Решение по дело №3122/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с Глава Х от АПК.

Делото е образувано по жалба на И. А. И. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], ********, чрез адв. Н. И. от АК – Варна и адв. В. Р. от АК – София, със съдебен адрес: гр. Варна, [улица]против Ревизионен акт Р-03000324003163-091-001/ 11.10.2024 г., издаден от М. Г. – началник отдел на сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна – възложил ревизията и Д. К. – гл. инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, който е потвърден изцяло с Решение № 233/ 13.12.2024 г. на директора на дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за Корпоративен данък (ЗКПО) за 2018 – 2019 г. в размер на 14 687, 11 лв. и лихва от 7 708, 35 лв.; ДДФЛ от трудови правоотношения и приравнени на тях за 01.12.2018 – 31.10.2019 г. от 3 897, 50 лв. и лихва от 2 384, 33 лв.; ДДФЛ – свободна професия за 01.01.2019-30.06.2019 г. от 43, 56 лв. и лихва от 25, 83 лв.; ДДС за 01.12.2018 г. – 31.08.2019 г. от 33 443, 83 лв. и лихва от 19 815, 34 лв.; ДОО за 01.12.2018 г. – 31.10.2019 г. от 12 446, 96 лв. и лихва от 7 481,99 лв.; ЗдрО за 01.12.2018 – 31.10.2019 г. от 4 969, 99 лв. и лихва от 2 985, 55 лв.; УПФ за 01.12.2018 г.- 31.10.2019 г. от 2 805, 13 лв. и лихва от 1 685, 68 лв. и ППФ за 01.12.2018 г. – 31.10.2019 г. от 2 338, 29 лв. и лихва от 1 410, 59 лв. като лихвите за определени към 11.10.2024 г.

Жалбоподателят оспорва изцяло ревизионния акт (РА), като незаконосъобразен, поради съществени нарушения на адм.-производствените правила и нарушения на материалния закон, поради неправилно приложение. Нарушенията на адм.-производствените правила са съществени, тъй като органите по приходите са нарушили задължението си да установят и докажат всички факти и обстоятелства от значение за отговорността на задълженото лице. В РА и РД не са посочили въз основа на кой РА и кой РД са установени публичните задължения на „Сий Стар -88“ ЕООД, чиито управител е жалбоподателя и за чиито задължения е ангажирана нейната отговорност за 2018 и 2019 г.

Ревизиращите органи не са установили на кого са връчени документите в проведеното против дружеството предходно ревизионно производство, нито на кого са били връчвани съобщенията на по образуваното изп. дело против дружеството.

Ревизиращите органи не са установили кое ФЛ и в кое качество е внасяло публичните задължения на дружеството през ревизирания период и как е ставало това.

В хода на ревизията не е доказано, че жалбоподателят И. е използвал изтеглените суми за свои лични нужди, при положение, че в писмените си обяснения е заявил, че средствата са използвани за заплати, стопански разходи и за бъдещи проекти, свързани с дейността на фирмата. Ревизията е установила броя на наетите лица във фирмата по трудови и граждански правоотношения през ревизирания период, как са получавани техните възнаграждения, колко са контрагентите на дружеството, колко и какви плащания са били извършвани в брой.

Между изготвения РД и съставения въз основа на него РА са налице съществени противоречия и несъответствия. В РД е ангажирана отговорността на жалбоподателя за публични задължения в размер на 117 451, 89 лв., в обжалвания РА са установени публични задължения в размер на 118, 130 лв., или дългът на жалбоподателя е нараснал с 678, 14 лв. за по-малко от 1 месец. Според РД за ревизирания период главницата на публичните задължения по КСО и 17 590, 38 лв., а според РА – 17 607, 20 лв., без за това разминаване да са посочени обективни причини.

Посочените в РА фактически и правни основания за издаването му са неясни и противоречиви, а фактическите основания за начислени публични вземания за 2019 г. изобщо не са посочени. Отговорността на ревизираното лице за публични задължения на дружеството е ангажирана като „собственик и представляващ“ дружеството, които са отделни длъжности и не е съобразено, че представляващ дружеството пред НАП в ревизирания период е друго лице – С. Х..

В обжалвания РА приходните органи не са посочили конкретните изпълнителни деяния, които са основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за конкретните задължения за всеки от данъчните закони – ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС, ЗЗО и КСО, а от правна страна не са разграничени първите 2 алинеи на чл. 19 от ДОПК и кое конкретно предложение от т. 1 и т. 2 на чл. 19 от ДОПК намират приложение във всеки от ревизираните случаи. Не е ясно въз основа на кое изпълнително основание против дружеството е образувано изп. дело № 900/ 2018 г. от публичните изпълнители при ТД на НАП – Варна.

