ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1292
гр. ****, 10.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502546 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №77034/27.09.2024г. по описа на ВРС,
подадена от адвокат К. М., ВАК, назначена от съда като особен представител на
ответника М. В. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в град *******, срещу решение
№2679 от 12.07.2024г. на Районен съд - ****, постановено по гр.д. №5743/2023г. по
описа на ВРС.
С обжалваното решение ответникът – настоящ жалбоподател е осъден да плати
на ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, седалище град
София, следните суми: 14 905,65 лева - главница, 4 141,31 лева – договорни лихви за
периода от 25.03.2018г. до 27.09.2022г., 2 093,66 лева – наказателни лихви за периода
от 14.05.2020г. до 27.09.2022г., дължими по сключен между страните договор за банков
кредит № *********** г., ведно с лихва за забава върху неплатената главница от
датата на подаване на исковата молба - 28.09.2022г. до окончателното плащане, на
основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86 ЗЗД, както и да репарира сторените
разноски по делото в размер на 3 595,38 лева.
Решението се оспорва като недопустимо, а в условие на евентуалност - като
неправилно.
Твърди се, че с оглед не откриването на ответника на постоянния му адрес в
Република България и трайното му установяване в Гърция приложение следва да
намери Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, което изключва компетентността по спора на съдилищата на
1
Република България. Поради това и при липса на международна компетентност
постановеното от Варненски районен съд решение е недопустимо.
По отношение на неговата неправилност се твърди, на първо място, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение по делото,
като е приел заключението по допуснатата ССчЕ, въпреки че вещото лице не е
отговорило на всички поставени задачи (в частност на въпрос №4).
Основавайки се на заключението на експертизата, установяващо, че ищецът
„Първа инвестиционна банка“ АД е цедирал вземанията си срещу ответника М. В. Д.
на друго лице - „Иновативни Финанси“ ООД, с договор за цесия от 22.12.2022 г.,
въззивникът счита, че ищецът не се легитимира като кредитор, съответно претенциите
му спрямо ответника са неоснователни.
Поддържа възражението си, че ответникът не е получавал сумата, предмет на
процесния договор за банков кредит, като твърди, че този факт не е бил надлежно
установен в процеса с надлежни писмени доказателства, а е недопустимо да се приема
единствено въз основа на констатациите на вещото лице по ССчЕ.
Обосновава се и несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за липсата
на основания за нищожност на договора за кредит. В тази връзка въззивникът
поддържа становището си, че са нарушени разпоредбите на ЗПК, касаещи
задължението на кредитора за предоставяне на преддоговорна информация, и в
частност информацията по чл.5, ал.2 от ЗПК в императивно предвидената в
Приложение №2 от ЗПК задължителна форма, поради което и на основание чл.5, ал.1
изр. 1 от ЗПК е обвързан от разпоредбите на процесния договор за банков кредит.
Поддържа и възражението си за нищожност на клаузата на чл.4.2. от договора за
банков кредит, установяваща по-висока годишна лихва, в случай, че
кредитополучателят не получава заплатата си по сметка при банката-кредитор, като
твърди, че освен, че противоречи на добрите нрави и на най-базовите изисквания за
добросъвестност, тази уговорка налага скрити разходи по кредита, което е
недопустимо. По този начин е допуснато и нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК, тъй като
ГПР не е съобразен с алтернативния по-висок лихвен процент по чл.4.2. като с това у
потребителя е създадена погрешна представа за това отговаря ли договорът за кредит
на неговите нужди, ще бъде ли прекомерно натоварен с парични задължения в
резултат на сключването му и в крайна сметка има ли „изгода“ от сключването на
договора за кредит.
Като неправилен се оспорва и извода за липса на основания за нищожност на
уговорката за наказателна лихва като се твърди, че начислените от банката-ищец
наказателни лихви противоречат на добрите нрави, включително и по съображение за
техния размер.
