Определение по дело №698/2024 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 501
Дата: 12 ноември 2024 г.
Съдия: Ана Божидарова Ангелова-Методиева
Дело: 20241400200698
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 501
гр. Враца, 12.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Е. В. С.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20241400200698 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. №8121/04.11.2024г. по описа на
Окръжен съд – Враца, подадена от осъдения И. В. М., с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с която отправя искане за УПО от
неизтърпения остатък от наложеното му наказание. Навежда подробни съображения,
че до момента е показал добро поведение, не е имал конфликти с останалите лишени
от свобода и със служителите на затворническата администрация. Навежда доводи, че
има онкологично заболяване и му предстои химиотерапия, поради което прави искане
да бъде уважена молбата му. Прави искане освен личното му затворническо досие да
бъде приложено и здравното му досие от лечебницата при затвор Враца.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника
на Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения и актуална справка за
остатъка от наложеното наказание "Лишаване от свобода",медицинска документация,
които съда прие и прочете като писмени доказателства по делото. Прие се и
медицинска справка с вх.№8295/11.11.2024г., изготвена от Затвора-Враца.
В съдебно заседание, осъденият И. М. участва чрез видеоконферентна връзка
по скайп със Затвора - Враца, като поддържа молбата си и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Назначенията му в производството сл.защитник адв. В. С. от АК – Враца
поддържа депозираната молба и излага доводи за нейната основателност. Счита, че
1
нейния подзащитен по време на престоя си в затвора е полагал труд, бил е трудово
ангажиран във фирма "Спътник 96"ООД, в земеделско стопанство във фирма
"Интерстрой Калето", който е спрян от работа поради здравословен проблем, и във
връзка с работата му е получено благодарствено писмо от изпълнителния директор на
фирмата за отлично справяне с възложената му работа. Посочва още, че л.св. М. е
вземал участие в спортни турнири и културно информационни беседи, т.е. той е
демонстрирал намерение към спазване на общоприетите правила за живот в социума и
зачитане на законно установените правила и норми на поведение. Демонстрирал е
поведение насочено към неговото поправяне. Счита, че в оставащите месец и 19 дни
по никакъв начин не могат да бъдат променени нагласите на лишеният от свобода, но
могат да бъдат фатални по отношение на заболяването му. Ето защо, като има предвид
вече изложеното, моли съда да постанови определение, с което да уважи молбата на
М., като основателна с всички произтичащи от това правни последици.
А. М. – инспектор "Режимна дейност" в Затвора - Враца, упълномощен от
Началника на Затвора - Враца изразява становище за неоснователност на молбата.
Посочва, че л.св. М. е изтърпял изискуемият минимум, но не са налице убедителните
доказателства за поправянето на лицето. Може да се направи обосновано заключение,
че поправителен процес в лицето е започнал и то е видно от точковия показател при
оценката на риска от рецидив. При първоначални стойности 66, понижен на 65, но в
последствие във връзка с извършените нарушения и представянето на лицето, е
повишен в стойности над първоначалните, а именно 68 точки. Посочва, че не се
отчитат положителни промени в изразените зони с дефицит и по-конкретно
"отношение към правонарушението", "начин на живот и обкръжение", "злоупотреба с
наркотични вещества" и "умение за мислене". Изтъква и доводи, че са налице са и три
дисциплинарни наказания, като последното е от 28.09.2024г. Характерът на тези
нарушения е свързан с притежание, ползване и опит за внасяне на неразрешени вещи,
както и положителна проба за употреба на алкохол. Употребата на наркотични
вещества е рисков фактор, който не благоприятства успешната ресоциализация, поради
което счита, че наказанието следва да бъде изтърпяно докрай.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Посочва,
че института на УПО е една правна възможност и не се прилага винаги, когато
осъденото лицето е изтърпяло предвиденото в закона наказание. За да се приложи този
институт трябва да са налице убедителни доказателства, че осъденото лице трайно и
необратимо е поправил поведението си. В конкретният случай, според участващия в
производството прокурор, тези условия на закона не са изпълнени. Изводимо от
становището на представителя на затвора-Враца в днешното с.з.,а и от доклада по
чл.155 ЗИНЗС, по отношение на осъденото лице е налице неустойчиво, колебливо
поведение, по отношение спазването на режимните правила, няколкократно е наказван,
2
а именно три пъти. След депозиране на молбата за УПО е реализирано още едно
дисциплинарно нарушение. Това поведение е показател за неустойчивост в
поведението на лицето по отношение на спазване на правилата, неразбиране на
необходимостта от придържането към такива, с цел водене на един законосъобразен
начин на живот в условията на свобода. Освен това с поведението си по време на
престоя в затворническото заведение, осъденото лице следва да има поведение
надхвърлящо обичайните изисквания към останалите затворници, а именно да спазва
правилата, да участва в организираните мероприятия, да полага труд. В конкретният
случай очевидно с оглед на тези допуснати дисциплинарни нарушения, неговото
поведение не само не покрива, но и не надхвърля обичайното дължимо такова. С оглед
на изложеното счита, че молбата на л.св. не следва да бъде уважавана.