Приходните органи не са съобразили, че отговорността на ФЛ по чл. 19 от ДОПК има субсидиарен характер, и може да бъде ангажирана само тогава, когато публичните задължения преди това на дружеството са били установени по надлежния ред. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с РА. В случая не е проведено ревизионно производство с издаване на РА, с който да са установени публичните задължения на „Сий Стар-88“ ЕООД, това само по себе си е достатъчно за изключване на субсидиарната отговорност на ФЛ по чл. 19 от ДОПК за задължения на дружеството.

Приходните органи неправилно са приели, че изтеглените през ревизирания период средства от банковите сметки на дружеството обуславят отговорността на РЛ по чл. 19 от ДОПК. Те не са съобразили, че едноличния собственик на капитала на ЕООД има право да тегли средства от касата и банковите сметки на дружеството в своя полза при установени в ЗКПО условия. Съгласно §1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО „скрито разпределение на печалба“ са сумите, несвързани с осъществяваната от ДЗЛ дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма на акционерите, съдружниците и свързаните с тях лица, с изключение на дивидентите. По аргумент на противното едноличния собственик на капитала на ЕООД има право да тегли средства от касата и банковите сметки на дружеството в своя полза, без това да представлява скрито разпределение на печалбата, при следните условия: 1/сумите да са свързани с осъществяваната от дружеството дейност или да не превишават обичайните пазарни нива; 2/ сумите да не се разпределят като дивидент. В случая изтеглените от РЛ от касата на дружеството средства в общ размер на 310 232, 96 лв. са налице двете условия: 1/ Ревизиращите органи не са доказали, че изтеглените суми не са свързани с осъществяваната от дружеството дейност, както и не са използвани за плащания към работници и контрагенти. Средствата са изтеглени от жалбоподателя за покриване на нужди на дружеството. Изтеглените от жалбоподателя суми не превишават обичайните пазарни нива. Сумите не са дивидент, тъй като единствения, разпределен на жалбоподателя е в размер на 400 000лв. след приспадане на дължимия се данък върху него по чл. 194 от ЗКПО, като е издаден РКО № 14/ 31.12.2018 г. за сумата от 380 000 лв.

Органите по приходите не са съобразили, че упълномощеният счетоводител на ревизираното дружество – С. Х. е лице по чл. 19, ал. 12 и тя е субект на отговорността по чл. 19. Именно счетоводителят на дружеството е бил упълномощен да внася необходимите данъци, предвидени от закона, да получава надвнесените, или такива които подлежат на възстановяване. Декларираният от дружеството ел. адрес за кореспонденция с НАП е на счетоводителя.

Част от начислените с РА задължения са погасени по давност на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Това са задълженията по ЗКПО, ЗДДФЛ, ЗДДС, ЗЗО и КСО, който са погасени на 01.01.2025 г., като лихвите са погасени по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД с изтичане на [възраст] давност.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д“ОДОП“) - Варна, редовно призован, се представлява от гл. юрк. М.М., която оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Пледира за присъждането на разпоски в минимален размер за юрк. възнаграждение. В писмено становище изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 9375, 20 лв.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Ревизията на жалбоподателя И. А. И. [ЕГН] е възложена със ЗВР № Р-03000324003163-020-001/01.07.2024г. (стр. 2 от адм. преписка), в която е определено да се извърши за задължения за Корпоративен данък за периода на 01.01.2018 -31.12.2019 г.; Отговорност за данък върху доходите и приравнените на тях правоотношения за периода 01.12.2018 г. – 31.12.2019 г.; Отговорност за данък върху доходите на ФЛ-свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г.; Отговорност за ДДС за периода от 01.12.2018 г. до 31.08.2019 г.; Отговорност за ДОО за осигурители за периода 01.12.2018 г. – 31.10.2019 г.; Отговорност за вноски за Здравно осигуряване – за осигурители за периода 01.10.2018 г. до 31.10.2019 г.; Отговорност за УПФ – за осигурители за периода 01.12.2018 г. до 31.10.2019 г. и Отговорност за ППФ за периода 01.12.2018 г. – 31.08.2019 г.

