Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр. Велико Търново, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и шести
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието
на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Илиан Благоев разгледа докладваното от
съдия Калчев касационно НАХД № 10056/2021
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на ***С.Х., като
пълномощник на С.М.Т. ***, срещу Решение № 260017 от 28.01.2021 г. по НАХД 571/2020 г. на Районен съд-гр. Горна
Оряховица, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 2561256 на ОДМВР
Велико Търново. Според касатора решението е неправилно, постановено при нарушение
на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК. Касаторът развива подробни доводи, че в случая
издаването на електронния фиш е станало след изтичането на давностния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Сочи, че в ЕФ не е конкретизирано мястото на извършване
на нарушението. Счита, че липсвал и друг съществен реквизит – посочване на
собственика, на когото е регистрирано превозното средство. Излага доводи, че
била неясна и неточна дадената с ЕФ правна квалификация на деянието. Твърди, че
на снимковия материал е заснет и друг автомобил, попадащ частично в зоната за
изчисление, поради което е налице основателно съмнение дали заснетата превишена
скорост е била развита именно от жалбоподателя. Не били спазени и правилата в
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР относно оповестяването на местата
за контрол с АТСС. По тези изложени в жалбата възражения се иска отмяната на
решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната
инстанция, с което да бъде отменен електронният фиш. Претендира направените
разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Велико
Търново не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико
Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба,
както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във
въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на
глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна,
тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на
съда за този извод са следните:
С Решение 260017 от 28.01.2021 г. по НАХД 571/2020 г. на Районен съд-гр. Горна
Оряховица е потвърден Електронен фиш серия К, № 2561256 на ОДМВР Велико Търново, с който на С.М.Т. за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
За да постанови съдебния си акт, от фактическа
страна Горнооряховският районен съд е приел за установено от съвкупния анализ
на събраните по делото писмени доказателства /разпечатка от техническото
средство и приложения снимков материал, изготвени на основание чл.165,
ал.2, т.6 от ЗДвП и представляващи веществени доказателствени средства по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от същия закон/, че на 01.05.2018 г. в 13:05 часа, на
територията на общ. Лясковец, на ПП І-4, км. 153+343, в посока гр. Варна, с
автоматизирано техническо средство MultiRadar SD 580 №
00209D33F1A0, е била
засечена скорост на движение на МПС –
"Мерцедес спринтер 313 ЦДИ", с рег. № ***, собственост на
„А.С.А. 2007“ ЕООД, от 89 км/ч след отчетен толеранс от -3 км/ч, в нарушение на
ограничение на скоростта извън населено място от 60 км/ч, въведено с пътен знак
В-26. Въз основа на така заснетото,
след установяване на собствеността на автомобила чрез съответна справка в
системата на КАТ, на 01.06.2018 г. е издаден Електронен фиш серия К 2097290 на Б.А.Т.,
в качеството й на законен представител на юридическото лице – собственик на МПС,
връчен на 07.02.2019 г. Впоследствие, на 21.02.2019 г. същата е представила
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от 19.02.2019 г., в която е декларирала,
че на посочените във фиша време и място автомобилът е бил във владение на С.М.Т.,
като към декларацията е приложено копие от СУМПС на Т.. Въз основа на
декларацията, на 22.02.2019 г. срещу жалбоподателя е издаден процесният Електронен
фиш серия К, № 2561256 на ОДМВР Велико
Търново, връчен на 03.07.2020 г.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, въззивният съд е намерил, че при издаване на ЕФ не са допуснати
процесуални нарушения и същият е законосъобразен и по същество. Приел, че мястото
на нарушението е посочено надлежно с израза "(на) ПП I-4 (София – Варна),
км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр. Варна", като така използваният
израз позволява да се определи с точност до 1 м участъкът от конкретния път,
съставляващ мястото на нарушението, като съдържа и информация за посоката на
движение на автомобила и за общината, на чиято територия нарушението е
извършено. По този начин мястото на нарушението е конкретизирано в максимална
степен, която позволява същото да се установи посредством схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка. За неоснователно е прието
възражението на жалбоподателя, че като нарушени разпоредби били посочени и
двете алинеи на чл. 21 от ЗДвП, което затруднявало лицето да разбере за кое от
двете нарушения е наказано. Според съда от анализа на текста на двете алинеи следва, че в
ал. 1 е регламентирано самостоятелно правило относно максимално разрешената
скорост в различни хипотези, докато текстът на ал. 2 не изразява самостоятелно
правило, а чрез препращане към ал. 1 урежда специално правило за максимално
разрешената скорост, въведена чрез пътен знак. Следователно когато водачът
превиши въведена с пътен знак максимално разрешена скорост (какъвто бил и
процесният случай), той нарушава не самостоятелно правило, регламентирано в чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, а правило, формулирано чрез техника на препращане в чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо в обжалвания фиш е приложен
правилно материалния закон и не е нарушено правото на защита на наказания, като
е квалифицирано управлението на заснетия автомобил със скорост над
ограничението на скоростта, въведено с пътен знак, като нарушение по чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
На следващо място съдът е отхвърлил възражението,
че при издаване на обжалвания фиш е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в непосочване на собственика на заснетото
моторно превозно средство. Изложени са мотиви, че към изпратената в съда преписка е приложена справка
за регистрацията и собствеността на заснетия автомобил, която е била на
разположение на жалбоподателя и на неговия защитник преди датата на първото по
делото заседание и същият е имал възможност да се запознае с данните от нея и
да допълни жалбата си със съответните оплаквания и искания във връзка със
собствеността на автомобила. За неоснователно е счетено и възражението, че
обжалваният фиш е издаден след изтичане на шестмесечния давностен срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН. Развити са мотиви, че процесното нарушение действително е установено и заснето в момента на извършването
му на 01.05.2018 г., а нарушителят е станал известен на съответните органи
посредством процедурата по деклариране от собственика с декларация от дата
19.02.2019 г., поради което не може да се твърди изтичане на посочения
шестмесечен срок, който би бил относим от датата на заснемане в случай, че
липсваше специално уредената процедура по деклариране. В рамките на три месеца
от откриване на нарушителя е издаден по отношение на него оспорения ЕФ по арг.
от чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както и преди да е изтекла една година от
осъществяване на нарушението с дата 01.05.2018 г. Не е изтекла предвидената в чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК тригодишна давност за административнонаказателно
преследване на жалбоподателя, която по силата на чл. 11 от ЗАНН, намира
приложение и за процесното административно нарушение, както и регламентираната
в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН
абсолютна погасителна давност от четири години и половина.
На следващо място съдът е констатирал, че от
приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от
Българския институт по метрология се установява, че е одобрен типът на
стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет
автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението
за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и
включва датата на заснемане на процесното нарушение. Съгласно протокол за
проверка № 1-С-ИСИ/16.04.2018 г., използваната в конкретния случай стационарна
видео-радарна система е преминала последваща метрологична проверка, при която е
установено съответствие с изискванията за това средство за измерване. Мястото
за контрол при км 153+343 на път I-4 в посока към гр. Варна е било надлежно
означено с пътен знак Е24, поставен при км 153+200 на същия път и в същата
посока, видно от приетата като писмено доказателство схема на хоризонталната
маркировка и вертикална сигнализация на посочения път, в сила към 01.05.2018 г.,
а освен това към датата на нарушението изискването за обозначаване на мястото
за контрол с пътен знак Е24 е било отменено с § 1, т. 2, б. "а" и
"б" от Закона за изменение на ЗДвП (ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от
09.07.2017 г.), с който е изменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП
и е отменена изцяло разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от същия закон, както
и с Наредба за изменение и допълнение, обн. в ДВ, бр. 6 от 2018 г. и влязла в
сила на 16.01.2018 г., т. е. преди датата на нарушението /01.05.18 г. /, е бил
отменен и чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., регламентиращ
изискването за означаване с пътен знак Е24 и оповестяване на интернет страницата
на МВР на местата за контрол с автоматизирани технически средства и системи. В
тази връзка съдът е посочил, че към датата на заснемане на процесното нарушение
обсъжданото процесуално правило за означаване на мястото за контрол с пътен
знак Е24 не е било в сила, поради което неговото спазване или неспазване няма
отношение към въпроса за процесуалната законосъобразност на обжалвания
електронен фиш, а освен това означаването или неозначаването на мястото за
контрол не изключва задължението за съобразяване предписанията на правилата за
движение по ЗДвП.
Въззивният съд е отхвърлил и възражението, че тъй
като на приложената към преписката снимка е заснето и друго моторно превозно
средство, не можело да се установи по несъмнен начин при управлението на кое от
заснетите две превозни средства е извършено нарушението. Посочил е, че
присвояването на измерената с техническото средство скорост на единия от двата
заснети на снимката автомобила е извършено в съответствие с инструкцията за
работа със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580. В тези случаи
според инструкцията превозното средство, на което следва да се присвои
измерената скорост, трябва да се намира най-малко отчасти в третата четвъртина
на снимката по посока на движението (зоната на изчисление), като не трябва да е
излязло изцяло от зоната за изчисление, а задницата му трябва да е пресякла
поне средата на снимката. Освен това в зоната на изчисление и във втората
четвъртина на снимката не трябва да се намира дори частично друго превозно
средство, движещо се в същата посока. Според ГОРС от изображението на
приложената по преписката снимка се установява, че единственото превозно
средство, за което са изпълнени цитираните по-горе условия за присвояване на
измерената скорост, е посоченият в обжалвания електронен фиш автомобил
"Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ" с рег. № ***. Само това превозно средство
се намира в зоната на изчисление (третата четвъртина на снимката, броена по
посоката на движението, т. е. от дясно наляво); задницата само на това превозно
средство е пресякла средата на снимката, като в зоната за изчисление и в
съседната втора четвъртина на снимката няма друго движещо се в същата посока
превозно средство. Вторият заснет на снимката автомобил се намира извън зоната
на изчисление. Поради това движението на втория автомобил не се е отразило на
правилното измерване на скоростта на движещия се в зоната за изчисление товарен
автомобил "Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ" с рег. № ***.
От приетите писмени доказателства по делото съдът е
установил извършеното нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, както и
самоличността на субекта с оглед представената декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от собственика на МПС. Формиран е извод
за правилност на дадената от административнонаказващия орган
квалификация на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността му по
индивидуализиране на наказанието, определено от закона в абсолютен размер. Тези
мотиви са обосновали крайния извод за законосъобразност на оспорения електронен
фиш.
При така установеното от правна и фактическа
страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на
оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ
на събраните по делото доказателства Горнооряховският районен съд е достигнал
до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен
състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал.
2, изр. второ от АПК. Всички релевирани оплаквания в касационната жалба вече са
били изложени пред въззивния съд, който ги е обсъдил подробно и задълбочено,
като дадените им в мотивите на решението отговори са в съответствие с
материалния закон.
Само за пълнота на изложението
във връзка с основното възражение на касатора, че при издаването на ЕФ е
пропуснат шестмесечният давностен срок от извършване на нарушението по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, следва да се отбележи, че константна е практиката на АСВТ, че
самото заснемане на нарушението с АТСС има функцията на АУАН, а електронният
фиш – на НП /така напр. решенията по КНАХД №№ 10306/2013 г., 10452/2014 г.,
10097/2018 г. и др./. При това положение с оглед спецификата на производството,
в случай, че е подписана декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и се променят
данните за авторството на извършеното нарушение следва да се приеме, че срокът
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН започва да тече от получаването на декларацията,
когато е открит нарушителят /така и решение по КНАХД № 10237/2020 г. на АСВТ/.
В случая е спазен срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като процесният ЕФ е издаден
в рамките на предвидения в закона 6-месечен срок.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260017 от
28.01.2021 г. по
НАХД 571/2020 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.