№ 260112 / 30.3.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
30.03.2021 година, град М.
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV- ти граждански състав, в СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ при закрити врата от 04.03.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Елена Ефремова и. с участието на прокурора........................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1498 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49 СК; чл.127 ал.2 СК, чл.143 СК, чл.149 СК и. чл.127 а СК.
Ищецът, Е.С.М., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат З.В.Г.- М.,xxx, е предявила иск ПРОТИВ: М.О.М., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. адрес за призоваване: с. Г. п. 3. о. К. о. В. у. „В.“ № 8.
В исковата молба се твърди, че ищцата и. ответника са сключили граждански брак на 30.05.2018 година в гр. М., о. М., о. М..
Преди това живеели на семейни начала и. работели в Г. като решили, че там възможностите за двамата са много по-добри от тези в България. След пристигането им, доверителката и. започнала работа, а ответникът така и. не могъл да си намери постоянна работа. Работил от време на време, а през другото време ищцата го издържала.
Родило им се общо малолетно дете: Е. М. М., родена на xxx год. в Г. с ЕГН xxxxxxxxxx.
Първоначално отношенията между тях били нормални, но с течение на времето охладнели един към друг. Загубила се нормалната за едно семейство привързаност и. уважение.
Отношенията им все повече и. повече се влошавали и. отдавна не се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и. вярност.
Брачната им връзка изцяло е опразнена от дължимото си съдържание и. това е непоправимо.
Ответникът започнал да малтретира ищцата физически и. психически, поради което тя сезирала полицията в Г. където живеят. Той бил задържан от органите на реда. Наложило се доверителката и. да получи в Германия ограничителна заповед за нея и. детето, издадена на 18.03.2020 год., като съпругът й няма право да доближава нея и. детето, със срок до 16.09.2020 г.
Разделени са окончателно от месец ноември 2019 год. и. живеят на различни адреси в Германия. В течение на тези месеци, в които са разделени ищцата и. ответника са контактували само по повод на детето и. нищо друго не ги свързва.
Доверителката и. е убедена, че брака им е трайно и. непоправимо разстроен и. брачната връзка не може повече да съществува. У нея е налице сериозно и. непоколебимо решение за развод.
Претендира, че вината за развода е на ответника.
Съпругът й продължава да й изпраща заплашителни текстови съобщения и. да я заплашва.
Ищцата, детето й и. нейните родители живеят в Германия на адрес: Г. с. Р. 7. у. ,. Щ.“ 21 от 08.01.2020 год. Преди това от 25.07.2016 год. до 08.01.2020 год. е живяла на същата улица, но на друг номер. В Германия живее от 2015 година.
Жилището, в което живее под наем представлява апартамент в кооперация, който се намира на третия етаж и. се състои от хол, спалня, кухня и. детска стая. Обзаведен е изцяло. Детето има собствена стая.
Преди повече от година доверителката и. си регистрирала в Германия фирма с предмет на дейност почистване на сгради и. поддръжка на градински площи и. работи заедно с майка си във фирмата.
Преди настъпването на пандемията от Ковид-19 печелела по около 2500.00 /две хиляди и. петстотин/ Евро месечно. Получавала и. обезщетение за отглеждане на дете и. детски надбавки. Родителите й също работели и. и. помагали финансово, когато е нужно.
От месец март 2020 год. дейността на фирмата временно е преустановена заради вируса и. доверителката и. получава доходи в размер на около 570 /петстотин и. седемдесет/ Евро от фирмата, детските и. обезщетението. Затова се прибрала в България за лятото. През есента ще се върне в Германия и. ще възобнови дейността си.
Преди раздялата им съпругът на ищцата скъсал паспорта и. акта за раждане на детето и. сега то е без документи и. майката няма как сама да се снабди с такива, без подписа на бащата, който отказва всякакво съдействие.
Ответникът отказва да даде необходимото съгласие визирано в чл.76 ,т.9 от ЗБЛД.
