Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с.
ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 9327
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 139895 от 03.07.2020 г., постановено по
гр. д. № 64511/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 63 състав, са отхвърлени предявените от М.М. Г.-К.срещу
А.ПО В., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ – за признаване за
незаконно на уволнението, извършено със заповед № ЧР-01-1307/10.09.2019 г. на
изпълнителния директор на А.ПО В.и неговата отмяна, както и за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“, Отдел „Правно
обслужване и деловодство“, Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и
деловодство“. Ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ищцата М.М. Г.-К., с която го обжалва изцяло. Излага
съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият
съд е приел, че не е налице съкращаване на щата. От представените по делото
щатни разписания преди и след уволнението й се установява, че щатните бройки в
отдела, в който е работела, са намалели. Необоснован е изводът, че заеманата от
нея длъжност се е трансформирала в новосъздадената длъжност „старши експерт“,
тъй като съществено се различава не само като наименование, но и като
съдържание от длъжностната характеристика за длъжността „главен специалист“. В
тази насока решаващият съд не е изложил конкретни мотиви, тъй като не е
направена съпоставка между двете длъжности. В заповед № РД-01-481/10.09.2019 г.
не е предвидено, че заеманата от нея щатна бройка за длъжността „главен
специалист“ се предвижда да бъде заета по служебно правоотношение. Ответникът е
посочил, че се предвижда длъжността „главен специалист“ да се заеме по служебно
правоотношение без да е посочено, че точно заеманата от нея щатна бройка се
съкращава. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че ответникът не е
нарушил чл.8, ал.1 КТ. Твърди, че още четири лица заемат длъжността „главен
специалист“, като ответникът е прекратил единствено трудовото правоотношение на
ищцата, въпреки идентичността на длъжностните характеристики на служителите. Поддържа,
че с прекратяването на трудовото й правоотношение на посоченото основание ответникът
е целял да заобиколи закона и да не извършва подбор по реда на чл.329 КТ, макар
в случая реално да е налице съкращаване на щата. От петима служители, заемащи
една и съща длъжност, е прекратено единствено трудовото правоотношение на
ищцата на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ. Съгласно формираната съдебна
практика работодателят може да определи коя длъжност да се заеме от държавен
служител, но не и кои от заемащите една и съща длъжност да останат заети по
трудово правоотношение и кои да влязат в процедура по заемане на длъжност,
определена за заемане от държавен служител. Счита, че ответникът не е доказал,
че към момента на прекратяването на трудовото
правоотношение е утвърдил ново длъжностно разписание в сила от
10.09.2019 г., както и да е била налична заповед № РД-01-481/10.09.2019 г.,
въпреки оспорването на достоверността на датата на същата. Моли съда да отмени обжалваното
решение, като уважи предявените искове претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ответника А.ПО В., с който я оспорва. Излага
съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Единствената
предпоставка за упражняване на правото на работодателя да прекрати трудовия
договор на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ е длъжността да бъде определена за
заемане от държавен служител. В случая това е налице. Определянето на
длъжността за заемане от държавен служител е извършено на основание § 1, т.1
ПЗР на ПМС № 47 от 05.03.2004 г. от ръководителите на администрации, които
утвърждават длъжностното разписание. Счита, че при запазена численост на
персонала в отдела, не може да се приеме, че е налице съкращаване на щата, а е
налице трансформиране на длъжността „главен специалист“ в „старши експерт“ с оглед нуждите на А.ПО В.. При разглежданото
основание за прекратяване на трудовия договор работодателят не е ограничен от
задължение да извършва подбор по чл.329 КТ. С оглед на това обосновано
решаващият съд е приел, че не е налице нарушение на чл.8, ал.1 КТ. Моли съда да
потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
насрещната страна.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Ищцата твърди, че е работила при ответника по силата на трудов договор, като е
заемала длъжността „главен специалист“, в Отдел „Правно обслужване и
деловодство, Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“. Със заповед
№ ЧР-01-1307/10.09.2019 г. ответникът е прекратил трудовото й правоотношение на
основание чл.325, ал.1, т.12 КТ, считано от същата дата. Счита, че в случая не
е налице посоченото основание за прекратяване на трудовия й договор. Твърди, че
към момента на уволнението й работодателят не е утвърдил ново длъжностно
разписание в сила от 10.09.2019 г., както и не е била налична заповед №
РД-01-481/1.09.2019 г., която не й е връчена и не познава нейното съдържание.
