РЕШЕНИЕ
№ 1324
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300501543 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Църковно настоятелство при църква
„Сурп Кеворк“ Пловдив против решение № 260151/15.02.2022 г., постановено по гр.д.
№ 2463/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІ гр. състав, с което Църковно
настоятелство при църква „Сурп Кеворк“ – Пловдив е осъдено да заплати на
„Арменска апостолическа православна света църква“ със седалище в гр. София, сумата
от 10 000 лв., представляваща остатък от неизплатена вноска към Епархийския съвет
на Арменската апостолическа православна света църква за 2018 г., както и сумата от 1
130,56 лв., представляваща лихва за забава по отношение на главницата за периода от
01.01.2019 г. до 11.02.2020 г., както и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. В жалбата се
поддържа оплакването, че решението е неправилно, като се поддържа, че
първоинстанционният съд не е взел предвид възражението му в отговора на исковата
молба, че заседанието, на което е взето решение за размера на годишната вноска на
ответника за 2018 г. е проведено в противоречие с устава на ищеца и взетите от него
решения са незаконосъобразно, както и че са неправилни изводите на съда относно
срока на изпълнение на задължението. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което искът да
се отхвърли. Претендира заплащането на разноските, направени пред двете
инстанции.
Въззиваемата страна „Арменска апостолическа православна света църква“ със
седалище в гр. София оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на
1
районния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо
право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Ищецът„Арменска апостолическа православна света църква“ със седалище в
гр. София е основал иска си на твърдението, че ответникът Църковно настоятелство
при църква „Сурп Кеворк“ Пловдив е негово местно поделение, което е регистрирано
като самостоятелно юридическо лице. Твърди се, че съгласно Устава на ищеца /чл.4,
т.4.4 /, Енорията годишно прави отчисления от собствените си приходи към
Епархийския съвет в определени от него размери и срок. С Протокол №1 от
03.02.2018г. било взето решение на Епархийския съвет, с което вноската за 2018г. на
ответника била определена на 10 % от нетните приходи. Твърди се, че размерът на
вноската, дължима от ответника за 2018 г. е 12 000 лв., а механизмът за определянето и
бил следния: Епархийският съвет на база представените от църковните настоятелства
отчети за приходите и разходите определя размера на вноските, дължими от всяко едно
от църковните настоятелства в страната, а базата за определяне са нетните приходи,
като в тях не се включват сумите на целевите дарения. В случая цифровото изражение
за дължимата се от ответника вноска за м.2018 г. е изчислено на база отчета на
ответника за 2016 г., тъй като това бил последният получен от ответника отчет. Срокът
за заплащане на вноската бил 31.12.2018г. През 2018 г. ответникът извършил две
плащания по банков път в общ размер от 16 000 лв., като сумата от 14 000 лв. била
отнесена за погасяване на вноска към Епархийския съвет за 2017г., а сумата от 2000 лв.
била отнесена за погасяване на част от дължимата вноска за 2018 г. Дължимата от
ответника останала част от вноската за 2018 г. в размер на 10 000 лв.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с възраженията, че
сумата не е дължима от него поради липсата на законосъобразно взето решение за
определяне на нейния размер. Твърди, че заседанието на Епархийския съвет, на което е
подписан Протокол №1 от 03.02.2018 г. и е било взето решение за определяне размера
на дължимите се вноски е проведено в нарушение на предвидените в устава на
организацията правила, не е бил спазен редът за свикване, а решението е взето от
нелегитимен орган. Освен това поддържа, че с извършените от него плащания през
2018 г. е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на вноска към ищеца.
Между страните по делото не е спорно, а и се установява от представените по
делото доказателства, че ищецът „Арменска апостолическа православна света църква“
е регистриран като юридическо лице със седалище в гр. София на основание чл.14 и
сл. от Закона за вероизповеданията, а ответникът е негово местно поделение, което
също е регистрирано като юридическо лице което на основание чл. 20 от Закона за
вероизповеданията.