Счита, че за детето Е. М. М., родена на xxx год., което тази година е навършило 3 години, ще е по-добре да не се разделя с майка си, още повече че е момиче. То е привързано към майка си и. родителите на ищцата, тъй като те помагат на майката за отглеждането му.
Бащата няма да има проблем да вижда дъщеря си след изтичане на срока на ограничителната заповед, тъй като и. той живее предимно в Германия. През времето, когато е в България, ответникът ще може да взема и. вижда детето за по-дълго време, което ще компенсира времето, когато не живеят е една и. съща държава.
Ответникът от своя страна след м. ноември 2019 год. не е заплащал никаква издръжка за детето си.
Детето е малко, но има своите нужди. Необходими са средства за храна, дрехи и. обувки, които се надрастват ежемесечно. Детските стоки са доста скъпи. Също така малките деца боледуват често, за което са необходими значителни средства за лекарства.
От есента детето ще тръгне на детска градина в Германия.
Считат, че бащата следва да плаща по 160.00 лева на месец издръжка за детето. Това е минималната издръжка, съгласно СК, която се определя като 1/4 от минималната работна заплата за страната. Ищцата и. ответника нямат придобити по време на брака недвижими имоти и. МПС.
Движимите вещи са си ги поделили още след раздялата.
Семейното им жилище е било под наем, а не собствено такова.
Доверителката и. желае да възстанови фамилното си име от преди брака - В. и. се налага промяната на фамилното й име от М. във В..
Моли съда да постанови решение, с което:
1. Да се прекрати брака между ищцата Е.С.М., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. ответника М.О.М., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. адрес за призоваване: с. Г. п. 3. о. К. о. В. у. „В.“ № 8, поради дълбоко и. непоправимо разстройство, по вина на ответника.
2.Да се предоставят за упражняване на родителските права по отношение на детето Е. М. М., родена на xxx год. в Г. с ЕГН xxxxxxxxxx, на майката Е.С.М., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, като бащата да има право да вижда детето си но четири дни всеки месец, когато се намира в Г. к. и. освен това да прекарва с него общо по 20 /двадесет/ дни годишно от отпуската си, изцяло през лятото или изцяло през друг сезон или разпределени така, к. той прецени, но не и. в периоди, които съвпадат с отпуската на майката.
В случай, че ответникът не живее в Германия той да има право да вижда детето си, к. следва:
- За Коледните празници - 5 /пет/ дни с право да го взима при него с приспиване на всяка нечетна година;
- За Великденските празници - 5 /пет/ дни с право да го взима при него с приспиване на всяка четна година;
- Общо 20 /двадесет/ дни, като го взима при себе си или го води на почивка изцяло през лятото или изцяло през друг сезон или разпределени така, к. той прецени, но не и. в периоди, които съвпадат с отпуската на майката.
3. Да се постанови детето да живее с майка си - Е.С.М., с ЕГН xxxxxxxxxx, на адрес: Г. с. Р. 7. у. ,. Щ.“ 21.
4. Да се осъди бащата - М.О.М., с ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща месечна издръжка на детето си - Е. В., родена на xxx год. в Г. с ЕГН xxxxxxxxxx в размер на 160.00 лева месечно, платима чрез неговата майка и. законна представителка - Е.С.М., с ЕГН xxxxxxxxxx, платима до всяко 10-то число от месеца и. дължима от момента на влизане в законна сила на постановеният съдебен акт, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до настъпване на основанията за нейното изменение или прекратяване.
5. На основание чл. 149 от СК да се осъди ответника М.О.М., с ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на ищцата в качеството й на законен представител и. майка на малолетното дете Е. М. М., родена на xxx год. в Г. с ЕГН xxxxxxxxxx, по 160.00 /сто и. шестдесет/ лева ежемесечна издръжка за детето, считано от 01.11.2019 год. до 20.07.2020 год.