Заповедта е издадена от М. Т. Г. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна. Определени са също срокът на ревизията - три месеца от връчването на ЗВР, ревизиращите органи и ръководителят на ревизията. Заповедта ВР е връчена на жалбоподателя на 08.09.2024 г. / стр. 3 от адм. преписка/

На 17.09.2024 г. екипът от ревизори: Д. М. К. гл. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и В. В. ст. инспектор по приходите са съставили Ревизионен доклад № Р-03000324003163-092-001/17.09.2024 г. (стр. 258 от адм. преписка).

Ревизионният доклад не е бил обжалван по административен ред по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Ревизията е приключила с издаване на Ревизионен акт № Р-03000324003163-091-001/11.10.2024 г. от началник сектор "Ревизии", възложил ревизията, и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е предмет на оспорване в настоящото производство.

С РА на жалбоподателя И. И. са установени задължения за Корпоративен данък (ЗКПО) за 2018 – 2019 г. в размер на 14 687, 11 лв. и лихва от 7 708, 35 лв.; ДДФЛ от трудови правоотношения и приравнени на тях за 01.12.2018 – 31.10.2019 г. от 3 897, 50 лв. и лихва от 2 384, 33 лв.; ДДФЛ – свободна професия за 01.01.2019-30.06.2019 г. от 43, 56 лв. и лихва от 25, 83 лв.; ДДС за 01.12.2018 г. – 31.08.2019 г. от 33 443, 83 лв. и лихва от 19 815, 34 лв.; ДОО за 01.12.2018 г. – 31.10.2019 г. от 12 446, 96 лв. и лихва от 7 481,99 лв.; ЗдрО за 01.12.2018 – 31.10.2019 г. от 4 969, 99 лв. и лихва от 2 985, 55 лв.; УПФ за 01.12.2018 г.- 31.10.2019 г. от 2 805, 13 лв. и лихва от 1 685, 68 лв. и ППФ за 01.12.2018 г. – 31.10.2019 г. от 2 338, 29 лв. и лихва от 1 410, 59 лв. като лихвите за определени към 11.10.2024 г.

РА е бил връчен ел. на жалбоподателя на 14.10.2024 г./ стр. 289 от адм.преписка/ , като документът е изтеглен от личната и ел.поща, а не тази на счетоводителя.

Издаденият РА е бил обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ – Варна на 29.10.2014 г.изцяло.

В жалбата по административен ред са оспорени същите основания за корекция на СФР, посочени в РА, както и в жалбата до съда. Възраженията са разгледани и е постановено Решение № 233 от 13.12.2024 г. от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна. По-горестоящият орган по приходите е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил ревизионния акт изцяло.

Решението е съобщено на жалбоподателя на 16.12.2024 г. чрез пълномощник Н. И. (стр. последна от адм. преписка), а жалбата срещу РА е постъпила при ответника на 27.12.2024 г.

Жалбата е допустима, изхожда от адресата на РА и е подадена в законово установения срок.

Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК.

Съдържанието на заповедта за възлагане на ревизия формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от Заповед № Д-10/ 02.01.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна (стр. 49 от делото). Заповедта за възлагане на ревизията е връчена по електронен път на жалбоподателя на 25.04.2019 г.(стр. 1 от адм. преписка), с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК, ЗИЗВР на 23.07.2019 г. ( стр. 4 от адм. преписка). Ревизионният доклад е съставен в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК от определения ревизиращ екип и е връчен на жалбоподателя на 09.10.2019 г. (стр. 869 от адм. преписка)

Ревизираното лице не се е възползвало от правото си в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи възражение.

В Ревизионния акт са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване. Формално Ревизионният акт отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА. Поради това не се споделят доводите на жалбоподателя за формални мотиви на РА. В решението на директора също са изложени фактически и правни основания за потвърждаването на издадения Ревизионен акт.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, нарушаващи правото на защита на ревизираното лице, и представляващи пречка да бъде осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта.

По съществото на спора съдът приема, че спорът между страните е по приложението на материалния закон.

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е местно ФЛ, едноличен собственик на капитала и управител на „Сий Стар – 88“ ЕООД ЕИК ********* от 30.12.2015 г. до настоящия момент. В периода 11.04.2016 – 01.03.2020 г. е самоосигуряващо се лице в дружеството. При извършената ревизия е установено имущественото състояние на жалбоподателя – притежавани недвижими имоти, МПС и банкови сметки. В хода на ревизията от жалбоподателя са били изискани писмени обяснения и доказателства, като той е представил само писмени обяснения. Според тях дружеството не е получавало доходи по договори за управление, граждански договори или заеми /временна финансова помощ/, поради което не се представят документи; дружеството не извършва стопанска дейност от 2019 г. до момента, не стопанисва собствени или наети обекти; не разполага с дълготрайни материални активи. Организацията на дружеството е извършвана от жалбоподателя, като за подпомагане на дейността са били издадени пълномощни на А. И. М., О. И. О., Н. А. И.-И. и С. И. Х.. Поради преустановяване на дейността през 2019 г. жалбоподателят не е представил първични документи за дейността на дружеството. Жалбоподателят не е предоставял на дружеството парични вноски по чл. 134 от ТЗ, заеми, временна финансова помощ за периода 01.01.2018 г. до момента.

Жалбоподателят е посочил в писмените си обяснения още, че дружеството е извършвало кораборемонтни дейности, като договорите са подписвани от него, като представляващ дружеството; всички приходи на дружеството са получавани по банков път, предимно от КРЗ „Одесос – Варна“, доставките също за заплащани по банков път; трудовите договори, заповедите за назначаване и освобождаване на персонала са били подписвани от жалбоподателя, като управител на дружеството; разплащанията с персонала са били извършвани лично от жалбоподателя; издадените протоколи и фактури за извършени услуги са били подписвани от жалбоподателя и от упълномощените с нотариални пълномощни лица/ И. И. и О. О./. С паричните средства по разплащателната сметка на дружеството са се разпореждали жалбоподателя и упълномощените от него лица; изтеглените парични средства за били използвани за изплащането на заплати, за стопански разходи, за бъдещи проекти. ГДД по ЗКПО, СД по ЗДДС, декларациите, свързани с персонала и всякакви документи, свързани с отчетността на дружеството, са били подавани от счетоводителя С. Х., която е упълномощено лице.

След извършена насрещна проверка на дружеството е установено, че същото е регистрирано по ЗДДС на 16.07.2016 г. и дерегистрирано по с.з на 09.04.2020 г. Едноличен собственик на капитала е жалбоподателя И. от 30.12.2015 г. Декларирана дейност на дружеството е ремонт и поддържане на плавателни съдове; строителство и ремонт на плавателни съдове, без тези за развлечение и спорт. Деклариран ел. адрес за кореспонденция с НАП е този на счетоводителя С. Х..

Органите по приходите са установили, че няма данни за притежавани недвижими имоти и други материални активи от дружеството, няма образувано производство по несъстоятелност по данни в ТР, запорирани са банковите сметки на дружеството, което е категоризирано от публичен изпълнител като „ЗЛ с трудно събираем дълг“. За периода 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г. дружеството е формирало ликвидни изискуеми задължения за данъци и ЗОВ в общ размер на 117 451, 89 лв. / според РД/. Против дружеството е било образувано през 2018 г. изп. дело № 900/ 2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, като са били наложени обезпечителни мерки – наложен запор на банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД и ЦКБ АД. По изп.дело са постъпили суми за погасяване на задълженията в общ размер на 69 699, 38 лв. след пълно проучване на дружеството е установено, че същото не притежава имущество, вкл. авоари по банковите сметки, които да послужат за обезпечаване на публичните му задължения и дългът е категоризиран като „несъбираем“. Издадено е разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение на основание чл. 225 от ДОПК от 02.09.2024 г.

Поради изложеното органите по приходите са извели извод, че е налице фактически състав за отговорност по чл. 19 от ДОПК. Дружеството „Сий Стар 88“ ЕООД е регистрирано в ТР на 30.12.2015 г. с капитал от 50 лв. Едноличен собственик на капитала на дружеството от създаването му до момента е жалбоподателя И., която в качеството си на управител и собственик на дружеството е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

По съществото на спора съдът приема, че спорът между страните е по приложението на материалния закон. И по-точно - следва ли да отговаря управителя на дружеството за неговите задължения за невнесени в срок данъци и ЗОВ към бюджета на страната. Жалбоподателят е отклонил и усвоил парични средства от имуществото на дружеството за периода 2018-2022 г. в общ размер на 310 232, 96 лв. от изтеглени банкови сметки на дружеството и невъзстановени 70 232, 96 лв. и от касата на дружеството – 240 000лв. На жалбоподателя е бил разпределен дивидент от 400 000 лв., като след удържане на данък му е изплатена сумата от 380 000 лв., като не са заплатени задълженията на дружеството за данъци и ЗОВ. Органите по приходите са приели, когато собственик използва финансовите ресурси на дружеството за лични нужди текущо през годината, теглейки ги от фирмената банкова сметка или касата на дружеството без намерение да ги възстанови, и без това да е оформено в протокол с решение на Общото събрание за разпределяне на наличната неразпределена печалба от минали години като дивидент, няма намерение тези усвоени суми да се уредят в бъдеще за сметка на разпределен в следващ период дивидент представлява „скрито разпределение на печалбата“. Жалбоподателят е злоупотребил с паричните средства на дружеството, поради което имуществото му е намаляло и това е довело до невъзможността за плащане на публичните задължения за данъци и ЗОВ на дружеството.Недобросъвестно поведение е налице винаги, когато действието е извършено след деклариране и/ или установяване на задълженията или след започнал контрол по спазване на данъчното и/ или осигурително законодателство. Недобросъвестността предполага знание за задължения на дружеството към бюджета, което е известно на жалбоподателя И., тъй като тя представлява дружеството, организира и ръководи дейността му. Според чл. 141 от ТЗ управителят на дружеството организира, ръководи и представлява дейността му, т.е. законът презюмира знанието на управителя за икономическото състояние на дружеството.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК: „Управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски:

1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;

2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

В тази връзка, безспорно и установено е качеството на жалбоподателя на управител на дружеството през ревизирания период, както и обстоятелството, че дружеството е задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Обективната страна на фактическия състав на чл. 19 ал.2 ДОПК предполага извършване на някое от визираните в т.1 или т.2 действия, които да са довели до намаляване на имуществото на дружеството и в причинно – следствена връзка от тях да не са погасени задълженията му за данъци и ЗОВ. В рамките на ревизионното производство ревизиращите органи са подвели установените факти в хипотезата на действия по извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент.

Доказването на целта и начина на използване на постъпилите от клиенти на дружеството суми по личната сметка на жалбоподателя е в тежест на ревизираното лице, което твърди положителни и благоприятни за него факти. Т. доказване по отношение на начина на използване на вложените парични средства в случая не е осъществено както в хода на ревизионното производство, така и в съдебното дирене. Ето защо следва да бъде споделен извода на ревизиращите органи за осъществено скрито разпределение на печалба по смисъла на §. 1, т. 5, б. "а" ДР на ЗКПО, което покрива и обективните признаци на състава на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Извършено е плащане под формата на отклонение на пари на дружеството по личната сметка на управителя му, което представлява скрито разпределение на печалба и с което действие е намаляло имуществото на дружеството. Недобросъвестността на жалбоподателя се установява от това, че той е знаел за дължимите от дружеството задължения за данъци и ЗОВ към бюджета и независимо от това си е позволил да си разпредели дивиденти и да тегли суми от касата на дружеството през ревизирания период без да ги връща.

При така изложените съображения съдът намира за налични предпоставките на чл. 19 ал.1 и ал.2 ДОПК за ангажиране на субсидиарната отговорност на управителя на „ЖОТЕ“ЕООД за задълженията на последното. Относно размера на установената главница на задълженията за данъци и ЗОВ жалбоподателят не е направил оспорване и процесуалният му пълномощник изрично заявява в съдебно заседание, че не оспорва този размер. При това положение съдът приема, че в РА размерът на главницата е определен съобразно изискванията на чл. 19 ал.1 ДОПК/до размера на непогасеното вземане/ и на чл. 19 ал.4 във вр.с ал.2 ДОПК/ до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото/.

По отношение на разминаване в задълженията по РА и РД. Съдът намира, същото за несъществено нарушение, предвид на начисляването на дължими лихви за просрочие, на което се дължи и по-високата сума на задълженията от 678, 14 лв. в РА /118 130, 03 лв./ в сравнение с РД /117 451, 89 лв./.

По отношение на възраженията за изтекла погасителна давност от 5 години за всички задължения на 01.01.2025 г. по смисъла на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Възражението е неоснователно, поради прекъсването на давността със ЗВР от 01.07.2024 г. и неизтичането на абсолютната давност от 10 години съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

По отношение на възражението, че по чл. 19 от ДОПК отговорност следва да се търси от счетоводителя С. Х.. Възражението е неоснователно, счетоводителя на дружеството според представените писмени доказателства / банкови извлечения и бордера/ не е теглила суми от касата на дружеството.

С оглед направената преценка за законосъобразност на оспорения РА и предвид неоснователността на наведените с жалбата доводи съдът намира, че разгледаната жалба следва да бъде отхвърлена.

