РЕШЕНИЕ
№ 1061
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110204223 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „ВЛС Венчър“ АД ЕИК ********* със седалище в гр.София,
подадена чрез адв. Д.И. от САК, против ЕФ Серия Г № 0026917 издаден от
ОД МВР – Варна с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр. чл.638, ал.1,
т.2, вр. чл. 461, т.1 от КЗ на ЕТ е било наложено адм. наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000лв..
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш
като се излагат доводи както за липса на извършено нарушение, така и за
допуснати съществени нарушения на процес. правила. Сочи се, че към датата
посочена в ЕФ за процесния автомобил е имало сключена валидна полица за
застраховка „Гражданска отговорност“ като се сочи и номера на полица и
срока на покритие на застраховката. Отделно от това се твърди, че ЕФ не
отговарял на формалните изисквания предвидени в нормата на чл. 189, ал.4 от
ЗДП приложими съобразно нормата на чл. 647, ал.3 от КЗ – липсвало изобщо
описание на деянието което съставлявало адм. нарушение. И най-накрая сочи,
че вероятно нарушението не било заснето с техническо средство или система
по смисъла на §6, т.65 от ДР на ЗДП, а било установено от длъжностно лице
при последваща обработка на записите извършени чрез АТТС което пък
изключвало възможността да бъде издаден ЕФ в хипотезата на чл. 647, ал.3 от
КЗ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
1
представител не се явява. По делото е постъпила молба от неговия процес.
представител адв. Димитров, в която същият излага доводи за
незаконосъобразност на атакувания ЕФ и моли за неговата отмяна като
отправя и искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л., в
които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че
при издаване на ЕФ не били допуснати съществени нарушения на процес.
правила, ЕФ бил издаден в законоустановени срокове, в него било посочена
териториалната структура на МВР на чиято територия било установено
нарушението, посочена била дата и мястото на извършване на нарушението,
детайлно било описано и самото нарушение. Твърди, че въззивникът не
оспорвал фактическата обстановка, установена в издадения ЕФ, тъй като не
бил навел никакви твърдения още по-малко пък бил ангажирал доказателства
които да поставят под съмнение извода на АНО, както и че нарушението не
било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност и при
отправено искане от ответната страна за присъждане на разноски прави
искане за определяне на такова в по-нисък размер.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Въззивното дружество било собственик на т.а. „Рено Мастер“ с рег.№
СВ8903СА. За посочения автомобил същото било сключило договор за
застраховка гражданска отговорност с „Дженерали застраховане“ АД със срок
на валидност от 00:00ч. на 09.12.2020год. до 23:59ч. на 08.12.2021год. като
застрахователната премия била изцяло платена и към 02.02.2021год. полицата
била валидна – договора бил действащ.
Електронен фиш Серия Г № 0026917, издаден от ОД на МВР-Варна, е
съставен за това, че на 02.02.2021г., в 13:48часа в гр.Варна по бул. „Васил
Левски“ в посока ул. „Девня“ на пътен възел с бул. „Сливница“. Нарушението
установено с АТСС (ARH CAM S1) с МПС Рено Мастер – товарен автомобил
с рег. № СВ8903СА е установено нарушение на кодекса за застраховането
заснето с автоматизирано техническо средство/система № 11743с9.
На горепосочената дата системата за видеоконтрол –АТСС засякла
движение на МПС „Рено Мастер“ – товарен автомобил с рег. № СВ8903СА по
бул. „Васил Левски“ в посока ул. „Девня“ на пътен възел с бул. „Сливница“.
При справка в информационните масиви на МВР било установено, че
горепосоченото МПС е собственост на въззивното дружество. ЕФ бил
издаден на собственика на МПС и бил изпратен за връчване. Разписка
удостоверяваща връчването не е приложена.
