№ 42033
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Частно
гражданско дело № 20231110151780 по описа за 2023 година
В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът Л. И. Х. е депозирал възражение по образец,
в което е посочил, че топломерите не били ревизирани десетина години, но ако всичко е
законно би заплатил сумата.
Възражение по смисъла на чл. 414 ГПК е всичко, което по съдържание е
несъвместимо с изпълнението, всяка форма на несъгласие, всяко изречение, от което е
видно, че длъжникът не признава вземането. Но, ако с възражението се признава вземането,
това не е същинско възражение (т.е. не е осъществена материално-правна защита срещу
заповедта за изпълнение). Следователно налага се понякога съдът да тълкува изявлението на
длъжника, за да установи дали действително е налице възражение срещу вземането. Ако не
се оспорва самото вземане, а само изпълнението, това не е възражение по смисъла на закона.
В рамките на компетентността на съда, пред който се подава възражението по чл. 414, ал. 1
от ГПК, е да прецени дали то е насочено срещу дълга и в този смисъл дали има характер на
възражение по смисъла на цитираната разпоредба.
В случая от съдържанието на подаденото от длъжника „възражение“ не се установява
несъмнено дали същото представлява възражение по смисъла на чл. 414 ГПК, поради което
съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на длъжника Л. И. Х. в 1-седмичен срок от съобщението изрично да уточни
дали възразява срещу издадената от съда заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
При неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че длъжникът Л. И. Х. не
възразява срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
1