Чл. 22 от Закона за вероизповеданията предвижда, че разпореждането с
имуществата на вероизповеданията се урежда в техните устави.
С исковата молба е представен действащият според ищеца устав, като видно от
същия в чл.4, т.4.4 е предвидено, че Енорията годишно прави отчисления от
собствените си приходи към Епархийския съвет без целевите дарения, в размер и
срокове, определени от орган, включващ ЕС /Епархийския съвет/ и председателите
на ЦН /Църковното настоятелство/.
2
С исковата си молба ищецът се позовава на решение на Епархийския съвет от
03.02.2018г., с което вноската за 2018г. на ответника е била определена на 10 % от
нетните приходи. Епархийският съвет обаче не е компетентният орган според
цитираната разпоредба в Устава, който е следвало да вземе това решение. Предвидено
е, както се каза, решението да бъде взето от нарочен орган, включващ ЕС /Епархийския
съвет/ и председателите на ЦН /Църковното настоятелство/.
Ето защо, само на това основание следва да се приеме, че по делото не е
доказано твърдението на ищеца да е било взето решение от компетентен според
Устава му орган за определяне на размера на годишната вноска, дължима от ответника
като негово местно поделение. Само на това основание искът се намира от съда за
неосноветелен.
За пълнота на мотивите, съдът приема, че са налице и други недоказани по
делото факти, водещи до извода за неоснователност на иска.
Видно от представения по делото Протокол №1 от 03.02.2018 г. , било е взето
решение на Епархийския съвет, съобразно което вноската за 2018 г. на ответника била
определена на 10 % от нетните приходи. Касае се за нетните приходи на ответника,
реализирани през 2018 г. В самата искова молба обаче ищецът признава, че е изчислил
задължението на ответника за 2018 г. на база подадените от последния отчети за
приходите му през 2016 г. Това обстоятелство се установява и от заключението на
вещото лице Й.П. по назначената от РС ССЕ. Липсват данни по делото какви са били
нетните приходи на ответника за 2018 г., като доказателствената тежест да установи
това ползващо го обстоятелство е била за ищеца. Последният сам признава в исковата
си молба, че през 2018 г. е получил плащания от ответника в общ размер на 16 000 лв.,
но твърди, че 14 000 лв. са отнесени за вноската на ответника за 2017 г. Така за съда
остава неясно обстоятелството на каква база е формиран размерът на вноската на
ответника за 2017 г., след като се твърди, че и за тази година ответникът не е подавал
данни за нетните си приходи.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Като
такъв същият следва да се отхвърли.
Районният съд е стигнал до обратния правен извод, поради което решението
му е неправилно и като такова ще бъде отменено, а вместо него ще се постанови друго
решение по същество в казания смисъл.
Предвид основателността на въззивната жалба, въззиваемата страна ще бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски пред двете съдебни
инстанции, които се констатираха на 100 лв. заплатен депозит за свидетел пред ПРС,
1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат пред ПРС, 227,90 лв.
– заплатена ДТ за обжалването и 1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат пред ПОС, или общо разноски за ответника – жалбоподател – 2327,90 лв.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
.
ОТМЕНЯ решение № 260151/15.02.2022 г., постановено по гр.д. № 2463/2020
г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІІ гр. състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Арменска апостолическа православна света
3
църква“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** против Църковно
настоятелство при църква „Сурп Кеворк“ – Пловдив с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в *** иск за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв.,
представляваща остатък от неизплатена вноска към Епархийския съвет на Арменската
апостолическа православна света църква за 2018 г., както и сумата от 1 130,56 лв.,
представляваща лихва за забава по отношение на главницата за периода от 01.01.2019
г. до 11.02.2020 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Арменска апостолическа православна света църква“ с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в *** да заплати на Църковно настоятелство при
църква „Сурп Кеворк“ – Пловдив с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***
сумата от 2327,90 /две хиляди триста двадесет и седем лв. и 90 ст./ разноски по делото
пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4