Р Е Ш
Е Н И Е
№ 283
гр. Перник, 19.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 19.07.2019 г., ІІІ-ти въззивен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров
Роман Николов
като
разгледа докладваното от съдия Петров в.гр. д. № 00456 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 3846/11.07.2019г. от длъжника А.А. против Постановление от 17.05.2019г. на ЧСИ С.
Б., рег. № *** – район на действие ОС – Перник, с което е отказано да прекрати на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. дело № 982/2009г. по описа на същия ЧСИ. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност
на отказа, тъй като е съществувало основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за
прекратяване на изп. дело, които
като цяло се свеждат до това, че по отношение на А.А. не са извършвани
изпълнителни действия в продължение на повече от две години, нито пък за този
период са удържани каквито и да е суми за погасяване на процесното задължение. Иска
се от съда да отмени отказа на ЧСИ да прекрати изп. дело по отношение на А.А.
В срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят „Хета Асет Резолюшън България“ ЕООД е подал писмени възражения, в които
по подробно изложени съображения излага становище за неоснователност на жалбата
и за оставянето й без уважение.
В срока
по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжникът „Метал-2003“ ООД не е подал писмени възражения.
Съгласно
чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага
своите действия, като посочва, че не са налице основния за прекратяване на изп.
дело, тъй като няма период повече от две години, в който взискателят де не е
поискал извършването на изп. действия, които прекъсват давността като
многократно са налагани запори върху вземания и са присъединявани и други
вземания на същия кредитор.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните,
както и служебно всички
правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Жалбата като е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК
от легитимирана страна – длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване
съгл. чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК, е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При преценка за законосъобразността на обжалвания
отказ, настоящият състав съобразява т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС, тъй като обединяващо звено и в двата случая - чл. 116, б. "в" ЗЗД и чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са дадените разяснения в мотивите, че съответният срок се прекъсва с искането на
взискателя за извършването на определен изпълнителен способ, съответно
предприемането на изпълнително действие от съдебния
изпълнител,
изграждащо съответния способ, т.е.
„същински“ изпълнителни действия по см. на т.10 от цитираното ТР. Въпреки тези
сходни моменти, предпоставките и действията за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК не са обусловени от тези за прекъсването на давностния
срок и обратно. С други думи искането на взискателя за
извършването на определен изпълнителен способ прекъсва срока по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК, но предприемането на изпълнително действие от съдебния изпълнител, изграждащо съответния поискан от взискателя способ не прекъсва „повторно“ срока по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Изключение от този извод е в хипотезата при периодичното постъпване на парични суми
от трети задължени лица, защото няма изискване
на закона и правна логика взискателят да иска повтаряне на успешни изпълнителни действия, които
се реализират чрез парични постъпления периодично, т.е. с всяко постъпване на парични суми
от трети задължени лица срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК се прекъсва и започва да тече от следващия ден до новото
постъпване на суми и т.н., без да е нужно ново изрично искане от взискателя за
налагане запор, който вече е поискан, наложен и се реализира, което е в съответствие с
разясненията в т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това с оглед конкретиката на случая, в решение № 83 от 11.04.2018
г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о., ГК, ВКС изрично е прието, че предприемането на
изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по
изпълнителното дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници /така
и решение № 48/14.07.2016 г.
по търг. дело № 404/2015 г. на II-ро търг. отд. на ВКС/.
Постановките в горецитираната задължителна практика
на ВКС, съотнесени към разглеждания случай и проследявайки хронологията, когато
са поискани от взискателя извършването на изп. действия, мотивират съда да
приеме, че процесното изп. дело № 982/2009г. е образувано по молба от
20.10.2009 г. на взискателя „Хипо Алпе – Адриа - Лизинг“ ЕООД /сега „Хета Асет Резолюшън
България“ ЕООД/ срещу длъжника „Метал-2003“ ООД и длъжника А.А., въз основа на изпълнителен
лист от *** г. по гр. д. № 2302/2009г. на РС – П.. Двугодишният срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече, считано от следващия ден на молбата за образуване на горецитираното изп. дело – 21.10.2009 г. След това от
ЧСИ до длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, извършвано е проучване на имущественото
състояние на длъжниците, извършване на справки,
набавяне на документи, книжа, назначаване
на експертизи, съобщения до ТД на НАП на основание чл. 191, ал.3 ДОПК и др., които не представляват искане
на взискателя за извършването на определен изпълнителен способ съгласно т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и не прекъсват срока по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
С молба вх. № 08864/13.11.2009 г. взискателят е
поискал от ЧСИ налагането на мярка по чл. 75, т. 6 от ЗБЛД по отношение на
физическото лице – солидарен длъжник. Искането за налагането на мярка по чл. 75, т.6
ЗБДС съдът не приема като искане на взискателя за извършването на изпълнително
действие, годно да прекъсне срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, защото посочената
мярка има административен характер и не е от типа действия, предприемани за
удовлетворяване на кредитора съгласно т. 10 от цитираното ТР.
С молба вх. № 08940/16.11.2009 г. взискателят е представил
изп. лист от *** г. по гр. д. № 2307/2009г. на РС – П., издаден в негова полза
срещу „Метал-2003“ ООД и А.А., с която молба срокът по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК е прекъснат и е започнал да тече отново, считано от следващия ден – 17.11.2009 г. /в случая е без значение дали е налице
присъединяване на кредитор по см. на чл. 456 от ГПК, след като кредиторът и по втория ИЛ е едно и също лице, а става
дума за искане на взискателя за извършването на нов определен изпълнителен
способ срещу същите длъжници/. От ЧСИ отново е извършвано проучване на имущественото
състояние на длъжниците, извършване на справки,
набавяне на документи, книжа, назначаване
на експертизи и др., които по изложените по-горе съображения не
прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Със запорни съобщения от 07.01.2010 г. на ЧСИ до пет
банки са наложени запори върху банковите сметки на длъжника „Метал-2003“ ООД,
съответно със запорно съобщение от 07.01.2010 г. на ЧСИ до "Метал-2003“
ООД са наложени запори върху тр. възнаграждения на длъжника А.А.. С молба от 14.01.2010 г. длъжникът
„Метал-2003“ ООД чрез управителя Б. А. е поискал от ЧСИ да бъде разрешено
разсрочено плащане на дължимата сума по изп. дело като е представил вносна бележка за внесени 5000 лв. и се
задължил до 31.03.2010г. да изплати цялото задължение. Както се посочи,
предприемането на изпълнително действие от съдебния
изпълнител,
изграждащо съответния поискан от взискателя способ не прекъсва „повторно“ срока по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, съответно „признанието“ на солидарния длъжник има относително действие
за срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. за давностния такъв, с оглед на
което изброените действия не са от естество да прекъснат срока по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК спрямо длъжника А.А.. На 08.01.2010 г. от ЧСИ отново е извършвано проучване на имущественото
състояние на длъжниците - от Агенция по Вп., извършване на справки,
набавяне на документи, които по изложените вече
съображения не прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По наложените от ЧСИ запори върху банковите сметки
на длъжника „Метал-2003“ ООД по изп. дело са постъпили суми на 17.02.2010г.,
02.06.2010г., 22.04.2010г., 15.06.2010г., 08.07.2010г., 09.08.2010г.,
30.08.2010г., 04.10.2010г., 04.11.2010г., 30.11.2010г., 13.12.2010г.,
07.01.2011г., 17.01.2011г., 21.01.2011г. С оглед възприетото по-горе относително
действие при прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то следва, че с
всяко постъпване
на парични суми от трети задължени лица този срок се
прекъсва, но само по отношение на длъжника, чието вземане е запорирано и
запорът се реализира, но не води до прекъсване на 2- год. срок по отношение на останалите длъжници – в случая спрямо длъжника А.А.. От ЧСИ на
07.12.2010 г. е изпратено съобщение до ТД на НАП на основание чл. 191, ал.3 ДОПК и на
06.12. 2010г. е назначена експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга към
06.12.2010г., които не са от естество да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. От ЧСИ на 05.10.2011 г. е изпратено искане до ТД на НАП
на основание чл. 431, ал.3 ГПК
за предоставяне на информация за имуществото на
длъжника А.А., което не представлява искане на взискателя за извършването на
определен изпълнителен способ съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС и не прекъсва срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че дори и при
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител няма задължение служебно да извършва
същински изпълнителни действия и не освобождава взискателя от задължението му
да бъде активната страна в изпълнителното производство и да посочва конкретен
способ за удовлетворяване на вземането си включително и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Така, че и при възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК намира приложение и санкцията на перемпцията не отпада /в
този смисъл са и Решение № 280 от 07.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 359 от 2009
г., Решение № 445 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1219 от 2009 г./.
С молба вх. № 010672/09.10.2011 г.
взискателят е поискал от ЧСИ налагането на запор върху притежаваните от
длъжника „Метал-2003“ ООД банкови сметки в „Банка Пиреос България“ АД, което
искане е прекъснало срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но само по отношение на
длъжника „Метал-2003“ ООД – не и по отношение на другия
длъжник А.А., по изложените по-горе съображения. На 20.12.2011г. от ЧСИ е
назначена експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга към 20.12.2011г. и на 20.12.2011 г. от ЧСИ е
изпратено искане до ТД на НАП на основание чл. 431, ал.3 ГПК за
предоставяне на информация за имуществото на длъжника А.А., които както се
посочи не
представляват искане на взискателя за извършването
на определен изпълнителен способ и не прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Изложените по- горе факти и
изводи мотивират съда да приеме, че в конкретния
случай взискателят не е поискал извършване на изп. действия в продължение на
две години спрямо длъжника А.А., считано от подаване на молба вх. №
08940/16.11.2009 г. за представяне на изп. лист от *** г. по гр. д. №
2307/2009г. на РС – П.. Това означава, че времево считано от следващия ден – 17.11.2009 г. двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл
на 18.11.2011 г., в който период взискателят е правил искания прекъсващи срока
по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК по отношение на длъжника „Метал-2003“ ООД, но през този
период взискателят не е правил искания за извършване на същински изпълнителни
действия спрямо длъжника А.А. съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС. При
съобразяване на цитираното Тълкувателно решение е ясно, че в продължение на
повече от 2 години, считано от 17.11.2009 г. взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
производството спрямо длъжника А.А., поради което и по силата
на закона изп. производство е прекратено на 18.11.2011 г. на осн.
чл. 433, ал.
1, т.8 ГПК спрямо А.А.. Прекратяването е настъпило по право и без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Затова е без значение представянето на молба вх. № 03877/28.03.2012 г., с която взискателят
е поискал налагането на запор върху притежаваните от длъжниците банкови сметки
в „Банка Пиреос България“ АД, която не е имала ефект да възобнови висящността на
вече прекратеното производство. По същата причина и молбата на взискателя от 12.04.2013 г. по изп. дело с искане за налагане отново на вдигнатите обезпечителни мерки, за ново
пълно имуществено проучване и налагане на запори/възбрани върху имуществото на длъжниците, не е могло да има ефекта на прекъсване на вече
изтеклия двугодишен срок. Все по същите причини подаването на молби от 04.12.2014г., от 08.12.2016г. от взискателя за налагане на запори върху
притежаваните от длъжниците банкови сметки в Банка ДСК ЕАД, съответно Уникредит
Булбанк АД, като и молба от 14.12.2018г. от взискателя, с която е представил
изп. лист от *** г. по гр. д. № 2143/2014г. на РС – П. и е поискал проучване на имущественото
състояние на длъжниците, не са могли да прекъснат вече изтеклия преклузивен срок, тъй като са подадени далеч след изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Поради изложеното е налице настъпила перемпция по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, в резултат на непоискано извършване на изпълнителни
действия от взискателя спрямо длъжника А.А. в продължение на пълни две години в
периода 17.11.2009 г. – 18.11.2011 г., водещо до прекратяване на изпълнението
по силата на закона спрямо посочения длъжник. С оглед на това, жалбата е
основателна и обжалваният отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело спрямо жалбоподателя-длъжник следва да бъде отменен.
По разноските
Жалбоподателят не е направил изрично искане за
присъждане на разноски в настоящото производство (като липсва и списък по чл. 80 ГПК), поради което
въпреки основателността на жалбата разноски не му се дължат.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба
вх. № 3846/11.07.2019г. /по описа на ЧСИ/ от А.В.А., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, Постановление от 17.05.2019 г. по изп. дело № 20097530400982/2009г.
на ЧСИ С. Б., рег. № *** – район на действие ОС – Перник, с което съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК спрямо А.В.А., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 437,
ал.4, изр. второ ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.