Поддържа се и оспорването за липса на основание за обявяване на предсрочна
2
изискуемост без предизвестие като се твърди, че в случая ищецът – кредитор нито е
твърдял, нито е установил наличието на установените в чл.10.1.1. от приложимите към
договора за кредит общи условия предпоставки за обявяване на предсрочна
изискуемост без предоставяне на срок за изпълнение на просрочените задължения по
договора. Счита, че първоинстанционният съд е действал извън рамките на сезирането
му с исковата молба, приемайки основание, на което самият ищец не се е позовавал,
което освен това не е и предвидено в чл. 10.1.1, б. „г“ от ОУ. На отделно основание
счита за недопустимо връчването на уведомлението на банката-кредитор за
предсрочна изискуемост да се извършва на кредитополучателя чрез назначения му в
съдебното производство особен представител, чийто правомощия се изчерпват с
процесуално представителство по делото и същият няма представителна власт и по
материалното (договорното) правоотношение между страните.
Оспорва се като неправилен и извода на съда, че давността за претендираните
вземания не е изтекла, като се твърди, че към договора за кредит има погасителен
план, в който са предвидени датите на падеж на отделните погасителни вноски, и
давностният срок тече считано от датата на падеж на всяка вноска, като предвид
периодичния характер на вноските същият е тригодишен. В този смисъл възражението
за изтекла в полза на ответницата погасителна давност по отношение на
претендираните суми се поддържа.
При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът моли за отмяна на
обжалваното първоинстанционно решение и по същество отхвърляне на предявените
искове като неоснователни.
По повод и във връзка с оплакванията във въззивната жалба се правят
доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и
приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез
пълномощника си по делото адвокат Н. Д. М., ВАК, е подала писмен отговор вх.
№85248/24.10.2024г., в който, като излага кратък коментар по оплакванията на
ответника, аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба и моли
обжалваното с нея решение да бъде потвърдено като валидно постановено, допустимо,
правилно и обосновано.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на Варненски районен съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт. При тези фактически констатации съдът приема, че
въззивното производството е допустимо.
Като съобразява датата на предявяване на иска - 28.09.2022 г., и нормата на чл.
3
226 ГПК, искането на въззивника за задължаване на основание чл. 190 от ГПК на
насрещната страна да представи намиращ се у нея документ – сключен на 22.12.2022 г.
договор за цесия за вземанията му срещу ответника по процесния договор за кредит,
се преценява като ненужно за процеса. Евентуалното установяване, че понастоящем
ищцовата банка не се легитимира като носител на процесните вземания в резултат на
извършено в хода на процеса разпоредително действие по чл.99 ЗЗД е ирелевантно
обстоятелство спрямо предмета на правния спор.
Касателно второто искане – да се разпореди допълване на заключението на
допуснатата по делото ССчЕ като се дадат указания на вещото лице да извърши
необходимите проверки и да даде ясен и безпротиворечив отговор на въпрос № 4 от
поставените задачи („Извършвала ли е ответницата плащания в полза на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, които не са отчитани за погасяване на дълга по процесния
договор за банков кредит?“). Извършването на погасителни плащания по кредита е
положителен факт, чието установяване се дължи от заинтересованата страна. При
липса на такива твърдения, сочени и представени от ответницата доказателства,
заключението на ССчЕ, основано на представени само от банката – кредитор
документи не може да се приеме за непълно и/или необосновано.
Ето защо доказателствените искания се оставят без уважение.
С оглед задължението на съда да прилага потребителска закрила по договори за
кредит, сключени с физическо лице – потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, в който
смисъл са и въведените от ответника възражения в процеса за недействителност на
договора, в частност отделни негови разпоредби, както и задължението му по чл.162
ГПК да следи служебно за размера на иска, въззивният съд намира за необходимо да
допусне допълнителна експертиза, чийто задачи се включат варианти на изчисления на
наказателните лихви върху непогасените на падеж задължения, съответно размера на
лихвите (договорни, наказателни) до 27.09.2019г., вкл. Експертизата следва да се
допусне за събиране във въззивното производство на разноски на въззиваемия ищец.
