№ 926
гр. Пловдив , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330200715 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от МН „Дизайн“ ООД, ЕИК *********
представлявано и управлявано от Н.М.К.-М., против Електронен фиш /ЕФ/
Серия Г № 0022889, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на дружеството е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2 000 лв. за нарушение и на основание чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ.
По съображения, изложени в жалбата, в съдебно заседание и в
допълнително становище, жалбоподателят МН „Дизайн“ ООД, чрез
процесуалните си представители адв. Н.П. и адв. Я.К., моли съда да отмени
атакувания ЕФ като незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени
нарушения на процесалните правила и в нарушение на материалния закон.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
писмено становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и прави
искане за нейното отхвърляне като неоснователна и потвърждаване на ЕФ
като правилен и законосъобразен. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и
моли същото да бъде намалено до размера на минимално предвиденото в
1
закона. Претендира направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в срок, изхожда от надлежна страна, при наличие
на правен интересе, поради което е допустима. Разгледана по същество
същата е основателна.
Обжалваният ЕФ Серия Г № 0022889 е издаден срещу МН „Дизайн“
ООД за това, че на 24.10.2020 г. в 11:12 ч. в гр. Пловдив, бул. „Кукленско
шосе“ срещу № 47, посока път II-86, като собственик на МПС – товарен
автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ******, не е сключило задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, с което е нарушило разпоредбата на
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ. Нарушението
било установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система
/АТСС/ № TFR1-М 581. Извършена била служебна проверка в Гаранционен
фонд, която потвърдила, че към процесната дата /24.10.2020г./ за конкретното
МПС с рег. № ****** няма сключена активна застраховка „Гражданска
отговорност“. Крайната дата на покритие на същата била 21.10.2020г., а
началната дата на покритие на новата застраховка – 29.10.2020г.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на доказателствата по делото.
Съдът обаче приема, че са налице основания за отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административното производство по
неговото издаване.
Когато управлението на МПС без сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, е установено с АТСС, следва да намери приложение
разпоредбата на чл.638 ал.4 от КЗ. Именно в този случай, съгласно
разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ, се издава ЕФ в отсъствието на контролен
орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДП. В
обжалвания ЕФ обаче извършеното нарушение е квалифицирано като такова
по смисъла на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, към която разпоредба препраща ал.4
относно размера на глобата, респ. на имуществената санкция, които следва да
бъдат наложени на собственика на МПС в зависимост от това дали е
физическо или юридическо лице, като не е посочена приложимата правна
норма.
На следващо място, видно от съдържанието на цитираната разпоредба
2
на чл.638 ал.4 от КЗ, за да е извършено нарушението следва да е установено
управление на МПС, което съставомерно обстоятелство следва не само да се
установява от доказателствата по делото, но и да е описано в ЕФ, доколкото
само по този начин надлежно се въвежда в предмета на доказване. В случая
това не е сторено, доколкото в направеното в ЕФ описание на нарушението
липсва твърдение да е констатирано управление на процесния автомобил
така, както повелява нормата на чл.638 ал.4 от КЗ. Установената празнота на
изложените в ЕФ фактически обстоятелства е довела до непълнота при
описание на констатираното деяние, което представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на
нарушителя и възможността му да разбере за какво конкретно негово
поведение е ангажирана отговорността му и да се защити срещу тези факти.
По гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният ЕФ
като незаконосъобразен следва да бъде отменен.
Само за пълнота следва да се отбележи, че за формата и съдържанието
на ЕФ са задължителни само изброените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП
реквизити, а именно - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа
имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в
какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на ЕФ,
съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл.189
ал.4 от ЗДП, същият вече е административен акт, годен да породи
съответните правни последици.
Следва да се отбележи и това, че административнонаказващият орган
няма задължение, а жалбоподателят има право, предвидено в нормата на
чл.189 ал.5 от ЗДП, след като не е съгласен с данните от фиша в
законоустановения срок от получаването му да представи в ОДМВР Пловдив,
Сектор „Пътна полиция” писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие е удостоверено, че
възнаграждението е заплатено в брой. Съобразно чл.63 ал.4 от ЗАНН е
3
направено възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което
настоящият състав намира за основателно. Като съобрази предмета на делото
и неговата фактическа и правна сложност, това, че същото е приключило в
рамките на едно съдебно заседание, както и имуществения интерес, съдът
намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение, който се
явява съобразен и с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 370 лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0022889, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който МН „Дизайн“ ООД, ЕИК *********, представлявано и
управлявано от Н.М.К.-М., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение и на основание
чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461
т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на МН „Дизайн“ ООД,
ЕИК ********* сумата в размер на 370 лв., представляваща направени
разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4