Решение по дело №8797/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              05.02.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕОВА

                                                                       

                                                                                   МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Десислава Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 8797 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 30.09.2016г., гр.д.69500/15г., СРС, 52 с-в прекратява производството по предявения от С.Й.К. срещу Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ иск с правно основание чл.234, ал.1 ЗМВР за сумата 34 020 лева, представляваща еднократно парично обезщетение, поради отказ от иска, осъжда Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ да заплати на С.Й.К. на основание чл.86 ЗЗД вр. чл.234, ал.1 ЗМВР сумата 946.89 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата 34 020 лева за периода от 09.09.2015 г. до 17.12.2015 г. и сумата 403.36 лева – разноски, а по сметка на Софийски районен съд на основание сумата 50 лева - държавна такса, отхвърля иска за разликата над уважения размер от 946.89 лева до пълния предявен размер от 1 126.80 лева и за периода от 21.08.2015 г. до 17.12.2015 г. и осъжда С.Й.К. да заплати на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ сумата 49.32 лева - юрисконсултско възнаграждение.  

Срещу решението в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна жалба от ответника по него Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Намира решението за недопустимо, като постановено срещу ненадлежен ответник, вместо срещу МВР. По същество излага оплаквания за неоснователност на исковете поради плащане на обезщетението преди изтичане на 3-месечния срок по чл.243, ал.1 ЗМВР, считано от връчване на заповедта за прекратяване на правоотношението. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.

         Въззиваемият – ищецът  С.Й.К. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Решението е изцяло валидно,  но недопустимо в обжалваната част.

Предявен е иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.234, ал.1 ЗМВР.

Твърденията в исковата молба изключват правния интерес от предявяване на иска срещу ответник Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, който се явява ненадлежна страна в процесуалноправен смисъл. Ищецът разполага с правен интерес от ангажиране отговорността на първоначалния ответник Министерство на вътрешните работи. Именно с него се твърди възникване, съществуване и прекратяване на служебното правоотношение, по което ищецът е бил назначен като държавен служител. Пасивно процесуалноправно легитимиран по искове за заплащане на обезщетения и лихви във връзка със служебното правоотношение е органът по назначаването и съответното освобождаване. В случая, това е Министърът на вътрешните работи съобразно правомощията си по чл.185 и 246 ЗМВР. Въпреки че реално ищецът е полагал труд в специализираната към МВР структура на ГД „БОП“, като юридическо лице, същата главна дирекция не придобива качеството страна по служебното правоотношение. Нейните ръководителите назначават или сключват трудови договори в хипотезите на чл.159, ал.1 и 2 ЗМВР, различни от настоящата.

С оглед разясненията на т.5 от ТР № 1/09.12.2013г., ОСГТК на ВКС и съобразно чл.270, ал.3, изр.3 ГПК, недопустимото решение в обжалваната част, с която е уважен искът и тази за разноските, следва да се обезсили и делото се върне на първа инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник Министерство на вътрешните работи и разглеждане на делото само с негово участие.

Решението в останалата прекратителна и отхвърлителна част, като необжалвано е влязло в сила.

По разноските не се дължи произнасяне с решението за обезсилване, с което не приключва делото по смисъла на чл.81 ГПК.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение от 30.09.2016г., гр.д.69500/15г., СРС, 52 с-в в частта, с която се осъжда Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ да заплати на С.Й.К. на основание чл.86 ЗЗД вр. чл.234, ал.1 ЗМВР сумата 946.89 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата 34 020 лева за периода от 09.09.2015 г. до 17.12.2015 г. и сумата 403.36 лева – разноски, а по сметка на Софийски районен съд сумата 50 лева - държавна такса, като се осъжда С.Й.К. да заплати на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ сумата 49.32 лева - юрисконсултско възнаграждение.  

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Софийския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

 

                           2.