ПРОТОКОЛ
№ 333
гр. Пловдив, 16.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Радка Д. Чолакова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Добринка Люб. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600352 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:29 часа се явиха:
К. Ш. се явява лично и с адв. Н. П..
Явява се в залата преводачът С. П. от Ф М. Т. ООД.
В залата присъства съпругата Д. Ш..
Обв. Ш. – не владея български език. Съгласен съм да ми се назначи
преводач от турски на български език и обратно. Не желая да получа в превод
съдебния акт.
С оглед изявлението съдът
О П Р ЕД Е Л И:
НАЗНАЧАВА на К. Ш. за преводач по делото от български на турски
език и обратно С. И. П..
Сне се самоличността на преводача:
С. И. П. – 36 години, българска гражданка, неосъждана, без родство със
страните.
1
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 ал. 2 НК.
Обещава да направи верен превод.
Разясни се правото по чл. 55 ал. 4 и 5 вр. чл. 395а от НПК.
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото.
Адв. П. – да се даде ход на делото. Пред първа инстанция отказа превод.
К. Ш. – Не желая да получа в превод акта на съда.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ частната жалба.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ – нямам други искания.
Адв. П. – нямаме други искания и доказателства.
С оглед изявлението на страните съдът намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. П. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата по
наведените съображения в нея, Ш. подробно е запознат с производството,
развило се в ОС. Няма да Ви отегчавам с пледоария, само ще маркирам
няколко по-важни пункта.
Не са налице опасност от укриване и избягване от правосъдието, но ХОС
сякаш избегна факта, че той пътува постоянно в рамките на ЕС за това
2
производство. Дадени са сериозни гаранции, чрез производството пред нашите
служби ще се извършва проверка на самоличността му и е наясно, че ако
избегне правосъдието, да се укрие от правосъдието, няма да може да напуска
пределите на Р Т.. С чисто съдебно минало е. Не е прав прокурорът, в това,
което маркира в съдебното заседание пред ХОС, че е издирван във времето. От
26. 06. 2024 г. е издадена основна заповед за издирване, до момента нямаме
знание, че той е издирван в Р К.. Аз твърдя, водейки се от превода на
документите пред Вас, че нямаме заповед за задържане от съда в П.. От
превода на документа иде реч за информация за Заповед за повикване, но не и
за задържане.
На следващо място, макар да няма особена тежест в това производство,
престъплението, за което се издирва е леко и по смисъла и на нашия НК,
наказанието няма да е лишаване от свобода, а само парична глоба. По молба
на семейството държа да заявя, че миналата седмица намерихме Б. М., това е
лицето, собственик на превозното средство и на Рента Кар, фирмата,
жалбоподателят, проведен е разговор, потърсихме начин за доброволно
уреждане на спора, евентуално с парични суми. Човек, пред човека, който
разговоря с него е отправена закана за убийство към г-н Ш., заканата е, че
когато стъпи на територията на Р К. това ще бъде сторено, имаме запис на
тези разговори и подготвяме сигнал до прокуратурата на Р К..
Предвид изложеното отправям молба протоколното определение на ОС
Х. да бъде отменено и да му се наложи по-лека мярка ДОМАШЕН АРЕСТ,
като твърдя че ел. наблюдение е достатъчна гаранция, че неговото
местонахождение ще бъде известно постоянно на органите, в случая. По
искане и на г-н Ш., т. е. надграждам искането като алтернативна възможност,
като мярка ГАРАНЦИЯ в пари и моля за съдебен акт в посочения смисъл.
Адресът за домашния арест съм го посочил в гр. Х., това е адресът на моята
кантора, притежавам и жилищната част, което дава възможност да бъде
настанен и да пребивава спокойно, то е служебно мое помещение.
К. Ш. ЗА ЗАЩИТА – не съм извършил никакво престъпление нито в
неговата държава, нито в друга, влизам в Европа с виза без проблем. В К.
също не съм извършил престъпление. Ходил съм в К., не съм ходил след
случая в К., защото започна пандемията, с колата. Не съм знаел, че ме търсят в
3
К. за колата, единственото което знам, той ми се обади, аз му казах къде е
колата и реших, че въпросът е приключен. Ако знаех, щях да се върна да му
платя и да се разберем по между си, а не да става така. Все пак колата струва 2
хил. евро, не съм човек, който да не може да даде тези пари.
