Решение по дело №3709/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260452

 

гр. Бургас, 15.03.2021 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3709 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Исковe по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1, по чл.128, т.2 и по чл.226, ал.3, вр. с ал.2 от КТ, а при условията на евентуалност с първите три – и по чл.220, ал.1 от КТ, предявени от Р.С.Н. против “Икигай“ ЕООД.

Ищцата твърди, че е работила при ответника – по безсрочен Трудов договор № 4 от 09.04.2019г., на длъжност “фризьор“. Твърди и че на 29.05.2019г. са й били връчени, едновременно, Предизвестие и Заповед № 4/15.04.2020г. на управителя на дружеството, с която трудово правоотношение между страните е било прекратено считано от послед-ната дата. Излага съображения, че същата не е мотивирана, а посоченото в нея основа-ние – чл.328, ал.1, т.12 от КТ – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия до-говор, не е било налице към горната дата, поради което уволнението й е незаконосъоб-разно. Моли Съда да го признае за такова и отмени, да я възстанови на заеманата длъж-ност, както и да й присъди обезщетение за времето, през което е останала без работа – в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца – общо 3 660 лв., и сумата 881.11 лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка за периода 15.04.2020г. – 28.05.2020г. Претендирала е и сумите 236.35 лв. – неизплатен остатък от трудовото възнаграждение за месец март 2020г., и 236.67 лв. – начислено та-кова за месец април 2020г., както и сумата от 610 лв. – обезщетение за неспазен срок на предизвестието – при условията на евентуалност, но в проведеното на 11.11.2020г. от-крито съдебно заседание чрез процесуалния си представител е заявила, че не поддържа тези искове, поради извършено след завеждането им плащане. Иска присъждане на за-конната лихва върху главниците и разноските по делото.

Ответното дружество оспорва исковете. Твърди, че уволнението на ищцата е за-коносъобразно – с оглед обявеното в страната извънредно положение и съобразно Запо-вед № РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, както и че трудовата й книжка е била донесена от нея на 29.05.2020г., незабавно попълнена и върната. Иска от Съда претенциите да се отхвърлят.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства, намира следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че Н. е работила по трудово правоотношение при ответника – на длъжността “фризьор“, по безсрочен Трудов договор № 4/09.04.2019г., който е бил пре-кратен със Заповед № 4 от 15.04.2020г. на управителя на дружеството, считано от съща-та дата, на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ – поради обективна невъзможност за из-пълнение на трудовия договор, връчена на ищцата на 29.05.2020г. ведно с предизвестие от 15.03.2020г.

Принципно обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор може да се дължи на множество причини, както произтичащи от работника, така и от работо-дателя, а също и от външни за трудовото правоотношение обстоятелства. В процесната Заповед, обаче, такива не са посочени, което лишава Съда от възможността да извърши проверка за действителното им наличие, а ищцата не е в състояние да проведе защитата си по възникналия спор. Това, само по себе си, е достатъчно основание за отмяна на из-вършеното със същата уволнение на Н., като незконосъобразно.

Извън формалната незаконосъобразност на Заповедта, Съдът счита, че не са на-лице и сочените в отговора на работодателя основания, свързани с обявеното в Р Бълга-рия извънредно положение. С цитираната Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на Минис-търа на здравеопазването не е разпоредено преустановяване дейността на фризьорските салони, в какъвто е полагала труд Н., а и от обясненията на управителя на дру-жеството, както и от показанията на свидетеля Антон Вачев, безспорно се установява, че в началото на месец април 2020г., т. е. непосредствено преди датата на уволнението на ищцата, обектът на “Икигай“ ЕООД е работил. Намаленият обем на работата, евен-туално, би могъл да доведе до прекратяване на трудовото правоотношение между стра-ните, но на друго основание – чл.328, ал.1, т.3 от КТ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен.

Уволнението на Н., извършено със Заповед № 4 от 15.04.2020г., на осно-вание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, следва да бъде признато за незаконно и като такова да се отмени.

На основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, ищцата следва да бъде възстановена на зае-маната преди уволнението длъжност.

Акцесорното право на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето от 6 месеца след уволнението произтича от незаконността на прекратяването на трудовото правоот-ношение и оставането без работа вследствие на същото, през който период работникът / служителят търпи вреди, в размер на трудовото възнаграждение, от което е бил лишен.

За установяването на обстоятелството, че за периода 15.04. – 15.10.2020г. е оста-нала без работа ищцата е представила копие от регистрационната си карта в Агенция по заетостта, Дирекция ”Бюро по труда”, гр.Бургас.

Не се спори по делото, че брутното й трудово възнаграждение е в размер на ми-нималната за страната работна заплата – 610 лв., или за шест месеца – общо 3 660 лв.

Ето защо, следва да се приеме, че искът по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, също е основателен и следва да се уважи изцяло.

От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че макар трудовото правоотношение между страните да е било прекратено на 15.04.2020г., ищ-цата е била уведомена за това едва на 29.05.2020г. На последната дата, работодателят, при когото е била трудовата й книжка, е изпълнил задължението си по чл.350, ал.1 от КТ – да я оформи по надлежния ред и да я предаде на Н.. Следователно, “Ики-гай“ ЕООД дължи обезщетение за вредите, които ищцата е претърпяла, поради неза-конното й задържане в този период – в размер на брутното трудово възнаграждение от 881.11 лв. /така заключението на вещото лице по ССЕ/, на основание чл.226, ал.2, вр. с ал.3, изр.2 от КТ.

Върху главниците се дължи законната лихва – от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Претенциите за заплащане на трудови възнаграждения следва да се отхвърлят, поради извършеното от ответника в хода на производството по делото плащане.

Предявеният при условията на евентуалност иск по чл.220, ал.1 от КТ не следва да бъде разглеждан.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените деловодни разноски – 800 лв. платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – 120 лв. за ССЕ и 296.40 лв. – ДТ, в това число – 146.40 лв. за иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, и по 50 лв. за този по чл.226, ал.3, вр. с ал.2 от КТ и неоценяемите по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

По изложените съображения, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Р.С.Н., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, чрез адвокат П.В., извършено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, със Заповед № 4 от 15.04. 2020г. на работодателя “Икигай“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управле-ние: гр.Б, ЖК ””, бл., ет., ап., представлявано от Р В. Д. – управител, и като такова го Отменя.

ВЪЗСТАНОВЯВА Р.С.Н. на заеманата преди уволнението й длъжност – “фризьор” в “Икигай“ ЕООД, гр.Б.

ОСЪЖДА “Икигай“ ЕООД, гр.Бургас, да заплати на Р.С.Н. сумата 3 660 лв., представляваща обезщетение, дължимо на основание чл.225, ал.1 от КТ, за оставане без работа, поради незаконното уволнение, за период от шест месеца – от 15.04. до 15.10.2020г., както и сумата 881.11 лв. – обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ за вредите, които е претърпяла, поради незаконното задържане на трудовата й книжка след прекратяването на трудовото правоотношение за периода от 15.04. до 28.05.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.07.2020г. до окончателно-то плащане, както и сумата 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.С.Н. против “Икигай“ ЕООД искове за заплащане на сумите 236.35 лв. – неизплатен остатък от трудовото възнаграж-дение за месец март 2020г., и 236.67 лв. – начислено такова за месец април 2020г., пора-ди извършено в хода на производството по делото плащане.

ОСЪЖДА “Икигай“ ЕООД да заплати по сметка на РС Бургас сумите 296.40 лв. – държавна такса и 120 лв. за ССЕ.

 

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                              Вярно с оригинала: З.М.