По претенцията за разноски – Съгласно чл. 161 ал.1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата; на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Предвид изхода на правния спор на разглеждане подлежи претенцията за разноски на ответната страна, която претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 375, 20 лв., съобразно материалния интерес от 118 130, 03 лв., за което е и депозиран списък на разноските. В случая ответникът е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт. Претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 161 ал.1 изр. посл. ДОПК във връзка с чл. 8 ал.1 във вр. с чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адв. работа с оглед материалния интерес в размер на 118 130, 03 лв./целият размер на установеното задължение, установен с обжалвания в цялост РА/, е в минимален размер на 9 375, 20 лева. В случая от оспорващата страна е направено възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение и същото следва да бъде обсъдено. Въпреки, че в нормата на чл. 161 ДОПК единствено ал.2 визира хипотеза на прекомерност на претендирано възнаграждение и то на адвокат, съдебната практика допуска разглеждането и на възражения за прекомерност на юрк. възнаграждения по дела по ДОПК. При преценка на възражението само от гл.т. на критерия по чл. 161 ал.2 ДОПК : „не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата“, с който размер съвпада претендирания от ответната страна, не би следвало да се намаля този размер. Понастоящем обаче е налице решение на Съда на Европейския съюз от 25.02.2024 г., постановено по дело С – 438/22 на СЕС относно съдебните разноски и в същото е дадено следното тълкуване: 1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.; 2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.; 3) Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С цитираното решение на СЕС се приема, че определянето на минимални размери на възнагражденията за правни услуги представлява ограничаване на конкуренцията и е равнозначно на забраненото от ДФЕС хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи. При това положение настоящият състав, преценявайки направеното възражение за прекомерност, не е длъжен да се съобрази с определените в Наредба №1 от 9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл са Определение № 6174 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6849/2023 г., I о., Определение № 4082 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5871/2023 г., I о., Решение № 4125 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9209/2023 г., I о. Освен материалният интерес на настоящия спор, следва да се отчете, че в съдебното производство липсва оспорване на фактически констатации, а е налице правен спор относно наличието на визирани в ДОПК хипотези. В този смисъл от страните не са ангажирани допълнително доказателства извън събраните по ревизионната преписка и делото е приключило в рамките на две съдебни заседания като от страна на юрисконсулта, представляващ ответника, е депозирана и писмена защита. Ето защо съдът намира, че съответен на фактическа и правна сложност на делото е размер на юрк. възнаграждение от 4687, 60 лева. При това положение жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната администрация – НАП, юрк. възнаграждение в размер на 4 687, 60 лева.

По изложените съображения и на основание чл.160, ал.1 предл.посл. от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. И. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], *****, чрез адв. Н. И. от АК – Варна и адв. В. Р. от АК – София, със съдебен адрес: гр. Варна, [улица]против Ревизионен акт Р-03000324003163-091-001/ 11.10.2024 г., който е потвърден изцяло с Решение № 233/ 13.12.2024 г. на директора на дирекция “ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за Корпоративен данък (ЗКПО) за 2018 – 2019 г. в размер на 14 687, 11 лв. и лихва от 7 708, 35 лв.; ДДФЛ от трудови правоотношения и приравнени на тях за 01.12.2018 – 31.10.2019 г. от 3 897, 50 лв. и лихва от 2 384, 33 лв.; ДДФЛ – свободна професия за 01.01.2019-30.06.2019 г. от 43, 56 лв. и лихва от 25, 83 лв.; ДДС за 01.12.2018 г. – 31.08.2019 г. от 33 443, 83 лв. и лихва от 19 815, 34 лв.; ДОО за 01.12.2018 г. – 31.10.2019 г. от 12 446, 96 лв. и лихва от 7 481,99 лв.; ЗдрО за 01.12.2018 – 31.10.2019 г. от 4 969, 99 лв. и лихва от 2 985, 55 лв.; УПФ за 01.12.2018 г.- 31.10.2019 г. от 2 805, 13 лв. и лихва от 1 685, 68 лв. и ППФ за 01.12.2018 г. – 31.10.2019 г. от 2 338, 29 лв. и лихва от 1 410, 59 лв. като лихвите за определени към 11.10.2024 г.

ОСЪЖДА И. А. И. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], *********** да заплати на Национална агенция по приходите /НАП/ - София сумата в размер на 4 687, 60 /четири хиляди шестстотин осемдесет и седем лв. и шестдесет ст./ лева, представляваща разноски за юрк. възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните.