№ 236
гр. Добрич, 16.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Момчева
като разгледа докладваното от Мариана Момчева Частно наказателно дело
№ 20223230200344 по описа за 2022 година
Съдебното производство по ч.н.д. № 344/2022г. по описа на Районен съд
– гр. Д. е образувано по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК по жалба от П. Ж. СТ.,
като управител на „СПОРТ УОРЛД“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ж.к. „*** против Постановление на Районна прокуратура -
гр. Добрич от 23.02.2022г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 24/2021г. по описа на ОСлО при ОП – гр. Добрич,
пр. преписка № 2030/2020г. по описа на Районна прокуратура - Добрич за
извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК.
Жалбата, като депозирана в срока по чл. 243 ал. 3 от НПК, от лице
разполагащо с активна процесуална легитимация, е допустима.
В жалбата се навеждат доводи, че разследването не е обективно,
всестранно и пълно, с оглед непредставения по делото Договор за покупко –
продажба от 05.03.2018г. Предвид наличието на последния се изтъква, че към
датата на отнемане на фургона, Й. вече не е бил негов собственик. Прави се
искане да се отмени постановлението за прекратяване на наказателното
производство, като се върне на Районна прокуратура – Добрич за
продължаване на разследването. Настоява се, в случай на съмнения относно
автентичността на подписа на Й. да бъде назначена съдебно – графическа
експертиза, като се заявява готовност да се представи, както оригинала на
договора, така и други оригинални документи, подписвани от Й., в качеството
му на работник в дружеството.
Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните
1
съображения:
Досъдебно производство № 24/2021г. по описа на ОСлО при ОП – гр.
Добрич е образувано за това, че на неустановена дата през 2018г. в гр. Д., с
цел да бъде набавена за себе си имотна облага било възбудено заблуждение у
П.С. и с това била причинена имотна вреда в неустановен размер –
престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК.
По делото не е възникнала процесуалната фигура на обвиняем, по
смисъла на чл. 54 от НПК.
Установена е следната фактическа обстановка:
Свидетелят Ю. Е. Й. от град Д. се занимавал с внос и продажба на коли
втора употреба. Свидетелят С. Н. И. от град Д., братовчед на Й., също имал
интерес към това занимание.
В началото на 2018г. двамата решили да започнат съвместен бизнес,
като закупуват и внасят коли от чужбина, които да продават в гр. Д.. За целта
наели терен, който се намирал на изхода на гр. Д., по посока гр. В.. Сключили
договор за наем. Първоначалната уговорка между двамата била да оперират с
фирмата на тъщата на И. – свидетелят П.С. - „Спорт Уорлд“ ЕООД, тъй като
притежавала регистрирана фирма, която не работела. Свидетелят Й. се
съгласил да бъде назначен на трудов договор към тази фирма. Поради общия
им бизнес, използвали преместваем фургон, който бил отремонтиран и
обзаведен. Същият бил поставен в наетия за дейността на бизнеса им терен.
Понеже фургонът не бил в отлично състояние, било необходимо да се
извърши ремонт. Свидетелите Н. П. С. и П. С. П., заедно със свидетеля Д. Г.
Д. били наети за извършване на ремонтните дейности. Според представителя
на държавното обвинение никой от изброените не бил наясно с
обстоятелството, чия е собствеността върху фургона, но всички заявили, че се
ползвал за нуждите на общия им бизнес.
След известен период от време, свидетелят Й. решил да прекрати
бизнеса си със свидетеля И., чувствал се неудовлетворен, защото поемал
основния обем работа. Уведомил свидетеля И. за намерението си да се изнесе,
от общия терен, който бил с наемател „Спорт Уорлд“. Поделили си
собствеността върху колите и при напускането си, свидетелят Й. взел със себе
си преместваемия фургон, заедно с част от вещите в него. Свидетелят И.
сигнализирал правоохранителните органи, но свидетелят Й. предоставил
2
договор за покупко – продажба, с който бил закупил процесния фургон.