6.Майката Е.С.М. да има възможността сама, без бащата М.О.М. да подава необходимите документи за изваждане паспорт на Емилия М. М., к. и. да получи готовия такъв;
7. Да се даде разрешение, заместващо съгласието на ответника в качеството му на баща на детето - Е. М. М., родена на xxx год. в Г. с ЕГН xxxxxxxxxx, да напуска територията на Р. България, придружавано от майка си - Е.С.М., с ЕГН xxxxxxxxxx или трети лица/баба и. дядо на детето по майчина линия/ за държавите - членки на Европейския съюз, В. к. и. Р. С. М., Р. С., Р. А., Р. Б. и. Х., Р. Ч. г. и. Р. Т. - съседни на нашата държава и./или транзитни такива за пътуване със сухопътен транспорт до страни членки на Европейския съюз и. Кралство В. като бъде издадено за период от пет години или такъв, какъвто съдът определи, к. и. за издаване на задграничен паспорт на детето.
Моли, на основание чл.127”а”, ал.4 от СК, да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.
Претендира направените в хода на производството разноски, включително и. адвокатския хонорар.
Ответникът М.О.М.,xxx, в срока, предвиден за отговор не взема становище по иска. Редовно призован за насрочено съдебно заседание не се явява и. не се представлява. Не прави искания, оспорвания, не сочи и. не представя доказателства.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни.
Съдът, след като прецени доводите на ищцата, доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Безспорно е установено по делото, че страните в процеса са съпрузи, сключили граждански брак на 30.05.2018 година в град М.. От брака е родено детето Емилия М., на 17.06.2017 година в Г. ЕГН xxxxxxxxxx, съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 314 от 04.06.2018 година на Ген. консултство на Р. България в град М., о.ФРГ. За родители на Е. са вписани, съответно – майка: Е.С.М. и. баща – М.О.М..
Предявен е иск от съпругата за развод, за определяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете, за определяне на месечна издръжка, за местоживеене на детето, за режим на лични отношения с другия родител, за даване разрешение за снабдяване с лични документи – паспорт за пътуване на детето извън границата на Р. България и. за разрешение, заместващо съгласието на другия родител детето да пътува извън пределите на страната.
Претендира се установяване вина за настъпилото дълбоко и. непоправимо разстройство в брака.
Ответникът не взема становище по исковете в предвидения от закона срок.
Установено е, че от месец ноември 2019 година страните са във фактическа раздяла. Постоянно живеят в Р. Г. но са на отделни адреси. Съпругата живее съвместно с дъщеря си и. своите родители, които и. помагат при отглеждането на детето.
Установено е също така, че в брачните отношения се е появило напрежение и. дезинтересиране към другия, липса на грижа и. отговорност от страна на двамата съпрузи към семейството. Съпрузите са отчуждени един от друг, не живеят съвместно повече от година и. половина, всеки от тях постоянно живее и. работи в Р. Германия. Тези обстоятелства от своя страна са довели и. до окончателното разкъсване на брачните връзки.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и. непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и. другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и. не съответства на закона.
Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и. окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и. закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и. привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и. готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и. общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и. разбиране проблемите и. състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и. безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, на неизпълнение на моралните и. правни съпружески задължения.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, отчуждението и. незаинтересоваността, а и. периода на фактическата раздяла между съпрузите, повече от година и. половина, е предизвикала дълбоко и. непоправимо разстройство.
Личните съпружески отношения са по начало от нравствено и. емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност, правдивост, откровеност, взаимност за осигуряване благополучието на семейството, уважение.
В конкретния случай формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и. морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и. пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и. са разкъсани всички духовни и. физически връзки между тях, а от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички устои на брака им са подронени и. разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание, обективно е разрушен в основата си и. физически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и. обществото и. от тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и. непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно и. без възможност за преодоляване и. възстановяване на брачната общност и. на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и. окончателен разрив и. не съществуват никакви изгледи за укрепване и. заздравяване на брака. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. Липсата на любов не може да се вмени никому във вина.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между Е.С.М. и. М.О.М. е дълбоко и. непоправимо разстроен, поради което следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и. моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на другия, а и. от събраните по делото доказателства, се установява, че е настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие и. незаинтересованост от живота на партньора, което и. обуславя извода, че следва да бъде прекратен.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и. непоправимо разстройство.