Като писмени доказателства към АНП са приложени справка от
СУАНД с отбелязана дата на връчване на ЕФ 07.09.2021год.; разпечатка от
„АИС КАТ регистрация на ППС и собствениците им – 1 лист; снимка на
2
нарушението; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 от 07.09.2017год.; копие на протокол УРИ 819р-2777/03.02.2021 и
снимка на разположение на техническото средство; справка от сайта на
„Гаранционен фонд“ генерирана на 07.10.2021год., както и копие от протокол
от проверка № 82-С-ИСИС/29.10.2021год.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети
представени с жалбата полица № BG/08/12003375397, сключена на
08.12.2020год., платежно нареждане, дебитно известие, свидетелство за
регистрация на МПС част І, разпечатка от ГФ, списък на разноски, фактура
1251/14.09.2021год. издадена от АД „Димитров, И. и съдружници“, както
извлечение от банкова сметка на АД „Димитров, И. и съдружници“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни и веществени, които се кредитират от съда изцяло като
взаимнодопълващи се и кореспондиращи по между си и не налагат различни
правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДП с оглед липсата на
доказателства за връчване на ЕФ и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата се явява основателна по следните съображения:
С ЕФ въззивното дружество е наказано за нарушение на чл.483, ал.1, т.1
от КЗ. Съгласно посочената разпоредба договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение; това изискване не
забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното
превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнение на
това задължение е предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638,
ал.1 от КЗ: глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от
2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.4 на
същия член когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен
и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното
превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Според разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
3
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в ЗДП. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189,
ал. 5 от ЗДП не се прилага. Горните разпоредби идват да покажат, че
принципно е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и
заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В тези случаи КЗ препраща към условията
и реда за издаване на ЕФ предвидени в ЗДП.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Следователно изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДП реквизити, към
които препраща и разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания електронен фиш са
посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера
на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш съответства на утвърдения от министъра на
вътрешните работи.
Въпреки това обаче в електронния фиш липсва описание на
нарушението, което също е един от задължителните реквизити съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП. В конкретния случай нарушението не е
описано нито от фактическа, нито от правна страна. Посочено е само, че е
„установено нарушение на КЗ“, което очевидно не води до яснота на
повдигнатото обвинение и няма как да бъде прието за описание на деянието
което според АНО съставлява адм. нарушение и за което се налага санкцията.
По същество в ЕФ не е описано нито едно действие, което се твърди да е
извършено с автомобила, собственост на въззивника, а наказващият орган се е
4
ограничил само да отрази, че е установено нарушение на КЗ. КЗ обаче
предвижда множество и различни нарушения. В ЕФ не е посочено в какво се
изразява самото нарушение, т. е. липсва описание на съставомерно деяние
(съставляващо административно нарушение, в частност – по чл. 638, ал. 4
вр.ал.1 вр. с чл. 483, ал. 1 от КЗ), като дори и цитираните по-горе норми не са
посочени в него. При това положение очевидно ЕФ не отговаря на
изискванията на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДП ("Електронният фиш
съдържа... описание на нарушението... "), към който препраща чл. 647, ал. 3
от КЗ. По този начин както за твърдения нарушител, така и за съда остава
напълно неясно какво се твърди всъщност да е извършено от него. Като в
този аспект наведените в жалбата доводи се споделят напълно от съда. Що се
касае до изложеното в писмените бележки становище на процес.
представител на въззиваемата страна, че в ЕФ имало детайлно и подробно
описание на нарушението „управление на МПС за което няма сключен
договор за застраховка „ГО“, а наличието на снимков материал и
автоматизирана система за засичане и елиминиране на човешкия фактор били
гаранция за законност, то не се споделя от съда първо защото цитираното в
писмените бележки детайлно описание „управление на МПС за което няма
сключен договор за застраховка „ГО““ очевидно не е относимо към
процесния ЕФ – такъв текст в него НЯМА. И второ защото заснемането с
калиброван система няма как да замести описанието на деянието за което се
дири отговорност.
Липсата на описание на нарушението, като елемент, който
индивидуализира нарушението, по ясен и категоричен начин, винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Посоченото нарушение
на процесуалните правила ограничава възможността нарушителят да разбере
в извършването на точно какво нарушение е обвинен, поради което и е
достатъчно основание за отмяна на ЕФ. В горната насока е и достатъчно
обилна и константна съдебна практика на АС Варна – Решение №
358/02.03.2020год. по КНАХД № 48/2020год.; решение № 339/27.02.2020год.
