№ 1
гр. София , 04.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на четвърти януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно търговско
дело № 20201001002593 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 130, пр. второ във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 278 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от ищеца – „Кинтекс“ ЕАД, ЕИК
*********, чрез адв. Ж. срещу определение № 261432 от 16.11.2020г.,
постановено по т.д. № 1999/2020г., по описа на Софийски градски съд, т.о. VI-
10 състав, с което е върната исковата молба на ищеца, поради липса на правен
интерес от предявените обективно и кумулативно съединени отрицателни
установителни искове срещу „Корпоративна търговска банка“ АД/в
несъстоятелност/, ЕИК *********/КТБ/.
Частният жалбоподател/ищецът – „Кинтекс“ ЕАД твърди, че обжалваното
определение е незаконосъобразно и неправилно. Счита, че е обосновал правния си интерес
от предявените отрицателни установителни искове, като достатъчно ясно е посочил, че
отрича съществуването на правото на вземане на КТБ по направено изявление за
прихващане, заявено след одобрение на частична сметка за разпределение. Моли въззивния
съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл. 130, изр. второ ГПК, препис от частната жалба не се представя и
насрещната страна не участва в това производство.
Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт
подлежащ на въззивно обжалване, но разгледана по същество е неоснователна.
1
Софийският апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото, исканията
и доводите на частния жалбоподател, приема за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Кинтекс“ ЕАД срещу
„Корпоративна търговска банка“ АД/в несъстоятелност/КТБ/, с която се иска да се признае
за установено, че ответникът няма ликвидно и изискуемо вземане по отношение на ищеца за
сумата от 5 515 061 евро по договор за гаранционна сделка за поръчка за издаване на
банкова контрагаранция от 22.11.2013г., за сумата от 744 712,61 евро и за сумата от 8 883,10
щатски долара, представляващи комисионни по същия договор и по договори за
гаранционни сделки за поръчка за издаване на банкови гаранции №№: 36/01/449, 36/349,
36/358, 36/359, 36/01/382, 36/01/388 36/01/416 и 36/01/433.
Ищецът твърди, че правният интерес от предявените отрицателни
установителни искове, е отричане на претендираното от ответника право на
прихващане, съгласно негово изявление от 01.10.2019г., с което действие
смущавал правото на ищеца, който е кредитор с прието вземане в
производството по несъстоятелност да получава съответната част при
осребряването на имуществото на несъстоятелната банка. Счита, че не били
налице материалноправните основания за извършване на прихващане от
страна на КТБ. Твърди, че е кредитор с вземане, което е включено в списъка
на приетите вземания, одобрен от съда, в който са включени именно
вземанията предмет на изявленията за прихващане на КТБ в размер на
5 515 061 евро. Счита, че напълно неправомерно тази сума е оформена като
„служебен кредит“ от страна на банката, след като „Кинтекс“ ЕАД е
предоставил на КТБ изцяло стойността на откритата банкова гаранция. На
следващо място твърди, че липсвало вземане за комисионна в размер на
724 662,47 евро и за периода след 27.08.2015г., тъй като след 22.04.2015г. е
била прекратена дейността на КТБ, поради откриване на производство по
несъстоятелност на банката. На следващо място твърди, че липсвало и
вземане за комисионни в размер на 8 883,10 щатски долара и 20 050,14 евро,
за които било установено със сила на пресъдено нещо, че банката ги е
удържала за съответните периоди по всички банкови гаранции. С молба
уточнение от 12.11.2020г., в изпълнение на дадените указания по чл. 129, ал. 2
ГПК, ищецът е обосновал правния си интерес от твърдение за наличие на
притежавано от ищеца право, чието съществуване и упражняване е осуетено
от неоснователната претенция на ответника.
2
За да постанови връщане на исковата молба като недопустима,
първоинстанционният съд приел, че с оспорването на вземането на ответника, ищецът не
можел да получи по-голяма защита от наличната към настоящия момент - в полза на същия
имало вземане като кредитор на банката в несъстоятелност, което било признато с влязла в
сила одобрена частична сметка за разпределение, което не е условно и не можело да бъде
оспорвано от синдиците. Успешното провеждане на отрицателния установителен иск
нямало да доведе до реализиране на правото на ищеца, доколкото и в този случай реално
синдиците можели да не изпълнят частичната сметка. Поради което правният интерес на
ищеца в конкретния случай бил евентуален/ условен интерес. Кредиторът с признато
вземане следвало да търси изпълнение на задълженията на синдиците по реда на чл. 99, ал. 5
от ЗБН по одобрената сметка за разпределение.