Оспорва достоверността на датата на последната. На посочената дата такива
документи не са свързани с електронната деловодна система на ответника,
съобразно Вътрешните правила за организацията на документооборота. Позовава се
на нарушение на чл.8, ал.1 КТ от работодателя, тъй като – с уволнението й на
посоченото основание работодателят е целял да заобиколи чл.329 КТ и
необходимостта да извършва подбор, тъй като счита, че в случая е налице
съкращаване на щата. След уволнението й още 4 лица са продължили да заемат
същата като нейната длъжност по трудово правоотношение. Счита, че определената
за заемане по служебно правоотношение длъжност съществено се различава от тази,
заемана от ищцата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
уволнението й, както и да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че е налице основанието
за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, регламентирано в чл.325,
ал.1, т.12 КТ. Поддържа, че при
уволнение на посоченото основание за работодателя не е налице задължение за
извързване на подбор на основание чл.329 КТ. Излага съображения, че при
уволнение на разглежданото основание работодателят може да премахне част от
присъщите й трудови функции на длъжността, както и едновременно с това са й
придаде някои нови функции. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
По силата на трудов договор № ЧР-01-110/30.05.2012 г.
и допълнително споразумение към него № 630/19.05.2017 г. ищцата е работела при
ответника, като е заемала длъжността „главен специалист“, в Отдел „Правно
обслужване , Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“. Трудовият
договор е сключен за неопределено време.
Със заповед № ЧР-01-1307/10.05.2019 г. на
изпълнителния директор на А.ПО В., на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ вр. с
чл.6, ал.2, т.17 от Устройствения правилник на А.ПО В.и утвърдено длъжностно
щатно разписание на А.ПО В., в сила от 10.09.2019 г., утвърдено със заповед на
изпълнителния директор на А.ПО В.със заповед № РД-01-481/10.09.2019 г., е
прекратено трудовото правоотношение на ищцата, смитано от 10.09.2019 г. Като
причини за прекратяването на трудовия договор е посочено, че е определена
длъжността за заемане от държавен служител, съгласно утвърдено длъжностно щатно
разписание на А.ПО В., в сила от дата 10.09.2019 г., утвърдено със заповед на
изпълнителния директор на А.ПО В.със заповед № РД-01-481/10.09.2019 г.
По делото е представена длъжностна характеристика за
заеманата от ищцата длъжност „главен специалист“, в Отдел „Правно обслужване и
деловодство“, Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“. Като
основна цел на длъжността е посочено, че извършва деловодното обслужване на
Агенцията по вписванията. Основните задължения на длъжността са: води
входящ/изходящ регистър, в който регистрира документи по реда на
постъпването/извеждането им в/от Агенцията; регистрира постъпилите предложения,
сигнали, жалби и молби в Агенцията; образува преписки по постъпилите в
деловодството документи; систематизира и съхранява преписките до предаването им
в архива; комлектова, съхранява, обработва и организира използването на текущия
и архивния документационен фонд на Агенцията; следи движението на документите и
при поискване от упълномощените лица дава информация за тяхното местоположение;
експедира входящата и изходящата кореспонденция; пази в тайна сведенията, които
са му станала известни при изпълнение на възложената му работа; изпълнява
допълнително възложените от началник на отдел „ПОД“ и директора на Дирекция
„ПОЧРД“ задачи в рамките на дейността и целите на длъжността“.
Със заповед № РД-01-481/10.09.2019 г. на изпълнителния
директор на А.ПО В., на основание чл.6, ал.2, т.14 и т.15 и ал.4 от
Устройствения правилник на А.ПО В.във връзка с докладна записка с рег. №
92-01-110/10.09.2019 г. на началник Отдел „Човешки ресурси и протоколи“ в
рамките на утвърдената численост на А.ПО В.е наредено една щатна бройка на
длъжност „главен специалист“ в Отдел „Правно обслужване и деловодство“, в
Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“, заемана от М.М. Г.-К.,
е определена за заемане по служебно правоотношение и трансформира в длъжност
„старши експерт“, считано от датата на заповедта. Със заповедта са определени
изисквания за заемането на длъжността „старши експерт, в Отдел „ПОД“, Дирекция
„ПОЧРД“, както следва: минимална степен на завършено образование съгласно КДА –
висше; образователно-квалификационна степен – бакалавър или магистър;
специалност: икономическа, администрация и управление; професионален опит – не
по – малко от 2 години, съгласно КДА.
Видно от представеното длъжностно разписание на А.ПО
В., в сила от 17.07.2019 г., в Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и
деловодство“, Отдел „Правно обслужване и деловодство“ са предвидени 5 щатни
бройки за длъжността „главен специалист“.
В длъжностното разписание на А.ПО В.в сила от
10.09.2019 г., в посочената дирекция и отдел за длъжността „главен специалист“
са предвидени 4 щатни бройки, като за длъжността „старши експерт“ е предвидена
една щатна бройка, която се заема по служебно правоотношение. Такава щатна
бройка не е фигурирала в предходното щатно разписание.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, че ищцата е работила по
трудов договор при ответника, като е заемала длъжността „главен специалист“,
Отдел „Правно обслужване и деловодство“, Дирекция „Правно обслужване, човешки
ресурси и деловодство“.