За събиране на допуснатото доказателствено средство и изслушване на устните
състезания делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На назначения на ответника М. Д. особен представител съдът определя
възнаграждение за въззивното производство в размер на 2 200 лева. Задължен да внесе
тази сума е ищецът в първоинстанционното производство – чл.47, ал.6 от ГПК, за
което следва да се дадат конкретни указания.
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №77034 от 27.09.2024г. по
4
описа на ВРС, подадена от адвокат К. М., ВАК, назначена от съда като особен
представител на ответника М. В. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в град ****,
срещу решение №2679 от 12.07.2024г. на Районен съд - ****, постановено по гр.д.
№5743/2023г. по описа на ВРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираните във въззивната жалба
доказателствени искания за задължаване на ищеца - въззиваема страна на основание
чл. 190, ал. 1 ГПК да представи сключения с „Иновативни Финанси“ ООД договор за
цесия на вземанията срещу М. В. Д., съответно за разпореждане да се допълни
заключението на допуснатата по делото ССчЕ като се дадат указания на вещото лице
да извърши необходимите проверки и да даде ясен и безпротиворечив отговор на
въпрос № 4 от поставените задачи, а именно „Извършвала ли е ответницата плащания
в полза на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, които не са отчитани за погасяване на
дълга по процесния договор за банков кредит?“.
ДОПУСКА допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да даде заключение по следните въпроси:
1. Какъв е размерът на дължимите наказателни лихви по т.10, разд. II от
сключения с ответника М. В. Д., ЕГН **********, договор за банков кредит №
*********** г., начислявани върху просрочените задължения по погасителен план:
1.1. Вариант 1 – върху всяка просрочена анюитетна вноска по погасителния
план, изчислени за периода от 14.05.2020г. до 27.09.2022г., съответно за периода от
28.09.2019г. до 27.09.2022г., включително.
1.2. Вариант 2 – върху частта от главницата, включена в съответната просрочена
анюитетна вноска по погасителния план, изчислени за периода от 14.05.2020г. до
27.09.2022г., съответно за периода от 28.09.2019г. до 27.09.2022г., включително.
2. Какъв е размерът на дължимите и неплатени на падеж договорни лихви за
периода от 25.03.2018г. до 27.09.2022г., съответно изчислени за периода от
28.09.2019г. до 27.09.2022г., включително.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на
200 лева, като
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемия ищец „Първа Инвестиционна Банка“ АД да внесе
така определената от съда сума в 5-дневен срок от получаване на съобщението по
сметката на Варненски окръжен съд, с представяне с писмена молба на платежни
документи за внасянето й в деловодството на Варненски окръжен съд – търговско
отделение.
5
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при несвоевременното изпълнение на това
задължение съдът ще постанови определение за принудително събиране на сумата, на
основание чл. 77 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р. Х. С., съдебен експерт, включен в списъка на
вещите лица към Варненски окръжен съд, клас 4.1. „Съдебно-счетоводна експертиза”.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл.199 ГПК, да представи
заключението си най- малко една седмица преди съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивното производство на назначения на
ответника М. В. Д., ЕГН **********, особен представител адвокат К. М., АК-****, в
размер на 2 200 лева, като
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, седалище град София, в едноседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, ДА ВНЕСЕ така определената сума по сметка „Вещи
лица и гаранции” на Окръжен съд – гр. ****, като своевременно представи по делото
доказателства за изпълнение на това задължение.
УКАЗВА на задължената страна, че при неизпълнение на доказателство за
внасяне на посочената сума съдът ще постанови определение за принудително
събиране на сумата, на основание чл. 77 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 26.03.2025г. от 14,00 часа, за която
дата и час да се пР.ат страните чрез пълномощници, на посочените по делото
електронни/съдебни адреси.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното
заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за
насроченото открито съдебно заседание. На въззивника да се връчи и препис от
подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7