Р Е Ш Е Н И Е
Номер
677 Година 17.06.2020 Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – БУРГАС, Х състав, на втори юни две хиляди и двадесета година в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 16
по описа за 2020 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.М.Г. с ЕГН: **********,***
против ревизионен акт № Р-02000219002725-091-001/10.09.2019г. издаден от
началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден с
решение № 209/02.12.2019г. на директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Счита обжалваният
ревизионен акт за неправилен, необоснован и незаконосъобразен и прави искане да
бъде отменен и да му се присъдят направените по делото разноски. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да
бъде уважена.
Ответникът – Директора на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния
си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да се
отхвърли и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас, след като прецени
твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000219002725-020-001/25.04.2019г. (л.344 от делото), издадена от началник
сектор при ТД на НАП гр.Бургас е възложено да бъде извършена ревизия на М.Г. за
установяване на отговорността му за задълженията на „Билдстрой Инвест“ ООД, а
именно отговорност за корпоративен данък за периода 01.01.2013г.-31.12.2014г.,
за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за
периода 01.12.2012г.-30.06.2015г., за ДДС за периода 01.12.2013г.-31.12.2013г.,
за ДОО, ЗО и УПФ-за осигурители, всички за периода 01.12.2012г.-30.06.2015г., със
срок за извършване на ревизията до 2 месеца от връчването на заповедта.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на
делегираните му правомощия със заповед № РД-3/02.01.2019г.(л.56-58 от делото)
на Директора на ТД на НАП гр.Бургас, в съответствие с нормата на чл.112, ал.2,
т.1 от ДОПК и е надлежно връчена на лицето на 02.05.2019г.
Със заповед за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-02000219002725-020-002/25.06.2019г. (л.307 от делото)
издадена от началник сектор в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр.Бургас, е
удължен срока за извършване на ревизията до 02.08.2019г.. Заповедта е издадена
от компетентен орган, съобразно делегираните му правомощия и нормата на чл.114,
ал.2 от ДОПК.
С ревизионен доклад № Р-02000219002725-092-001/14.08.2019г.
(л.115-135 от делото), съставен на основание чл.117 от ДОПК е направено
предложение за установяване на задължения по видове, периоди и лихви за
просрочие към тях, изчислени към 14.08.2019г. на М.Г.. Ревизионният доклад е връчен
на 14.08.2019г. (л.136 от делото).
С ревизионен акт № Р-02000219002725-091-001/10.09.2019г.
(л.61-75 от делото) издаден от началник сектор - възложил ревизията и главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в съответствие с
правомощията им по чл.119, ал.2 от ДОПК, е установен размера на задълженията по
видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 10.09.2019г. на М.Г..
Ревизионният акт е връчен на 23.09.2019г. (л.75гръб от делото) и е обжалван по
административен ред с жалба вх.№ 94-М-646/04.10.2019г. (л.59-60 от делото).
С решение № 209/02.12.2019г. на директор на
Дирекция „ОДОП“ (л.24-28 от делото), издадения ревизионен акт е потвърден.
Решението е връчено на 13.12.2019г., по електронен път и в срока по чл.156,
ал.1 от ДОПК, ревизионният акт е обжалван по съдебен ред с жалба вх.№ 04-М-Ж-197#5/27.12.2019г.
(л.5-8 от делото).
Съдът, предвид
установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като
съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за основателна.
Съобразно
разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби при издаването му.
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената
писмена форма и процесуалните изисквания, но в несъответствие с
материалноправните изисквания на закона.
