О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2245/2.10.2023г.
Град Пловдив, 02.10.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2295 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.248 ГПК, във връзка с § 2 ДР ДОПК и
чл.144 АПК.
Образувано е във връзка с протоколно определение от
25.09.2023 г., постановено по адм. дело № 2012/2023 г. на ВАС, VІІІ о., и по
искане на П.Л.К. ***, инкорпорирано в касационната й жалба срещу решение № 2280
от 05.12.2022 г., постановено по адм. дело № 2295/2022 г. на АС Пловдив, за
изменение на това решение в частта на разноските, като се намали присъденото
юрисконсултско възнаграждение съобразно НПП и се присъди в размер между 100
лева и 300 лева.
Ответникът по искането не взема становище.
Съдът намира, че искането е направено в срока по
чл.248, ал.1 ГПК и от страна по делото, поради което е допустима, а разгледана
по същество, е неоснователна поради следните съображения:
Производството по адм. дело № 2295/2022 г. на АС
Пловдив е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и има за предмет оспорване
законосъобразността на ревизионен акт № Р-16001621005645-091-002
от 16.05.2022 г. Съгласно специалната норма на чл.161, ал.1, пр.3 ДОПК на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се
присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на
минималното възнаграждение за един адвокат.
Следователно за настоящия случай е неприложима нормата
на чл.143, ал.3 АПК, съгласно която,
когато съдът
отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП.
Нормата на чл.143 АПК е обща по отношение нормата на чл.161 ДОПК и нейното
приложение е дерогирано от наличието и приложението на специалната норма.
Съгласно правният принцип, важащ от римското право и
до днес, lex specialis derogat legi generali, т.е., при конкуренция
между правните норми, какъвто е настоящият случай, специалната норма на чл.161 ДОПК се ползва с предимство и има примат над общата норма на чл.143 АПК Следователно
противно на заявеното от процесуалния представител на молителката
юрисконсултското възнаграждение е определено правилно по реда на чл.8, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и е в минималния размер, т.е., съответства на
правилото на чл.161, ал.1, пр.3 ДОПК и не са налице основания за неговото намаляване.
Ето защо искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Затова и на основание чл.248 ГПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на П.Л.К., ЕГН **********,***,
инкорпорирано в касационната й жалба срещу решение № 2280 от 05.12.2022 г.,
постановено по адм. дело № 2295/2022 г. на АС Пловдив, за изменение на решението
в частта на разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с частна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: