анестезия, Декларация за информирано съгласие за рентгенография, Декларация
за информирано съгласие за ехографско изследване, Декларация за информирано
съгласие за постъпване на лечение, Декларация за информирано съгласие за
диагностични и лечебни процедури, Информирано съгласие за служебно определен от
началник клиника лекуващ лекар, Информирано съгласие за вземане на кръв за
лабораторно изследване, Декларация за информираност и съгласие на пациента по
отношение източника на заплащане за диагностика и лечението на неговото
заболяване;
- Опростена фактура № ********** от 06.06.2019
г. на обща стойност 650,00 лв.(л.69 по а.н.д. № 122/2020);
- Декларация от Петрова за ползване на „Допълнително
обслужване във връзка с прием на пациент“ ;
- Възражение вх. № В-13-680-4 от 04.03.2020г. от
управителя на МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД, срещу акта за установяване на
административно нарушение.
Разпитан е бил служителят съставил акта за
установяване на административно нарушение, като в показанията си той е заявели,
че след като съобразно поканата, на 14.02.2020г.(петък) не се е явил представител
на дружеството, акта за установяване на административно нарушение е бил
съставен на следващия работен ден, т. е. 17.02.2020г.(понеделник).
В хода на касационното производство се
представиха ПМС № 53 от 27.03.2019г. и Устройствен правилник на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“.
9. За да потвърди Наказателното постановление, въззивния
съд е приел, че от данните по делото се установява несъмнено, извършването на
административното нарушение, така както е описано в наказателното постановление.
С оглед установените по делото данни и нормите
на чл. 81, ал. 2, т. 4 и 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, чл. 2, ал. 3 и чл. 24а от Наредбата за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ, районния съд е формирал извода, че лечебните
заведения, сключили договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, нямат право
да искат и получават от пациентите такси за допълнителни услуги извън
изброените в нормативните текстове, включително за допълнителни услуги за работа с лигашур, независимо че услугата не
се заплаща от НЗОК. Това според съда следва от лимитативното изброяване на
допълнителните услуги, които могат да искат пациентите срещу заплащане в чл.
24а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, който
нормативен акт, указвайки прилагането на Закона за здравето, детайлизира
заложените в закона принципи на зачитане на икономическите права на пациента. При
това положение е счетено, че на 06.06.2019 г. лечебното заведение МБАЛ „Уни
Хоспитал“ ООД е получило без правно основание сума в размер на 150,00 лева от
пациента Румяна Лазарова за работа с лигашур, използван по време на извършената
ѝ на 30.05.2019 г.
операция, с което е нарушило правилото за поведение, възведено в чл. 86, ал. 1,
т. 1 от ЗЗ
Констатирано от съда е още, че в случая липсват
доказателства пациента да е пожелал услугата, тъй като приложената по делото декларация
удостоверява само извършването и заплащането на услугата от страна на Румяна
Иванова, но не и нейното желание да я ползва.
Възраженията на дружеството за допуснато
съществено процесуално нарушение при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение в отсъствие на негов представител на дата, различна
от посочената в поканата, съдът е намерил за неоснователни. Пояснено в тази
насока е, че правилото, установено в нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, да се
пристъпва към съставяне на акт за установяване на административно нарушение в
отсъствие на нарушителя само след като е надлежно поканен е с единствената цел
да се гарантира че актът е съставен в предвидения в чл.34 ЗАНН давностен срок,
т.е. правилото е установено като гаранция за недопускане на административен
произвол. В тази насока е посочено, че в случая няма спор, че поканата е
надлежно получена от представляващата жалбоподателя преди определената дата за
съставяне на АУАН и че представител на дружеството не се е явил поради служебни
ангажименти. Според съда, логична последица от това поведение е съставянето на
акта в следващия работен ден на администрацията, което не представлява нарушение
на процедурата, след като акта е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушението, което е установено на 29.11.2019 г. Отбелязано е също така, че
акта е връчен лично на управителя на дружеството на 27.02.2020 г., т.е. също в
тримесечния срок, считано от откриване на нарушението. Констатирано от съда е
още, че в крайна сметка, правото на възражение срещу акта е фактически
упражнено, поради което пък, правото на
защита на жалбоподателя не е било накърнено.
За неоснователно е било прието възражението за
маловажност на случая, тъй като става реч за имуществена санкция, наложена на
юридическо лице, при което текста на чл.28, ал.1 от ЗАНН е неприложим.
ІV. За правото :
10. Според чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за
здравето, правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на
следните принципи: зачитане правата на пациента. Съответно, според чл. 86, ал.
1, т. 1 от ЗЗ, като пациент всеки има право на: зачитане на гражданските,
политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права.
Съобразно, чл. 2, ал. 3 от Наредбата за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, здравноосигурените лица
имат право на достъп до медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2, както и на
допълнително поискани услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които
се заплащат по цени, определени от съответните лечебни заведения при спазване
изискванията на наредбата.
В чл. 24а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата е
предвидено, че по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с
НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу
заплащане да получат допълнително поискани услуги, включващи: подобрени битови
условия – самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни
битови условия, със или без придружител по желание на пациента ; допълнително
обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън
осигурените здравни и общи грижи – самостоятелен сестрински пост, допълнителен
помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния
лечебно-диетичен режим.
Съобразно чл. 221, ал. 2 от Закона за здравето,
лечебно заведение, което наруши права на пациент, регламентирани с този закон и
с нормативните актове по прилагането му, когато нарушението по ал. 1 е
извършено от лечебно заведение - едноличен търговец или юридическо лице, се
налага имуществената санкция в размер от 500 до 1500 лв., а при повторно
нарушение - от 1000 до 3000 лв.
Според чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят
е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие
11. В рамките на тази
материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на
възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, които
всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
В пълнота са обсъдени въпросите относно приложението
на правилата установени в чл. 34 от ЗАНН във връзка със спазването на
давностните срокове в административно наказателното производство.
Както фактическите констатации, така и правните
изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата
инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното
повтаряне.
12. Относно възведените в касационната жалба
възражения, следва да се отбележи, че действително, съставянето на акта за
установяване на административно нарушение в следващия работен ден, след този в
който представител на нарушителя не се е явил, след като е били надлежно
поканен за това, не е нарушение на административно производствените правила.
Вярно е също така, че в случая, възможността да подаде възражение срещу акта е
била осъществена от дружеството, поради което правото ме на участие и защита в
процеса не е било накърнено в никаква степен.
На следващо място, в текстовете на всички
декларации подписани от пациента Лазарова (л.60 и сл. по а.н.д. № 121/2020), нито пък в някакъв
друг документ, липсва изразено волеизявление от нейна страна желание или
съгласие за извършване на допълнителни услуги посредством работа с лигашур. Това не се твърди и не се
установява от дружеството жалбоподател.
В този контекст е необходимо да се поясни, че от
разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за осъществяване на правото на достъпна
медицинска помощ, според която, лечебните заведения, сключили договор с НЗОК за
оказване на медицинска помощ, не могат да определят цени и да изискват и
приемат плащания/доплащания от задължително здравноосигурените лица за
предоставяната им медицинска помощ от пакета по чл. 2. ал. 1. за която лицата
имат съответното направление, издадено по реда на тази наредба, не следва по
никакъв начин, включително и посредством способа рer argumentum a contrario за тълкуване
на правната норма, разбирането на жалбоподателя, че такива
заплащания/доплащания, включително като процесното такова са позволени, когато
задължително здравноосигурените лица получават медицинска помощ извън пакета по
ал. 1, доколкото видно от съдържанието на нормата, последната забранявала това
само по отношение на предоставяната медицинска помощ в рамките на този пакет.
Нито в Закона за здравното осигуряване, нито в
подзаконовите актове по прилагането му, нито пък в друг нормативен акт е
установено правото на изпълнителя на медицинска помощ да прилага допълнителни
услуги посредством работа с лигашур, без
информираното съгласие и желание на пациента.
Като е
достигнал до същите изводи, районният съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260007 от 08.09.2020г., постановено по
н.а.дело № 122 по описа на Районен съд Панагюрище за 2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/