С ревизионният акт, са
установени задължения на М.Г. по чл.19 от ДОПК, за ДДС за данъчен период 01.12.2013г.-31.12.2013г.,
в размер на главницата 2 504,25 лева и лихви 1 437,66 лева, за
корпоративен данък за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г. в размер на главницата
3 301,60 лева и лихви 1 825,58 лева и за периода
01.01.2014г.-31.12.2014г. в размер на главницата 865,65 лева и лихви 390,68
лева, за данък върху доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения за
периода 01.01.2014г.-31.12.2014г. в размер на главницата 169,41 лева и лихви
95,28 лева и за периода 01.01.2015г.-31.12.2015г. в размер на главницата 7,33
лева и лихви 3,62 лева, за осигурителни вноски във фонд „ДОО“ за периода
01.12.2013г.-31.12.2013г. в размер на главницата 47,75 лева и лихви 27,27 лева,
за осигурителни вноски за ДЗПО в УнПФ за периода 01.12.2013г.-31.12.2013г. в
размер на главницата 14,32 лева и лихви 8,18 лева и за здравно-осигурителни
вноски в НЗОК за периода 01.12.2013г.-31.12.2013г. в размер на главницата 23,00
лева и лихви 13,13 лева и за периода 01.04.2014г.-30.04.2014г. в размер на
главницата 16,80 лева и лихви 9,04 лева.
За да определи задълженията
органът по приходите е приел следното:
М.М.Г. е
бил едноличен собственик на капитала и управител на „Билдстрой Инвест“ ЕООД,
който с договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 10.02.2017г.,
прехвърля собствеността върху всички дялове на лицето Й.Г.Й. от гр.Казанлък, като
последния става едноличен собственик на капитала на дружеството.
Отговорността
по чл.19 от ДОПК предполага недобросъвестно поведение на съответното физическо
лице, което препятства събирането на данъци или задължителни осигурителни
вноски. В данъчното законодателство липсва легално определение на понятията
„добросъвестност“ и „недобросъвестност“. Най-общо според правната теория и
съдебната практика добросъвестен е онзи, който не знае определено
обстоятелство. Знанието се отнася до възникването на данъчни задължения или
такива за задължителни осигурителни вноски. Когато лицето е знаело, че за
предприятието възникват данъчни задължения и умишлено е избягнало събирането
им, е налице основание да се счита, че същото е действало недобросъвестно.
Недобросъвестността
на М.Г., в качеството му на управител на „Билдстрой Инвест“ ЕООД се изразява в
това, че той умишлено е предприел действия, с които да се освободи от
задълженията си на управител на дружеството, продавайки дружествения си дял на
Йосиф Г., като е променено и седалището и адреса на управление на дружеството
на територията на друга ТД на НАП. Тези действия са предприети след извършена
ревизия на дружеството и издаден ревизионен акт с установени задължения. Това
поведение на лицето потвърждава умисъла на лицето по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК да препятства събирането на данъчно-осигурителни задължения. Дружеството
не е продадено, за да извършва дейност, за която е създадено, а за бягство от
отговорност на М.Г.. Това обстоятелство се потвърждава и от факта, че Йосиф Г.
е представляващ на още 25 дружества, всички с рисков профил, големи задължения
към бюджета, дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органи по приходите и не
осъществява дейност чрез „Билдстрой Инвест“ ЕООД.
Предвид
изричната разпоредба на чл.141 от ТЗ, възлагаща на управителя на дружеството
правомощията да организира, ръководи и представлява дейността на дружеството,
именно неговите действия произвеждат правни последици. Законът презумира
знанието на управителя за икономическото състояние на юридическото лице. Чрез
описаните действия, извършени от управителя, същият е съзнавал, че при
прехвърляне на дружеството на лице – правоприемник на много на брой дружества,
което е без имущество и доходи, е налице съзнателно осуетяване на заплащане на
задълженията на дружеството.
Освен
недобросъвестно поведение, за да се приложи отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК,
следва да се има предвид и сложният фактически състав на цитираният член, който
съдържа няколко обстоятелства, които следва кумулативно да са налице, за да
възникне отговорност за ревизираното лице.