Депозирана била жалба от свидетелката С., за това, че фургонът бил
неправомерно взет от фирмата й, заедно с други вещи.
По делото бил представен договор за покупко – продажба на процесния
фургон, с който на 22.02.2018г., Д. Н. продал на Ю. Й. същия за сумата от
3 000 лева. Била извършена почеркова експертиза, която ангажирала
заключение за автентичност на подписите положени в документа. Установен
по делото бил и продавачът и предишен собственик на фургона – Д. Н. М. от
гр. Д..
По делото бил предоставен от свидетеля И. и договор за покупко –
продажба на преместваем фургон от 04.04.2018г., сключен в гр. Д. между С.
Н. И., от една страна, като продавач и „Спорт Уорлд“ ЕООД, чрез П.С., от
друга страна като купувач. По делото не било установено и не били
представени доказателства относно това, как свидетелят И. е придобил
посочения фургон, който впоследствие продава на дружеството на С.. В
протокол за очна ставка, свидетелят И. заявил, че имало сключен договор, но
не знаел къде се намира.
При така изложената фактическа обстановка, представителят на
държавното обвинение е приел, че липсват доказателства за осъществен от
обективна страна състав на престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК. Извел е този
извод от липсата на фактическа основа, от която да бъдат направени правни
изводи за съставомерност на деянието по чл. 209 ал. 1 от НК, по следните
съображения: по делото е доказано по безспорен начин, че свидетелят Й. е
закупил процесния фургон от свидетеля М.; по делото липсват доказателства
относно последващо прехвърляне на собствеността върху процесния фургон
от страна на свидетеля Й. на свидетеля И. или на свидетеля С.. Изтъкнал е
съображения, че не следва да се разглежда и престъпния състав на чл. 201 от
НК или чл. 206 от НК, тъй като собсвеник на процесния фургон се явява
свидетелят Й..
Едва с жалбата се представя копие на договор за покупко – продажба от
05.03.2018г., сключен между Ю. Е. Й., продавач и С. Н. И., купувач,
съобразно който продавачът се задължава да предаде на купувача и
прехвърли правото на собственост върху фургон – шейна с две стаи и 1 декар
метална конструкция и метален сейф, срещу което купувачът е длъжен да
3
заплати и получи стоката. Купувачът се е задължил да заплати на продавача
сумата от 7 500 лева.
Посоченият договор за покупко – продажба от 05.03.2018г. обаче, не е
бил на вниманието на представителя на държавното обвинение, при
извеждане на фактическата обстановка и формиране на правните изводи,
поради непредставянето му - обстоятелство извън процесуалното поведение
на прокурора.
Независимо от изложеното, делото е останало непопълнено с
необходимия доказателствен материал. С оглед представения договор за
покупко – продажба от 05.03.2018г., към датата на отнемане на фургона,
свидетелят Й. вече не е бил негов собственик. Няма пречка, в случай на
възникнало съмнение относно автентичността на подписа на свидетеля Й. да
бъде назначена съдебно – графическа експертиза, като се има предвид и
заявената готовност от жалбоподателя да представи, както оригинала на
договора, така и други оригинални документи, подписвани от Й., в качеството
му на работник в дружеството.
Едва след извършване на посочените следствени действия би могло да
се стигне до обоснования извод за наличие или липса на престъпление.
По изложените съображения, съдът намира разследването за непълно,
респективно постановлението за необосновано, като делото следва да бъде
върнато на прокурора.
Водим от горното и на основание чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура - гр. Добрич от
23.02.2022г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 24/2021г. по описа на ОСлО при ОП – гр. Добрич, пр.
преписка № 2030/2020г. по описа на Районна прокуратура - Добрич за
извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК.
Връща делото на прокурора с оглед посоченото в обстоятелствената
част.
Определението подлежи на обжалване или протест пред Добричкия
4
окръжен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5