Моля да не бъда задържан, да се уважи искането на адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, аз моля да оставите без
уважение жалбата и потвърдите определението на ХОС по следите
съображения:
На първо място, субективната убеденост на Ш., че не е извършил
престъпление, просто не е предмет на обсъждане на това производство и тази
теза същият може да защитава в друго производство по разглеждане на
делото. По конкретния казус сме в едно особено производство, което е
елемент от международно правното сътрудничество, чиито основен принцип е
дейността. В случая предпоставките за това решение на съда, визирани в чл.
13 вр. чл. 16 ЗЕЕЗА на практика са изпълнени, лично аз в материалите по това
дело не виждам доказателства за това, че би могла успешно да се приложи в
случая, с оглед удовлетворяване изискването на закона и обезпечаването на
лицето по искане за ЕЗА мярката ДОМАШЕН АРЕСТ или ПАРИЧНА
ГАРАНЦИЯ, т. е. единствено затова е постановената от съда мярка задържане
под стража. Няма доказателства, че успешно би се приложила някоя от тези
две мерки, въпреки посочване адреса на служебната кантора на защитника,
защото няма как да стане тази мярка практически, но обективно погледнато
нито тежестта на обвинението, нито личността на лицето не обосновават
оставането му в ареста, ако би се приложила мярка ДОМАШЕН АРЕСТ, но не
виждам как би могло фактически да се изпълни тази мярка на този етап и да се
осигури специалното производство, затова моля да потвърдите мярката на
този етап.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
К. Ш. – Не искам да бъда задържан.
Съдът, след тайно съвещание, намира и приема за установено следното:
4
Производството е по реда на чл.13, ал.8 от ЗЕЕЗА, вр. 64, ал.8 от НПК.
С определение № "" от 09.07.2024 г. по ЧНД № ""/2024 г., на основание
чл.13, ал.7 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64 от НПК, Х. окръжен съд е взел мярка за
неотклонение „Временно задържане под стража“ за срок от 40 дни спрямо
гражданина на Р Т. К. Ш. /S. K./, роден на ********** г. в Р Т., с турски
паспорт № "", с оглед обезпечаването на производство по екстрадиция.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал неговият
защитник – адв. Н. П. от АК - Х., който го е обжалвал с искане да бъде
отменен и се постанови друг, с който спрямо него да се вземе по-лека мярка за
неотклонение.
Излагат се доводи, че не може да се приеме с категоричност наличието
на съдебен акт, с който се претендира задържането на подзащитния му. Липсва
неотложност, която да налага неговото задържане, само поради факта, че
лицето не живее на територията на Р Б.. Няма опасност от неговото укриване,
като е възможно да се вземе по-лека мярка като „Домашен арест“, която да се
реализира със средствата на електронното наблюдение. Поради тези причини
предлага да се измени взетата мярка „Задържане под стража“ в по-лека.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
постановеното определение да се потвърди, като обосновано и
законосъобразно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства и във връзка с направените оплаквания, проверявайки
изцяло правилността на атакуваното определение, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият въззивен съдебен състав не възприема изцяло преценката
на окръжния съд за основателността на искането на Окръжна прокуратура – Х.
в производството по реда на чл.13 от ЗЕЕЗА.
На първо място, не са налице всички предпоставки по чл.13, ал.1 – ал.7
от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал.4 и ал.6 от НПК за вземане на мярка за временно
задържане.
Правилно е съобразено, че по делото е налице червена бюлетина на
Интерпол с контролен номер "". Същата е по повод на издадена Заповед за
5
арест от 26.06.2024 г. на специалния представител на генералния секретар въз
основа на искане на Специалния отдел на Основния съд – П. за издирване на
турския гражданин К. С. за провеждане на наказателно преследване по повод
на извършено престъпление по чл.330,§1 от Наказателния кодекс на
Република К., за което е предвидено наказание до три години лишаване от
свобода, като давността за наказателно преследване се погасява на 25.01.2032
г.
Приложена е информация за заповед за повикване с № "", издадена от
Основен съд – П., клон Л., за престъплението по чл.330 от техния НК,
представляващо злоупотреба с доверие. А от приложената към делото
експертна справка № "" г. е видно, че фотографията на лице, представило се
като К. Ш., роден на ********** г., изготвена на 05.07.2024 г. на ГКПП „К. А.“
и съдържащите се такива в Интерпол с идентификатор "", принадлежат на
едно и също лице.
В този смисъл искането за временно задържане на ОП - Х. отговаря на
посочените изисквания в чл.13, ал.2 от ЗЕЕЗА, защото в него и
придружаващите го документи се съдържат данни за акта за задържане,
представляващ заповед за арест от 24.06.2024 г., с която К. Ш. се издирва за
провеждане на наказателно преследване; престъплението, за което се издирва
по чл.330, §1 от НК на Република К.; посочено е времето и мястото на
извършването му – на 23.01.2020 г. в П.; декларирано е намерението на
съдебните власти да искат екстрадиция на това лице; а деянието, за което е
образувано наказателно производство срещу К. Ш. се явява престъпление и по
чл.206 от НК на Р Б..– обсебване, за което се предвижда наказание за повече от
една година лишаване от свобода.
Но, тъй като молбата за временно задържане е подадена от държава, с
която Република Б..няма сключен договор за екстрадиция /респ. за правна
помощ/ и същата не е подписала Европейската конвенция за екстрадиция,
министърът на правосъдието би следвало, да уведоми ВКП за наличието на
взаимност между двете държави по смисъла на чл.13, ал.3, вр. чл.4, ал.2 и ал.3
от ЗЕЕЗА. Подобен акт на уведомление от страна на Министерство на
правосъдието по настоящото дело липсва за разлика от други подобни
производства за екстрадиция по искане на Р К.. Още повече и след като касае
предаването на гражданин от трета държава.
6
На второ място, с оглед становището на жалбоподателя за вземане на по-
лека мярка за неотклонение, с цел обезпечаването на бъдещо производство по
екстрадиция, няма пречка да се уважи искането му в този смисъл. Съдът
намира за най-адекватна и подходяща, с оглед спецификата на случая във
връзка с обезпечаването на неговото участие в същинското производство по
екстрадиция - по-леката мярка „Гаранция“ в пари от 4000 лева, след
внасянето на която би следвало исканото лице да бъде освободено от ареста.
С оглед на гореизложеното, настоящият въззивен състав намира за
неправилна и необоснована преценката на Окръжен съд – Х. за наличието на
всички основания за вземане на мярка „Временно задържане за срок до 40
дни“ по отношение на лицето К. Ш., като с оглед осигуряване на участието му
в същинското производство по екстрадиция, успешно би постигнала целите и
тази по-лека мярка за неотклонение.
Поради гореизложеното, Пловдивският апелативен съд намира, че
атакуваното определение следва да бъде отменено, поради което и на
основание чл.17, ал.8 от ЗЕЕЗА, вр. 64, ал.9 и ал.10 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № "" от 09.07.2024 г. по ЧНД № ""/2024 г. на
Окръжен съд - Х., с което на основание чл.13, ал.7 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал.6 от
НПК, Х. окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Временно задържане под
стража“ за срок от 40 дни спрямо гражданина на Република Т. К. Ш. /S. K./,
роден на ********** г. в Република Т., с турски паспорт № "", с оглед
обезпечаването на производство по екстрадиция.
ВЗЕМА спрямо исканото лице – турския гражданин К. Ш. /S. K./, роден
на ********** г. в Р Т., с турски паспорт № "", мярка за неотклонение
„ГАРАНЦИЯ“ в размер на 4000 лева, която следва да се внесе по сметка на
Апелативен съд – Пловдив, след което същият да бъде освободен от органите
на ГД „Охрана“ при Министерство на правосъдието, ако не се задържа на
друго основание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на протест и
7
обжалване.
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ по фактура 120 лв. на М. Т. ООД от бюджета на съда
за превода на С. П. в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:21 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8