С влязъл в
сила ревизионен акт № Р-02000215006527-091-001/22.01.2016г. на „Билдстрой
Инвест“ ЕООД са установени данъчни задължения по ЗКПО за периода 01.01.2013г. –
31.12.2014г., по ЗДДФЛ за периода 01.07.2010 г. – 30.06.2015г., по ЗДДС за
периода 01.03.2013г. – 31.10.2015г., по КСО за периода 01.07.2010г. –
30.06.2015г. През периодите, за които са установени задълженията, М.Г. е
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството. Същият е управител
на дружеството до 10.02.2017г., на която дата прехвърля собствеността на
дружествените дялове на Йосиф Г.. Следователно, през периодите, за които са
установени данъчни задължения с
ревизионния акт, М.Г. е управител на дружеството и е налице първата
материално-правна предпоставка от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК.
Задълженията
за плащане на задължения за данъци, здравно-осигурителни вноски и лихви за
забава върху тях са установени с влязъл в сила ревизионен акт, който не е
обжалван. При ревизията, извършена по реда на чл.122 от ДОПК е доказано
безспорно и същото не е оспорено от ревизираното дружество, че в дебита на
сметка 304 Стоки са осчетоводявани покупки на стоки, материали, консумативи и
услуги, т.е. всички покупки от дневника за покупки. Този начин на
осчетоводяване е довел до натрупване и дублиране на суми по дебита и кредита на
сметка 304 Стоки и сметки от група 60. Поради неправилно отразени счетоводни
записвания, финансовият резултат е „изкривен“. Установено е пълно
несъответствие между приходи и разходи от оборотна ведомост, годишна данъчна
декларация и отчет за приходи и разходи. В хода на ревизията е установено, че
приходи, отразени в оборотната ведомост, не са намерили отражение в годишната
данъчна декларация и отчета за приходи и разходи. Несъответствие има и в
разходите. Отчетната стойност на продадените стоки надвишава приходите от
продажба на стоки. Продажбите не са отчетени по реда и съобразно изискванията
на ЗДДС – не са документирани чрез издадени данъчни документи или касови
бележки, размерът на дължимия ДДС не е включен при определяне на резултата за
съответния данъчен период. Дължимият данък не е начислен от дружеството, с
което е нарушена нормата на чл.86, ал.1 ЗДДС.
Влезлият в
сила ревизионен акт се ползва с доказателствена сила, относно обстоятелствата,
формиращи задълженията. Неосчетоводяването и недекларирането на продажби на
стоки, представляващи последващи облагаеми доставки на стоки, в случая е
поведение от вида на бездействие, извършено от проверяваното лице, като орган
на управление на дружеството по чл. 4, т.1 и 2 от ДОПК. Невключването на
продажбите в справки-декларации по ЗДДС, в отчетните регистри, в дневници за
продажби, годишната данъчна декларация по ЗКПО, съставлява укриване на факти и
обстоятелства от органа по приходите по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК, предвид
нормативно установените задължения в ЗСч, ЗКПО и ЗДДС за осчетоводяване и
деклариране на тези продажби. В този смисъл подаването на декларация с невярно
съдържание представлява необявяване пред органа по приходи на факти и
обстоятелства, свързани с данъчното законодателство. Субект на укриването е
управителят на дружеството, който съгласно чл.141, ал.1 и ал.2 от ТЗ организира
и ръководи дружеството и го представлява пред трети лица. Безспорно М.Г., в
качеството си на управител, е укрил от органите по приходи факти и
обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви, т.е. реализирана е втората
предпоставка от фактическия състав на чл. 19 ал. 1 от ДОПК.
Относно
третата предпоставка – причинно-следствена връзка между поведението и
невъзможността за събиране на задължения за данъци и осигурителни вноски е
прието, че разминаването между декларирано и действително, представлява
укриване, но само ако поведението на управителя е умишлено, т.е. той е наясно
със смисъла на значението на действията си или бездействията си. Укриването на
факти и обстоятелства, като проявна форма на поведението на субекта на
отговорността – М.Г. води до извода, че същият умишлено е предприел действия, с
които да се освободи от задълженията си на управител на „Билдстрой Инвест“
ЕООД, продавайки дружествения си дял на Йосиф Г.. Променено е и седалището и
адреса на управление на дружеството на територията на друга ТД на НАП. Тези
действия са предприети след извършена ревизия на дружеството и издаден
ревизионен акт с установени задължения. Това поведение на М.Г. потвърждава
умисъла на лицето по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК да препятства събирането на
данъчно-осигурителни задължения. Дружеството не е продадено, за да извършва
дейност, за която е създадено, а за бягство от отговорност на М.Г.. Това
обстоятелство се потвърждава и от факта, че Йосиф Г. е представляващ на още 25
дружества, всички с рисков профил, големи задължения към бюджета,
дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органи по приходите. Чрез описаните
действия, управителя е съзнавал, че при прехвърляне на дружеството на лице –
правоприемник на много на брой дружества, което е без имущество и доходи, е
налице съзнателно осуетяване на заплащане на задълженията на дружеството. Ето
защо, е налице причинно-следствена връзка между умишлените недобросъвестни
действия на управителя и последицата от тях – невъзможност да се съберат
дължимите данъци. С прехвърлянето на дружествените си дялове на трето лице, М.Г.
в качеството си на управител, умишлено е целял тези действия да доведат до
невъзможност за събиране на задълженията от страна на приходната администрация
и е налице третата предпоставка от фактическия състав на чл.19 ал.1 от ДОПК.
Относно
наличието на четвъртата предпоставка - невъзможност установените публични
задължения да бъдат събрани е посочено, че по отношение на установените с
ревизионния акт задължения и тяхната събираемост са предприети действия от
дирекция „Събиране“ към ТД на НАП Бургас и ТД на НАП Пловдив, офис Стара
Загора, както следва: образувано е изпълнително дело № **********/2015г.; издадено
е съобщение за доброволно изпълнение изх.№ 005502/2015/000001/12.05.2015г. - няма
постъпили суми по изпълнителното дело; издадено постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С160002-022-000889/02.06.2016г., с което е наложен
запор върху открита банкова сметка *** – по сметката липсват авоари; издадено
постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С180024-022-0007069/15.02.2018г., с което е наложен запор върху безналични
ценни книжа, като дружеството не притежава такива в Централен депозитар; извършена
е справка за притежавани от МПС – дружеството не притежава; издадено
постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С180024-022-0013848/13.03.2018г. за налагане на възбрана върху 1/10 ид. части
от самостоятелен обект в сграда – апартамент от 6 кв.м. в гр. Царево, която
впоследствие е вдигната с постановление за отмяна на наложени обезпечителни
мерки № С180024-24-0031583/08.10.2018г., съгласно решение на БОС от 15.06.201
г. – дружеството не притежава и недвижими имоти; дружеството е подадено за
вписване в списък № 1 на длъжниците в интернет /без имущество и не се явява при
публичния изпълнител/. Прието е, че невъзможността да бъдат събрани
задълженията на дружеството е доказано от действията на органите по събиране,
които са установили, че задължението е трудно събираемо. Този факт поставя в
невъзможност приходната администрация да събере вземанията си от задълженото
юридическо лице, поради което отговорността за несъбраното задължение е
насочена към неговия предходен управител – М.Г..
От
изложеното е направен извода, че е доказан фактическия състав за реализиране на
отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК на трето лице – управителя М.Г.. По силата
на чл. 141, ал. 2 от ТЗ управителят на търговското дружество го представлява,
организира и ръководи дейността му. М.Г. е имало качеството на управител в
периода на възникване на задълженията, в хода на проверката се доказано, че е е
укрил факти и обстоятелства от органи по приходите, установено е наличие на
причинно-следствена връзка между поведението /действие или бездействие/ и
несъбраните публични задължения и е налице невъзможност да бъдат събрани
задълженията на дружеството, определени с РА № №
Р-02000215006527-091-001/22.01.2016г..
Неправилно
органът по приходите е ангажирал отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК на М.М.Г.