В последна си дума М. заявява, че желае да бъде условно предсрочно
освободен.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално
допустима, но неоснователна по следните съображения:
С определение от 22.12.2023г. постановена по НОХД №1312/2023г. по описа на
Районен съд – Враца на И. В. М. е наложено наказание "лишаване от свобода" в
размер на 1 година и 1 месец.
С определение №124/27.04.2023г. постановено по НОХД №1190/2021г. по реда
на чл.306, ал.1, т.3 НПК, вр. с чл. 68, ал.1 НК е приведено наказание "лишаване от
свобода" в размер на 6 месеца,наложено на осъдения по НОХД №327/2018г. по описа
на Районен съд – Бяла Слатина, което е изтърпяно за времето от 03.01.2024г. до
15.05.2024г.
Към датата на съдебно заседание 12.11.2024г.,л.св. М. е изтърпял фактически 3
месеца, от предварителен арест 7 месеца и 10 дни и остатъкът от изтърпяваното
наказание е 1 месец и 19 дни. Лицето е пускано в прекъсване за срок от 2 месеца за да
се лекува.
При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от
определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1
НК.
Първоначално отчетените стойности на риска от рецидив са в средни
стойности - 66 точки. В профилът на криминогенни нужди дефицитни зони се
очертават:
- нагласи - с утвърждаващи се криминални нагласи, липсва изцяло критично
отношение към деянието, приема постановената присъда за несправедлива и със
завишени срокове;
3
- начин на живот и обкръжение - лесно податлив на негативно влияние,
склонен към необмислено и рисково поведение;
- злоупотреба с наркотици - честа употреба на марихуана, в миналото
ежедневна употреба на "Чай", с лабилна мотивация за промяна модела на употреба
след освобождаване;
- умения за мислене — не разпознава голяма част от проблемите си и не може
да дефинира ясно стъпките, които трябва да предприеме за разрешаването им. С
неясни цели в житейски план.
Рискът от вреди е нисък за служителите и за лишените от свобода. В условията
на контролирана среда демонстрира толерантно отношение и не декларира
дискриминационни нагласи. Нисък е рискът от суицид и самоувреждане. Рискът към
обществото е определен като среден след освобождаване. Рискът от бягство към
настоящия момент е с ниски стойности.
В изготвения план на присъдата, като цели и задачи са заложени: формиране
на известна самокритичност и превенция на бъдещи правонарушения; ограничаване на
участието в субкултурни дейности и спазване на ЗИНЗС; пълноценно оползотворяване
на престоя в общежитието; формиране на умения за разпознаване на проблемите и
осъзнаване на последствията; формиране на трудови навици и приучване към системно
полагане на труд.
При изготвената актуална оценка на риска от рецидив отчетените стойности са
в диапазона на средните нива но се наблюдава известно завишение от 65-66 точки до
актуалните 68т. Съпоставена с предходно извършената се отбелязва без промяна в на
стойностите в следните раздели:
"Отношение към правонарушението", "Начин на живот и обкръжение",
"Злоупотреба с наркотични вещества" и "Умения за мислене".