С оспорената заповед работодателят е упражнил правото
си едностранно да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на основание
чл.325, ал.1, т.12 КТ – поради определяне на длъжността за заемане по служебно
правоотношение.
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика,
която е съобразена от решаващия съд, обективирана в решение № 80 от 03.04.2015
г. по гр. д. № 4358/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 88 от 22.04.2018 г. по
гр. д. № 4574/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др., в хипотезата на чл.325, ал.1,
т.12 КТ единствената предпоставка за законно упражняване правото на уволнение
на работодателя е длъжността да е определена за заемане по служебно
правоотношение. При уволнение на посоченото основание е без правно значение
дали наименованието на длъжността е променено или е трансформирана в друга,
както и дали уволненият служител отговаря на изискванията за заемане на
длъжността по служебно правоотношение.
В разглеждания
случай се установи, че към момента на уволнението на ищцата е налице надлежно
взето решение от работодателя, с което длъжността на жалбоподателката е
определена за заемане по служебно правоотношение. За законността на уволнението
не е необходимо на служителя да се връчи заповедта на работодателя, с която
длъжността се определя за заемане по служебно правоотношение. С оглед на това невръчването
на заповед № РД-01-481 от 16.09.2019 г. на изпълнителния
директор на А.ПО В.на жалбоподателката заедно с уволнителната заповед не
рефлектира върху законността на уволнението й, нито поражда съмнения, че такава
заповед не е съществувала към този момент.
Жалбоподателката поддържа, че е налице съкращаване на щата. Макар в новото
щатно разписание заеманата от ищцата длъжност да не съществува, правно
релевантно е обстоятелството, че на основание заповед № РД-01-481 от 16.09.2019
г. на изпълнителния директор на А.ПО В.на нейно място е предвидена длъжността
„старши експерт“. С оглед на това възражението на жалбоподателката е
неоснователно.
Жалбоподателката поддържа във въззивната жалба довода
си, че работодателят е следвало да извърши подбор по реда на чл.329 КТ. Съгласно разясненията, дадени с решение № 6
от 16.03.2020 г. по гр. д. № 2592/2019 г. на ВКС, ГК, III ГО, при определяне на длъжността за заемане от
държавен служител тя не се съкращава. Независимо дали при трансформацията на
длъжността (при определянето и за заемане по служебно правоотношение), са
запазени всички основни трудови функции; дали част от тях са премахнати или са
прибавени нови, длъжността не е съкратена, а е променен реда, по който ще се
регулират отношенията при предоставянето на работната сила. В този случай
работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение със заемащия длъжността, без да е ограничен от задълженията,
възникващи при предварителна закрила по чл.333 КТ или тези за извършване на
подбор по чл.329, ал.1 КТ, като заемащият длъжността по трудовото
правоотношение разполага с възможността да кандидатства да я заеме отново по
служебно правоотношение, доколкото отговаря на условията за това. Задължението
за подбор възниква за работодателя само в хипотезите на чл.329, ал.1 КТ, които
не могат да бъдат прилагани разширително, т. е. само при закриване на част от
предприятието, при съкращаване на щата или намаляване обема на работата. Ето
защо, когато работодателят трансформира една или повече от длъжности с
идентични функции за заемане по служебно правоотношение, запазвайки щатни
бройки за същата длъжност по трудово правоотношение, той няма задължение за
извършване на подбор между заемащите длъжността. С оглед на това възражението
на жалбоподателката се явява неоснователно.
Жалбоподателката поддържа възражението си, че с
извършеното уволнение работодателят е нарушил изискването на чл.8 КТ, тъй като
5 лица са заемали длъжността „главен специалист“, но е прекратен само нейният
трудов договор, с цел да се заобиколи изискването на чл.329 КТ.
По делото не е установена целенасоченост в действията на
работодателя да използва промяната във вида правоотношение за заемане на
длъжността за да прекрати трудовия договор с жалбоподателката. Съгласно
разясненията, дадени с решение № 292 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 2250/2018 г.
на ВКС, ГК, III ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК, оборването на презумпцията за добросъвестност, установена в нормата
на чл.8, ал.2 КТ, е в тежест на работника. В разглеждания случай
жалбоподателката не е ангажирала доказателства в тази насока.
Във въззивната жалба ищцата поддържа довода си, заявен
още с исковата молба, че длъжността „старши експерт“ съществено се различава от
заеманата от нея длъжност „главен специалист“, като решаващият съд не е
извършил съпоставка на двете длъжности.