и е установил процесните задължения.
По
делото не е налице спор по фактите, като се спори дали са налице елементите на
фактическият състав на чл.19, ал.1 от ДОПК.
С
разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК е създадена особена хипотеза на лична
имуществена отговорност на лицата управляващи задължения за данъци или
осигурителни вноски на други субекти (чл.14, т.1 и 2 от ДОПК). Основният
длъжник е субекта, който дължи данъци или осигурителни вноски, т.е. лицето по
чл.14, т.1 и 2 от ДОПК. Субект на особената имуществена отговорност е неговия
управител или член на управителен орган. Предпоставка за ангажиране на тази
отговорност е укриването от орган по приходите или от публичен изпълнител на
факти и обстоятелства, които лицето по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК е длъжно да обяви
пред тях и в резултат на това да не могат да се съберат дължимите данъчни или
осигурителни вноски. Отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК е до размера на
несъбраното задължение.
В
процесния случай по несъмнен начин е доказано, че главният длъжник „Билдстрой Инвест” ЕООД е от
категорията на лицата по чл.14, т.1 от ДОПК, тъй като задълженията му за данъци
и осигурителни вноски са установени с влязъл в сила ревизионен акт. Съответно М.Г.
е имал качеството на управител на това дружество в периода на възникване на
задълженията.
На управителя
на дружеството, като субект на особената отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК, е непротивопоставимо
установеното с ревизионния акт на управляваното от него дружество. Това е така,
защото са различни фактическите състави, обуславящи отговорността на
дружеството (въз основа на които с ревизионния акт са определени задължения за
това дружество), от фактическия състав, въз основа на който с процесния
ревизионен акт се ангажира отговорността на управителя. Това предполага и
разлика в предмета на доказване при установяване на задълженията по ревизионния
акт, от тези при които би отговарял управителя на дружеството – за него са
последиците от несъбирането на задължението по ревизионния акт по причина на
укриване на данни. Задължение на ревизиращите органи е да докаже всички
елементи на правопораждащия фактически състав (чл.19, ал.1 от ДОПК), като
основание за реализиране на отговорността на управителя, и в този случай
доказването не се свежда само до представяне на ревизионния акт на дружеството.
На
първо място, следва да бъде установено, че е налице укриване на факти и
обстоятелства, които по закон дружеството е имало задължението да обяви пред
орган по приходите. Констатациите в ревизионният акт на дружеството, не могат да
бъдат противопоставени на жалбоподателя в ревизията за ангажиране на
отговорността му по чл.19 от ДОПК, тъй като двете отговорности са различни и
произтичат от различен фактически състав, както беше посочено вече. Издадения
срещу дружеството ревизионен акт има
доказателствено значение единствено и само относно наличието и размера на
установените задължения спрямо дружеството и периода, за който са установени. Същевременно,
по делото не се твърди и не се установява поведение на жалбоподателя което да
се определи, като укриване на факти и обстоятелства пред органа по приходите,
различно от посоченото в ревизионния акт.
На второ
място, за да може да се ангажира отговорността на управителя на дружеството по
чл.19, ал.1 от ДОПК, е необходимо действията по укриването на факти и
обстоятелства да е умишлено, т.е. ако субекта на укриването (управителя) е
съзнавал смисъла и значението на действията и/или бездействията си, предвиждал
е техните последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Тази
субективна страна на укриването подлежи на доказване на общо основание в
настоящото производство, като доказателствената тежест отново е на приходната
администрация. В случая, този
субективен елемент (укриването), органите по приходите обосновават с факта на
неправилно отразени счетоводни записвания, които са довели до „изкривен“
финансов резултат, като е установено пълно несъответствие между приходи и
разходи от оборотна ведомост, ГДД и отчет за приходи и разходи. Посочено е, че
подаването на декларация с невярно съдържание представлява необявяване пред
органа по приходите на факти и обстоятелства, свързани с данъчното
законодателство, а субект на укриването е управителя на дружеството, който
съгласно чл.141, ал.1 и ал.2 от ТЗ организира и ръководи дружеството и го
представлява пред трети лица.