по КНАХД № 3528/2019год.; Решение № 360/02.03.2020год. по КНАХД №
114/2020год. и др.
За пълнота на мотивите съдът намира за нужно да отбележи, че
приложените към АНП и приобщените в хода на съдебното следствие
допълнително писмени доказателства не сочат на извършено нарушение на
КЗ, а именно на нарушение по чл. 638, ал.4 вр. ал.1 от КЗ тъй като ако и с
АТСС на 02.02.2021год. да е било заснето управление на МПС-то собственост
на въззивното дружество – последното се установява от приложената снимка,
то към тази дата за автомобила е имало сключена валидна застраховка
гражданска отговорност. В подкрепа на горното е както приложената към
АНП разпечатка от ГФ видно от която към тази дата за МПС с рег.№
СВ8903СА има активна застраховка „Гражданска отговорност“, така и от
представената от въззивника застрахователна полица цитираната по-горе в
5
мотивите.
Що се касае до изложеното в жалбата становище, че в случая
твърдяното“ нарушение не било установено и заснето с АТСС по смисъла на
чл.6, т.65 от ДР на ЗДП, а било установено в последствие при последваща
обработка на запис извършен чрез АТСС което изключвало хипотезата на чл.
647, ал.3 от КЗ то не се споделя от съда. Според настоящия съд правилното
тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ и на волята на законодателя е да
се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за дадено МПС, в случаите,
когато с АТСС е установено и заснето управление на МПС. С други думи
достатъчно е с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното
МПС, като не е необходимо процесното АТСС да установява и заснема и
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Този извод се
обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата се установява
чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т.е. установяването
на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а е по данни
от информационна система.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете ,че атакуваният ЕФ е
незаконосъобразен. Същият е издаден при допуснати груби, съществени
нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон и
като такъв следва да бъде отменен.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивната
така и от въззиваемата страна, като исканията са направени своевременно.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на делото, отправеното от страна на процес.
представител на въззиваемата страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
По искането на въззивника.
По искането на въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния
изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на
чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78,
ал.1 от ГПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 444лв. с ДДС. В тази
насока са представените по делото Пълномощно с което е упълномощил да го
представлява Адвокатско дружество „Димитров, И. и съдружници“
включително съдружниците адв. Борислав Димитров и Д.И.; фактура №
1251/14.09.2021год. издадена от АД „Димитров, И. и съдружници“ за сумата
6
от 444лв. с ДДС с основание процесуална защитата пред ВРС във връзка с
обжалване на ЕФ Серия Г № 0026917 издаден от ОД на МВР Варна, както и
преводно нареждане с наредител въззивното дружество и получател АД
„Димитров, И. и съдружници“ за посочената сума. Заплатена от въззивника
сума за адвокатско възнаграждение е в размер на на минималното адвокатско
възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. §2а от ДР на Наредбата. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
цитираната наредба за защита по дела с определен интерес възнаграждението
при интерес от 1000 до 5000 лева е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.. В
случая е наложено административно наказание „имуществена санкция “ в
размер на 2000лв. и минималното адвокатско възнаграждение без ДДС
съобразно горепосочения текст от наредбата е над 300лв.- 370лв. /изчислено
по горепосочената формула/. Съгласно §2а от ДР на цитираната по-горе
наредба за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност
адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях
данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. В
адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС и дължимият ДДС е в
размер на 74лв. С други думи платеното от въззивното дружество адвокатско
възнаграждение в размер на 444лв. с ДДС е такова в размер на минималното
съобразно Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което и възражението за прекомерност
се явява неоснователно. На въззивника следва да се присъдят разноски в
пълния размер, а именно в размер на 444лв., която сума следва да му бъде
заплатена от ОД на МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия Г № 0026917 издаден от ОД на МВР Варна с който
на „ВЛС Венчър“ АД ЕИК ********* за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 вр.
чл.638, ал.1, т.2 от КЗ е било наложено адм. наказание „имуществена
канкция“ в размер на 2000лв..
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на „ВЛС Венчър“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар
Освободител“ № 10, ет.3, адвокатско възнаграждение в размер на 444лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
7
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8