На основание заповед № РД-01-481 от 16.09.2019 г. на
изпълнителния директор на А.ПО В.длъжността „главен специалист“ е трансформирана
в длъжността „старши експерт“, която е определена от работодателя за заемане по
служебно правоотношение. По делото обаче не са ангажирани доказателства от
ответника, че са запазени основните, характеризиращи я трудови функции. Макар в
хипотезата на чл.325, ал.1, т.12 КТ единствената предпоставка за законно
упражняване правото на уволнение на работодателя е, длъжността да е определена
за заемане от държавен служител, то във всички случаи уволнителното основание
по чл.325, ал.1, т.12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по
трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно
такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции. Без значение е
обстоятелството дали заеманата по служебно правоотношение длъжност получава
нови и губи част от старите си функции. Правно релевантно е обстоятелството
дали същата като съвкупност от трудови функции не е премахната, а само е
трансформирана от „главен специалист“ в „старши експерт“ посредством запазване
или чрез промяна на част от функциите, добавяне на нови. В тази насока е трайната съдебна практика,
обективирана в решение № 118 от
23.03.2015 г. по гр. д. № 281/2014 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 182 от
13.06.2014 г. по гр. д. № 479/2014 г., на ВКС ГК, ІV ГО; решение № 116 от 20.03.2015 г. по гр. д. № 1473/2014
г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 231 от
12.06.2013 г. по гр. д. № 1353/2013 г., на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 137 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 7170/2014 г., на
ВКС, ГК, ІV ГО и редица други.
Запазването на основните, характеризиращите функции на
заеманата от ищцата длъжност спрямо определената за заемане по служебно
правоотношение е факт, който подлежи на доказване. За установяването му
доказателствена тежест носи ответникът. Както в първоинстанционното, така и във
въззивното производство ответникът не е представил длъжностната характеристика
за длъжността „старши експерт“, в Отдел „Правно обслужване и деловодство“,
Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“. Това се явява
пречка за извършване на обоснована преценка в тази насока. Изводи, основани
единствено на заповедта на изпълнителния директор за трансформиране на
длъжността, при наличие на своевременно направено изрично оспорване от ищцовата
страна, което се поддържа и в настоящото производство, биха почивали на
предположение, а не биха се основавали на изпълнена от страна на работодателя
доказателствена тежест, съобразно изискванията на чл.154, ал.1 ГПК.
Работодателят, като носител на правото едностранно да прекрати трудовото
правоотношение на жалбоподателката, в съдебния процес при оспорване на неговата
законност, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил това свое
субективно, преобразуващо право.
По изложените съображения и при липса на доказателства
относно съдържанието на длъжността „старши експерт“, която е определена да се
заема по служебно правоотношение, се налага изводът, че ответникът не е доказал
по делото, че законосъобразно е упражнил правото си уволнение. С оглед на това
предявеният иск за отмяна на уволнението като незаконно се явява основателен.
С оглед акцесорния характер на иска за възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и доколкото страните по
делото са били обвързани от трудов договор за неопределено време, искът се
явява основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като предявените искове следва
да се уважат.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателката има право на сторените във
въззивното производство разноски. Същата не е ангажирала доказателства относно
техния размер, поради което такива не следва да й се присъждат.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
в полза на СГС следва да се присъди държавна такса за въззивно обжалване в размер
на 80 лв. за двата неоценяеми иска.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 400 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
на страната в производството пред СРС по договор за правна защита от 16.06.2020
г., удостоверяващ, че сумата е платена изцяло и в брой.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
в тежест на ответника следва да се възложи държавна такса за уважените искове в
размер на 160 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 139895 от 03.07.2020 г., постановено по гр. д. № 64511/2019 г.
по описа на СРС, II ГО, 63 състав, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
уволнението на М.М. Г.-К., ЕГН **********, с адрес *** и
съдебен адрес *** – адв. К.Г., извършено със заповед №
ЧР-01-1307/10.09.2019 г. на изпълнителния директор на А.ПО В., връчена на 10.09.2019
г., на основание чл.325, ал.1, т.12 КТ, като незаконно, на основание чл.344,
ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА
М.М. Г.-К., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. К.Г., на
заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“, Отдел „Правно
обслужване и деловодство“, Дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и
деловодство, в А.ПО В., ЕИК********, с адрес гр. София кв. „********“, ул. „********,
на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.
ОСЪЖДА А.ПО
В., ЕИК********, с адрес гр. София кв. „********“, ул. „********, да заплати на
М.М. Г.-К., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. К.Г., сумата
от 400 (четиристотин) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един
адвокат за осъществяване на процесуално представителство в производството пред
СРС.
ОСЪЖДА А.ПО
В., ЕИК********, с адрес гр. София кв. „********“, ул. „********, на основание
чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата от 80
(осемдесет) лв.,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване, както и да заплати по
сметка на СОИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 160 (сто и шестдесет) лв., представляваща държавна такса за уважените
искове.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.