Така направения извод е неправилен.
Укриването на факти и обстоятелства предполага наличието на умисъл (недобросъвестност),
като с оглед на посочената в нормата причинно-следствена връзка, тя следва да е
между това деяние и невъзможността да се съберат публичните вземания. Ето защо,
следва да е налице волево поведение на субекта, което цели пряко именно
укриването на проявените факти и обстоятелства, които да са довели до
невъзможност за събиране на вземанията. Недопустимо е укриването на факти и
обстоятелства да се презумира с наличието на влязъл в сила ревизионен акт, установяващ задължения на друг правен субект –
търговското дружество. Самите действия, доколкото такива са налице (неправилно
отразени счетоводни записвания, недеклариране и неосчетоводяване на продажби),
са насочени към препятстване установяването на публичните задължения, но нямат
за своя задължителна последица невъзможността за събиране на установените
задължения, каквото е изискването на закона.
Не могат да се приемат за такива и
действията на жалбоподателя по прехвърляне на притежаваните от него дружествени
дялове на лице, което управлява още 25 търговски дружества, всички с рисков
профил. Възмездното прехвърляне на дружествените дялове и то за сумата от
5 000,00 лева, само по себе си не обосновава умисъл на жалбоподателя по
смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК, както се сочи в потвърждаващото решение на
директора на Дирекция „ОДОП“. Ако се следва логиката, че прехвърлянето на
дяловете е с цел избягване на заплащането на задълженията на дружеството, то по
скоро жалбоподателя би следвало да прехвърли безвъзмездно дяловете си или да ги
продаде за минимална сума, само и само да се освободи от дружеството с публични
задължения и така да избегне отговорността. Съответно по какви причини
купувачът е заплатил посочената сума и е закупил дружествените дялове, само той
би могъл да посочи. Действията по покупка и продажба на дружествени дялове
нямат за единствена последица избягване на заплащането на публични задължения
от страна на дружеството, за да може да се презумира умисъл на управителя по
смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК, както е сторил решаващият орган.
Към
момента на издаване на заповедта за възлагане на ревизия на жалбоподателя –
25.04.2019г., не е безспорно установено и че дружеството не би могло да плати
публичните си задължения установени с издадения му ревизионен акт. От събраните
по делото доказателства, се установява, че след издаване и влизане в сила на
ревизионния акт на „Билдстрой Инвест“ ЕООД, дружеството е притежавало движимо и
недвижимо имущество върху което е можело да бъде насочено принудителното
изпълнение. В този смисъл, видно от представените по делото справки от Служба
по вписванията дружеството е продало два недвижими имота на 15.06.2016г., към
който момент издадения ревизионен акт на 01.02.2016г. е бил влязъл в сила, но
от публичния изпълнител не са били предприети действия нито по обезпечаване на
задълженията, посредством възбрана върху имотите и/или запор на движимото
имущество, нито е било насочено принудително изпълнение спрямо тях. Също така,
с оглед представената в хода на съдебното производство оборотна ведомост на
„Билдстрой Инвест“ ЕООД за периода от 01.01.2017г. до 06.02.2017г. (л.362 от
делото), дружеството към 06.02.2017г. (момента на прехвърляне на дружествените
дялове), е притежавало стоки на стойност 28 503,40 лева, имало е вземания
от клиенти на стойност 25 418,36 лева, на „каса“ е имало сумата от
18 223,55 лева, съответно по разплащателна сметка е имало сумата от
29 096,80 лева, тоест към този момент е разполагало с възможност за
заплащане на публичните си задължения. Действително от процесуалния
представител на ответника е оспорена автентичността и истинността на тази
ведомост и по направеното оспорване по делото е открито производство по чл.193
от ГПК, тъй като жалбоподателя е заявил, че ще се ползва от документа. Съгласно
заключението на вещото лице, по допуснатата и приета съдебно-графологична
експертиза подписът над ръкописно изписаните имена Й.Г.Й. е изпълнен от лицето,
поради което направеното оспорване на автентичността на подписа е
неоснователно. Съществуването на тази оборотна ведомост се установява към дата
06.02.2017г., с оглед представения в хода на ревизионното производство и
неоспорен по делото приемо-предавателен протокол (л.234гръб от делото). Видно
от този протокол на 06.02.2017г. М.Г. е предал на Йосиф Г., съгласно т.4 „Материални запаси с/ка 304 /стоки по опис/ И
парични средства с-ка 501 и с/ка 503, съгласно оборотна ведомост към дата
06.02.2017г.“. По делото не се
установява публичният изпълнител да е изследвал дали дружеството притежава
парични средства „на каса“, какво е станало със сумите по банковата сметка, с предадените
стоки и с вземанията от клиенти, след прехвърляне на дружествените дялове. Също
така, съгласно представената справка за проучено имуществено състояние и
категоризация на задължено лице изх.№ С180024-134-0003010/13.11.2018г.