Предвид това и. искът с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК се явява основателен.
ОТНОСНО ВИНАТА
Съпругата - ищец категорично е заявила, че желае да се изследва въпроса относно вината за настъпилото дълбоко и. непоправимо разстройство в брака им, като сочи, че вина за това има съпругът и.. Ответникът не е взел становище относно въпроса следва ли да се изследва чия е вината за настъпилото дълбоко и. непоправимо разстройство в брака им. Твърденията на ищцата за виновното поведение на съпругът и. относно липсата на интерес към нея и. семейството, к. и. лошото му отношение, се потвърдиха.
А събраните в процеса гласни доказателства, сочат на извършено брачно провинение от страна на ответника в тази насока. Скандалите, налагания тормоз – физически и. психически, липсата на уважение, внимание и. подкрепа, безотговорно отношение към нуждите, грижите, проблемите и. радостите в собственото му семейство, са установени. За да се издаде заповед за защита от домашно насилие спрямо ищцата, то е установено по безспорен начин упражнено такова спрямо Е. и. Е. от страна на съпруга и., относно нанесен физически и. психически тормоз. По делото се ангажираха доказателства в насока установяване отрицателното отношение на съпругът към семейството. С Решение № 327 от 04.12.2020 година по гражданско дело № 1879 по описа за 2020 година на Районен съд М. са наложени мерки за защита от домашно насилие спрямо Е.С.М. и. Е. от М.О.М., за срок от 6 месеца, считано от 04.12.2020 година, с подробно описани забрани и. задължения за М.М..
От показанията на свидетелката, в лицето на Соня В. Гешева, макар и. леля на ищцата, които съда кредитира и. приобщава по делото, се установи, че и. в Германия се е държал лошо с Е., посягал и. е. Тормози я, заплашва я по телефона, не работи, не плаща издръжка за детето. Просто желанието му е тя да може да го издържа, без да е ангажиран с каквото и. да било.
Тези обстоятелства са от съществено значение за установяване поведението и. безотговорното отношение на ответника към съпругата му.
Текстът на чл.14 СК, озаглавен “Взаимност между съпрузите”, гласи: Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и. разбирателство.” Подчертани са няколко важни страни на дължимото поведение в брака, необходимо за добрата атмосфера в него.
Уважението е отношение на всестранно внимание и. зачитане. Разбирателството е съгласуваност, постигане на единство в мнения и. поведение, на хармония и. безконфликтност в брака и. семейството. Общата грижа за семейството е от особена важност за изграждането на отношения не само на обич, разбирателство, толерантност, но и. за материалното обезпечаване и. добруване на създаденото вече семейство. Липсата на мисъл, грижа, ангажираност, отговорност към това семейство се счита също за брачно провинение. Видно от събраните по делото доказателства, ответникът е ангажирал брачната си вина с безотговорното отношение към семейството, без да е проявил необходимата грижа, зачитане и. внимание към съпругата си и. без да се е съобразил за влиянието на поведението му, което я е наранило дълбоко, обуславя извода в насока, че виновен за настъпилото дълбоко и. непоправимо разстройство има ответникът с лошото поведение и. отношение си към съпругата си.
Обстоятелството, че освен че не отговори на връчената му искова молба и. не взе становище по иска, а и. не явяването на насроченото съдебно заседание, сочи действително на отчуждеността, безразличието и. безотговорността към семейството, което бе красноречиво проявено от негова страна. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се налага извода, бе виновен за настъпилото дълбоко и. непоправимо разстройство в брака има съпругът.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, МЕСТОЖИВЕЕНЕТО, ИЗДРЪЖКАТА И. ЛИЧНИТЕ КОНТАКТИ С ДРУГИЯ РОДИТЕЛ
Съгласно чл. 127 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и. издръжката му, а разногласието се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
По отношение упражняването на родителските права:
Това е основният и. съществен спор между страните. За да вземе решение по отношение предоставяне на родителските права, съдът взема предвид комплекс от обстоятелства, посочени в чл. 59, ал. 4 от СК, и. действа в интерес на правилното развитие на детето във физически, емоционален и. интелектуален аспект. Съдът е длъжен да установи този интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и. нравственото развитие на детето, респективно създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му.
По делото, в изпълнение разпоредбата на чл.59 ал.6 от СК е изслушана майката, въпреки указанието на съда за личното явяване на страните и. за отговор на конкретно поставен въпрос. Майката е категорична, че желае да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете Е..
В разглеждания случай, докладчикът приема, че на този етап от живота на Е., в неин интерес е да бъде отглеждана от майката. Още повече, че в хода на производството се изясни, че бащата, от раздялата им пред месец ноември 2019 година не проявява интерес към живота и. развитието на детето си. Първо, това е продиктувано от възрастта на Е., който към настоящия момент е навършила 3 години и. 9 месеца, а също така и. от обстоятелството, че е момиче. До сега непосредствените грижи по отглеждането и. възпитанието на Е. са полагани от майката и. родителите по майчина линия. Бащата не се интересува от детето си, не проявява грижа, внимание, обич и. топлота към него. Е. има добри условия за живот, развива се много добре, помощ при отглеждането оказват и. родителите на ищцата, които живеят и. работят в Германия. Съдът при разбора на доказателствата прецени и. всички други обстоятелства от значение за предмета на спора, като създадените подходящи условия за отглеждане и. възпитание на детето и. наличието на собствени доходи, което обезпечава финансово отглеждането на детето. Не без значение е и. помощта, оказвана от разширения семеен кръг к. финансово, така и. с непосредствени грижи по отношение на Е..
При обсъждане въпросът за упражняването на родителските права не могат да се отрекат качествата на ищцата, отнасящи се до доброто и. възпитание, материално осигуряване, постоянни доходи, социално обкръжение, възможност да осигури на детето здрава социална среда, к. и. да възпитава дъщеря си на добро поведение, на ценности, да и. даде възможност да израства и. се развива пълноценно. В интерес на Е. е да остане с майка си. С оглед изложените по-горе съображения докладчикът намира, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете следва да бъдат предоставени на майката Е.С.М.. При решаването на въпроса за упражняването на родителските права, съдебната намеса се предприема от съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и. съдът следва не само да постанови кой от двамата родители да упражнява тези права, но да се произнесе и. при кого от тях да живее детето, к. и. относно режима на лични контакти с другия родител. Упражняването на родителските права по отношение на Е. от майката по необходимост определя и. местоживеенето на детето при нея, на регистрирания постоянен адрес в Германия. Интересът на детето е основание, к. за възлагането на родителските права, така и. за определяне на режима на лични отношения с другия родител. По отношение на режима на лични контакти, съобразно критериите по чл. 59 от СК, по разбиране на съда следва да се определи обичаен режим на лични контакти, с оглед и. незаинтересоваността към настоящия момент от страна на бащата към детето. Съдът намира, че така определения режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и. да не губи връзката с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, к. и. правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и. привързаност, да полага непосредствени грижи и. да участва във възпитанието му. Разбира се, следва да се отбележи и. това, че законът дава възможност на всеки родител да иска изменение на така определените мерки, в случай, че е налице промяна в обстоятелства, имаща траен характер и. това е в интерес на самото дете.
Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на майката и. определянето на местоживеенето му при нея налага и. присъждане на издръжка. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл. 143, ал. 2 от СК, независимо от обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за основателността на иска е необходимо само детето да не е навършило пълнолетие към деня на предявяване на иска и. ответникът да е техен родител. По делото се установи, че Е. е на 3 години и. 9 месеца към датата на постановяване на съдебното решение, че е дете на ответника М.М.. Към момента на предявяване на иска и. понастоящем Е. не е навършила пълнолетие, поради което са налице предпоставките на закона за присъждане на издръжка. За определяне на нейния размер следва да се съобразят ангажираните по делото доказателства относно нуждите на детето от издръжка и. възможностите на родителите да дават такава. По делото не се твърди и. не са представени доказателства, установяващи специфични нужди на Е., различни от обичайните такива на дете на нейната възраст. С оглед събраните доказателства, съдът преценява нуждите на детето Е., като обичайни за нейната възраст, включващи освен нужда от дрехи, обувки, храна и. други ежедневни разходи, необходими за правилното му физическо, интелектуално и. духовно развитие, к. и. нужда от средства за задоволяване и. на общообразователни и. културни потребности. Не се установи ответникът да има и. други ненавършили пълнолетие деца, към които да имат алиментни задължения. При определяне размера на издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери приложение нормата на чл. 142, ал. 1 от СК, която предвижда размерът на издръжката да се определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и. от възможностите на лицето, което я дължи, като се съобрази и. ал. 2 от нормата, определяща минималната издръжка на едно дете на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С Постановление на МС е определен от 01.01.2021 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 650 лв. С оглед на това минималната издръжка на едно дете месечно е 162.50 лв. Безусловният характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца цели да им се осигурят такива битови условия и. средства, които да им гарантират нормален живот и. развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно. Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и. посрещането на разходите в домакинството, част от които са в полза на детето; следователно, бащата следва да поеме по-висок размер на паричната издръжка на детето. В случая, с оглед установяването, че той не пребивава на територията на Р. България, не са известни неговите доходи и. дейност, съдът намира, че ответникът - баща следва да заплаща издръжка на малолетното дете чрез неговата майка в размер от 162.50 лв. месечно. Определената сума за издръжка се присъжда, считано от датата на завеждането на иска, до настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на просрочието до окончателното й изплащане.
Относно иска за издръжка за минало време, от 01.11.2019 година до 20.07.2020 година, докладчикът по делото намира същото за основателно. Разпитаната в качеството на свидетел Соня Гешева, установи, че бащата въобще не е търсил дъщеря си от момента на раздялата на родителите през ноември 2019 година, не се е интересувал от нея, не е заплащал каквато и. да било издръжка. В тази връзка счита, че следва да присъди издръжката и. за минал период, чийто размер е от 1 388.33 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗЗД, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и. социално развитие и. за защита на неговите права и. интереси. Производството по чл. 127 от СК е спорна съдебна администрация и. в него предмет на разглеждане и. разрешаване са искания при настъпила промяна в обстоятелствата, да се допусне такава относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, режима на лични контакти и. издръжката му, когато родителите не могат да постигнат съгласие по тези въпроси. При преценката на основателността на такова искане, съдът следва да се ръководи единствено от интересите на детето, като съобрази от една страна конкретните особености на случая, а от друга обстоятелството, че всяко дете се ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва, к. възможността да се премества и. установява в различни места на територията на страната, в която то живее, така и. свободното да напуска и. се завръща в тази територия. С оглед посочените критерии в настоящия случай съдът счита, че следва да се предостави възможност на детето Е. М. М. да напуска страната, тъй като това е в неин интерес, поради обстоятелството, че тя ще живее с майка си, която е в състояние да и. осигури издръжка и. семейна среда. В тази връзка следва да се отчете, че е разрешен въпросът относно упражняването на родителските права спрямо детето, които са предоставени на майката и. с оглед упражняването на тези права и. непосредственото им осъществяване, даването на това разрешение би било в интерес на детето, в съответствие с правата му, гарантирани от чл. 35 от Конституцията на РБ и. от чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Р. България е страна. Наред с това, за да е възможно пътуването на детето в страните, членки на ЕС, е необходимо същото да може да пътува в чужбина и. да има паспорт. Без административни пречки, да напуска пределите на страната, с цел пътуване в страните на ЕС, като е дадено от бащата - ответник съгласие за това, което в случая не е направено. Предвид на това съдът счита, че родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права спрямо детето, не може да бъде ограничен да изведе извън страната със себе си малолетното дете и. да упражнява тези права. Свободата на детето да пътува с родителя следва да търпи само разумни ограничения, предписани от националния закон и. необходими в обществен интерес и. за закрила на детето. Трайна е практиката на ВКС, че при нужда на детето да пътува в чужбина и. при разногласие между родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания, за определен период от време и. до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Искането на ищцата в настоящият случай е да се разреши на детето да напуска пределите на страната и. да пътува и. пребивава в държави - членки на Европейския съюз, което не бе оспорено от ответника.
Правото на личен и. семеен живот, с което разполага всеки от родителите във връзката със собственото си дете, няма как да бъде упражнено в равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие във връзка с упражняване на родителски права. В хипотеза като настоящата на предвидена в закона /в чл. 127а ал. 2 СК/ намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на едната страна. В случая ограничението е с цел защита на правата и. свободите на детето. Изводът за пропорционалността на намесата, докладчикът обосновава със значимостта на интереса на детето, който трябва да бъде защитен - правото му на свободно предвижване, правото да пътува и. опознава различни светове, народи и. култури, правото да опита да постигне мечтата си, да живее пълноценно и. спокойно, в избраната среда. Съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет и. възможностите на майката, в проява на безотговорност, нито съзира вероятност тя да вземе решения и. да извършва действия, които не са в интерес на детето. Освен това едва ли би могла да го отведе на опасно за нея място. В съвременния свят сигурността е под съмнение навсякъде, а в хода на цялото производство се установи, че майката има намерение да предостави среда за Е., в която да живее, учи и. има своите приятели и. интереси. Освен това родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, освен че е отговорен в по-голяма степен от другия родител относно възпитанието, отглеждането, образованието, изграждането на навици, ценности и. правилни насоки в ежедневния живот, е длъжен да осигури изпълнението на съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения с другия родител и. евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се тълкува в негова вреда и. дава възможност на противната страна - при проявена активност да намери способи за защита на интереса си. Не без значение е обстоятелството, че майката постоянно пребивава в Германия заедно с детето си, има желание да пътува до страни, членки на ЕС и. няма риск за детето. Българската държава, поради членството си в общността може да гарантира контрол върху действията на родителя, к. и. изпълнението на собствените си решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и. родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Установено е по делото, на база събраните в хода на производството писмени доказателства, че майката е отговорен и. съзнателен родител, загрижена е за нейното физическо и. психическо здраве, развитие и. израстване. Установи се също така, че има изградено силна емоционална връзка между майката и. детето, основаваща се на взаимна обич и. привързаност.
В тази връзка и. отчитайки в най-голяма степен интересите на самото дете, съдът следва да уважи направените искания.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Относно ползването на семейното жилище, за което не се установи наличие на такова, а и. не е направено и. искане от страна на някои от съпрузите, то не следва по този въпрос да има произнасяне.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Съдът е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем ищцата изрази становище относно иска за промяна на брачната и. фамилия, поради което и. следва да бъде уважено, с оглед обстоятелството, че с развода отпада и. причината, поради която тя е приела да носи фамилното име на съпруга си.
Съдът следва да постанови, че след прекратяването на брака бившите съпрузи не си дължат издръжка.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и. направените в хода на производството разноски от страна на ищцата, съобразно представен списък.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ДОПУСКА РАЗВОД между Е.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. М.О.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. адрес за призоваване: с. Г. п. 3. о. К. о. В. у. „В.“ № 8, и. ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 30.05.2018 г. в град М., с Акт за граждански брак № 0082 от 30.05.2018 г. на Община М., поради настъпило дълбоко и. непоправимо разстройство.
ВИНА за настъпилото дълбоко и. непоправимо разстройство и. за прекратяването на брака има съпругът М.О.М., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. адрес за призоваване: с. Г. п. 3. о. К. о. В. у. „В.“ № 8.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Е. М. М., родена на xxx год. в Г. ЕГН xxxxxxxxxx, на майката Е.С.М., с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични контакти, като бащата М.О.М., с ЕГН xxxxxxxxxx, да има право да вижда детето Е. М. М., родена на xxx год. в Г. ЕГН xxxxxxxxxx, по четири дни всеки месец, когато се намира в Г. к. и. освен това да прекарва с него общо по 20 /двадесет/ дни годишно от отпуската си, изцяло през лятото или изцяло през друг сезон или разпределени така, к. той прецени, но не и. в периоди, които съвпадат с отпуската на майката.
В случай, че ответникът не живее в Германия той да има право да вижда детето си, к. следва:
- За Коледните празници - 5 /пет/ дни с право да го взима при него с приспиване на всяка нечетна година;
- За Великденските празници - 5 /пет/ дни с право да го взима при него с приспиване на всяка четна година;
- Общо 20 /двадесет/ дни, като го взима при себе си или го води на почивка изцяло през лятото или изцяло през друг сезон или разпределени така, к. той прецени, но не и. в периоди, които съвпадат с отпуската на майката.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Е. М. М., родена на xxx год. в Г. ЕГН xxxxxxxxxx, с майка си - Е.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx, на адрес: Г. с. Р. 7. у. ,. Щ.“ 21.
ОСЪЖДА М.О.М., ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на детето си Е. М. М., родена на xxx год. в Г. ЕГН xxxxxxxxxx, в размер на 162.50 лева месечно, платима чрез неговата майка и. законна представителка Е.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx, до всяко 10-то число от месеца, считано от 20.07.2020 година, до настъпване на причини и. обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и. месечна вноска до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА М.О.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. адрес за призоваване: с. Г. п. 3. о. К. о. В. у. „В.“ № 8, ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в качеството й на законен представител и. майка на малолетното дете Е. М. М., родена на xxx год. в Г. ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 1 388.33 лв. издръжка за детето, в периода от 01.11.2019 год. до 20.07.2020 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.07.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТНОСНО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Съпрузите не притежават семейно жилище по смисъла на закона и. не се следва произнасяне по повод ползването му.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ
Съпрузите не си дължат издръжка след прекратяването на брака.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
След прекратяването на брака Е.С.М. ще носи ПРЕДБРАЧНОТО си фамилно име В..
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на майката Е.С.М. да се снабди с необходимите документи за издаване паспорт на Е. М. М., родена на xxx год. в Г. ЕГН xxxxxxxxxx, само по искане на майката Е.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, без участието на бащата М.О.М., ЕГН xxxxxxxxxx, к. и. да получи същия.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата М.О.М., ЕГН xxxxxxxxxx, детето Е. М. М., родена на xxx год. в Г. ЕГН xxxxxxxxxx, да напуска територията на Р. България, придружавано от майка си - Е.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx или трети лица/баба и. дядо на детето по майчина линия/ за държавите - членки на Европейския съюз, В. к. и. Р. С. М., Р. С., Р. А., Р. Б. и. Х., Р. Ч. г. и. Р. Т. - съседни на нашата държава и./или транзитни такива за пътуване със сухопътен транспорт до страни членки на Европейския съюз и. Кралство В. за срок до навършване на 18 годишна възраст на Е. М. М., родена на xxx год. в Г. ЕГН xxxxxxxxxx.
ОСЪЖДА М.О.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. адрес за призоваване: с. Г. п. 3. о. К. о. В. у. „В.“ № 8, ДА ЗАПЛАТИ на Е.С.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 555.00 лв. за направените в хода на производството разноски.
ОСЪЖДА М.О.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. адрес за призоваване: с. Г. п. 3. о. К. о. В. у. „В.“ № 8, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд М. държавна такса за прекратяването на брака в размер на 50.00 лв., 289.53 лв. за присъдения размер на месечната издръжка за ненавършилото пълнолетие дете и. 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
На основание чл.242 ал.1, предложение ПЪРВО ГПК ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението относно присъдената издръжка.
На основание чл.127а ал.4 от Семейния кодекс ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението относно предявения иск по чл.127а СК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: