№ 1982
гр. Пловдив, 13.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330206004 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ИВ. ИГН. СТ., действащ чрез пълномощника си
– адв. Т. против Наказателно постановление № 21 – 1030 – 008141 от
24.08.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 1, т. 1
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв.,
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба №
Із – 2539 на МВР.
С жалбата и с допълнителни мотиви, поддържани в съдебно заседание се
сочат конкретни съображения за незаконосъобразност на атакуваното
Наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.08.2021 г. в 14,46 часа в град Пловдив на ул. „Димитър Стамболов“ –
кръстовище с ул. „Победа“ жалбоподателят С. управлявал личният си лек
автомобил „БМВ 525 И“ с рег. № ***.
Така, жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на МВР –
Пловдив, като му била извършена качествена проба с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA – 0177, който отчел положителен
резултат 0,51 на хиляда в издишания от жалбоподателя въздух.
Посоченото техническо средство било изправно, като на 22.02.2021 г.
успешно преминало проверка в „Лаборатория за проверка на анализатори на
алкохол в дъха и радар скоростомери“. Извършената последваща проверка
била със срок на валидност от 6 месеца.
На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 091870, в който
било посочено, че изследването трябва да бъде извършено в УМБАЛ
„Пловдив“, на бул. „България“ № 234, където лицето следвало да се яви до 45
мин от връчване на талона. Същият бил връчен лично на жалбоподателя в
15,05 ч.
На С., в негово присъствие и в присъствието на свидетел – очевидец, бил
съставен АУАН бл. № 192824 /01.08.2021 г., за извършено от него
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, който жалбоподателят подписал с
възражения, посочвайки, че е изпил една бира. Възражения в срока по чл. 44
от ЗАНН не постъпили.
Впоследствие С. се явил в указаното в талона лечебно заведение – УМБАЛ
„Пловдив“ АД, където не му била взета кръв за изследване наличието на
алкохол, тъй като същият се явил в 16,00 часа, т.е. извън предоставеното му
време от 45 минути.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което
на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в размер
2
на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на
основание Наредба № Із – 2539 на МВР.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
от приложените по делото писмени доказателства – АУАН, талон за
медицинско изследване, справка за нарушител/ водач, списък рег. № 3286р –
9859 екз. № 1 / 01.03.2021 г., Дневник за отразяване на резултатите от
използване на техническите средства – Регистрирани нарушения на
употребата на алкохол или друго упойващо вещество с техническо средство с
№ ARNA – 0177; извлечение от паметта на техническото средство; Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на
Министъра на вътрешните работи; Заповед за прилагане на ПАМ № 21 – 1030
– 001644/ 01.08.2021 г. ; Заповед за прилагане на ПАМ № 21 – 1030 – 001645/
01.08.2021 г.
Отделно от горното, следва да се отбележи, че нарушението се установява
и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното,
т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото
същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани
посочените в акта обстоятелства. В тази връзка следва изрично да се
отбележи, че жалбоподателят не оспорва възприетата и идентично изложена в
процесните АУАН и НП фактическа обстановка. Възраженията на
жалбоподателя са насочени единствено и само към несъобразяване от страна
на административнонаказващият орган на допустимата грешка на
показанията на техническото средство.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен
състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези
действия, съгласно представените Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. и
Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи
относно компетентността на административнонаказващия орган и
актосъставителя, както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл.
3
30, ал. 1, т. 5 ЗМВР – за актосъставителя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН
и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото
на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на квалификацията на деянието и правилността на
санкционната норма, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят
С. виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това, че на
01.08.2021 г. в 14,46 часа в град Пловдив на ул. „Димитър Стамболов“ –
кръстовище с ул. „Победа“, е управлявал личния си лек автомобил „БМВ 525
И“ с рег. № ***, след употреба на алкохол, а именно 0,51 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабр. № АRNA – 0177.
Установява се, че С. не се е явил за кръвна проба в рамките на
посоченото време, поради което законосъобразно и в съответствие с
регламента на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. концентрацията на
алкохол в кръвта му е била установена въз основа на показанията на
техническото средство. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че от
страна на жалбоподателя изцяло недоказани останаха твърденията, че
причината за просрочието на предоставеното време се е дължала на
обстоятелства стоящи извън волята на жалбоподателя. Видно от
отбелязването върху приобщения по делото лист за преглед на пациент от
01.08.2021 г., С. се е явил в лечебното заведение едва в 16,00 часа /а не в
15,50 ч./ и е напуснал в 16,10 часа. Твърдението, релевирано от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, че С.
е закъснял само 2 – 3 минути и поради спешен неотложен случай не му е
била взета кръв остана изцяло изолирано и неподкрепено с каквито и да
било доказателства, поради което и съдът намира същото за
4
неоснователно.
Според разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г. сроковете
за явяване са до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията
на населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за
вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.
В случая, доколкото жалбоподателят се е намирал в град Пловдив, в
близост до посоченото в талона за изследване медицинско заведение, то на
същия му е било предоставено време в рамките на 45 мин /максимално
най – дългия срок/, за да се яви в посоченото лечебно заведение и да даде
кръвна проба. Обстоятелството, че същият не се е възползвал от
предоставената му възможност, допускайки просрочие на предоставеното
време води до правилната преценка от страна на
административнонаказващият орган да се позове на показанията на
техническото средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARNA - 0177.
В аспект на горното, съдът счита, че липсват основания да се приеме, че
при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати
нарушения, които да са опорочили същата. Издаден е бил талон за
медицинско изследване от правоимащ контролен орган. Връчен е бил препис
на проверяваното лице, с отразен конкретен час и е дадено максималното за
случая нормативно предвидено време – до 45 минути, в които да се яви в
болничното заведение за даване на кръвна проба. Пробата чрез вдишване на
място е била взета от преминало последваща проверка и в срок на валидност
техническо средство, видно от списък на успешно преминалите последваща
проверка технически средства с рег. № 3286р – 9859, екз. № 1 от 01.03.2021 г.
В тази връзка и предвид изрично наведеното с допълнителна писмена
молба възражение от процесуалния представител на жалбоподателя в насока,
че административнонаказващия орган не е съобразил допустимата грешка
при отчитане на показанията на техническото средство, съдът държи да
отбележи следното:
Както вече беше посочено, а и според трайната съдебна практика под
„надлежен ред“ се разбира редът за установяване на концентрация на алкохол
в кръвта, очертан в Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
5
вещества или техни аналози, като меродавна е редакцията на наредбата
именно към момента на констатираното управление. /Решение № 244/
05.12.2019 по дело № 949/2019 г., Решение № 16 от 05.03.2019 г. по н. д. № 28
/ 2019 г. на ВКС, Решение № 146 от 11.07.2019 г. по н. д. № 524 / 2019 г. на
ВКС, 1-во нак. отделение./
В чл. 3 и 3а от Наредбата са очертани три алтернативни, но равнопоставени
помежду си метода за установяване на концентрацията /Решение № 603 от
27.12.2012 г. по нак. д. № 1931/2012 г. на Върховен касационен съд/:
- чрез техническо средство Дрегер;
- чрез доказателствен анализатор;
- чрез медицинско и химическо лабораторно изследване на взета кръвна
проба от водача.
В случая концентрацията е установена по първия от алтернативно
предвидените методи, а именно чрез техническо средство-дрегер, поради
което надлежният ред е спазен.
Нещо повече, при изложения по - горе доказателствен анализ се установи,
че полицейските органи стриктно са спазили задълженията си по Наредбата,
като надлежно е попълнен талон за изследване с отбелязване, че деецът може
да се яви и да даде кръвна проба за оборване показанията на дрегера, като в
талона са надлежно индивидуализирани времето за явяване и мястото за
даване на кръв. Спазено е и изискването на чл. 11 от Наредбата, поставящ
изискване към вида лечебно заведение, в което да се вземе кръвната проба.
Въпреки гореизложеното жалбоподателят неоправдано е просрочил
времето за даване на кръвна проба за химическо и лабораторно изследване.
Съгласно трайната съдебна практика при това положение за меродавна за
наказателната, респ. административнонаказателната отговорност се приема
концентрацията показана от дрегера, като жалбоподателят губи възможността
да я оспорва по какъвто и да било начин.
В този смисъл - Решение № 53 от 27.05.2020 г. по н. д. № 1212 / 2019 г. на
ВКС, Решение № 63/31 март 2017 г. по КНД №184 по описа за 2017 г. на
ВКС, Решение № 138 от 16.07.2018 г. по н. д. № 430 / 2018 г. на ВКС.
Действително в случая е налице едно предположение, че концентрацията
на алкохол в издишания въздух, отчетен от дрегера, се равнява на
концентрацията на алкохол в кръвта. Това предположение обаче при
конкретното административно деяние е изрично предвидено и допуснато от
6
законодателя, поради което не представлява процесуално нарушение.
Така - Решение №279/21 декември 2017 г., първо наказателно отделение, н.
дело № 1050/2017 година на ВКС, Решение № 130/12 юни 2018 година, първо
наказателно отделение, н. д. № 424/ 2018 година, Решение № 540/04 януари
2010 година по дело № 530/2009 година на ВКС, Решение №200/13 ноември
2018 г., първо наказателно отделение, н. дело № 739/2018 година на ВКС,
Решение № 120 от 10.03.2010 г. по н.д. № 16/2010 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 143 от 23.03.2011 г. по к.д. № 64/2011 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 120 от 10.03.2010 г. по н.д. № 16/2010 г. на ВКС.
Още повече, че от събраните по делото доказателства се установява
пълната техническа изправност на Дрегер-а, поради което и не възникват
абсолютно никакви съмнения досежно достоверността на неговите
показания.
Така Решение №16/15.05.2019 по дело №1204/2018 на ВКС, Решение №
54/27 март 2014 г., Трето наказателно отделение, н. д. № 2346/2013 г. на ВКС,
Решение № 540/04.01.2010 г. по дело № 530/2009 г. на ВКС.
В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно трайната съдебна
практика при недаване на кръвна проба за оборване показанията на
дрегера, деецът не може да иска дори и приспадане на технически
допустимата грешка при отчитане от дрегера, отбелязана в
свидетелството му за одобрен тип.
В този смисъл - Решение № 28 от 16.04.2020 г. по н. д. № 36 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 204/28 ноември 2018 г., трето
наказателно отделение, наказателно дело № 916/2018 г. на ВКС, Решение №
130/12 юни 2018 година, първо наказателно отделение, н. д. № 424/ 2018
година, Решение № 428 от 11.11.2013 г. по нак. д. № 1435/2013 г. на Върховен
касационен съд.
Посоченото правило е важимо дори при гранични за съставомерността
на деянието стойности - Решение № 127 от 07.03.2011 г. по нак. д. №
739/2010 г. на Върховен касационен съд.
Ето защо изцяло неоснователни и несподелими са доводите на
жалбоподателя в обратна насока, като цитираната в допълнителните мотиви
съдебна практика на Районен съд Карлово и Административен съд Пловдив
не се споделя от настоящата съдебна инстанция.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл. 174, ал. 1, т. 1
7
от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
Посочените наказания са във фиксиран, абсолютен размер, поради което и
липсва възможност същите да бъдат изменени.
С НП на жалбоподателя правилно са отнети 10 контролни точки, съобразно
изискванията, посочени в Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, издадена от Министъра на вътрешните работи.
На следващо място, съдът намира, че по отношение на настоящия случай не
се установяват основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Действително съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2007г. по
тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая
е такава по законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да бъде
санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на
въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да деянието
ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
8
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид
нарушения, като за този си извод съдът съобрази, както данните от
приложената по преписката справка за нарушител/ водач, така и естеството на
обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване
по пътната мрежа, отворена за обществено ползване, които са от особено
значение. Установеното в случая административно нарушение, безспорно ги
накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде определяно
като маловажно.
Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.
3 ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 – 1030 – 008141 от
24.08.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, с което на ИВ. ИГН. СТ., ЕГН ********** на основание чл.
174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 500 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на
основание Наредба № Із – 2539 на МВР.
9
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10