(л.314-317 от делото), искане до ЦКБ по чл.212 от ДОПК е направено на
09.10.2018г., получен е отговор на 22.06.2016г., съгласно който дружеството е
клиент на Банката, а запорното съобщение до тази банка е изпратено на
09.10.2018г., почти две години след прехвърляне на дружествените дялове от
страна на М.Г.. Видно от изложеното, в случая не са предприети всички
необходими действия от публичния изпълнител, както за установяване на
имуществото на дружеството-длъжник, така и за обезпечаване и събиране на
публичните задължения, както след тяхното установяване с влязъл в сила
ревизионен акт, така и след прехвърляне на дружествените дялове от М.Г. на
Йосиф Г., въпреки, че изпълнителното дело е било образувано още през 2015г..
С оглед изложеното, в случая не е
доказана причинна връзка между действията на жалбоподателя в качеството му на
управител и невъзможността да бъдат събрани установените публични вземания.
Законът изисква поведението на член на органа на управление да е единствената
причина за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания. В случая, не
може да се приеме, че невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на
търговското дружество е пряка и непосредствена последица единствено и само от
поведението на жалбоподателя, което по изложените по-горе мотиви не попада в
хипотезата на чл.19, ал.1 ДОПК. Ето защо, обжалваният ревизионен акт се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
За
пълнота на изложението следва да се има в предвид и че неправилно са установени
и задълженията на жалбоподателя за лихви за забава в общ размер на
3 810,44 лева, върху установените задължения. Тези задължения са извън
обхвата на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК, в който е предвидена
отговорност за несъбрани задължения
за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, но не и на лихвите върху тях.
Отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК е частен случай на отговорност за чужди
задължения и е недопустимо да бъде тълкувана разширително. Действително
задълженията за лихви са публични, съгласно нормата на чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК, но те са различни от задълженията за данъци и осигурителни вноски, които
са публични задължения съгласно чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. След като в нормата
на чл.19, ал.1 от ДОПК не е предвидено изрично, че тя се прилага за всички
публични задължения, съответно и за задълженията за лихви за вземанията за
данъци и осигурителни вноски, то неправилно са установени такива.
При
този изход на спора, в полза на жалбоподателя бъдат присъдени направените по
делото разноски в общ размер на 200,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса
за образуване на съдебното производство и 190,00 лева платено възнаграждение на
вещото лице. Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат,
тъй като по делото липсват доказателства за направени такива.
Мотивиран от горното, Административен съд
гр.Бургас, Х-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-02000219002725-091-001/10.09.2019г.
издаден от началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден с
решение № 209/02.12.2019г. на директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр.Бургас, при Централно управление на
Националната агенция по приходите.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр.Бургас, при ЦУ на НАП да заплати в полза на М.М.Г. с ЕГН: **********,***,
разноски по делото в размер на 200,00 лева (двеста лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: