№ 100
гр. София, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110212813 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по повод депозирана жалба от Т. ИВ. АНТ. с ЕГН
********** чрез адв. ЦВ. Б. срещу заповед за задържане на лице № 229зз-
1184/17.08.2021 г., издадена от СТ. Н. СТ., полицейски инспектор при 05 РУ
– СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено
задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя А..
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед като се сочи, че не
жалбоподателят е нанесъл побой на своя съсед П.Й., а последният е нанесъл
побой на жалбоподателя, поради което А. е действал в условията на
неизбежна отбрана. Жалбоподателят твърди, че му е била отказана
възможността да се свърже с адвокат.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя -
адв. Б. поддържа депозираната жалба и моли за отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата – полицейски инспектор при 05 РУ- СДВР С.С.
– редовно призован не се явява и не се представлява.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото доказателства, като обсъди доводите и възраженията на
жалбоподателя, прие за установено следното от фактическа страна:
На 17.08.2021 г. в 11:00 часа жалбоподателят Т. ИВ. АНТ. бил задържан
в помещения за временно задържане на 05 РУ – СДВР. А. бил освободен на
1
18.08.2021 г. в 11:00 часа. За задържането на А. била издадена заповед за
задържане № 229зз-1184/17.08.2021 г. В заповедта било посочено, че същата
се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактическо
основание – че „на 17.08.2021 г. около 10:30 часа нанася побой над свой съсед
в ж.к. „Сухата река” бл. 69 – гр. София“.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима – същата е подадена
в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от
процесуалнолегитимирано лице.
Разгледана по същество същата е основателна, но по съображения
различни от изложените в нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал.1 АПК в настоящото
производството в тежест на административния орган, издал оспорвания акт е
да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в него, както
и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Съдът, в
разпореждането си за насрочване на делото служебно е конституирал
ответника по жалбата - СТ. Н. СТ., полицейски инспектор при 05 РУ – СДВР,
на когото е указал тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК и е изискал и
представянето на доказателства за компетентността на издателя на оспорената
заповед, а така също и докладната записка, съставена по повод инцидента, във
връзка с който жалбоподателят А. е бил задържан. Препис от разпореждането
е било връчено лично на ответника на 15.09.2021 г. Впоследствие посочените
писмени доказателства отново са били изискани чрез работодателя на
ответника – 05 РУ – СДВР, но същите не са представени по делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
посочени в чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое правомощие съдът
приема, че не се установи обжалваната заповед да е издадена от компетентен
орган, тъй като по делото не са представени каквито и да било доказателства,
установяващи заеманата длъжност от лицето, посочено като издател на
заповедта. Това представлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалвания административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР заповедта следва да е
издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба посочва и
съдържанието на самата заповед, а именно – името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и
правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното
лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена
изискуемата от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1
от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на
адресата й. В заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на
служителя, който я е издал /макар да не са представени доказателства за
заеманата от това лице длъжност/, както и данните, индивидуализиращи
задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, фактическите и
правните основания за задържането, датата и часът на задържането. Разяснени
са правата на задържаното лице.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че му е била отказана
възможността да си осигури адвокатска защита – по делото е представена
декларация, попълнена и подписана от жалбоподателя, в която той лично е
отразил, че не желае адвокатска защита нито по негов избор и за негова
2
сметка, нито от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ.
Същевременно настоящият съдебен състав намира, че макар в заповедта
ясно да е посочено, че А. се задържа на основание чл. 72, ал.1 т.1 ЗМВР, а
именно във връзка с нанесен побой от него над негов съсед, то посочените в
нея фактически основания не се установиха по настоящото дело. По делото не
се представиха каквито и да било доказателства, имащи отношение към
случая, във връзка с който жалбоподателят е бил задържан – не се представи
съставена докладна записка, сведения, обяснения, подавани сигнали на тел.
112, свидетелски показания и т.н., от които да може да се направи извод, че
при задържането на Т.А. полицейските служители са разполагали с данни за
евентуално извършено престъпление и принудителната административна
мярка /задържане за срок до 24 часа/, постановена спрямо А. е имала за цел да
предотврати възможността той да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната
принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление по смисъла на НК, но безспорно е нужно
полицейските органи да разполагат с достатъчно данни, от които да може да
се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило
престъпление. Такива данни по настоящото производство не бяха установени,
като не са представени никакви доказателства за връзката на задържаното
лице с описаното в заповедта деяние. Посоченото представлява още едно
основание за отмяна на оспорения административен акт.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Софийският районен съд, 130-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ задържане на лице № 229зз-1184/17.08.2021 г., издадена от
СТ. Н. СТ., полицейски инспектор при 05 РУ – СДВР, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24
часа на жалбоподателя Т. ИВ. АНТ. с ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от
АПК.
След влизане в сила оригиналът на заповедта за задържане да се върне
на 04 РУ- СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3