Предмет на делото са отрицателни искове за установяване
несъществуване на вземанията на ответника, индивидуализирани по
основание и размер в изявлението за прихващане на синдиците на КТБ/л. 15-
19 от т.д. 1999/2020г. по описа на СГС/. Синдиците не оспорват приетото
вземане на ищеца в производството по несъстоятелност на банката, а отказват
да изпълнят одобрената частична сметка за разпределение, поради направено
от тях материално изявление за прихващане, с вземане на банката от ищеца и
в идентичен размер на приетото вземане в производството по
несъстоятелност. Ищецът обосновава правния си интерес от предявените
отрицателни установителни искове, с несъществуването на процесните
вземания на ответника, с които е извършил извънсъдебно прихващане с
вземането на ищеца.
Незаконосъобразността на изготвена частична сметка за разпределение
се установява в производството по чл. 99 ЗБН. Синдиците не могат да
откажат да изпълнят одобрената частична сметката за разпределение, на
основание чл. 99, ал. 2 ЗБН. Ищецът има право да получи плащане по
одобрената частична сметка за разпределение, на което съответства
задължението на синдиците да изпълнят същата. Фактът на неизпълнение на
това законоустановено задължение от страна на синдиците, не може да
обоснове правен интерес от предявените искове. Вземането на ищеца вече е
установено в производството по предявяване на вземанията на
несъстоятелната банка, то е придобило качеството на безспорност и има
същата сила като силата на пресъдено нещо. Одобрената частична сметка за
разпределение има и изпълнителна сила, поради което подлежи на
3
изпълнение. Правните последици на одобрената частична сметка за
разпределение са идентични с правните последици на извършено и влязло в
сила разпределение от съдебния изпълнител в производството по
индивидуално принудително изпълнение. Както съдебният изпълнител, така и
синдикът не могат да откажат да изпълнят влязла в сила сметка за
разпределение.
Вземането на ищеца вече е установено в производството по
несъстоятелност на КТБ и не може да бъде оспорвано, нито от синдиците,
нито от несъстоятелната банка, нито от другите й кредитори. Липсва правен
интерес от предявяването на процесните отрицателни установителни искове,
защото няма и не може да има правен спор между кредитор с прието вземане,
включено в частичната и одобрена сметка за разпределение и синдиците на
несъстоятелната банка. Длъжникът не може да оспорва вземането на
кредитора по изп. лист, с твърдение, че вземането на кредитора е погасено
поради отправено материално възражение за прихващане, с изключение на
правото на иск в случаите на новонастъпили факти, каквито не са налице.
Само за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбите на чл. 645 ал. 1 вр. с ал. 2 ТЗ и чл. 59, ал. 1 вр. с ал. 2 ЗБН,
легитимиран да отправя изявление за прихващане след откриване на
производството по несъстоятелност е единствено кредиторът на
несъстоятелния длъжник. Длъжникът, синдикът като негов законен
представител или като орган на несъстоятелността не са легитимирани да
отправят изявления за прихващане, включително и в производството по ЗБН.
Още повече, че това би довело до заобикаляне на законоустановения ред за
удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния длъжник - единствено и
само чрез изпълнение на одобрената сметка за разпределение. Още повече, че
това е и способ за изпълнение на задължение на несъстоятелния длъжник,
което би било нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността,
на основание чл. 646, ал. 1, т. 1 ТЗ.
По съображения за изчерпателност на изложението, следва да се
отбележи, че неизпълнението на одобрената частична сметка за
разпределение от синдиците, е предмет на други изрично уредени от
законодателя производства: сезиране на Фонда за гарантиране на влоговете в
4
банките за тяхното освобождаване по искане на кредитора; ангажиране на
специалната им деликтна отговорност за евентуално причинените вреди на
кредитор; синдиците са длъжностни лица и при евентуално неизпълнение на
своите служебни задължения носят, както административнонаказателна, така
и наказателна отговорност.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на ищеца за
продължаване на срока за внасяне на дължимата държавна такса и не е
прекратил производството, на това основание. Поради което, неизпълнението
на тези задължителни указания на съда не са предмет на производството по
частната жалба.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение е законосъобразно
и правилно, поради което следва да се потвърди, като в останалата част
въззивния съд препраща към изложените мотиви от първоинстанционния съд,
на основание чл. 272 вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261432 от 16.11.2020г., постановено по т.д. №
1999/2020г., по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-10 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: Членове:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5