Посочва се в доклада, че след изтичане на определения със заповед на
Началника на ЗООТ адаптационен период в общежитието и след преценка на
актуалното психическо състояние и индивидуалните особености, л.св. М. е представен
на комисия по чл. 35, ал. 3 от ППЗИНЗС за разпределение на лишените от свобода по
работни обекти. Съгласно изготвения протокол е определен като подходящ за
назначаване на външен работен обект. Във връзка, с това за периода от 16.02.2024г. до
21.03.2024г. е трудово ангажиран във фирма "Спътник 96" ЕООД, поради което е
разпределен на РО "Земеделско стопанство", където са настанени лишените от
свобода, работещи във фирмата. Поради проблемни взаимоотношения с работодателя
и по молба на л. св. М., същият е върнат в ЗООТ "Враца".
За периода от 10.04.2024г. до 03.06.2024г. л.св. М. е извеждан на външен
работен обект, фирма "Инертстрой Калето", от където е спрян, поради възникнали
4
здравословни проблеми. Във връзка с поучено благодарствено писмо от изпълнителния
директор на фирмата, отразяващо отлично справяне с възложената работа е поощрен
съгласно ЗИНЗС със Заповед № Л-1909/12.06.2024г.с "Писмена похвала".
По отношение на пълноценното оползотворяване на престоя в МЛС са
регистрирани участия в ресоциализационни дейности: спортни турнири и културно-
информационни беседи.
Л. св. М. е със здравословен проблем - карцином на пикочния мехур, което
налага прекъсване на наложеното наказание до момента три пъти, с цел провеждане на
химиотерапия.
Очертана е отчетлива регресивна поведенческа тенденция, произтичаща от
допускани в кратък времеви период дисциплинарни нарушения, което е показателно за
слабите възможности да ограничава собственото поведение в съответствие с
правилата и нормите. До момента л.св. М. е наказван съгласно ЗИНЗС 3 /три/ пъти:
1)Заповед № Л-1087/27.03.2024г. на Началника на Затвора-гр.Враца -
дисциплинарно нарушение чл. 97, т. 3 от ЗИНЗС, чл. 100, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от
ЗИНЗС - наложено е дисциплинарно наказание на основание чл. 104, ал. 1 вр. чл. 101,
т. 1 от ЗИНЗС - "Писмено предупреждение";
2) Заповед № Л-1722/22.05.20243г. на Началника на Затвора-гр.Враца -
дисциплинарно нарушение чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС, чл. 100, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 1 от
ЗИНЗС –наложено е дисциплинарно наказание на основание чл.104, ал.1, вр. с чл. 101,
т. 2 от ЗИНЗС "Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за
срок от 7 /седем/ дни";
3) Заповед № Л-2868/28.08.2024г. на Началника на Затвора-гр.Враца -
дисциплинарно нарушение чл. 97, т. 5 от ЗИНЗС вр. чл. 100, ал. 2, т. 1 и 5 във вр. с ал.
1 от ЗИНЗС; наложено е дисциплинарно наказание на основание чл. 104, ал. 1 вр. чл.
101, т. 4 от ЗИНЗС "Забрана за участие в колективни мероприятия в и извън местата за
лишаване от свобода" за срок от 3 месеца.
Характерът на извършените нарушения е свързан с притежание, ползване и
опит за внасяне на неразрешени вещи, както и положителна проба за алкохол при
завръщане от прекъсване.
По делото е приета като доказателство и докладна записка за извършено ново
дисциплинарно нарушение от л.св. М..
В доклада е поместено и становището на ИСДВР, че наложените
дисциплинарни наказания не оказват необходимия възпиращ ефект върху поведението
на л. св.М. в условия на контрол и последващия период на наблюдение показва
продължаване на участието му в протичащите субкултурни процеси в затворническата
общност на територията на общежитието. Многократно е преместван в различни
5
спални помещения и групи, последните премествания са свързани с констатирани
нарушения в спалните помещения, в които същият пребивава, изразяващи се в
намерени неразрешени вещества - суха тревна маса и лишени от свобода в
неадекватно и безпомощно състояние. Констатираните обстоятелства се случват в
помещения, непосредствено след преместването на л. св. М. в тях.
С л. св. М. периодично са провеждани индивидуални разговори и беседи за
решаване на възникнали проблеми. Набляга се на необходимостта от спазване
изискванията на ЗИНЗС и недопускане на последващи дисциплинарни нарушения, а
най-често са обсъждани въпроси за здравословното му състояние и за условията на
условно-предсрочно освобождаване.
М. е включен в индивидуално-оценъчен модул "Подготовка живот на свобода",
който е задължителен и предназначен за всички лишени от свобода, които са с остатък
до 3 месеца от наказанието лишаване от свобода /чл. 157а от ЗИНЗС/. Целта на
провеждането му е запознаване на осъдените лица е предлаганите възможности от
държавните институции за по- пълноценна ресоциализация и за осъществяване на по-
плавен преход към условията на свобода.
В заключение ИСДВР е дал становище, че в процеса на индивидуална
възпитателна работа не са констатирани промени в нагласите на лишения от свобода
за бъдещо законосъобразно поведение. Демонстрираното поведение в МЛС е
доказателство за липса на умения у осъденото лице да разпознава проблемите си, да
анализира собствените действия, като предвижда евентуалните негативни последствия
от тях. Дисциплинарните нарушения в условия на контрол са показател за
неустойчивост в поведението по отношение на спазване на установени правила и
неразбиране на необходимостта от придържане към такива, с цел постигане
законосъобразен начин на живот в условия на свобода. Поради това, л. св. М. не е
предоставил безспорни и категорични доказателства за промяна на нагласите към
настоящия момент.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. М. първата предпоставка формално е налице, същият
е изтърпял 1/2 от наложеното му наказание "Лишаване от свобода".
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО – достатъчно доказателства
за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са
всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на
6
осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в
пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и
от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата
администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването
им и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил в пълна степен. Корекционната работа с
него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.
Провежданата корекционно-възпитателна работа с него, в която е акцентирано върху
промяна на нагласите му към по-добро поведение, не е дала резултат. Даваните насоки
и мотивиране към спазване на разпоредбите на ЗИНЗС и ППЗИНЗС не довеждат до
промяна в действията му.
Несъмнено отрицателните тенденции при изпълнението на наказанието на
лишения от свобода преобладават. Корекционният процес до момента не дава
очакваните позитивни резултати, което е видно от последната преоценка на осъдения и
повишения риск от вреди. Същият с цялостното си поведение е показвал едно рисково
поведение и импулсивност в действията си и упоритост при нарушение на реда в
затворническото заведение. Наложените наказания не са изиграли ролята си, те са
показател, че осъдения няма добро поведение, неспазва реда в пенитенциарното
заведение, злоупотребява с възложеното му доверие. Налице е лошо отношение към
правилата и реда. В настоящия случай, неспазвайки вътрешния ред в условия на
изолация, това е неустойчива мотивация на лишения от свобода за промяна.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
7
същевременно е изтърпял съответно 1/2 от наложеното му наказание "лишаване от
свобода". Не случайно на първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК
законодателят като условие за постановяване на УПО е посочил необходимостта
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, след което е поставил като
изискване изтърпяването на съответната част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че проблемите със здравословното
състояние на л.св. М. не са сред обстоятелствата, които законодателят е предвидил
като такива, които могат да бъдат взети предвид от съда, за да бъде постановено УПО.
Но въпреки това, съда се за запозна и с медицинската документация от здравното
досие, водено към Затвора - Враца, от която се установява онкологично заболяване при
осъденото лице, както и становището на онкологична комисия, че следва да се
провежда системен контрол на заболяването в КОЦ – Враца. Видно от медицинската
справка, приета по делото, здравословното състояние на осъдения е относително
стабилно. Съдебният състав намира, че същото може да се контролира в рамките на
лечебните заведения към местата за лишаване от свобода, като при необходимост
съобразно чл. 135 ЗИНЗС е възможно да се правят консултации и в лечебни заведения
извън МЛС.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. В. М., понастоящем в
Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието
"лишаване от свобода", с остатък от 1/един/ месец и 19/деветнадесет/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
8
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора - Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
9